Изкуството да бъдеш Бог?

16 години не се изкуших да докосна книгата на Морган Скот Пек. Бях снизходителна към дизайна на корицата – такива бяха кориците … но заглавието! Наскоро, обаче, в един блог прочетох, че оригиналното заглавие е The Road Less Traveled, и че книгата всъщност не е това, което си представям.

Прочетох я преди няколко дни и я намирам за прилична. Написана е в лек стил за публика от лаици, без специфична терминология и дава обща представа за психотерапията. Не описва отблизо и подробно процедури и похвати, а основни ситуации, които желаещите да се подложат на индивидуална терапия и/или да станат терапевти е хубаво да имат предвид. Има доста примери от практиката. Централни теми са любовта и духовното израстване. Значително място е отредено на религията – добрите и лошите начини за употребата й. Има и интересни разсъждения за науката.

Скот Пек по образование е психиатър; като терапевт е по-скоро психоаналитик, макар че казва, че не може да се определи строго като такъв.

Харесва ми това, че Скот Пек не е ревнив и фокусиран тясно върху своята терапия.  Смята, че психотерапията е просто един от начините да растем и да се лекуваме. С това ми напомня донякъде за моя любим Юнг🙂 Не се съгласих с него по някои въпроси (вече не помня точно какви, така че не питайте), но никак не се подразних точно защото не е фанатик и си дава сметка, че има повече неща които не знае, отколкото такива които знае.

Препоръчвам книгата на желаещите да положат съзнателни усилия за духовно израстване (за да се подготвят за капаните на мързела), както и на желаещите да станат терапевти (за да се подготвят за необходимостта да обичат пациентите си).

Книгата има продължения. Нямам представа дали са хубави. Някакви мнения за тях?

10 thoughts on “Изкуството да бъдеш Бог?

  1. Pingback: Изкуството да бъдеш Бог? « полетът на костенурката

  2. На мен ми хареса „Хората на лъжата“ от същия автор. Макар да вкарва в някакви филми с екзорсизма, е интересна книга. Всъщност „хората на лъжата“ са злите хора според Пек. Беше ми интересно, да прочета неговото тълкуване. Цялата книга е с примери от практиката му и разсъждения върху тях.

  3. Тази книга ме убеди да я прочета една колежка в I курс на университета. Друг е въпросът, че тогава вървеше в много популярната комбинация с „Изкуството да бъдеш егоист“ на Киршнер, която естествено няма нищо общо.

    Продълженията са сносни, но духът на първата книга ми беше по на сърце. Странното е, че като го четох, не го възприемах като психотерапия. По-скоро ми се виждаше нещо като ръководство за по-добра социализация🙂

  4. „Faith receives, love gives. No one will be able to receive without faith. No one will be able to give without love. Because of this, in order that we may indeed receive, we believe, and in order that we may love, we give, since if one gives without love, he has no profit from what he has given.“

  5. „He who has knowledge of the truth is a free man, but the free man does not sin, for „He who sins is the slave of sin“ (Jn 8:34). Truth is the mother, knowledge the father. Those who think that sinning does not apply to them are called „free“ by the world. Knowledge of the truth merely makes such people arrogant, which is what the words, „it makes them free“ mean. It even gives them a sense of superiority over the whole world. But „Love builds up“ (1 Co 8:1). In fact, he who is really free, through knowledge, is a slave, because of love for those who have not yet been able to attain to the freedom of knowledge. Knowledge makes them capable of becoming free. Love never calls something its own, […] it […] possess […]. It never says,“This is yours“ or „This is mine,“ but „All these are yours“.“

  6. Аз съм ги чел и трите. Превода на заглавието е ужасен – не бих ги погледнал ако някъде не бях прочел за тях. И трите книги не се казват така!🙂 Прочети и другите – ще ти харесат.

  7. Чела съм от този автор само „Хора на лъжата“ (мисля, че в оригинал е точно така – „People of the lie“) и останах, меко казано, с твърде смесени чувства. Началото беше интересно и ми допадна. Но после задълба в Бог и дяволи… накратко, вземи я прочети и после кажи дали все още мислиш, че не е фанатик.

  8. Хм, Майя, имах някои забележки по отношение на религиозната част и аз, но да не изхвърляме бебето с мръсната вода🙂 А за книгата която говориш … не знам … може и да го обявя за фанатик, както се случва да си мисля за доста протестанти – идват ми малко ограничени и в повечко ентусиазирани🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s