Университетът: слуги на килограм

Съгласна съм, че почти всички университети произвеждат огромно количество слуги – хора, готови да извършват куп безсмислени подвизи [които да впишат в CV-то си], само за да станат нечии служители.

Съгласна съм, че студентите са подложени на толкова силен натиск [от състуденти и родители, не толкова от преподаватели], че дори се отказват от мечтите си и радостта си в името на финансовия успех.

Не мога да си затворя очите, обаче, за факта, че в съвсем същите университети учат здраво и се дипломират свободни любознателни хора. За тях университетът предлага средства да изследват себе си и света. Те избират да учат неща, които ги интересуват. Имат смелостта да се откажат от престижни програми, които не ги вдъхновяват. Познавам такива хора.

Някои от тях държат да получат диплома и да станат нечии слуги – не заради финансовия успех, а за да практикуват това, което обичат, а някои от тях обичат да служат – да са в услуга, да се грижат.

А и какво толкова лошо има в стремежа към финансова стабилност? Тя би могла да осигури време и спокойствие за изследване на света и себе си – не само на теб, но и на хората, които обичаш.

20 thoughts on “Университетът: слуги на килограм

  1. А и какво толкова лошо има в стремежа към финансова стабилност? Тя би могла да осигури време и спокойствие за изследване на света и себе си – не само на теб, но и на хората, които обичаш.

    Важното е да не забравяш целта, която си си поставил и да не превърнеш правенето на пари в цел. А това малко хора го умеят.

  2. Ок. Мога да коментирам избора, дето аз направих.
    Имам академична титла, в една от областите които ме интересуват.
    Направих го не заради дипломата или финансовата сигурност, която идва с МВА.
    Интересуваше ме средата, културата, напредъка.
    Документът работи като ми гарантира по горно място в купа с кандидатите. Културата обаче работи само в среда с подобни хора.
    А често не е възможно да сортирам, филтрирам, игнорирам онези, за които университетското време е било по-скоро желание на родителя, натиск на пазара на работна ръка, престиж или друг каприз.

    Сред колегите ми има от всичко – хора с амбиции, хора с финансови възможности, онези дето търсят средата, културата, обмяната на идеи.

    Майк е споменал нещо за целта. Това с целите е прекрасно. Още по прекрасно е, че се променят във времето и човек си намира средата..трудно си представям цел, която можеш да осъществиш сам.

    Да използваш знанието, за да постигнеш по високи от собствените си цели (сещаш ли се, тези дето липсват в батковината последните двадесет години) е още по-прекрасно.

  3. „А и какво толкова лошо има в стремежа към финансова стабилност?“
    Няма нищо лошо, някой, да не кажа повечето хора се стремят да постигнат точно това, защото финансовата стабилност им осигурява независимост! И тогава целите които са ,си поставили изглеждат по-постижими. Даже за постигането на някой цели, по принцип е необходимо да е налице и финансовата стабилност.

    Трябва да се намери някакъв баланс между духовното и материалното, въпрос на избор е да решиш кое е по- важно за теб, формула за това няма, ще разбереш, че си го постигнал, когато се почустваш доволен от живота си!

  4. Супер лесно е да се каже да се търи баланса. И това е един от най-, ама най-лесните съвети за даване. Но не и за спазване. Баланс няма, както и златна среда. И няма какво да се правим на ударени – от финансовия успех зависи много в живота, дори и личната реализация зависи от парите. Ако имаш една нормална и стабилна база е много по-лесно да си търсиш златните среди и подобни общи приказки. За мен е нормално човек да има приоритети в дадени моменти на живота си и да, в дадени моменти е нормално да мисли за пари и от къде да ги вземе. И да работи адски много, за да ги получи. Всичко останало, което ми се обяснява, ще ме прощавате, ама ми звучи като приказки на някой, който все го уреждат. Без работа нищо не става ако си никой.

  5. Можеш да имаш „слугински“ манталитет и ако не си завършил университета. В антуража на богатите българи има много перхидролени създания и хора с дебели вратове и вериги по тях с подобна роля.

    Възможността за финансов успех не зависи от университетската диплома или нейната липса. А от бизнес средата и качествата на предприемач, които носим или култивираме в себе си.

  6. kim, това не е съвет, а коментар. Не е редно по принцип да се дават съвети, след като не са ти го искали и готови рецепти за живота няма, това е клише. Общо взето човек се стреми към това което му липсва, така че приоритетите му често се менят. Познавам доста финансово стабилни хора, които са много нещастни в личният си живот! Баланс трябва да има, човек несъзнателно се опитва да го постигне!!!

  7. Проблемът не е в университетите. Съвременият свят, нашата т.нар. „цивилизация“ създава слуги на килограм. А от човек с душа на слуга можеш да очакваш само низости…

  8. „Важното е да не забравяш целта, която си си поставил и да не превърнеш правенето на пари в цел. А това малко хора го умеят.“

    И защо това е важно? Не е ли по-разумно да се опиташ да превърнеш правенето на пари в първа цел, а след като я постигнеш да се посветиш и на други?

  9. Темата за университетите и за подходящата специалност, т.е. такава, която записваме заради бъдещи доходи и такава, която искаме да учим просто защото ни е интересна, е дилема пред почти всеки кандидат-студент. Когато аз кандидатствах си мислех, че трябва да уча нещо, което ме кефи, но не защото ще ми носи много пари, а просто заради идеята. Но сега когато почти съм завършила и започвам да се замислям каква магистратура да записвам, ми се струва, че никак не е лошо да се има предвид и практичността и приложимостта от гледна точка на бъдеща работа.
    Общо взето всеки сам си взима решенията, докато не установи, че му трябват пари и измисля начин да ги изкара. Науката заради самата наука е отживелица…

  10. Когато превърнеш правенето на пари в първа цил, след време ще откриеш, че не ти остава вече време за други цели, а и не ти е останала достатъчно чиста душа за тях…

    Въобще всеки сам избира как да си прецака кармата…😉

  11. Black Wolf, ти как мериш колко ти се е прецакала кармата, или пък колко ти е чиста „душата“ :)?

    И много хубаво звучи как „след време“ ще открия нещо, но да не се окаже, че съм по-възрастен от теб и ТИ тепърва ще откриваш разни неща за душата, кармата и парите! Или говориш от жизнен опит?

  12. Black Wolf, дори не можеш да си представиш, колко не си прав!!! Дефинирай ако обичаш понятието „душа на слуга“!

    Когато се наложи да поемаш отговорност, не само за себе си, а и за хората, които обичаш и които зависят от тебе, ще видиш колко е необходим финансовият успех и как перспективата да бъдеш нечий „слуга“, става поносима пред перспективата, да не можеш да полагаш гризи за близките си 😉 !

    Много е лесно да си идеалист и да говориш за карми, когато такива проблеми не са те налегнали!!!

  13. А ако искаш да не си ничий слуга, трябва да си финансово независим, което предполага да си финансово успял😉 ! За тебе това е парадоксално, тъй като това би пречило да духовният ти подем, но живота постоянно ни поставя изпитания. Всъщност това не е ли, самата кармата 🙂 ?!?

  14. Какво значи „душа на слуга“? Ами просто се поогледай. Ежедневно поне 2/3 от хората, които срещаш и с които общуваш са такива…😉

    Финансовата зависимости или независимост въобще нямат връзка с това да имаш „душа на слуга“ (индусите, му викат шудра). Това не е имотно, а духовно състояние. Можеш да си милионер и да си шудра.😀

    А що се отнася до прецакването на кармата – то не се мери. Вижда се. С просто око, както се казва. И се усеща на собствен гръб. В повечето случаи, когато вече е късно.😉

  15. Продължавам да не разбирам понятието „душа на слуга“ ! Какво точно имат предвид индусите, като го използват думата „шурда“?

  16. Примерно разбирането, че качеството на човека се определя от материалния му статус е проява на лакейския мироглед.😉

    Шудра… С две думи, за да не се впускам в обяснение на индуските схващания (на които по пренцип не съм фен, но в случая съм съгласен) е човек, неразвит в духовно отношение.

    Мисля, че нещата, за които говоря, са достатъчно понятни. И съвсем очевидни, тъй като са навсякъде около нас. Е, може би не са много приятни за някго, но това е положението.😀

  17. Предизвикваш ме да поспорим, но смятам, че ще се отклоним много от темата на публикацията!

    Но, по принцип да знаеш, че качествата на човека определят неговия статус, понякога и материален, а понякога и духовен, но трябва да се развият и реализират😉 ! Притежаването само на качества е нищо, а духовното развитие е оправдание, за тези които не са се развили по друг начин😉 ! Както вече казах трябва да има някакъв баланс🙂 ! Мина модата на дървените философи : ) !

  18. Аз пък не виждам нищо лошо в това да си слуга – било на обществото, било на частна фирма, която, гонейки печалбите си, също служи на обществото по свой начин. Понякога ми се струва, че прекалено много хора се изживяват като началници. И дори не е задължително да имат университетско образование. Не помня кой беше казал и за коя държава, че за жалост всички, които знаели как да я управляват, били заети да карат таксита и да подстригват.

  19. Мауа М, ти нещата само като „слуга-началник“ ги виждаш?
    Всъщност става въпрос за опозицията роб-свободен човек…😉

    В една фирма нито „слугата“, нито началника са свободни хора. Ако не се чувстват такива, ама от тези, които познавам, поне 99 % по начин на мислене са роби, шудри. Както и горе-долу същия процент от всички хора… С всички произтичащи от психиката на роба последствия за обществото.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s