Доброволци в здравеопазването

Преди няколко дни четох за преживяванията на една жена като придружител на своя близка в болница, а след това си спомних своите преживявания отпреди 8 години. Макар че моето усещане за тях е силно положително, тъй като в болницата ми спасиха живота, дадох си сметка, че щях да имам и доста негативни спомени ако бях се озовала там без придружител. Не защото на персонала му липсваше човешко отношение или пък институцията беше зле управлявана, а защото имаше остър недостиг на персонал.

Обичайното обяснение е, че няма пари. Нямам идея откъде могат да се набавят, и на този етап не ми се изследва този въпрос. Имам, обаче, идея за набавяне на допълнителен персонал, който няма да получава материално възнаграждение – доброволци. Това е практика в други страни; не са ми известни примери за България.

Ученици в гимназиална възраст и студенти биха могли за работят като санитари. Някои от тях може би мечтаят да учат медицина или друга специалност, свързана със здравеопазването – работата в здравно заведение би могла да им даде по-реалистичен поглед върху желаната професия, както и да развие нужната нагласа и психологически качества и умения. Студенти по специалности, свързани със здравеопазването биха израснали като професионалисти и личности ако прекарват повече време сред пациенти и бъдещи колеги.

Млади квалифицирани специалисти, които все още не са си намерили работа, биха могли да се развиват и да повишават конкурентноспособността си. Пенсионери без финансови проблеми биха могли да продължат да се чувстват полезни и да разширяват социалните си контакти.

Работата може да включва и дейности, които спомагат за емоционалния комфорт на пациентите, както и за възстановяване на прекъснатите им образователни дейности (особено важно за деца и ученици).

Нямам представа дали наличните закони в България правят невъзможна такава практика. Предполагам, че не, тъй като съм виждала близки на лекари да им помагат не само в частни кабинети, но и в болници, а и според някои харти на пациенти (струва ми се, че различните здравни заведения имат право и си съставят свои), болниците официално дават възможност близките и приятелите на болните да ги посещават и подкрепят по време на лечението.

Доброволци могат да помагат на здравеопазването и извън здравните заведения – като посещават домове и т.н.

Нестопански организации биха могли да помагат с осигуряване на информация, набиране и подготовка на доброволци.

Чудя се колко мениджъри в областта на здравеопазването са мислили да привлекат доброволци, дали има сериозни законови пречки, дали ще се появят доброволци и каква ще бъде мотивацията им, дали браншът би лобирал за законови промени, които да улеснят такива практики.

Информация за доброволци – тук и тук.

6 thoughts on “Доброволци в здравеопазването

  1. не искам да звуча като песимист, ама за учениците, които мислят да стават доктори, работата в болницата, такава, каквато я описва жената от статията, по-скоро би ги отказала от това им намерение…

    и интересно що в Токуда нямат недостиг на персонал – ама министерството им спря финансирането по здравните пътеки, защото , цитирам, не се ебавам, “ прекалено много хора ходели там да се лекуват“

  2. За България ли става дума? Опитах да си представя чалга-поезия за доброволните отряди ма нещо не ми се получи…🙂 Някак нелепа стои комбинацията от мерцедеси и санитари, преяждане + пресичане на червено и помощта към ближния… Въпреки че шампанско и сълзи може да се замени с морфин и усмивки.

    Представям си и заглавия от вестниците – „доброволци рекетират пенсионери“ или „Сестри на милосърдието – част от мрежата на ванко 1“

  3. В Германия това действително е практика. Ученици и студенти помагат доброволно в старчески домове или пък в хосписи, има доста силни ораганизации и съюзи, които подмогат подобни инициативи. Студентите по медицина обикновено са практиканти-санитари.
    Аз лично се свързах с Каритас и в момента съм добоволка в една детска градина за деца от мигрантски семейства. През есента мисля да посетя психологически тренинг, за да мога да се ангажирам и в хосписи, където са настанени само смъртно болни хора, на които им остава по-малко от 6 месеца живот. В такива ситуации ролятата на „придружителите“ е изключително важна. Става въпрос за елементарни неща, които могат да направят ежендневието именно ежедневно: игри, разговори, четене на книги.
    Друг голям проблем (особено в Западна Европа, където възрастните хора обикновено не биват обгрижвани от децата си, а са настанени в старчески домове) е самотата по време на старостта. Тогава намесата на доброволци е също жизнено важна: да помогнеш в пазаруването, да изиграеш едно не-се-сърди-човече, или пък просто да почетеш от вестинка, може да спаси деня на старите хора, които със седмици не излизат от домовете си.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s