Прощъпулник

сетих се тестването на тулку (децата, в които се  предполага, че се е преродил някой лама); кадърът е от „Кундун“, филмът на Скорсезе

Когато Стоян беше малък, едни ми казваха, че съм прекалено амбициозна и не го оставям на мира, та затова свири на пиано, учи солфеж, играе народни танци, участва в клуба по астрономия, учи английски вкъщи. В същото време други ми казваха, че му давам прекалено много свобода и не настоявам за упорит труд и високи постижения в нито една от тези области. Днес ще говоря по първия въпрос.

Вчера говорих с едно момиче, чието кандидатстване в университет тази година пропада заради ниските й оценки от годишните изпити в предпоследната й година в гимназията – ще се наложи да почака, докато завърши с хубави окончателни оценки. Тя беше притеснена, но в крайна сметка се успокои, когато разбра, че през свободната година може да изучава нещата, които е искала, но не са били достъпни за нея по време на гимназията, както и да се запознае с такива, за които не е чувала. Тогава, след като е научила повече за света и за себе си, може по-информирано и мъдро да избере университетската си специалност.

Познавам едно момче, което щеше да учи строително инженерство не защото беше наясно с професията и себе си, а защото беше чувал, че е хубава професия и мислеше, че е подходящ за нея, понеже е добър по математика. Проблемът, обаче, е че той нямаше как да знае дали се интересува от друго и дали може да е добър в него, тъй от детството си се беше занимавал само с математика – родителите му настоявали за това и не му показали нищо друго. Радвам се, че накрая осъзна, че знае твърде малко за света и за себе си и реши да се запише в либерален колеж и да пробва повече неща.

Познавам много ученици, за които окръжаващата среда е предлагала училище и телевизия до завършване на прогимназия, след което са били насочвани от родителите си към професионална гимназия [ техникум ], „за да вземат занаят“. В резултат те учат общообразователните предмети за по-кратко време от съучениците си в другите гимназии и губят повече шансове да развият интерес към тях.

Това, което ме притеснява в такива случаи е бедната на стимули среда, в която израстват децата. Споделям идеята, че насила хубост не става, че ако детето никак не намира за интересна някаква област, не бива да го насилваме да се развива в нея, дори и ако има талант, но ми се струва, че понякога не даваме на децата шанс: не ги запознаваме с много неща, а когато ги запознаваме, го правим по скучен или плашещ начин, след което твърде бързо решаваме, че нямат интерес или способности. Да, аз съм за свободата, но дали съществуването във вакуум предлага кой знае каква свобода?

Тази натъжаваща ме тенденция се засилва от прагматичността на родителите, които смятат, че извънкласните дейности губят време, което би могло да се използва за учене на уроци, че повечето предмети са излишни, понеже детето им „очевидно“ няма да се развива в тези области и пр.

По-нататък ще пиша по-сериозно за необходимостта от стимулираща среда. Днес просто искам да споделя едно забавно откритие: спомних си за прощъпулника – обичаят пред току-що проходилото дете да се оставят различни предмети и според това кой е първият избран от детето предмет да се гадае бъдещото му професионално развитие. Изборът на детето, обаче, зависи от това какво са му предложили роднините.

17 thoughts on “Прощъпулник

  1. може би ако беше заменила само едно от изброените пиано, солфеж, народни танци или астрономия с някакъв спорт, синът ти нямаше да има толкова проблеми с училищното насилие.

    солфеж… господи…

  2. Либерален колеж в България? Това звучи като мокри сънища. В България, колкото и да въртиш програмата все едни и същи преподаватели ти пълнят главата с едно и също нещо (просто им се търси работа на хората). От моето висше образование само два предмета от първи курс са ми влезли в употреба, а останалите пет години са за обща инженерна култура.

  3. Синът ми не е имал кой знае какви проблеми с училищното насилие, а тези които имаше, се разминаха бързо, без да се налага да пребива когото и да е. Живот и здраве и на теб, Лонги, може да ти се падне дете, на което солфежът е интересен и продължава да се занимава с него след като спре да свири на пиано – по собствено желание🙂

    А либералните колежи, за които споменавам понякога са в САЩ🙂

  4. хахаха смяташ, че изходът от училищното насилие е само още насилие (и даже пребиване)?!?

    въпросът е главно в самочувствието, в увереността в собствените сили

  5. Дъщеря ми е мъничка още, да ми е жива и здрава. Надявам се да намеря сили и да й спестя всички тия пиана, солфежи, балети, танци, манци… Единственото, за което може би ще съм по-настойчива, ще са езиците и спортът (каквито тя си избере). И не за да си самовнуша, че така й гарантирам успешно бъдеще, а защото вярвам, че спортът и езиците дават среда и приятели.

    Аз имах безгрижно и безхаберно детство. Прекарано в голямата си част извън дома. Не бях особено ревностен привърженик на извънкласни занимания, а и опитите на родителите ми да ме „заинтригуват“ приключваха бързо. Е, как това ми попречи да развия талантите си? Ами никак !

  6. Съгласна съм с Лид, че повечето възможности помагат на детето да пробва, да изпита себе си и своите интереси и да поеме по пътя, който лично то иска.

    В никакъв случай детето не е склонно да влага личното си време в изучаването на нещо или заниманието с нещо, което не му допада. Децата (слава богу) са индивидуалисти и имат силна вяра в себе си. Като малък синът ми също се занимаваше с пиано и солфеж и сам прекрати, когато усети, че учителката му по музика е демоде и не му дава свободата да свири това, което му е приятно и сам иска. Но му останаха открието и увереността, че е музикален. С удоволствие слуша музика и сам открива нови стилове и изпълнители. И прилага музикалността си в изучаването на нови езици – странно, но някак си се получи.

    В никакъв случай децата (поне тези с характер) не са склонни да се вживяват в предпочитанията на родителите за това как да прекарват свободното си време – така, че ако още нямате деца или са малки, недейте да си представяте, че ще станат професионални спортисти или ще ходят два пъти в седмицата да ритат мач, за да се разтоварват. Или ще играят народни хора. Може да се получи точно обратното, колкото и да се стараете да ги убедите или принудите.

    Детето има собствен път, то е една вселена. Нашата роля като родители е да му покажем възможните пътища, а не само единствен и задължителен такъв…

  7. @ Лонганлон: само бойните изкуства ли дават такова самочувствие? Бива да пробваш солфежа😉

    @ Ралица: на мен ми спестиха балета и танците, а аз много исках да се занимавам с това. А ако талантите на дъщеря ти са точно в нещата, които се заричаш да й спестиш? Среда и приятели могат да се намерят могат да се намерят навсякъде, където има хора; могат и да не се намерят. А детството на децата, които се интересуват от нещо не е непременно пълно с грижи и кахъри🙂

  8. „Изборът на детето, обаче, зависи от това какво са му предложили роднините“

    Изборът на средностатистическите деца – да.

    Изборът зависи и от Таланта , с което детето се ражда.
    Силата на родителите се проявява в качеството и количеството Свобода,
    която му предоставят за персонална реализация за
    Полет на Индивидуалноста на характера.
    И в търпение.

    „От какво се прави ливада ?
    Нима не знаеш ?
    Трева и една пчела.
    И да мечтаеш.
    Ако пчелата не пристига
    – мечтата стига.“
    Е.Д.

  9. Лиде, даваш добра идея за развиване на ново бойно изкуство – солф-бокс … Нещо като бокс, но с елементи от солфежа – удар с нотна тетрадка, блокиране с пюпитър, зашеметяване на противника с продължетлно „си“ или постигане на резонансен ефект чрез „до“ … Спортния екип ще е черен панталон и бяла риза … За папионка и фрак може да се дискутира, но твърдите лачени обувки с остър връх и подметка от гьон трябва задължително да водят до дисквалификация. За спортните разрядите също може да се помисли.

    Сега по-сериозно и по темата:
    1. Защо смятате, че „интелектуални“ са само заниманията с музика, рисуване и танци. Изобщо не съм съгласен с това.
    2. Защо мислите, че големият избор улеснява детето.
    3. Защо мислите, че придобиването на „занаят“ е ограничаващо. В края на краищата и повечето от нас работят кажи-речи в една и съща сфера. А и не вярвам тенекеджията, който поправя колата ви, да има по-малко самочувствие от един професор по физика.
    4. Какво имате против родителския прагматизъм. Придобиването на професия си е сериозно нещо и не бива да се подценява. Не е задължително разбира се, но все пак родителите са живели и патили повече и биха могли да бъдат добър коректив на децата си. Пък и кой родител мисли лошото на детето си. Строителното инженерство не е лоша професия, но ако това момче толкова лесно може да бъде разколебано посредством аргумента за „либерален колеж“ (Що за животно пък е това ? Как решихте, че УАСГ не е „либерален“ ?), не виждам по- тежките решения как ще ги взима. Но тук вече играе волята, не интелигентността. Тя определя дали един човек може да бъде решителен, целенасочен или пък да си е като носи в живота като скъсан вестник.

  10. Привет, Милко! Ето моите отговори:

    1. Не знам какво разбираш под „интелектуални“. Аз обикновено не слагам изкуствата в тази категория, макар че практикуването им включва и употреба на интелект🙂 Не казвам, че това са най-важните занимания, но смятам, че е хубаво човек да ги е практикувал. Може би друг път ще обяснявам защо, както и защо не е нужно човек да има талант за да ги практикува или пък сериозни планове да ги превръща в кариера.

    2. Не съм казала, че големият избор улеснява детето. Всъщност тук не говоря за улеснения, а за отваряне на очите за повече възможности – за извличане на радост, за развиване на умения и за по-информиран (не по-лесен) избор на житейско поприще.

    3. Нямам нищо против усвояването на занаят, а против фокусирането върху това от ранна възраст. Ако се замислиш, ти самият може да си спечелил от това, че не си учил в техникум. Впрочем някога техникум можеше да се завърши след гимназия. Самочувствието е друг въпрос.

    4. Това, че родителите имат опит и обичат децата си, не ги прави непременно най-добрите съветници.

    За строителното инженерство – и аз не смятам, че е лоша професия, но всяка професия е хубава за този, който е щастлив да я упражнява.

    Да се разколебаеш и да промениш решението си след като получиш повече информация не е задължително признак на слабост, а на умение да се вземат по-сложни решения.

    Когато казвам „либерален колеж“ нямам нищо оценъчно предвид – не казвам, че е по-добър от другите. Имам предвид един от видовете висше образование (можеш да прочетеш повече за т.нар. liberal arts colleges). УАСГ не е либерален колеж, защото предлага само подготовка за конкретни професии и нищо извън тях. Ако учиш инженерство в либерален колеж, можеш да вземаш курсове по балет (примерно) и да получаваш акадмичен кредит за тях; ако го учиш в УАСГ не можеш🙂

    Целенасочеността е ценна, но за точно толкова ценна намирам и гъвкавостта и смелостта да промениш курса на живота си като се наложи или ти се приска.

    Благодаря за вниманието😛

  11. Не знам защо коментарите се фокусираха върху пианото и солфежа. Астрономията, английският език и народните танци са чудесно допълнение към солфежа🙂 По този начин Стоян спортува и се подготвя за живота като възрастен мъж. Браво на майката, че намира сили да оделя време. Виждал съм с очите си как едно приучено към заетост дете се справя чудесно с живота след като порастне. Бойните спортове са хубаво нещо (аз самият практикувам от малък), но крият много негативи за децата. Това е дълга тема и не е за тук:):) Още един път:браво.

  12. Да са живи и здрави децата и да могат сами да се оправят … Пък ние с каквото можем – ще подкрепяме ….

    Строителен инженер с квалификация „балетист“ ще обере точките в джобс.бг

  13. Всеки е бил дете и дълбоко в себе си се съгласява с това, което е споделила авторката, стига очертаните граници, които са поставили родителите да ги е приел в един момент, но и да ги е разгърнал в последствие. Дори и само мислено години след това. Няма значение. Все знае, че е самостоятелен човек със самостоятелна вселена. Понкяга родителите дават свобода на детето да избира само, но му слагат залъка в устата, който не винаги е техният път. От любов, от незнание, от страх. И те от любов, незнае и страх го поемат. Поемат път, който не се оказва техния.
    Към авторката-намирисвам, че вие сте чудесна майка в това отношение! Дано повече майки последват примера.

  14. Много интересна тема. Подкрепям Лид – само като предлагаш различни стимули на детето си може да откриеш какво умее, какво го влече, има ли таланти. Ранната детска възраст е най-благодатна за това – и да искаш няма да успееш да се научиш да свириш добре на инструмент когато си на 30-40 години. Затова непростимо е за мен едно дете да иска години наред да го заведат да учи нещо – пиано, танци, спорт, рисуване, пеене, танци каквото и да е, – и родителите да не откликнат. Може би само ако имат финансови или други големи проблеми ще ги разбера.

    С годините със сина ни сме пробвали какво ли не – дори една цяла година го влачих да дефилира като модел на Визаж (и аз сега не мога да повярвам), защото бях и съм убедена, че има всички физически качества за това и нещо повече – представях си, че един ден като студент в Европа или САЩ ще му се наложи да работи и това може да му помогне да си препечели нещо без особено натоварване. Детето само се отказа и от това, и от много други временни занимания, накрая до днес (на 13 г.) останаха китарата и английския. Но съм абсолютно убедена, че всяко от тези занимания е формирало нещо в него и един ден ще му е от полза да направи информиран избор на професия, хоби, да общува и да се адаптира лесно и т.н.

    И последно за спорта. Longanlon, представи си, че има деца, които предпочитат да те преборят в игра на думи, държави, главоблъсканици, шах и прочие отколкото в двубой с топка. Ами моето е такова – няма психическа нагласа за силови състезания, склонен е да практикува негрупови спортове, защото в тях не може да изпъкне. Не обича тренировки. Играе тенис на маса и баскетбол най-много с още 1 дете, само за удоволствие. И да, в предишното училище беше обект на агресия, но за това може да се говори много в отделна тема.

    Сега е в математическа гимназия, готви се за изпити след 7 кл. И аз също си задавам понякога въпроса няма ли да му улесня живота ако му дам бързо професия, като просто го запиша в някой техникум – примерно по хранене, – след като от малък иска да стане готвач? В което няма нищо лошо, даже го подкрепям на 100% ако избере тази професия стига да я обича и умее. Но не мога да го пратя в техникум още сега, може би защото аз самата съм завършила езикова,а баща му природоматематическа, имала съм изяви на сцена, пътувала съм по света и искам да му дам цялото това богатство и разнообразие, а той да избере накъде да продължи като студент. Надявам се да съм права. А готварството със сигурност може да се научи по всяко време – аз съм жив пример и даже му преподавам уроци🙂

  15. Много благодаря за темата, включвам се, макар и с голямо закъснение.
    Върна ме в детството ми, и поне 10-те вида спорт, на които се самозаписвах, и още поне толкова кръжоци и извънкласни занимания.
    Е, нито едно от тези ми занимания не прерасна в професия, но всяко едно от тях, ми помогна да разбера, какво не искам и по-лесно да дефинирам желанията си.
    Сега, гледайки щурото си 2 годишно хлапе, се чудя, дали това, че тя живее със същата свобода, може би и по-голяма, и и позволявам да мие дори чиниите на тази възраст, наистина не е най-добрия вариант за нея.
    Сега може й да й харесва, но след 3 години да реши, че това не е нейното призвание🙂
    А бойните изкуства са нещо, което определено ще подкрепя, независимо, че е момиче, стига да прояви интерес към тях (а има от кой да се зариби, така че, няма да й трябва много, да копира баща си). Не знам дали е дете на изкуството, но така или иначе, предстои да разберем.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s