Сътворението и молците

С облекчение дочетох „Сътворението“ на Гор Видал (702 стр.) – разказ за Персия, Гърция, Индия и Китай – от средната възраст на Буда до младостта на Сократ. Срещнах имената на десетки известни личности от онези времена и земи. Интересът ми към западната част на описания свят си остава вял, а влечението ми към Изтока остава силно.

Дали защото никога не съм имала желание да изучавам живота на властниците, към края на книгата бях доста изморена – много желания, борба, суета, и в резултат на това – страдание. Тъжно ми е за хората, които прекарват живота си в непрекъснати опити да наложат волята си.

Ядосвам се заради това, че със своите действия властолюбците не оставят на мира хората, които не искат нищо от света, освен да бъдат оставени на мира.

Завиждам на тези, които успяват тихо да се изплъзнат и да изследват кротко света, разширявайки мъдростта. Предпочитам да живея така, че да не създавам зло, и приносът ми към света да бъде споделянето за това как можем да предотвратим злото – вместо да съм активист, който се бъхти да поправя части от създаденото вече зло, докато то продължава да расте.

Докато хората са прекалено заети да се борят със злото, не им остава време да се научат как да спрат растежа му. Това ме подсети да споделя за чудесния капан за кухненски молци, който с помощта на феромони привлича мъжките, а попаднали в капана за тях е невъзможно да оплождат женските. А можех да се опитам да ги тровя … тровейки и себе си.

Прочетох книгата, но и аз като Кир Спитама не намерих отговори на най-важните въпроси. Да живея ли само на земята, без да се интересувам от небето, за което не знам дали съществува или вместо да влагам толкова усърдие в земното, да гледам на живота от по-широката перспектива, която включва и небето … или да прекарам живота си в опит да открия Истината, за да я споделя с вас?

Дали има значение кой какво знае и в какво вярва ако просто сме добри един с друг?

6 thoughts on “Сътворението и молците

  1. О, да! Има значение кой какво знае и в какво вярва.
    Има значение да го сподели.
    И безкрайно по-важно – да не се опитва да го налага на другите.
    Има ли човек равен на цялото човечество, та да има право да го поучава?

  2. Не сме добри един с друг; никой не се интересува от това в какво вярват и какво знаят другите. Дори и да има полза от чуждите знание и вяра. Жалко е, но е факт.

    А ако бяхме добри? „Ако баба ми имаше колела, щеше да е пазарска количка“ казва (доколкото си спомням) Уди Алън в последния си филм Whatever Works. Ние, българите, имаме друга приказка за бабата, но тя не е подходяща за такава отбрана публика🙂

  3. Има нещо адски тежко в това, че за да победиш злото, се налага да слезеш до неговото ниво и да използваш неговите методи. Но пък иначе си оставаме съзерцатели-солипсисти, а светът все така продължава да се върти…🙂

  4. Борбата със злото е вечна и е като ходене по въже, непрекъснато усилие и воля за баланс. Няма универсална рецепта за прогонване на зли духове. Ако някой е успял да намери Пътят до хармонията е просто късметлия. Споделянето на това щастие е невъзможно. Все едно да напишеш Истината с чужд почерк…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s