Мога ли да се откажа от прогреса?

Според Алън Грийнспан (бившият дългогодишен шеф на Федералния резерв), би било чудесна идея голяма част от индийските селяни да се преместят в градовете и да станат работници. Съгласна съм, че ако земеделската производителност се повиши, ще бъде чудесно – много повече храна, част от която може евентуално да се експортира; ще се увеличи и индустриалното производство. Икономическият ръст ще бъде факт. Но как изглеждат нещата през очите на отделния жив човек?

Веднага се сещам за двама души: баба ми и бушменът.

Баба ми е родена, живяла и умряла на село (1906 – 2002). Предполагам, че поне до ранната си средна си възраст не е разчитала на електрическата енергия. Работата й е била на полето и у дома, където освен че е чистила и готвила, е произвеждала част от дрехите и завивките. Завършила е начално училище и по-късно, през комунизма е прочела доста книги (повечето от голямата библиотека на чичо ми). В началото на 50те дядо ми (земеделец) е отишъл в града, за да стане заместник-председател на окръжния съвет. Децата са били вече големи и напуснали селото. Баба ми е била достатъчно млада, за да се премести в града и да стане работничка – вероятно по-добре платена отколкото в змеделската кооперация, но не го е направила.

Градският живот не можа да я привлече, и винаги когато е гостувала за по няколко дни, се е чувствала като риба на сухо; когато се наложи да остане за повече от месец, се разболя и лекарите препоръчаха да я върнем на село ако искаме да оцелее. Опитайте се да си я представите да прекарва 8 часа на ден във фабрика, прикрепена към едно работно място, сред шум и съсредоточени хора, които нямат време да разговарят докато работят.

Другият образ който виждам е бушменчето от „Боговете сигурно са полудели“. Този мил, израснал в пустинята човек, беше арестуван и затворен в тясна килия с малък, високоразположен прозорец. По цял ден клечеше на пода и гледаше към прозореца. Жалко, че не мога да открия снимка или видео, показваща лицето му в този момент. Същият човек допреди дни беше играл на гоненица с лъвове.

Когато преди време размишлявах за един викториански роман, стигнах до извода, че ако бях родена бедна във викторианска Англия, щях да избера да стана проститутка вместо работничка. Текстът за проституцията вдъхнови доста коментари, които ми казваха, че нямам представа за тежката участ на проститутките. Може и да нямам, но знам какво е да управляваш сам работното си време и да не скачаш от леглото в тъмни зори за да не си изгубиш работата. Знам и какво е да ставаш по тъмно, за да започнеш смяната в завода (работила съм в три завода) сред шум, влага / прах, строги бригадири. Знам какво е да не можеш да се отделиш от машината за да отидеш до тоалетната. А еднообразието и натиска да поддържаш определено темпо познавам не само от „Модерни времена“.

Работила съм и на полето; и там е трябвало да изпълнявам норма и т.н. Не е било инцидентно, а редовно – в продължение на няколко години съм прибирала есенната реколта от грозде / памук / чушки / патладжани. За разлика от работата в суетшоп, на полето съм дишала въздух и темпото и паузите все пак не са били определяни от машината.

Не знам дали Грийнспан е посетил индийско село, но знам, че аз познавам добре условията, при които живееха ромите в с. Подкрепа (вече са преместени на палатка в гората). Ако си спомняте (вижте по-старите текстове в категорията „ромите“), освен с просия, се изхранваха с наемен труд в селското стопанство и отглеждане на собствени фасул и домати на чужда земя. Ако неграмотни индийски селяни заживеят в града за да работят в суетшоп, едва ли биха се радвали на много по-добри битови условия, но не биха имали време и място да полежат на сенчица и да съзерцават небето на открито.

Хайде, познайте какво бих избрала аз ако имах свое парче земя. А какво ли биха избрали други, непрограмирани генетично като бета-хората в „Прекрасният нов свят“ на Хъксли. Ей това е дилема … за тези, които не приемат Прогреса за даденост.

10 thoughts on “Мога ли да се откажа от прогреса?

  1. „Те нямат дух, те не знаят какво е горди мечти и горди въжделения, а всеки, който не познава нито едното, нито другото — боже мой! — та той е пълен със страхове и опасения! Те само бързаха презглава на работа — виждал съм ги със стотици: с парче хляб за закуска в ръка тичат, запъхтени и запенени, да хванат местния влак, за който им важат картите, от страх да не ги уволнят, ако закъснеят; работят, занимават се с неща, които ги е страх да си дадат труда да разберат! Бързат презглава у дома от страх, че няма да стигнат навреме за вечеря; седят си у дома след вечеря, защото ги е страх от задните улици, и спят с жени, които са взели не защото са ги искали, а защото са имали малко парички, които създават известна сигурност в нещастното им краткотрайно съществуване на тоя свят. Имат си застраховка за живот и някаква сумичка в банка, от страх да не ги сполети някое нещастие. А в неделя — страх от задгробния живот. Като че ли адът е бил създаден за зайчета!“
    („Война на световете“, Хърбърт Уелс)

  2. скоро всички ще раберат в това парче земя наречено българия,че пари ще ни дават само за селско стопанство и инфраструктура .каквото и да значи това . просто надали някой ще ни гласува по голямо доверие 10 летия напред

  3. Прекрасният нов свят на Хъксли демонстрира нагледно една широко разпространена заблуда, че бъдещето, технологиите и прогресът ограничават или направо унищожават човешката душа. Нищо подобно не се случва, защото душата е безкрайна, а технологиите просто и отварят нови измерения. Чувал съм много хора да мечтаят за миналото, когато са живели истински (каквото и да значи това) и здравословно, а сега видиш ли ужасното бъдеще ги лишава от невероятните предимства на индианския живот. Интересно дали биха предпочели да умрат в агония от салмонелоза, като изядат някое развалено яйце или пък да се простят с някой крайник при сблъсък със съседното село… Всички обичат да се излежават по полянки, с красиви половинки, ама проблемът е че тези неща са кът и не стигат за всеки. Ако китайците и индийците продължат да се размножават с темп, на който могат да завидят редица инсекти, рано или късно ще изхрупат всичко зелено по земята. Само прогресът може да задоволи всички нужди, например, можем да произвеждаме генномодифицирани манекенки, т.е. всички жени да станат такива, за да не се налага мъжете да прибягват до престъпления за да си ги набавят. И т.н.

    Индиийците, както и Хъксли, обичат сълзливите мелодрами като опре до свещената неприкосновена територия и категория наречена семейство. И какво точно му е прекрасното и необходимото на това днешно семейство? Двама души, често събрани от химически хаос, бълват деца които възпитават в остарели и ограничени порядки. Често има насилие и т.н. Има ли смисъл в бъдещето от въпросното семейство? Не може ли децата да са на всички, съответно всеки да е отговорен за тях? Ей на т’ва аз му викам прогрес, но това е друга тема…

  4. Еее, този път мина много евтино и много на едро🙂 Аз пък не се опитвах да търся Обективната Истина за Прогреса, а да покажа, че различните хора могат да се чувстват различно по отношение на придобивките на прогреса и цената, която се заплаща за тях. Искам да напомня, че ставаше въпрос за хора, които и в двете разгледани ситуации не получават кой знае какво от придобивките, но пък плащат различна цена. И да, струва ми се, че субективното усещане на въвлечените в ситуацията е не по-малко легитимно от „обективния“ поглед на експертите.

  5. Хаха, ами то на едро винаги е по-евтино😛 Даже ако продължим по тая схема най-евтино излиза да абстрахираш картината докато стигнеш Бог – хем получаваш цялото му внимание, хем не си мръдваш пръста… Аз нарочно не засегнах въпроса за цената на прогреса и малките хора защото е леко деликатен. Истината е, че те трябва да се поизмъчат в името на общото благо. А и не съм сигурен дали земеделският труд е за предпочитане пред фабричния – веднъж в живота си участвах в прибиране на два декара фъстъци и това беше най-тежкия ден в живота ми, проклетото растение живее под земята… Освен че е кошмарен този труд е и възможно най-ниско платения, докато модерните фабрики са почти изцяло автоматизирани и работниците носят чисти дрехи и натискат копчета. Разбира се ако някой предпочита сладката сенчеста дрямка след робски труд на плантацията има пълно право да участва, Грийнспан едва ли е имал предвид земеделието да се пренесе в града.

  6. „Мога ли да се откажа от прогреса?“

    Не можеш. Това е противоестествено.

    Всъщност единственият начин да го направиш е да се освободиш за вечни времена от оковите на материята. На това му викаха йога.

    Иначе благодарение на прогреса някой ден сами ще можем да си произвеждаме почти всичко. От зеленчуците до хайтека. Или въобще няма да ни се налага, защото ние ще сме хайтек, който ще хрупа фотони колкото и когато има нужда.

  7. Господи, още никой ли не е разбрал, че икономиката зависи не от работната сила, а от парите и мисълта на потребителите и производителите.. Няма ли в една държава излишък от образовани граждани и пари в тях за да бъдат потребители, да това ако е така това е пустиня- Икономическа пустиня!

    А- на село може да се произвежда всичко – ниски наеми, обувки, компютри, телефони, фотоволтайчни клетки, текстил, консерви, полуфабрикати и т.н…. Само пари и интелект, но икономистите на Уолстрийт са се превърнали в болшевики, чудно!? Но ако не дойде социализма по целия свят през този век- значи повече векове няма да има! Социализъм с демокрация, другото е олигархия… !!!

  8. господи хъш-хъш икономиката зависи от три основни неща – пространство, време и знание. същото е и с живота, но нима икономиката е нещо различно от живота. а така нареченото просуматорство е фактор толкова фундаментален и необходим за „реалната“ икономика, колкото кислорода за аеробните организми. справка – алвин тофлър.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s