Мачистката история

Миналият ден на рафт за детски книги в една книжарница видях няколко енциклопедии, чиито имена започваха с „Великите борби и битки на българите през …“. Никога не съм купувала подобни книги и вярвам, че никога не бих купила, особено на дете. В училище възневидях историята още в четвърти клас, когато непрекъснато трябваше да добавям в паметта си годините на важни събития, а важните събития, докато завърша гимназия останаха преобладаващо битки. И днес, когато чета за интереса на някои мои ученици към историята, разбирам, че историята продължава да се разбира предимно като поредица от битки, поради което повечето ученици не си дават сметка, че ако историята на човечеството се състоеше почти само от битки и смърт, щеше да е доста по-кратка и днес нямаше да са останали ученици, които да я изучават.

За мен историята е и онези „безславни“ неща като създаване и съхранение на живота, любов и творчество – все неща, от които не са се интересували много от „истинските“ мъже, за които учим.

Тези дни попаднах на „История на личния живот“ – поредица от предавания по Радио 4 на BBC, на историчката Аманда Викъри, която смята, че миналото е важно не само с обществените институции, но и с личните истории и взаимоотношения. Аз се чудя дали не е дори още по-важно точно с личните истории.

Advertisements

11 thoughts on “Мачистката история

  1. Да, веселба голяма… Като историк знам добре, че историята не е само битки. )))) Но… както е казал Тукидит, полемос е създал света, полемос движи света. Полемос, т.е. войната и по-точно битката. )))
    Всъщност историята не става по-кратка от битките. Смъртта е абсолютно сигурен и неизбежен спътник на човека. Със или без войни тя идва неизменно.

    Личните истории са наистина много важни. Но нерядко те са истории за война. 😉 Личните истории на цели общества и исторически периоди са всъщност военни истории.

    Странното е, че някъде в 4-ти клас се влюбих в историята. май именно заради войните. ))) Признавам, че почти всичко друго в историята ми е скучно във висша степен.

    За една жена е съвсем нормално да не разбира всичко това. Жената е пазителка на живота. Мъжът е този, който унищожава живота. Когато тези неща са в баланс, света може да съществува…

  2. Тези дни с майка ми подреждаме и почистваме тавана на почти сто-годишната къща и сме се заровили в купчини с удивителни неща: тефтерите от някогашния магазин на единия ми прадядо в Стара Загора – с описания на цените, вересиите, купеното и продаденото за всеки ден, години наред; личният тефтер на пра-прадядо ми, в който си е записвал всички разходи от домакинството (три метра копринен плат са стрували колкото един гардероб!); картичките, които прабаба ми е изпращала на прадядо ми; записките на баба ми от годините следване на медицина, а също и любовните писма между нея и дядо ми; програмите от концерти и представления, които са били по една или друга причина важни за майка ми (любим режисьор или музикант); първите ми детски съчинения за училище, първите ми рисунки…

    … и си помислих, снощи: А какво ще остане от мен след 100 години? До едно време ще има писма, картички, снимки, тефтерчета с рисунки и мисли… А после? Ще се намери ли някой пра-правнук хакер, който да успее да влезе в пощата ми, за да прочете любовните писма? Изненадах се с осъзнаването на това колко голяма част от следите, които оставям в последните години са в електронен вид. Ще знае ли някой от семейството ми след 100 години, че съм четяла блога ти с удоволствие, макар да съм коментирала рядко?

  3. Елени, какво ще правите с тези неща на тавана? Тъкмо днес четох един казус за електронното ни наследство – един баща поискал от Яху паролата на току що починалия си син, но не я получил. Ето защо можем да оставим паролите си в завещание 🙂 Моят син знае любимите ми пароли и ако някой ден реши да запази електронното ми наследство, би могъл да го направи без проблем 🙂

  4. „създаване и съхранение на живота – ФРОМ!!“ 😀

    Мисля, че БлекУлф е прав – огромна част от световната история е война в някаква форма… Това също трябва да се има предвид, мила Лидия (обръщам се така просто защото те чета последните няколко дни и те чувствам по-близка :] ) ;]

  5. Lyd, таванът е огромен и беше пълен с какво ли не, сред което и немалко боклуци, които изхвърлихме. Нищо ценно или красиво не е отишло на боклука. А докато разчиствахме изведнъж се оказа, че мнозина сред приятелите ми са любители-вехтошари;) Избрани щастливци сред тях имаха честта;) да помогнат с почистването и с блеснали погледи се разходиха из миналото на рода ми. Като събера сили ще кача малко снимки на съкровища в блога (ей-тук съм писала още по този повод: http://eleni.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/10/05/prikliucheniia-iz-debrite-na-edin-tavan.410295 )

    Хубава мисъл е това синът ти да има любимите ти пароли. Някои от нещата, които намерих и прочетох през изминалите месеци на почистване ми дадоха безценни парчета от собствената ми мозайка. Мисля че е много важно и хубаво да можем да свържем/сравним/противопоставим собствената си история с тези на хората преди нас. Усетих, че всичко това някак ми дава… контекст. Осмислянето ще е бавно, дълго и пълно с изненади, усещам:)

    А вчера видях ето тази книга при една приятелка:
    http://www.colibri.bg/resultsb.php?book=451

    Не успях да прочета кой знае какво, но ми хареса оформлението – прилича на стар тефтер, от онези с карта отпред, календар отзад и страница за всеки ден, а най-отзад има плик, пълен с писма, писани на ръка, стари снимки и бележки, изглеждащи много истински и лични. Харесва ми идеята за книга, в която има… опредметена литература. Не знам дали това са точните думи, но не ми хрумва в момента как по друг начин да нарека тези писма, бележки и снимки, които измъкнах от плика като любопитно дете. Създават много по-различно усещане от това да четеш писмо, чийто текст просто е вмъкнат в общия текст на книгата. Дори в момента, докато ти го пиша, ми хрумна странна и прекрасна идея…

  6. Не става дума за мачизъм. Става дума за сила. „Безславните“ неща не създават история, само я украсяват, цивилизоват може би. Животът винаги се е състоял от битки, независимо от формата – варварски кланета или социални дебати. Не само мъже са прилагали сила върху околните. Елизабет Първа е използвала пиратския флот нa Дрейк за да разгроми испанската армада, както и да Испания от доста владения.

    Проблемът на историята е, че обикновено записва само делата и мислите на победителите, които често са такива благодарение на чист късмет. Окрилени от принципа, че тях никой не ги съди те си присвояват ценности присъщи на чуждата гледна точка и ги записват в историята си като свои добродетели, което изкривява истината до степен на лъжа. Но това е проблем само ако държим на човешката идентичност… А най-големият проблем е, че Историята се използва от държавите като оръжие за предизвикване на масова еуфория поради принадлежност към нея, съответно, като всяко оръжие, се разработва и оптимизира. А би трябвало да бъде писана от всички едновременно. Което е невъзможно за реализация в миналото. Затова този предмет, поне в този си вид, трябва да изчезне от училищната програма.

  7. Добрият учебник по история подхожда социологически, показва нещата, в които хората са вярвали, светогледа им, културата им, достиженията им, бита им.

    За българската история да се направи това обаче е много трудно, тъй като почти всичко, останало като документи, са все разкази за битки от чужди историци.

  8. Иначе нещо, което ме дразнеше в учебниците по българска история още като бях дете, бяха хрониките, писани именно от страна на българите: например, българският цар предложил на еди-кои си великодушно да се предадат, или да се покорят пред мъдростта му, или не знам какво, а те, видиш ли, не го послушали – накратко, постоянно нашествие с цел грабеж се маскираше като предизвикан отпор. И това беше „славно“.

  9. Хора, историята е точна наука. Като физиката и математиката. Тя може да се интерпретира конюктурно и съвсем превратно, но самото ИЗСЛЕДВАНЕ почива на точни критерии. Има факти и доказателства, има и хипотези.
    Но критериите за научно изследване на даден исторически проблем са съвсем ясни.

  10. Еееееее, доколкото знам историята не се счита за точна наука в смисъла на математиката и физиката 🙂 Не бих казала, че историята би могла да разполага с доказателства, каквито можем да искаме от точните науки 🙂 Да не би да се провеждат исторически експерименти?

  11. Историята определено не може да се нарече точна наука. Особено по-старата история се гради до голяма степен на теории и тълкувания.
    Иначе лично за мен винаги е била един от най-интересните предмети в училище. Но се дразня от факта, че историята в различните държави се представя по различен начин – като най-актуален пример за нашите ширини ще дам България и Македония…

Коментари са забранени.