Как отказах цигарите

Не съм пушила от два месеца и няколко дни. Във Фейсбук ме аплодираха – вероятно повечето приятели са решили, че съм го постигнала със силна воля. Би било честно да се опитам да разкрия истината.

Истината е, че ако в отказването на цигарите е участвала волята ми, то нейният принос е бил незначителен. Обикновено важната роля се пада на вдъхновението. Ако питате майка ми, би ви казала, че всъщност съм мързелива и податлива на изкушения („слаб ми е ангелът“), че се нося по повърхността и това, което другите постигат с труд, аз постигам с късмет. Мисля, че по някакъв начин е права. Изключенията от това правило са болезнени и стресиращи опити да вървя срещу природата си.

Струва ми се, че отказването на цигарите е просто един от ефектите от други промени в живота ми – част от процес, започнал преди 5 години, когато сложих край на осемгодишна връзка, която изглеждаше красиво отдалече. Някои смятат, че съм я проточила твърде много, но аз не мисля така – продължи дотогава, докато без волеви усилия виждах в ума си цвета и светлината на следващото ми жилище. Когато потърсих квартира, я намерих на същия ден. Избрах по-скъпия, но съответстващ на виденията ми вариант.

Взех някои решения за живота си, но не ги изпълних тутакси и праволинейно, тъй като за това щяха да са ми нужни усилия на волята, така че правех стъпки напред и назад, напред и назад, но повече напред. Ключовата дума тук е „някои“ – взех някои решения, но оставих доста празно пространство; всъщност празнотата беше повече от пълнотата. Нямах ясна идея как точно да изглежда животът ми, нито пък план и решимост да постигна някакви очертани мечти. Може пък всъщност да съм взела важното решение за празно пространство, неясноста и неокончателност😉

Започнах истински да уча. Това включва четенето на повече книги, да, но по-важната съставка е „празното“ време за осмисляне и съзерцание. Осъзнавам, че това е лукс за много живеещи в цивилизована среда хора; освен това е и постоянен източник на чувство за вина – че не правя нещо „полезно“; всеки ден се налага да изследвам това и да се самоутешавам.

Вероятно трябва да бъда по-конкретна и да кажа какви книги четох. Всякакви, но тези, които поддържаха гръбнака на „промяната“ бяха източна философия (даоизъм, хиндуизъм и най-вече будизъм), както и западни религии (най-вече суфизъм – мистичното течение на Исляма). Това поднови интереса ми към науката, особено физиката, биологията и психологията. В блога си избягвах да пиша за тези книги, така както избягвах да говоря за тях с повечето си познати, и вероятно ще продължа в този дух.  Но ще продължа да пиша за другите книги когато мога.

По-важно от книгите, обаче, най-важното всъщност, е желанието честно да изучавам и разбирам на първо място себе си, както и връзките между нещата. В резултат на това изгубих част от егото си и зависимостта си от обстоятелствата. Ставам по-спокойна, по-малко страхлива и по-щастлива.

Продължавам да вярвам във вдъхновението – то държи първенство пред волята, така както любовта пред справедливостта. А по отношение на цигарите … те просто спряха да ми бъдат нужни за опора. Промених себе си, а оттам и живота си, така че цигарите си отидоха някак естествено. Оттам ми се струва, че е по-добре човек да започне с по-важните промени – тези на дълбините, отколкото с козметичните, или, както казват някои – да лекуваме болестта, а не симптомите й.

11 thoughts on “Как отказах цигарите

  1. Аз отказах цигарите, благодарение на това, че ги заместих с друго обичано от мен нещо – пътуването. Сметнах си парите, които ежемесечно давах за цигари, в литри гориво за колата и установих, че мога спокойно да си пътувам и да посещавам различни интересни места, вместо да пуша. От 2 години не съм пушил и се чувствам много добре.🙂

  2. Вдъхновяващо. Аз често се замислям напоследък защо пуша (може би поради това, че и аз преживявам някакъв катарзис) и установявам, че посягам към тях предимно в моменти на колебание и несигурност. От твоите думи започвам да си мисля, че ако имам по-силно вдъхновение, сигурно и при мен в един момент цигарите ще престанат да бъдат нужни.

  3. Аз пък правя друго – гледам да не ги оставям да се превръщат в необходимост (а мисля, че това е добра стратегия относно доста неща, които от желание преминават в нужда, а после в проблем – независимо дали става въпрос за „пристрастяващи“ вещества, хора или каквото ще да е). Има моменти, в които цигарата си е прекрасно допълнение към изживяването – и за такива броя блус-фестовете, баровете с определена атмосфера, комбинацията й с нещо с примерно сладък вкус, за да усетиш горчивината по-силно, ей такива неща, които вдигат удоволствието. Но усетя ли, че ми идва да паля, понеже съм ядосана, или нервна, или по навик, понеже някой друг пуши наоколо, не го позволявам.

    п.с. не съм убедена, че е много свързано с темата, но напоследък ги мисля тия неща, а и, Лид, коментираше ми се тук. (:

  4. Това беше готин пост. Може би защото е за теб, като тези в началото.
    Аз имам подобен процес на промяна. Аз се променям за да променя нещо друго.
    Аз също не обичам да приказвма за нещата, които спомена. Един приятел е част от организация, която имат на сайта си следния цитат.

    Истинският Воин се изгражда чрез МЪДPОCТ, установява се с PАЗБИPАНЕ и се поддържа чрез МИCТЕPИЯ

    Той се държеше според него и мисля го разбирам вече.

  5. Мисля, че е време да изоставите чувството за вина и самоутешението.
    Достигнали сте, lyd, най-верния и рационален начин на действие в човешкия живот.
    Поздравявам Ви!

  6. Много неща са струпани в написаното, Лид – и докато го четях, просто физически усещах колко много бих могъл да изпиша по всяко от тях🙂

    Всъщност, те не са „струпани“, а са СЪЧЕТАНИ – по твоя собствен начин. По онзи начин на съчетаване на нещата, който всеки от нас владее по своему, и който именно начин е причината всеки от нас да бъде различен.

    И понеже съм – както и всеки друг – различен от теб, ще напиша само най-важното (за мен поне), за което се замислих, докато четях. Основната нишка на съчетаването на нещата, както аз я виждам.

    Това (за мен поне) е СМИСЪЛЪТ. Води ме смисълът на нещата. Не друго.

    По мой (и практически, и чисто мисловен) опит всяко нещо може да се приведе към три категории:

    – неща, които определено имат смисъл;
    – неща, които не е ясно дали и доколко имат смисъл;
    – неща, които са определено безсмислени.

    Според самия теб, разбира се.

    Първите човек се стреми да ги прави. Без значение дали е способен да формулира смисъла им по логически път или го усеща интуитивно, или дори инстинктивно. Това са нещата, които водят до вдъхновение, дето викаш: то не се явява свише на чиста поляна, то СЕ ПРЕДИЗВИКВА – от усетен (пък макар и само възможен/бъдещ) смисъл. Независимо дали осъзнаваме това или не.

    Втората група неща са „зоната на здрача“. Зоната на нерешителността, на слабостта, на колебанието, на безразличието, на апатията, на „абе, де да знам…“ Ако по някаква причина си започнал да правиш такова нещо, продължаваш по инерция – докато не видиш смисъл да спреш. Ако не си започнал да го правиш – въобще не започваш. Пак по инерция. Докато не видиш смисъл да започнеш.

    Третата група са нещата, които се противиш да започнеш да правиш. Противиш се – при това упорито, а не лениво – на самата мисъл да започнеш нещо такова.

    Има едно основно противоречие, което обърква човешките представи: това между собственото ти разбиране (по-точно – УСЕЩАНЕ) за смисъл, и разбирането/усещането на другите (или дори само на НЯКОЙ друг).

    Човек решава този проблем по два начина: или когато А) се насили да види смисъла така, както го виждат другите, и полека-лека възприеме техните представи – или когато Б) вземе решение да не прави никакви компромиси със собственото си усещане за смисъл, no matter what.

    Средно положение няма. (Всъщност има, де – типичните представители на средното положение са основната клиентела на докторите с кушетките.)

    Всичкото това представлява търсене на ХАРМОНИЯ. Онази хармония, в която целият свят и ти самият сте едно цяло. В която нещата се случват еди-как си, защото е естествено да се случат точно така – и защото не биха могли да се случат другояче.

    Въобще не съм спец по източните философии, ти сигурно по-точно можеш да кажеш – но си мисля, че най-силният стремеж, който е вграден в човека, не е този към сила, власт, знание или нещо друго, а стремежът към хармония. Силата, властта, знанието и т.н. са индивидуални представи за хармония, нищо повече.

    И си мисля, че най-краткият път към хармонията е чрез смисъла. Вярно, не е гладък път: ако избереш начин А), може да се смачкаш сам; ако избереш Б), може да бъдеш смачкан отвън.

    Но пък си струва да се опита, според мен.

    Тоест, има смисъл да се опита.🙂

    P.S. А за пушенето – пуша. Отдавна. И не съм мислил да спирам. Пушенето е от втората група неща😉

  7. @ i kinda like you crazy: Надявам се, че след време ще мога отново да пуша от време на време по хубавия начин, по който описваш – ще съм свободна да го правя ако ми се доправи, както сега съм свободна да ям сладолед, без да съм пристрастена към него🙂

    @ Георги: Предпочиташ да пиша за себе си ли? Рядко има нещо интересно за казване😀 Иначе бих приказвала за ОНЕЗИ НЕЩА, но с хора, които знаят повече от мен🙂

    @ Графа: Лесно Ви е да говорите така. Напоследък си мисля, че ако официално бях пенсионер, изобщо нямаше да имам угризения. Което е една тема, над която отдавна се чудя дали да пиша🙂

    @ Зелен Бетон: И аз мисля, че СМИСЪЛЪТ е НЕЩОТО🙂 Вероятно си чел „Увод в логотерапията“ на Виктор Франкл? Ако не – препоръчвам🙂

    @ Вал: Мерси и целувки🙂

  8. Колко е хубаво да ухаеш на жена
    -цели два месеца !

    Момичета,толкова много момичета
    отстояват съмненията си с мъжествена цигара
    в прсъхнал от очакване взор.
    Димяща синева.

    Аромата на Вашето вдъхновение
    ме изкушава да чета блога Ви.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s