За образованието и времето

Днес получих писмо от мой ученик, първокурсник в чуждестранен университет:

„Тъй като нямам подготовката да уча упорито и повече от, да кажем 3 часа на ден, сега всичко ми идва по нагорнище. Твърде много домашна, твърде дълги уроци…всичко започва с Твърде. Не само заради лошата ми подготовка преди да дойда в Х, но също така самият университет натиска здраво да се учи. И то по Много.

От една страна, ще съм добре подготвен, след като изляза от Х и надявам се, достатъчно способен, да се захвана с всичко това, от което се интересувам. От друга страна, не знам дали ще мога да удържа на темпото. Психически и физически. Казват, че след първия семестър, нещата потръгват по-добре. Очаквам това време да дойде, за да мога да си дам равносметка накъде да продължа. Имам мотивация в момента да се боря с целия стрес, ситуациите, академичните изисквания, но докога ще мога да удържа темпото сам не мога да преценя. Да, има положителни неща в Х. Прави те трудоспособен и дълбокомислещ човек. Но на каква цена?“

Не съм учудена, спокойна съм и ми е тъжно.

Не съм учудена, защото в последните няколко години повечето завършващи ученици с които се срещам не са готови за [това, което аз смятам за] университетско образование. Освен че не са наясно какво да очакват от различните типове висши училища и програми и не познават достатъчно себе си, те не са и академично подготвени. Това че английският им не е на достатъчно добро ниво е по-малкият проблем; по-големият е, че нямат изградени умения и навици за интелектуален труд. Защо се получава така е тема за друг текст.

Някои ученици осъзнават, че не са готови и са склонни да отложат кандидастването за да достигнат по-високо академично ниво и да изследват интересите и заложбите си, но в повечето случаи родителите им смятат, че по-късното кандидатстване означава загуба на време и … умения и навици за интелектуален труд (същите, които аз намирам за липсващи). За съжаление, университетите приемат такива ученици. Приемат ги и у нас, и в чужбина. Но докато в много чуждестранни университети такива ученици отпадат, у нас повечето дори успяват да се дипломират. Как се реализират след това е тема за друг текст.

Спокойна съм за тях. Няма как да не съм, защото е твърде вероятно след две години собственият ми син да е един от тези ученици, така че ми се налага всеки ден да репетирам „философско“ отношение към проблема. Надявам се, че някой ден ще се сравни не със съучениците си в града, а с онези, които отиват да учат в хубави университети и се справят там. Не смятам да го притискам да продължи образованието си, дори бих приела варианта да го прекъсне още сега. Ръководя се от принципа, че насила хубост не става, че човек трябва да прави нещата, които наистина иска, в които вижда смисъл, за които е готов.

Тук идва въпросът за двойственото отношение към времето в образованието. Докато аз се притеснявам, че учениците губят много време, в което могат да учат истински, те и родителите им никак не се притесняват за това – сякаш имат цялото време на света. Когато наближи краят на гимназията, обаче, и на мен ми изглежда, че е по-добре някои абитуриенти да посветят някоя и друга година за да се подготвят за университет, и учениците, а най-вече родителите, започват да се държат така, сякаш няма никакво време, сякаш единственият възможен момент да се постъпи в университет е точно тази година.

Времето е  относително, гледано от образователна перспектива.

P.S. Тъжно ми е, защото не съм никак сигурна, че нещата в дългосрочен план ще се обърнат някак в полза на описаните ученици.

Advertisements

14 thoughts on “За образованието и времето

  1. Честит празник!
    „Насила хубост не става“, но ако имаше повече учители, родители и ученици, които разбират това, сега нямаше да се равняваме по интелект със саксиите.

  2. В действителност, това писмо засяга въпроса за същността на съвременния свят и за смисъла на живота.

    В какво е смисъла на живота – първо да се учи упорито, да се работи цял живот упорито и после… съвсем не упорито да се гушне букетчето. )))) Ако има кой да ти го остави в сандъка, тай като сериозните хора ще бъдат заети да учат или работят упорито. ))))

    Или смисъла на живота е в нещо друго?… Във всеки случай аз лично съм убеден, че човек не се разжда, за да работи. И ученето има съвсем друг смисъл и значение.

    Гореописания тип университетска подготовка няма много общо с ИСТИНСКАТА академия и е плод на една жизнена философия, чийто основен идеал е „да успееш в живота“. С други думи да работиш, за да получаваш повече, за да консумираш повече, за да искаш да получаваш повече, за да купуваш повече, за което трябва да работиш повече…
    Елементарна схема, която превърща хората в био-роботи, чиято основна цел е консумирането…
    Много лесен и удобен начин за манпулиране и контрол – не е нужна даое служба за сигурност, която да „следи нещата“… )))))

    Та въпросното „образование“ има за цел не да разкрие истинските таланти на човека, не да помогне за себереализацията, а да формира добри био-роботи.

    Може би нашите полуграмотни (а и съвсем неграмотни) калпазани, с които са пълни българските училища, подсъзнателно усещат това. Разбира се, те не четат от мързел и нежелание, но може би пък здравия инстинкт за самосъхранение, присъщ на българина, не е съвсем задрямал в тах? )))))

  3. Black Wolf, университетското образование може да се използва по различни начини. Гореописаното не описва нищо повече от субективните усещания на един студент. Бих могла да ти цитирам доста по-различни писма от други студенти от същия университет.

    Има немалко хора, които използват университетското образование за да изследват смисъла на живота. Има и такива, които са в университета, за да се подготвят за (добре) платени слуги. Има и трети, и четвърти. Ако си запознат с повече хора, учещи на повече места, няма да ти е толкова лесно да ги поставиш всички в една категория. Ако си запознат с повече университети, също ще ти е трудно да ги поставиш в една категория. Отделям месеци, за да науча учениците си да правят тези и други разлики.

    Така че за какво точно се ражда човекът е една тема, а дали желаещите да учат в университет (независимо с каква мотивация) са готови за това друг. В горния текст разглеждам втория въпрос.

  4. И аз си мислех точно същите неща като Black Wolf, докато четях текста. Има различни университети наистина и може би точно този ученик не е попаднал на правилното място за него. Да се учи упорито по три часа всеки ден ми звучи като да не ти остава време да изследваш, да мислиш, да скиташ интелектуално, да четеш заради страстта да научиш нещо, което може би не е точно домашното ти за утре, но това не го прави по-малко важно за науката и човечеството. Лично на мен в гимназията ми липсваше точно тази свобода (защото училището беше много конкуретно, с претенции за елит и с много строго фиксирани високи изисквания), затова си избрах университетско образование, което да не е прагматично ориентирано и което да ми даде свободата да чета спокойно в области, които са ми интересни. Учила съм за кратко и в университет в чужбина, за който стилът ми на учене не се оказа неадекватен.
    Съгласна съм изцяло, че нито училището, нито семейството подготвят учениците да решат какво искат от образованието си и да изберат университет, който ще им предложи точно това. В този смисъл мисля че не толкова в смисъл на интелектуална дисциплина не са готови, колкото житейски. Затова на мен ми се струва супер идеята за пролука между средното и висшето образование.

  5. На един студент му е трудно да отдели три часа на ден за учене извън клас? Наистина много тъжно… Правилото е за всеки час клас да има поне час самостоятелна работа извън класа – домашни, проекти и същото това самостоятелно изследване на себе си и живота през призмата на конкретния материал в конкретния клас. Защото всеки клас предлага такова от различна гледна точка.

    Проблемът е отново българската образователна система, в която домашното означава да се реши задача 5 на страница 10 или да се „научи“ урока Делене на клетката, или пък да се направи упражнението от помагалото. С малко природна интелигентност всеки ученик може да отметне такова домашно за десетина минути и да излезе от домашното абсолютно непроменен интелектуално. Такъв труд, ако се окаже продължителен, наистина е изнурителен и не учи на мислене, което да е основата на университетското образование. И което да даде крилата, краката и мускулите за доста интензивната, но приятна работа върху себе си в университета. Зтова за съжаление умните ученици получават същото от такава система както и по-посредствените: нищо.

  6. Честит празник колежке, знам колко е трудно на българския преподавател да се опитва, да поддържа високо ниво на преподаване! Това е една от основните причини поради, която преди години се отказах от преподавателска си дейност. През годините нивото много падна, но за това обвинявам само и единствено политическата класа в България! Лошо е, че политиците ни, не осъзнаха, че най – добрата инвестиция на държавата ни, е в образованието. За съжаление, проблемите там се увеличават лавинообразно и надали, в близко бъдеще, образованието ни ще излезе от дълбоката криза в която е попаднало.

    Жалко, децата и учителите ни са прекрасни! Сърдечен поздрав!

  7. Лично аз нямам впечатления, но имам неколцина приятели, които преподават в чужди университети или правиха там докторати… Говорили сме надълго и нашироко за университетската система в САШ, Германия, Швеция и Англия.
    От всичко чуто останах с твърдото убеждение, че за съжаление в наше време университета е първата сериозна стъпка стъпка към целенасоченото вкарване на човека в калъп, или по-точно казано – към смачкването му.
    Разбира се, това започва много по-рано, но в университета започва истинското „форматиране“.
    И в чуждите университети е абсолютно същата помия, каквато и в нашите, но (като всичко друго) – в по-лъскава опаковка.

    Василена, напълно съм съгласен с думите ти. Ако човек няма време за духовното и интелектуално търсачество, за своите лични откривателства, дори блестящата диплома няма стойност.

    Лично аз се чувствам щастлив, че когато бях студент (е, това беше преди 25 год.) имах възможността да да не се задълбочавам особено в учебната програма, но – понякога много далеч от нея – се срещнах с толкова хора, идеи, събития (разбира се задочно, на страниците на книгите), че не си представям сегашната си личност без тях…

    Мога да заявя смело, че преживях интелектуални и духовни приключения, които щяха да ми бъдат недостъпни, ко бях прилежна „читанка“…

  8. Предполагам, че недостигът на време в университета за този млад човек е причинен не от това, че ги затрупват с прекалено много работа, а от това, че в българското училище и то в горните класове се учи малко, незадълбочено и не се създават навици за самостоятелно търсене на информация, систематизиране и анализ на същата, и мислене. Ето защо не съм сигурна, че един семестър ще му бъде достатъчен, за да се опомни. Подобен преход не е от най-бързите и изисква време и съзряване.

    За съжаление, мнозина от неговите връстници се оказват в подобна ситуация през първите година-две на следването.

    Аз не мисля, че студентските години са време, в което основно се събира житейски опит. Това е само началото на съзряването, а за истинското съзряване и като човек, и като професионалист, са необходими знания и опит, които само със срещи, разговори, хапване и пийване с различни интересни хора няма как да се акумулират. Преди 25 години може и да беше възможно подобно нещо, но сега със сигурност не е. Нищо не пречи да се учи сериозно, работи и дори пътува в чужбина или из страната през лятото, ако един млад човек е умен, мотивиран и организиран…

  9. Като майка на 15 годишна ученичка се сблъсквам всекидневно с тези проблеми. И ми се струва, че освен нежеланието и неумението да учат, тези деца са и немотивирани да го правят. Рядко попада на учители, които да преподават адекватно, но и да изискват много. А да не говорим, че съпротивата в тази възраст е голяма. все още удържам фронта като я „побутвам“ за учене, но докога? Интелигентна е, умна е, но и доста неорганизирана на да не кажа направо мързелива. Но … И аз съм на мнение, че ако не желае да следва по-добре да не го прави.
    Признавам, че и аз когато започнах да уча в университета се оказа, че до този момент не съм знаела какво е учене и първата година се учех как да уча. Научих се и дори завърших с много добър успех, но едва ли бих могла с тези знания да съм конкурентноспособна на някой завършил същата специалност, но в чужбина.
    Уви, нашето образование под въздействието на толкова много реформи доста се е обезличило..
    Честит празник! Мисля, че твоите ученици са късметлии!

  10. Честити празник Лид!

    Добра статия като винаги. Запечата ми се една товоя фраза спомента по горе – „(добре) платени слуги“, която ме кара да се замисля дали е влидна за мен и защо трябва да се оставя да бъда слуга. Поне този семестър ми е по-интересен въпреки че курсовете са по-натоварени, но се справям защото са интересни и мога да направя връзки и препрадки между тях. И аз като всеки студент си имам своите проблеми но не им се давам, провължавам смело напред.

    Поздрави от Холандия,

    Миро

  11. @ Василена, която каза „Да се учи упорито по три часа всеки ден ми звучи като да не ти остава време да изследваш, да мислиш, да скиташ интелектуално, да четеш заради страстта да научиш нещо, което може би не е точно домашното ти за утре, но това не го прави по-малко важно за науката и човечеството.“

    Според мен „да се учи упорито“ означава точно да изследваш, да мислиш и да скиташ интелектуално заради страстта си да научиш нещо 🙂 А относно трите часа … какво са 3 часа на фона на 24?

    Защо „да се учи упорито“ непременно трябва да означава да правиш нещо безсмислено, което на всичкото отгоре ненавиждаш?

  12. А къде са навиците на момчето, защо не може да издържи на темпото? Родителите имат голяма роля, защото трябва да създадат тези навици през първите 7-10 години. Например като научат детето си да чете и пише до 6 годишна възраст (даже и на 5), тогава децата са като попивателна и учат страшно бързо. В тинейджърската възраст естествено удрят спирачки и започват да се лутат, но навиците остават, те стават като рутина и рано или късно ще се проявят отново.

    А у нас има един странен феномен „Остави детето да си живее детството“, не го закачай, нека си играе, да де, ама то може да играе и да учи едновременно.

    И други случаи съм виждала – родители преместват децата си от едно от най-престижните училища в София, защото „там ги скъсват от учене“ и на тях им е жал. Е, това не го разбирам. Кога, ако не в тези години ще учат?

    И тук не съм съгласна, че времето е относително, не може човек да отлага твърде дълго образованието, защото светът и животът са много динамични, а образованието трудно и бавно се адаптира към промените, затова трябва да се учи докато е време, а впоследствие да се надгражда, като обучението задължително се съчетава с практиката.

  13. Твоя ученик описва типичната ситуация в елитните германски технически университети. Количеството нова информация с която си залят всяка седмица е огромно. От теб се очаква да си абсолютно отдаден на студентството, иначе изпитите нямат взимане. А след втория неуспешен опит по който и да е изпит – казват ти „приятно ни беше, пробвай другаде“. Това натоварване е предвидено и желано от системата – за отсявка. След първата половина на студентството оцелелите са 45% – 50%. Иронията тук е че влизането е сравнително лесно (по диплома + минимален изпит), но оставането – не.

    Накрая остават „най-способните“ – по немски разбирания това са тези с най-голяма мощност (Leistung). Мощност в смисъл много работа за малко време. Няма начин просто да не се превърнеш в машина. Изкривявания получаваш, правиш куп аналогии в нормалния живот, които само колегите ти могат да разберат. В този смисъл да, получава се някакво форматиране. Повечето ми колеги не се интересуваха от политика, бунтарство, социални проблеми, несправедливост етц. Повечето си нямаха гаджета и не бяха чували за луди купони от тип студентски град. А пък тези които нямаха никаква финансова поддръжка и се издържаха сами (най-често чужденци) често не успяваха да изкарат добри оценки и студентството им се проточваше с 40% – 50% от предвиденото от системата.

    В този смисъл си е една борба в първите години. Постоянното напрежение идващо от изпити и пари издухва много хора. Но все някога се напасваш, шлифоваш се, ставаш по-печен. Излизаш един много добър специалист. Университета не ти дава много повече от това. Цената са най-добрите ти години, но според мен си струва. Защото при добро желание и упоритост (и късмет естествено) можеш да станеш наистина добър в това което те влече.

Коментари са забранени.