На кого вярваш?

Прочетох една статия, изпратена ми от човек, когото не познавам отблизо, но харесвам заради нещата, които пише. Изпратих я на човек, когото смятам за много близък. След като получих отговор от втория, за втори път, от изборите насам, си дадох сметка, че вече не знам на кого за какво бих могла да вярвам, когато става въпрос за българска политика.

Много хора вярват на медии. Някои вярват на медиите, които им звучат достоверно. Други вярват на тези, които казват нещата, в които вярват по принцип. Трети вярват на тези, на които им се струва, че може да се има доверие, без значение какво казват. На мен напоследък ми е трудно да вярвам на медии, дори и ако са еднолични, например блогове.

Предпочитам да се допитвам до хора, с които съм имала личен контакт и намирам за заслужаващи доверие.

И все пак, колкото и да са ми близки и любими някои хора, имам чувството, че има неща, които не знам за тях, и че тези неща могат да ги настройват в една или друга посока, в зависимост от техен дневен ред, за който не ми е известно.

Нищо лично. Просто се чудя дали има смисъл изобщо да се интересувам от политика, след като се казват толкова много неща, които няма как да проверя лично.

16 thoughts on “На кого вярваш?

  1. Pingback: На кого вярваш? « полетът на костенурката

  2. смътно си спомням, че и преди си анкетирала за подобни неща и беше обещала изводи да правиш. не направи🙂

  3. @ Dzver: Не мога да публикувам изводи, които все още не съм направила🙂

    @ Балтазар Иванович: Всяка политическа статия, която казва нещо за някого може да бъде проблематична и смущаваща за конкретни хора. Въпросът ми е принципен.

  4. Думата „вярвам“ има различни значения.

    Едно е да вярваш някому в смисъл, че го смяташ за искрен.
    Друго е да вярваш в нечий начин на мислене, ерудиция, способност за фокусиране върху същността и трезва преценка.
    Трето е да вярваш, че еди-кой си (или еди-кое си) е по дефиниция източник на истина („его устами глаголит …“).

    Първото е нормално. Дори когато такива хора твърдят неща, с които не си съгласен, им вярваш – защото знаеш, че не го правят с цел да те манипулират, а просто са убедени в твърденията си.
    Второто е препоръчително – особено когато се касае за области, в които ти самият не си специалист, а те интересуват (като политиката). Всеки трябва да си има по няколко такива opinion makers; те фактически работят за теб, научавайки информация, която на теб ти е недостъпна, и обработвайки я по начин, по който ти не би могъл да я обработиш. Разбира се, отговорността за това как си ги подбираш е лично твоя, няма на кого другиго да бъде.
    Третото е недопустимо за всеки мислещ човек. Безспорни източници на истина не съществуват. Това са легенди, които се създават, за да подменят частично (а понякога – и изцяло) собственото мислене на индивида. Те са донякъде полезни за неспособните да мислят самостоятелно; за всички останали обаче са вредни.

    Всеки (подчертавам – ВСЕКИ) източник е полезен за интереса ти към политиката. Стига собствената ти логика да работи изрядно и всичко да минава през нейния филтър.

    Без източниците от третия тип, разбира се.

    А това колко близък и любим ти бил даден източник има значение, когато става дума да му споделяш съкровени тайни, да му плачеш на рамото или да правиш секс с него (примерно). Близкостта и любимостта нямат нищо общо с политиката.

    Имам едни приятели: той е отявлен привърженик на социалистическите идеи, тя е „синя“ до немай къде. И никой от двамата дори не понечва да „смекчава“ убежденията си – напротив, взаимно се радикализират. Но това не им пречи да се обичат страхотно. И си умирам от удоволствие, като започнат да спорят на политически теми🙂

  5. (с искрените ми извинения към авторката, че биДейки читател на всичкитЕ й чудeсни статИи и коментатор на нито еДна досега, нАсочвам първия си пост към друг човек)

    @Зелен бетон: За първи път те забелязах преди достА време и то в друг Блог. Прочела съм много твои кометари по различни теми на различни места. Накрая не издържах – трябВа да ти кажа, че не съм срещала никого като теБ досега (макар и виртуална да е срещата). Мненията ти са 1 към 1 с моите мисли, но винаГи формулирани доста по-умело. Възхищавам ти се. Харесвам те. Много.

  6. Поставяш ме в малко неудобно положение.

    Но пък винаги е приятно да разбереш, че и някой друг мисли като теб🙂

  7. Хехе има една статистическа теория – „Decision Theory“ на Bayes. В нея идеята е да вземеш оптималното решение при недостатъчна информация (при несигурност). Работиш с вероятности, условни вероятности. Задаваш въпроси от сорта каква е вероятността нещо да се случи при условие че се е случило нещо друго. Теорията дава оптималния резултат, т.е. ако успееш да го вкараш проблема в математически вероятности – няма по-добър метод.

    Не помня формулите, но работи горе-долу така: Примерно вярваш с 90% увереност че първия ти приятел няма да те излъже за каквото и да е. След това примерно вярваш с 60% увереност че казва истината за конкретния случай. Смяташ по формулата и накрая излиза примерно 81% крайна вероятност той да казва истината. Щом е повече от 50% значи го приемаш за вярно. За по-добра сигурност питаш няколко приятели, изчисляваш и правиш средно-аритметично. При това игнорираш двамата най-екстремни за по-добра стабилност.

  8. На първо време може да се събират линкове към статии, в които Зелен Бетон коментира … може да се пускат в специален Туитър акаунт🙂

  9. Не разрешавам да се занимавате с глупости.
    😛

    @Руси: Това е добро🙂 Само дето в примера ти, при 90% и 60%, крайната вероятност май трябва да е 54% (а не 81).

  10. „И все пак, колкото и да са ми близки и любими някои хора, имам чувството, че има неща, които не знам за тях, и че тези неща могат да ги настройват в една или друга посока, в зависимост от техен дневен ред, за който не ми е известно.“

    Колкото и да си мислиш,че познаваш един човек,той винаги би могъл да те изненада така че да си кажеш“Я,това не съм го очаквал от теб!“-било то в положителен или отрицателен аспект.Просто срещите и ‘допира’ с различни хора,различни виждания могат така да изменят дори и най-добрия ти приятел(какото всъщност се случи и с мен).

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s