Кого да одерем жив?

В последните 20 години често се говори за наказания, възмездие, безнаказаност. Хората обсъждат дали наложените наказания съответстват на сериозността на деянията и пр.

Доста хора смятат, че когато някой наруши закона, следва да бъде НАКАЗАН, да получи ВЪЗМЕЗДИЕ. А какъв е смисълът и ползата – за потърпевшите, обществото и самия извършител?

Обичайните отговори са, че по този начин пострадалите и близките им получават удовлетворение, а нарушителят на закона научава, че няма да остане безнаказан,  а това служи за назидание на обществото, а оттам и превенция на бъдещи престъпление чрез страха от наказание.

Удоволствието от чуждото страдание

Щом у нас е широко споделяно убеждението, че страданията на нарушителя на закона носят удовлетворение на потърпевшите, близките и обществото, значи наистина е така. Очевидно доста хора изпитват удоволствие да знаят, че някой страда.

Ама този някой си го бил заслужил. Може и да е така, но това не отменя факта, че някои хора у нас са доволни от чуждите страдания.

В правия път чрез страх от наказание

Съгласна съм, че страхът от наказание държи в „правия път“ много хора. В много случаи ТОВА е единственото, което ги държи в „правия път“. Но в доста такива случаи хората все пак нарушават закона – не толкова защото смятат, че у нас почти всеки му се разминава присъдата, а защото смятат, че няма да бъдат разкрити.

А какво да правим с тези, които не се страхуват от наказанието и са готови да го понесат? Да го увеличаваме докато започнат да се плашат? Защо не – чувала съм, че в една държава може да те обесят ако дъвчиш дъвка – дори и ако си току-що пристигнал чужденец, който не е наясно с този закон, предпазващ хубавите тротоари от залепени дъвки.

И все пак, у нас толкова силно се вярва в страха от наказание, че моя близка съветваше внучето си да не краде от магазина, понеже може да го хванат.

Отвъд страха

И все пак у нас и по света има хора, които не извършват престъпления – не заради страха от наказание, а заради нежеланието си да навредят, заради способността си да се поставят на мястото на потърпевшия и да съчувстват. Дали тези хора с а много или малко? Дали са по-скоро изключение от жестоката човешка природа? Хайде, кажете ми вие в какво вярвате – че хората са изначално лоши или нещо друго? Вие самите към правилото ли принадлежите или към изключенията?

Ако смятате, че човек може да бъде добър – без значение дали защото е изначално добър или може да бъде възпитан или превъзпитан в доброта, тогава помислете дали е признак на доброта решението да не извършиш престъпление само защото може да бъдеш наказан. Ако не смятате, че е, тогава мислите ли, че чрез страха от наказание можем да възпитаваме в доброта?

Ако сте убедени, че страхът от наказания не прави хората добри, но би било хубаво по някакъв начин хората да (о)стават добри, то по какъв начин може да стане това? Чрез наказания?

И все пак, какво да се прави?

Не, не искам да кажа, че нарушителите на закона трябва да бъдат оставени на мира. Не. Някои от тях са опасни, и с оглед безопасността на другите трябва да бъдат изолирани – толкова дълго, колкото е необходимо да се променят и станат безопасни. Дали в нашите затвпри, обаче, се работи с тях за постигането на тази цел?

Други нарушители не са опасни за околните, но въпреки това е добре да бъдат изoлирани – заради самите тях, за да прекарат известно време далеч от лоши влияния и да им се помогне да преодолеят някои нагласи и навици.

За трети не е нужно да бъдат изолорани. Ето защо съществуват условните присъди и пробацията. С тези хора, обаче, също трябва да се работи.

В това вярвам аз – че т.нар. наказания не бива да служат за задоволяване на садистичните желания на част от обществото, а за личностно, гражданско, пък дори и професионално израстване на т.нар. нарушители. Другото е някак … старозаветно.

Ето защо, когато в началното училище синът ми сподели, че негови съученици редовно крадат от магазина, го подканих да помисли за това, че продавачката ще трябва да покрие щетите като й удържат от скромната заплата.

11 thoughts on “Кого да одерем жив?

  1. В бизнесът, сравняваме компаниите си с най добрите
    Не е зле в батковината да се приложи същата формула: какво работи в цивилизациите – и после да се сложи в учебните програми
    Предполагам че това имаше предвид Сакскобурготски, когато заговори за чип
    Предполагам това имаше предвид и Чорни, когато изтипоса тоалетната като символ на разградената република с входен билет за клуба на богатите
    Предлагам за периода, лиценза на 90% от тв да се отнеме; явно не знаят какво да го правят
    Култура и тв нямат знак за равенство на територията
    Може пък хората да почнат да разговарят помежду си, като не са залепени за екран
    Може пък да се случи невъобразимото – табутата над някои теми да паднат

  2. Удоволствие от чуждото страдание? Убивайки някого се поставяш извън човечеството. Вече си животно с интелект. Когато мечка се научи да влиза по къщите на хората и да тараши, идва екип и я убива. Няма значение дали го наричат неутрализиране или приспиване – мечката е потенциално много опасна и се премахва за „общото благо“.
    Никой не се грижи за връщането на подобни животни в мечешкото общество.
    Трудно ми е да разбера какво прави хората по-привилегировани. Мечката, която бива убита просто заради натрупано знание, не е по-малко жива от нас. Не й е по-малко приятно да е жива също. Вярно, по-тъпичка е – но не убиваме умствено повредените хора.
    С което не казвам, че мечката би трябвало да се остави да прави каквото иска или да се затваря :}

    Не просто някои хора не могат да бъдат върнати в общество – някои хора не са били в общество от самото начало. И просто с действията си са го показали. Да кажем че като човек с власт имаш избора – 20% шанс да интегрираш такъв човек в обществото след 40 години на цена от няколко стотици хиляди лева, да го държиш далече от обществото същия период, но за няколко хиляди лева цена или да го екзекутираш за 20 лева. Докато в болниците лазят хлебарки, сираците нямат парно и храна, циганите режат ръце на децата си за да просят по-добре и в София няма места за паркиране. За кое да дадеш пари по-напред?

    Затварянето в мизерни условия не се случва защото някой мрази престъпниците и не се случва, защото на някого му пука за близките на жертвата. Случва се, защото нищо на този свят не е безплатно. Случва се, защото никой – ти включително – няма полза от това да се хвърлят огромни суми с малък шанс за успех по някакви си обикновени ХОРА.

    Защото недостиг на хора нямаме.

    И се правят лесно🙂

    Без значение е дали сме фундаментално добри или лоши – това, което е хубаво да помним, е че всеки от нас е изначално и до доказване на противното маловажен.

  3. Винаги съм казвала, че най-безсмисленото нещо, което имаме са затворите в този си вид.
    Защото със същия успех можехме директно да разстрелваме хората, които влизат там.
    Полза няма, но вредите са изключително много.
    Харесва ми, че си насочила погледа си и към този аспект, защото често ми се е случвало да се опитвам да убедя някой, че насилието не е правилния начин да се опитваш да промениш нечия психика.🙂

  4. хубави размисли но се въртят в кръг

    казано е отдавна престъпление -наказание
    беден народ- много престъпници

    какво има да се философства ,иначе „идейно възпитателния процес“ отново ни куца но само с работа в тази посока няма да стане .трябват пари.кинти.тогава сички се кротват ,защото дори и закоравелия рецидивист би предпочел да изкарва пари без риск .тогава ще останат само тези които харесват да живеят по ръба на закона и ще настане рай на земята .просто е.

  5. Няма сега да философствам на тема какъв е по природа човекът и как това проличава, щом институциите, които ни правят „добри“ насила, временно изчезнат (например при природно бедствие), и как през вековете всяка институция, основана на човешката доброта, се е проваляла безотказно… – ясно ми е, че по тези въпроси всеки ще остане на своето мнение. Искам само да задам две въпросчета:
    – Защо ти се струва лошо, че бабата е съветвала внучето си да не краде, за да не го хванат? Някои деца закъсняват с развитието на уважение към чуждата собственост и изобщо на способност да разграничават доброто от злото. Трябва ли да оставим тези деца да нарушават нормите на обществото поради незнание и да носят последиците от това? Според мен, дори детето да уважава собствеността, следва да го запознаем с последиците, ако го хванат да краде. Аналогия: то не трябва да пресича на червен светофар, за да не създава хаос в движението и опасност за другите, но СЪЩО ТАКА, за да не пострада самото то.
    – Не ми се обсъжда сега дали затворът или друга подобна институция би могла да превъзпита лош човек в добър – нека допуснем заради спора, че това е възможно. Смяташ ли, че такова превъзпитание би било несъмнено добро дело? Не мислиш ли, че човек има правото да бъде какъвто е, дори да е лош? Едно е да накараш престъпник да плати цената за престъпленията си или да го изолираш от обществото за известно време или до живот; друго е насила да го превърнеш в не-престъпник. Поне аз мисля така.

  6. Така тълкувам този текст:
    „Някои от тях са опасни, и с оглед безопасността на другите трябва да бъдат изолирани – толкова дълго, колкото е необходимо да се променят и станат безопасни. Дали в нашите затвори, обаче, се работи с тях за постигането на тази цел?“
    Не се посочва изрично, че превръщането на опасен човек в безопасен става насила, но щом протича в затвор, можем ли сериозно да допуснем, че е доброволно?

  7. Всъщност се посочва изрично, че е насила – щом престъпникът бива държан в затвора не за определен от присъда срок, а „докато стане безопасен“.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s