Да затвориш или да не затвориш

Години наред смятах, че е безумно да се приготвят домашни консерви, като се аргументирах с факта, че в магазините може да се намери всичко, което се затваря в буркани у дома. Това е и не е така. Намират се неща съвсем близки до тези, които хората си правят вкъщи, както и много далечни. Но не в това е въпросът.

За мен въпросът е в това дали храните са вкусни и дали не са прекалено вредни. В последните години намирам малко вкусни неща в буркани, и още по-малко такива, които мога да ям без угризения за здравето си. Ето защо направих първите си стъпки в домашното консервиране.

Днес ще разкажа за един от специалитетите на нашата къща – патладжани.

Печените патладжани не са много вкусни, а пържените са прекалено мазни. Ето как правя такива, които са пържени само на вкус:

Нарязвам патладжаните на филийки  от по половин сантиметър ( или както казват в най-новата ни готварска книга – с дебелината на меката част на ухото), осолявам лекичко, нареждам ги изправени в тава, подпирам тавата за да е под наклон, чакам един час, изхвърлям горчивия кафяв сок, изстисквам филийките с ръка, за да отцедя още кафяв сок.

В съда за пържене слагам съвсем малко мазнина ( покривам с максимум милиметър дълбочина на олиото дъното на дълбок и широк съд – примерно тенджера), разбърквам хубаво, за да се намажат повечето патладжани. Захлупвам. И така те всъщност се задушават, но имат вкус на пържени заради олиото. Тъй като ако ги изцедя добре, не им остава достатъчно собствена течност, добавям съвсм малко водичка, за да се образува пара за задушаване. От време на време разбърквам.

Готовите патладжани  и филийки суров чесън нареждам в буркани, които стерилизираме половин час. Може и без чесън, разбира се.

Стерилизирането става като се наредят бурканите в казан и се налее вода, която леко да ги покрива. Слага се на огъня да заври и оттам нататък се засича времето.

През зимата обичам да ям такива патладжани със сирене, хляб и маслини.

За тези които се питат как не загарям тенджерата в която пържа патладжаните, отговарям: откакто открих съдовете с незалепващи покрития, използвам такива – тигани, тави. Чудесно е човек да си има и такава тенджера, защото може да си прави по-големи количества (отколкото в тиган) вкусни неща. Докато се оглеждах за тенджера, майка ми ме изненада с Wonder Cooker.

Отначало никак не се зарадвах, тъй като не си падам по рекламирани по телешоповете неща. После даже се ядосах, че е похарчила повече от месечната си пенсия ( с доставката й е струвало 158лв!). След това се чудех къде ще я държа, но накрая се оказа, че това наистина е уред, който не прибирам, така че заживя върху хладилника.

Wonder Cooker не е точно с тефлоново покритие – по-скоро дъното изглежда като грапава изкуствена кожа, по-скоро пластмасовеещо, отколкото металеещо, но си върши отлично работата. Съдът за готвене е метален и изглежда здраво направен. Външният корпус и капакът са пластмасови.

Не е много удобно за миене, защото трябва да се внимава да не се намокри дъното отвън, тъй като там има нещо като щепсел, но бързо придобих сръчност и много внимавам. И после избърсвам с кърпа и оставям да изсъхне хубаво. Не разбирам защо в някои сайтове казват че може да се мие в миялна машина – не им вярвайте!

Има голяма вместимост ( 7 литра), но не е много дълбок (около 10см), заоблен квадрат (28 х 28 см), така че е удобно за наблюдение и разбъркване.

Температурата се регулира на няколко степени и термостатът засега работи отлично. Като собственик на древна фурна „Раховец“ го намирам за невероятно, понеже, освен по-финото регулиране на температурата, ми прави живота по-лесен с почти мигновено загряване (до 30 секунди от включването).

Последното го прави и по-икономичен. А иначе мощността му е 1 500 W.

Готварската книжка, която върви с него предлага някакви американски рецепти, които никак не ме привличат.

Освен патладжаните, в този уред сме правили: постни картофи, пиле с картофи, шилешко със спанак и ориз, шилешко със зелен фасул, шилешко с грах, мариновано печено пиле, нещо като имам-баялдъ, дробчета с ориз, свинско с прясно зеле, наденички. Всичко с минимално количество мазнина, с лек вкус на запърженко, но всъщност задушено.

За маниаците на здравословното хранене има и решетчица за готвене на пара🙂

8 thoughts on “Да затвориш или да не затвориш

  1. Wonder Cooker не е точно с тефлоново покритие – по-скоро дъното изглежда като грапава изкуствена кожа, по-скоро пластмасовеещо, отколкото металеещо

    Тефлонът си е полимер, които ние си наричаме пластмаси.

  2. а как обичам патладжани самооо!
    Сега ще ти споделя една паста от патладжани, може и да я знаеш. Тъй като не готвя с мерки и теглилки, а на око, ще трябва да я пробваш докато я правиш.
    Та:
    изпичаш патладжаните и ги белиш. Намачкваш ги.
    слагаш пастет от зелени маслини колкото ти е вкусно.
    добавяш и топено сирене на триъгълничета.
    обелваш и пасираш едно авокадо (става и без него, но с него е оригиналната рецепта)
    нарязваш на ситно магданоз и подправяш със сол.
    може да сложиш и бяло сирене по рецептата, но аз не ям бяло сирене и не слагам🙂

  3. А съм неутрален спрямо патладжаните. Зависи как са направени.
    Първоначално бях резервиран към идеята на Лидия да си направим патладжани. Сега обаче ги обожавам! Току-що ометох една чиния от специалитета, плюс нарязан домат и сирене 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s