За общоприетото в науката+

Рамачандран казва „Мразя навалицата в науката. Не си падам по големите научни конференции. Казвам на студентите си:“Когато ходите по тези срещи, вижте посоката, в която са тръгнали всички, за да можете да поемете в обратната. Не се водете по модата.“

Скептицизмът и различната гледна точка са хлябът и солта на науката, и на теория учените го признават, но на практика? На практика научната тълпа успява да стъпче „дисидентите“ – толкова успешно, че някои идеи просто потъват. Това се случва заради порочния начин, по който се гради „общоприетото“ в науката: за да се смята, че съществуваш като учен, трябва да публикуваш. Първо трябва да те одобрят, а често тези които одобряват просто не искат да популяризират изследвания, които биха могли да подронят собствените им позиции. Колкото повече хора са съгласни с теб, толкова по-лесно публикуваш и толкова повече те цитират (с което ставаш известен и те смятат за авторитет и те цитират още повече).  За да си подсигуриш потупване по рамото, и ти потупваш по рамото. От подкрепата на „общността“ в голяма степен зависи и финансирането, което ще получиш за да работиш (понякога нещата могат да опират чак до кокала, т.е. заплатата, с която оцеляваш физически).

Разбира се, ако няма как да се реализираш като учен, можеш да си вадиш хляба и по друг начин, но тъжното е, че идеите ти потъват в неизвестност. Днес можеш да ги публикуваш сам в Интернет, но какъв е шансът да бъдат забелязани от някой, който би искал да ги изследва? А колко идеи са потънали преди Интернет? А преди английският да се превърне в lingua franca на науката?

Днес, благодарение на Интернет и английския, може да се събере и подреди наличното знание (да речем под формата на mind map), така че за всеки да са видими и непопулярните позиции, пък и за да може ВСЕКИ, който иска да стигне до границите на завладените от науката територии да го направи бързо, лесно и сигурно. Бях писала за това тук. Моделът може да е като онзи, който предложих за историята. Хубаво е да се помисли и за начина, по който да се показват връзките между различните области (вероятно с тагове).

24 thoughts on “За общоприетото в науката+

  1. Не съм съвсем съгласна. Първо, един от най-важните критерии при рецензирането на оригинално научно изследване е неговата, хм, оригиналност. Т.е. само с похвали към светилата няма да успееш да публикуваш текста си като оригинална статия. Можеш да го публикуваш като обзорна статия. Но за целта трябва ти самият вече да си светило, което се постига с оригинални статии. Аз лично не се надявам някога да стана такова светило, че международните списания да приемат мои обзори, макар че отвреме-навреме с много усилия успявам да им дам оригинална статия.
    Второ, човешкият мозък бълва идеи на килограм, трудното е да се отсеят тези, които струват нещичко. Това е смисълът на жестоката процедура на рецензиране (peer review), през която минават ръкописите преди публикуване в научно списание. Наистина така някои еретични нови съобщения се отхвърлят неправилно. Те се публикуват няколко месеца по-късно в друго научно списание. Много по-лошо би било добрите работи да се оставят да потънат сред идиотизмите като игла в копа сено.
    Трето, не мисля, че възможността за свободно публикуване в Мрежата ще подобри участта на еретичните идеи. Аз лично, колкото и редакции да ми връщат някой ръкопис, ако мисля, че той струва нещо, няма да се откажа от опитите да го публикувам в научно списание. Тогава какъв извод ще си направя, ако видя колега да публикува свои идеи и резултати в блога си? – Че той не смята за възможно да ги публикува другаде. Т.е. че те по собственото му мнение не струват. Тогава защо аз да им обръщам внимание?
    Ето нещо, което писах другаде:
    „Когато дадена теория влезе в противоречие с някакви наблюдения или експерименти, привържениците й не се отказват от нея веднага. Те първо искат потвърждение на новите факти с довода, че най-вероятно опонентите не са си провели наблюденията и опитите както трябва или неправилно са разтълкували получените данни. Историята на науката е пълна с примери как добри нови теории, които за разлика от старите са били съобразени с всички известни факти, са били отричани години наред, преди да бъдат признати от научната общност. От друга страна, историята на науката не се спира на далеч по-многобройните случаи, в които консерваторите са се оказвали прави. Оспорването на неочакваните научни съобщения е полезно за науката. То наистина слага пречки пред новите добри теории, но затова пък рядко допуска общоприета теория да бъде заменена с някоя от непрекъснато предлаганите нови по-лоши теории. Освен това гарантираното наличие на опоненти подобрява качеството на научните изследвания.“

  2. Въпросът който поставям е да има събрана информация за всичко предложено. И съответно информация за това кой го одобрява. В такава информационна система никак не е задължително добрите идеи да потънат като в копа сено, защото ще е съвсем видно кои през какво сито са минали.

  3. Точно това се прави в обзорните статии. Но и оригиналните статии винаги започват с увод (Introduction), в който авторът посочва какво са публикували другите преди него. В края на увода трябва да се изтъкне, че важен елемент на проблема или не е разглеждан досега, или тези, които са го разглеждали, си противоречат. Т.е. оправдаваш се защо си предприел своето изследване и колко много то заслужава да бъде публикувано и прочетено.

  4. Всички псевдоучени се оправдават с това, че мистицизма, който пробутват, не се приема от „консервативната“ научна общественост.

    Например, консервативните учени не могат да приемат, че водата оформя хубави кристали, когато й говориш мили думи, и грозни форми, когато я псуваш. Колко са ограничени, че искат подробности, с които те самите да проведат експеримента и да получат същия недвусмислен резултат.

  5. Съгласна съм. Ще дам не толкова краен пример за същото явление.
    Миналата година едно експериментално лечение беше забранено от Здравното министерство. Провеждащите го лекари протестираха и заявиха, че то водело до подобрение при цели 50% от пациентите.
    Само че те не цитираха публикация – предполагам, че такава няма или поне тогава не е имало. Така че човек не разбира как е било установено подобрението и от кого – от самия пациент, от лекуващия го лекар или от трето лице. В първите два случая би имало опасност болният да „почувства“ или лекарят да „види“ несъществуващо подобрение просто защото знае, че лечение е било проведено. Това се нарича ефект на плацебото.
    Ако лекарите бяха описали лечението в публикация за научно списание, щяха да бъдат принудени да изяснят този въпрос в раздел „Материали и методи“, който във всяка оригинална статия следва увода. А ако се направят на „приятно разсеяни“, рецензентите биха им го напомнили.
    Неслучайно някой беше писал, че началото на съвременната епоха в медицинските изследвания се бележи от 4 думи: „Double blind, placebo-controlled“. Това значи, че за да твърдиш, че новото ти лечение води до подобрение, трябва (1) освен експерименталната група болни да е имало контролна, „лекувана“ с плацебо, и (2) пациентите и лицата, отчитащи резултата, до последно не трябва да знаят кой е от експерименталната и кой – от контролната група.
    Иначе представяте ли си всеки да предлага свободно каквито идеи за лечение му хрумнат, а джипитата да ги приемат и прилагат? Олеле…

  6. Е за това говоря, Майя – за това, че в обзорните статии няма как да се споменат непубликувани неща. И аз не държа да се споменават. Не искам и лекарите да пробват всяка идея. Просто искам една информационна система, която не е линейна като статиите🙂 Но няма смисъл да го повтарям, докато ти говориш за леко по-различни неща🙂

    Аз не отричам твоята позиция, нито пък пледирам за премахване на използването на научни методи, а за по-широка информираност.

  7. Лидия, ти си оракул. Може да те вземем в града на машините🙂 Моделът за който говориш неизбежно ще се появи на бял свят и ако ние простосмъртните не успеем да го реализираме, въпреки голямото ни желание, то гугъл няма да се поколебаят – в момента строят някакво чудовище в пустинята, с хиляди чипове, само можем да гадаем предназначението му. Вероятно не тагове, ами направо ще предлага отговори на въпроси.

    Философкият въпрос, който изниква покрай такива идеи е този за качеството на предлаганото знание. Моделът може да конструира чудесно знания (мисли), но тяхната стойност не е проверена и няма как да бъде дори чрез автоматична система за отсяване на истината от интернет научни спорове. Коментиращите тук се хванаха за естествените науки, естествено – там трябва да се провеждат експерименти за доказване на теориите. Но какво да кажем за социалните науки? С какви методи разполагаме за доказателство на Историята например? Шепа легенди, признати навремето от властта, достигнали до нас с тяхното благоволение и логически одобрени от историците ни се превръщат в истина. Например в новите учебници по история ще пише че под президенството на Георги Първанов страната ни е влязла в ЕС… Фуко е дефинирал истината чудесно – събитие във времепространството. Останолото е тълкувания. А какво да кажем за струнната теория във физиката, която просто не разполага с инструменти за доказателството си понеже борави с непосилни дори за въображението ни мащаби? Предполагам, че един модел на мегазнанието няма да лиши капацитетите от техните имена, напротив – ще могат да блеснат още повече на фона на недоказания спам. Сега е сигурно че всички трябва да се съобразяваме с тях, само защото имат големи имена. Аристотел обаче навремето е бил признат за безумните си виждания относно размножението на човешкия вид само защото вече е имал голямо име. Мисля че всеки учен в един момент достига тавана на възможностите си след което продължава в произволна посока или просто слага таван и за останалите опитващи да го задминат. Не става дума за шепа гении, а за масата учени достигнали тавана си с пот и сълзи… Аз не съм учен, но се сещам за един илюстративен пример от университета. На един изпит успях да синтезирам някаква схема наум, а се оказа че имало специална рецепта за целта, която трябва да се следва и понеже аз почти не учих по тоя предмет и съответно не я знаех бях обвинен от злобен асистент че съм я преписал! Той твърдеше че е невъзможно да я направиш наум. Ами ако тази схема беше част от нова научна теория и аз просто имам интуиция за нещата без да мога да ги докажа? Е, конкретно схемата се вижда веднага че работи, но ако беше нещо не-толкова очевидно? Човекът с научната власт те реже и толкоз, просто защото той не може да направи същото, ерго, никой не може… Философският въпрос за знанието стои, но не виждам смисъл от ренесансов консерватизъм. Сигурен съм, че моделът за оценка на качеството сам ще изплува с времето.

  8. Ами засега просто тези, които рейтват /ревюират /оценяват новопоявилите се идеи е достатъчно да се заявяват с истинските си имена и да предлагат обосновка … към която да има линк🙂 А всеки може да си избере какво да изследва и на какво да вярва. На този етап не мога да си представя нещо по-добро от това.

  9. Без контрол от страна на действителността хората започват да вярват на това, което най-много им изнася. В така предложената от теб система ще изплува именно това.

  10. Рамачандран ще ме извинява, но изявите му предлагат едно популярно наукознание в стила на Файнмън, което изглежда разумно и дори логично, без да казва нещо ново. Няколко опростенчески клишета, ала бала и това е. Той ако е ходил по конференции би трябвало да знае, че на големите такива има много по-голяма вероятност да срещнеш разнооборазие на теми, материя, методи, както и различни гледни точки. Няма по-обогатяващо място от големите конференции за мен, където бих могла да чуя неща, които не ми влизат пряко в работа и на които не бих попаднала. На тях просто няма една посока, в която са тръгнали всички. Малките конференции обикновено са организирани по тясна тема, конкретен подход или от дадена група и за тях има много по-голяма вероятност да предлагат стаден groupthink.

    Не, в науката дисидентите едва ли са смачквани… просто в нея има различни попдходи и интереси и макар че научните издания имат тенденция, публика, линия която да следват, за всеки дисидент се намират списания, в които да публикува иновативните си изследвания. Нека не забравяме все пак, че всяко изследване почива на други и няма никое, което да е създадено на празно място. Всяко е една стъпка в опитване на нови посоки. И повечето се раждат от едно макар и мислено сътрудничество, едно кръстосано оплождане от други идеи.

    Има няколко етапа в развитието на една научна област. Да го кажем тенденция. Има момент, когато изниква една интересна, макар и непроверена идея, обикновено неочаквана пресечна точка от други приети такива. Мнозинството може да я смятат за несериозна. Но без да е развита никой не я обявява за непризната гениална истина, а само хипотеза. Най-вероятно авторът(ите) са учени от средното поколение, защото те имат и опит, и смелост, и авторитета да я подемат.

    След това идеята пламва. Един, двама, трима се занимават с нея и я развиват. Както казах, тя едва ли е толкова луда и нова, че да не намери издание за публикация. А когато се публикува, получава рецензии и отзиви. Те търсят мястото на идеята в съществуващия универсум от идеи. Идват нови идеи за следствията и импликациите й. Групата на поддържниците се увеличава. Може би тя става мода. Но далеч не всички са задължени да се занимават с нея, за да бъдат приети сериозно. Ако е поддържана от авторитетни учени, такава идея е идеалната тема за дисертация.

    След време идеята става стандарт. Става част от необходимото натрупване на знание. Преподава се. Но може да е просто школа. Тоест, група (дори и голяма) учени, които се занимават с нея. Но нотричаща съществуването на други подходи. Най-вероятно има междуособни войни между школите. Може би е отричана от нови идеи на свой ред. Най-вероятно има още продуктивност в нея. Ако се използва за дисертация, тя трябва да има доста екстри, за да бъде призната за блестяща. Ако е публикация вече се иска доста работа, за да кажеш нещо ново по нея, че да впечатли.

    Накрая идеята остарява. Не е непременно грешна. Просто времената са се променили и има нови интереси, които поглъщат вниманието. Влязла е в учебниците, но никой не се занимава с нея освен старците, които се оплакват как никой не го интересува и науката пропада. И това занемаряване е жалко, защото обикновено тя може да каже много важни неща.

    Така че няма общоприето в науката. Освен това има доста начини една нова идея да достигне до други учени, които биха се заинтересували от нея. Мисля, че сме говорили и в тоя блог за това. Има форуми, има научни съобщения, има разговори с хора работещи в същата област, има мейл. Конференциите са за това също. Ако ли пък идеята не е разработена достатъчно добре като публикация, тя не може да има претенциите да бъде забелязана. В края на краищата има и интернет, където изследователят може да публикува, а пък да праща линк на потенциално заинтерсувани хора. Каквито винаги може да се намерят.

    Ако се създаде wiki механизъм за научни публикации, това не би разрешило проблема за достъпността на новите идеи. Първо, това не би повишило намираемостта им в сравнение просто с публикация в интернет. Второ, в науката има нужда от peer review, от редактор, от някакъв стандарт. Анонимен и за двете страни. Просто е невъзможно иначе. По-голямата част от науката е интердисциплинарна. И когато аз намирам дадена статия, по материя, която не ми е пряка област, аз не бих могла да я оценя дали може да й се има доверие или не. По дяволите, би трябвало поне някой да провери цитатите в нея и елементарната фактология. Иначе става същото, което е станало с уикипедия в момента (и чиято кредибилност за научни и академични цели е нулева). За мен лично такива статии биха били неизползваеми от научна гледна точка.

  11. Отново напомням, че нямам нищо против peer reviews и не виждам по какъв начин те противоречат на събирането на информацията и подреждането й по определен начин. Аз държа тези peer reviews да бъдат видими.

    И защо peer reviews да бъдат анонимни?

    А всеки ще вярва в каквото му изнася … така си върви светът🙂

  12. Всъщност светът тръгва към по-добро в момента, в който хората престават да вярват в това, което им изнася. Така сме се освободили от комунизма и християнството, например.

    A за съвета да вървиш точно обратно на посоката, в която вървят всички останали учени… си спомням един цитат от Longanlon:

    Решаването на този проблем не изисква пренаписването на учебниците по икономика… А само прочитането им.

    Преди да започнеш да огъваш и да изкривяваш правилата… трябва все пак да ги познаваш. Преди да правиш революции, няма да е зле да имаш поне малък досег с действителността.

  13. Lyd, виждала си как играят малки деца. Хванали са пушките и:

    – Пешо, убит си!
    – Не съм!
    – Убит си, пък!
    – Не съм, пък!

    В една магическа земя, в която няма ограничаващи правила и всеки е всемогъщ, и с волята си изменя нещата както пожелае, настава пълен абсурд.

    Веднъж две деца на по 4 годинки „играеха“ шах (без да знаят правилата). Питаме ги:

    – Кой победи?
    – Аз!
    – Не, аз!

    Споровете с хора, които не желаят да видят фактите, напомня именно това: те си затварят очите и не разбират кога са победени, защото просто не схващат ситуацията, в която се намират.

    Ти предлагаш именно такава магическа земя, в която всеки да вижда това, което си пожелае. Какво би се случило в една такава земя?
    Спомням си една по-стара тема в този блог. Обзалагам се, че не прочете до край това, което Мая Маркова беше написала за лъжите на Ленокс. Тя беше писала много в своя блог и сигурно ти е станало скучно. (Това, че не си чела литература за правилата на еволюцията, съвсем го слагам настрана). А Ленокс е типичния „революционер“, който, за да прокара религиозните си възгледи под „научна“ форма, пропуска и манипулира един куп факти, които иначе биха разбили лъжите му. Именно твоята незаинтересованост ми показва, че системата, която предлагаш, няма да помогне истината да бъде намерена.

  14. Жилов, а ти опита ли се да вникнеш в една толкова простичка идея: сайт, на който има всичко, над което се е работило и се работи – с информация кое как е доказано и подкрепено от кого? Не мисля, че това е магическа земя. Има сайтове (виждала съм на физици), които публикуват нещата, над които работят без да претендират, че имат последната дума, че са доказали предположенията си и пр.

    Това е просто инструмент – нито добър, нито лош сам по себе си. Наличието му може да улесни работата на много хора. Липсата му няма да елиминира факта, че хората избират в какво да вярват.

    Това дали аз или някой друг е сляп за фактите, не разбира научните методи и пр. е съвсем друг въпрос. Знам, че можеш да кажеш много по темата за заблудените души, но не виждам тук да е мястото. Я помисли пак кой се е освободил от комунизма и християнството и кой не е🙂

  15. Ако трябва да резюмирам коментарите дотук, те казват следното:

    – науката просто има средства да филтрира безсмислиците (което ти класифицираш като авторитарно)
    – не можеш да обясниш как ще избегнеш това този сайт да се превърне в пълна каша

  16. Ами защото peer review е филтърът, който преценява дали дадено изследване е валидно и става да се публикува. Без него то няма да види бял свят, а доколкото разбирам поста ти, той е за това всички идеи да се публикуват. Ако ли пък имаш предвид, че peer review ще се прави, а при негативно мнение статията все пак ще се публикува заедно с отзивите, едва ли сериозни изследователи и издания биха се хванали на това хоро. Остава само вариантът след като дадена статия е отхвърлена от други места, за такива да се създаде репозиторий на отхвърлените публикации, с направените отдругаде отзиви. Но за това вече ще трябва да разчита на добрата воля на автора да даде достъп и до получените негативни рецензии без промяна. За съжаление дори това да стане, не вярвам общността като цяло да обръща внимание на тези публикации, а нали именно заради този достъп до отхвърлени идеи от други хора и обратното има смисъл да се създава репозиторият.

    Защо отзивите трябва да са анонимни и да се правят анонимно – ами за да се преценява дадена идея по своите собствени заслуги и за да се даде възможност на рецензента да бъде свободен от лични и институционални съображения. Иначе, всички могат да се дърлят неанонимно за идеи и позиции в специализираните мейлинг листи и форуми и си го правят.

    Кой как се е изказал по някоя публикувана вече статия – това вече се знае. Ако следиш дадената област знаеш коя статия как преценява останалите в областта и как се съотнася към тях. Има и google scholar и други подобни услуги, където с търсене се намира кой кого е цитирал и какво мнение има за дадено изследване. За съжаление там хуманитарните науки не са представени никак добре, отчасти и социалните. Въобще всяка научна област си има бази данни и електронни мрежи за публикации с отпратки (и казват, че идеята за интернет е възникнала именно с цел да като кликнеш на заглавието на цитирана статия линкът да те отведе до нея да си я прочетеш).

  17. @ Жилов – не науката, а установените практики имат механизъм да филтрира. Практиките се променят, а науката остава. Някога не е имало научни журнали – днес има; някога не е имало Интернет – днес има, и така🙂

    Ели (Размисли) е схванала точно какво имам предвид: рецензиите да бъдат видими – всеки, който се запознава с определена идея, ще знае дали научната общност й е обърнала внимание и ако е, какво е казала за нея. Ако повече хора се научат да сверяват прочетеното / чутото където им попадне с това, което е в предложената от мен система, ще открият, например, че в Интернет има доста неща, които изглеждат научно, но може и да не са.

    @ Размисли: Защо смяташ, че сериозни изследователи не биха искали изследванията и рецензиите да бъдат видими?

    Идеята ми не е да има само място за публикуване на отхвърлените неща, а място за публикуване на всичко, защото хора като мен, които се интересуват от няколко области, но не могат да си позволят да плащат постоянен достъп до няколко журнала, биха искали да следят какво се случва. Да, има и популярни научни списания и новини, където може да се появят съобщения за част от нещата. НО и при едните и другите, информацията се появява линейно и не можеш да видиш цялата картина – да речем като дърво – включително с изсъхнали и временно закърнели клони.

    Разбира се, не мога да мечтая да видя публикувани целите неща, а просто кратки бележки: идеята и по каква линия е била критикувана. За всяка идея са достатъчни 2 параграфа. Оттам нататък, ако на мен ми е много важно, ще търся начин да се добера до целите изследвания – мога да си платя за една статия или за една книга и пр.

    Относно анонимността, ако имаш лични съображения, човешко е, можеш да бъдеш воден от тях дори и когато си анонимен, а понякога дори още повече – защото знаеш, че безнаказано можеш да бъдеш непочтен.

    Жилов се страхува, че в такава система всичко ще бъде поставено под един знаменател и всеки луд, който пише книга за яйцелечението ще бъде възприеман като равен с професор, който от 30 години работи в добър университет. Не е така. Всяка идея може да бъде свързана с имената и credentials на създателите й и критиците й.

  18. Спорът дотук представи ясна картина на сблъсъка между обща картина и детайлност. Аз като моментно застанал на страната на общата картина ще нахвърлям една-две бележки. Първо, науката винаги се е създавала от въображението. То обаче е качество с което малцина интелекти разполагат, вероятно защото коренът на въображението е порока, химическия хаос, а повечето учени могат да бъдат характеризирани като стерилни. Какво означава че „далеч не всички са задължени да се занимават с нея (модата, бел. а.), за да бъдат приети сериозно.“ Естествено няма писан закон задължаващ учените да следват конкретна мода, но това не означава че няма неписан такъв. Огромният процент от учените са просто последователи, чрез чистата добродетел на причинно-следствените връзки. Те виждат нещо което резонира с текущите им нагласи и автоматично започват да припяват в хор, добавяйки по нещо незначително към общата песен. Няма никакъв проблем обаче цяло едно течение учени, търсейки път из многоизмерното пространство на идеите, да зацикли в локален минимум от който няма измъкване без външна намеса. Напълно възможно е дори работник от бензиностанция да бъде тази външна намеса, човек никога не знае откъде ще дойде вдъхновението. Или шумът. Разбира се стои и въпроса с финансирането – никой не дава пари за несигурни/неодобрени рисърчи… Рамачандран може и да е клиширан с антимодните си влечения, не съм го чел, но и Стивън Хоукинг призовава да спрем да повтаряме старите формули, а той вече се е разписал в модерната физика, пък вероятно е гостувал тук-там по големи конференции. Айнщайн също споменава въображението като основен мотор.

    Второ. Размисли казва, че няма общоприето в науката. Аз перифразирам леко, че напоследък има все по-малко общоприето в сравнение с класическото минало на науката. От древен Египет до днес науката преживява експлозивен бум, оттам и краха на общоприетото. Защо? Защото става достояние на всеки, не само на нейните първосвещеници, а интернет без съмнение е инструмент номер едно за бъдещото и популяризиране. Другият важен фактор е появата на нови инструменти (нови инструменти – нова наука, е казал мъдреца), благодарение на техническия бум, който пак е следствие от науката достигаща всеки простосмъртен – много изобретения се правят от хора извън университети. Без съмнение „всяка научна област си има бази данни и електронни мрежи за публикации с отпратки“, но трябва ли това да ни е достатъчно? Липсващото звено в общата картинка, както го виждам аз, е връзката между въпросните бази, някаква форма на интердисциплинарна свързаност, която да унифицира науката в едно цяло. И като споменах за въображение, една от неговите основни характеристики е асоциативността. Каква по-добра асоциативност можем да получим от свързване на цялото земно познание в едно цяло? И защо този модел да се отнася само до науката? Защо да не се използва и за открития на неподозирано изкуство от съседна планета (разбирай някой съсед) само чрез вкуса ни?🙂

    И за финал остана оценката. Именитата оценка може да закопае нещо ценно, анонимната пък не носи никаква информация и започвам да си мисля че човешките имена изобщо нямат място в цялата история. Единствено математиката може да отсее истина от измислица. Езикът на логиката и цифрите. Самото знание би трябвало да може да се развива в самостоятелно цяло чрез прилики и връзки в мисловните ни конструкции. И в един момент то неизбежно ще представлява нещо колосално като мащаб в сравнение с отделния индивид. Не е далеч времето когато ще създадем свръх-разум чийто съставни елементи ще сме ние. Независимо дали харесваме идеята на Лидия, Гъгул ще сътворят чудото, ако някой не ги изпревари. Дай боже.

  19. Не казах, че сериозните издания и изследователи няма да искат направеното като peer review да е видимо. Казах, че няма да искат подадените публикации, които не са получили необходим за да бъдат публикувани положителен peer review, въпреки този факт да бъдат публикувани. Изданията няма да искат да публикуват отхвърлени неща, за които рецензентите са аргументирали, че са несъстоятелни. И изследователите, тези, които са си дали услугите (безплатно) като рецензенти, няма да са съгласни да си играят да рецензират (за което отива много време) ако препоръките им не се вземат предвид. Освен това едва ли и отхвърлените автори и статии ще искат да бъдат сегрегирани в отделна „долна земя на misfit toys“. Защото те докрай ще хранят надежда тяхното изследване да бъде публикувано другаде. Или пък не биха искали да останат с публичната стигма, че са отхвърлени. Биха го направили само много уверени в себе си старши учени, които не се страхуват авторитетът им да бъде разклатен от отхвърлянето.

    Личните съображения не играят роля при анонимно рецензиране, защото и рецензентът не знае чие изследване рецензира, нито рецензираният знае кой го е отрекъл. Освен ако не му се падне нещо, за което знае кой се занимава с него. Но обикновено редакторът, който познава областта, не праща статията за рецензия на конкуриращи се групи. Във всеки случай е стократно по-продуктивно да са анонимни и с възможност да са напълно искрени, отколкото неанонимни. Големи имена могат да бъдат критикувани от млади учени без страх от общностни последствия и така нататък.

    Да бъдат видими рецензиите от peer review няма да помогне особено за да се знае кой какво мисли за дадено изследване. На първо място, защото те обикновено съдържат препоръки, които се вземат под внимание в по-късния вариант на статията при публикуване. Публикацията може да не е вече същата статия, за която се отнася рецензията. Освен това peer review е само филтърът, начална валидация на научността му. Не е пълноценна оценка за него. Това става след като се публикува и започне да се взема предвид при последващи изследвания от други. Да се цитира или критикува.

    Но като цяло за мен проблемът с такива отхвърлени публикации е non-issue. Както казах, издание винаги се намира по един или друг начин ако изследването е следвало някакви елементарни изисквания как се прави изследване все пак. Проблемът е другаде и съвсем не в отхвърлянето на нетрадиционни статии. Проблемът в природните науки е, че за да се правят изследвания трябват пари, а те се отпускат след кандидатстване, според критерий за важност на съответната фондация, компания или държавна организация отпускаща парите. По този начин изборът на самата тематика вече не е свободен. Но той винаги е зависил от външни фактори и обществени интереси. В хуманитарните и социалните науки проблемите пък са други.

    Само че аз останах с различно впечатление за идеята на поста. Мислех, че е за идеите, които са отхвърлени заради факта, че вървят срещу общоприетото. Това, което предлагаш, виждам е за всички възможни публикации, а не само за отхвърлените и е един вид те да се индексират в достъпна база данни. Нещо хипертекстуално което да обяснява откъде и накъде идва всяка идея. Система за ориентация във всички съществуващи идеи. Няма начин да се осъществи на практика това, защото предполага огромна работа. Такава картография на знанието. Може би идеален инструмент за обучение, но прекалено голям, трудоемък и идеален за да бъде възможен за индексиране на всички възможни публикации и най-вече взаимовръзките между тях. Абстрактите (резюметата) не са проблем, защото и сега всяка публикация е придружена от абстракт (и ако я намериш в гугъл се показва именно той), но да се публикува този абстракт другаде (евентуално в такава база данни) може да е копирайт проблем.
    Но дори и да не е, трябва да прави от специалисти, които познават областта. На тях едва ли им трябва, защото библиотеките им дават достъп до съществуващите бази данни… Има и референтни библиотекари, които се натискат да ти помагат за намиране на информация. Най-добре гугъл за тези изброени от теб цели🙂 На мен той ми е вършил добра работа при подобни търсения.

    @neuromantic, интердисциплинарност в науката има. А ‌освен това всеки може да се рови в бази данни на „чуждите“ науки и да си намира каквото му трябва. Аз самата съм го правила без проблем. Проблемът е за хората, които нямат достъп до библиотеките. Аз не знам как в България се прави наука ако няма такъв достъп, а той е доста скъп. Сигурно са мъки големи.

  20. Ще поживеем и ще видим. В това време не пречи да мечтаем и да развиваме и споделяме идеи🙂

  21. Размишльотини е от света на хуманитарните науки, затова и прощаваме че вижда мега-системата като огромно количество работа и хора впрегнати в редици припадат от изтощение докато хиперлинкват на конвейера. Не, хора не трябват тук, машините ще свършат цялата работа по събиране и подреждане на текстовете. Специалисти също не трябват – статиите могат да бъдат класифицирани автоматично, както и навързани помежду си. Професията на библиотекаря отива в историята.

    С копирайта гугъл и сега имат проблеми, но дори да отпуснат по някое милионче на ощетените творци те печелят милиарди от реклама. Получава се така, че спонсорите обезщетяват всички скъпоплатени творци (90% от които в мойта област са абсолютно досадни и ненужни, не знам как се прави наука в бг, аз лично имам хиляди много интересни и полезни статии напълно безплатно), хората купуват рекламираните стоки, а търговците на свой ред дават парите си за покриване на непредвидените разходи. Така излиза.

    Размишльотини, няма човек който да интердисциплинира цялото знание в малката си главица. Можеш да ровиш в чужди бази, но може да ти отнеме години да попаднеш на това което търсиш, ако изобщо знаеш какво търсиш. Достъпът до библиотеките звучи като мрачен сън от индустриалната епоха, времето на подобни схеми изтича. Но кое е най-интересното. Инструментът за обучение, както го нарече, в процеса на обучение ще обучава и себе си, също както всеки учител разбира по-добре материята като я обясни на ученика🙂 Особено ако ученика задава и умни въпроси.

  22. Въпросът който поставям е да има събрана информация за всичко предложено. И съответно информация за това кой го одобрява. В такава информационна система никак не е задължително добрите идеи да потънат като в копа сено, защото ще е съвсем видно кои през какво сито са минали.

  23. светът се движи от авантюристи, не толкова от последователи. Лид, продължавам да мисля, че с публиката си „говорите“ на „различни езици“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s