За сложните машини

Чета за Рамачандран и нежеланието му да ползва сложни уреди. Тъй като в известна степен споделям това отношение към машинариите, чудя се дали е задължително да ги използваме за да стигнем до същината. Днес на много физици им е ясно, че източните философии преди хиляди години са стигнали до същите прозрения (виж това и това). Бихейвиористи (понеже не се интересуват от мозъка) и лаици (понеже не са в час с науката) са стигали до идеята за пластичността на мозъка и са постигнали забележителни практически резултати. Вероятно задълбочаването в миниатюрни продробности благодарение на свръхспециализацията и боравенето със свръхсложни машини отнемат голяма част от мозъчния ресурс и понякога са отговорни за изгубването на общата картина.

9 thoughts on “За сложните машини

  1. Искам да разбера, как примерно ще се разчете човешкия геном без сложни машини?

    Или според теб не е необходимо🙂.

  2. Дали едно изследване е необходимо или не е твърде относително, разбира се – за едни е необходимо, за други не. Но това е друга тема🙂

    Проблемът който поставям не е дали изобщо да се откажем от машините🙂

  3. Хе, че мозъкът е най-сложната машина позната ни, така че ако се откажем от нея как ще пишем в този блог?😉

    Но нека бъдем сериозни – не само е вероятно ами направо си е абсолютно сигурно че задълбаването в детайлите води до загуба на общата картина – това е следствие от механизма на умовете ни, който в момента не ми достига талант да преведа на разбираем език. Грубо казано ние възприемаме картина с еднакви размери, но какво е изобразено на нея е нещото което ни различава, това е законът на нещата (не казвам на вселената че е много ограничително) разделящ в различни етажи от една йерархия на мащабите хора на науката от хора на изкуството, хора на бизнеса от хора на техниката. Обща картина е условно понятие, общо е всичко което побират от вселената малките ни мозъченца. Тоест на една пощенска марка можеш да изобразиш мрежата на световните столици, както и мрежата на няколко свързани атома. Кое ни носи повече информация е съвсем отделен въпрос…

    А защо само създадените от нас машини да ни водят до задълбаване в детайла? Не е ли всеки един професор по социални науки, вследствие на прекомерната употреба на машината на собствения му мозък, един задълбаващ в детайла и загубил общата картина човечец? Разликата е единствено в посоката на задълбаване – докато едни дълбаят в недрата търсейки да разпредат струните, докато намерят най-малката вълничка, други дълбаят във висините, търсейки детайла в небесата (така наречените интелектуалци), абстрахират реалността до степен общата картина да впише в себе си цялото развитие на човечеството във време и пространство и тогава се взират в конкретния детайл за да разберат как е правилно да се живее… Не случайно Франк Лойд Райт ги нарича повърхностни. И в двата случая, независимо от посоката, имаме безкрайност. Малцина са щастливците дарени от съдбата с лична обща картина съвпадаща с текущата мода в малката ни локална вселена. Те обират всички благини и пет пари не дават за нас🙂

    Извинявам се за дългия коментар.

  4. Нойромантик, това със задълбаването във висините беше чудесно формулирано🙂 Може би важното е да не вървим само в едната посока, а непрекъснато да осцилираме между двете, за да поддържаме някакъв баланс🙂

    Жилов, страх и скептицизъм са различни неща🙂 А в буквалния живот нямам пералня и ако трябва да избирам между нея и източните философии, избирам второто😉

  5. Няма такова нещо като „сложни машини“, думичката сложно е измислена можеби за да опише ограничеността на човешките познавателни способности без да ни обиди. „Сложното“ е естественият ни страх от тъмното и непознатото. Абсолютно несериозно е да обявяваме това , което не разбираме или не искаме да разберем за „сложно“ и по тази причина ненужно, грозно или посредственно.

    Няколко примера , моят баща след 30 годишна лекарска практика намираше за доста „сложно“ да настрои новият си телевизор. Аз от своя страна винаги съм възприемал медицината като изключително „сложна“ наука, за сметка на това пък не виждам нищо сложно в една пералня , компютър, телавизор и т.н.

  6. И още нещо , склонен съм да се съглася че ползването на „сложни мащинки“ не е абсолютно необходимо за да стигнем до същината. А какво е същината? Не е ли нещо различно за всеки от нас? Типично за хората е да рабитят над определен проблем без ясно да го дефинират. Защото всеки детайл, след като бъде изследван и изучен, винаги се оказва комплексна система. Ние просто съществуваме на определено ниво и това което за нас е общата картина за някого или нещо е просто детайл. И тук можем да разграничим двата подхода към опознаването на нашата представа за света като детайл от вселената. Материален подход, който включва сложните машинки като инструмент и Идеален или философски, който ги отрича за сметка на други „инструменти“.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s