The Philosopher’s Pupil

Когато майката на моя приятелка прелистила книга на Айрис, казала, че такива неща не се случват в живота, където всичко е много по-просто.

Аз пък наскоро си спомних как една вечер тичах да спускам гумите на колата на един момък, за да спася една съседка, която беше решила, че е отчаян маниак, който я преследва. Оказа се, че е кротък екземпляр, който се опитвал да й предложи сърцето си. Към днешна дата, петнайсетина години по-късно никой вече  не вярва, че ще се появи втори обожател, но аз не изключвам вероятността да се случи дори и след още петнайсет.

Преди малко си спомних и другата съседка, която всъщност ме беше въвлякла в историята, преценявайки, че съм най-хладнокръвният човек наоколо. Тя пък се беше маскирала с моето яркожълто яке, което посред лятната привечер стигаше до под късите й панталони – за да не бъде разпозната по време на спасителната операция. През цялото време ми беше смешно и нелепо като във филм с Мистър Бийн, но знаех, че се случва наистина.

Спомням си и третата съседка, на която предстоеше решаваща среща с гаджето й. Отново се бяха събрали съзаклятнически у нас, за да не будят подозрение у родителите си. Тя разтвори с размах дългия си шлифер и пищната й плът се оказа покрита с корсет и дамски чорапи. „Сега ще види, че си има работа с истинска жена!“ обяви тържествено, след което добави трескаво-ухилено, че доста е внимавала майка й да не разбере, че излиза облечена точно така.

В такива случаи  ми се иска да попитам искрено като четвъртата съседка (при друг случай😉 ) „Ама това наистина ли се случва?!?“ Предполагам, че точно така се е чувствала майката на моята приятелка, когато е прелистила книга на Айрис.

Около мен са се случвали много неща, които повечето писатели не биха описали в романите си ако искат да ги смятат за реалисти. Айрис, обаче, пълни своите точно с такива неща и така ги прави да изглеждат по-истински от всички останали, въпреки че им липсва желязната режисирана логика на Агата Кристи. Айрис описва И Дзин ситуации, а те са по-кратки от сюжетни линии – започват, кулминират и завършват далече преди края на романа – точно както в живота проблясва и се разгаря, а после утихва и изстива поредното желание. Това че ние се опитваме да го превърнем в основа за нещо дълготрайно и отказваме да повярваме в ефимерността и смъртта му, превръщайки го в обсесия, е друг въпрос. Впрочем Айрис показва и това.

Понякога си мисля, че откривам Айрис във всички герои, които показва отвътре, че ги познава толкова добре, защото усещанията, чувствата и мислите им някога са били и нейни.

В тази книга с повтарят обичайни за вселената на Айрис елементи – водата, изгубилият вярата в Бог свещеник, прикритият гей, харизматичният интелект, който управлява съдбите на омагьосаните от него, младостта, която скоро ще се събуди от невинността, мъжът между съпруга и любовница. Това, което я прави различна е игривата свобода на Създателката, която решава да ни изненада с няколко щастливи развръзки.

Като много от другите й романи, и този директно описва философи и философии, поставя философски и религиозни въпроси, но и този НЕ е безцветен и снобски-мъчително-претенциозен, а е шарен и капризен като „Сън в лятна нощ“.

Докато пиша тези неща, все виждам старата, потъваща в Алцхаймер Айрис да пише в мрачната си разхвърляна къщичка или да седи сред камъчетата на морския бряг. Не мога да разбера как съпругът й може да казва „Мразя те, Айрис!“ ( това е от филма по неговата книга). Тя е толкова lovable. Бих могла единствено да я прегръщам и целувам по бузите и да казвам „Обичам те, Айрис!“

6 thoughts on “The Philosopher’s Pupil

  1. Защо ли си мисля, че Айрис няма да ми хареса? От прочетеното оставам с впечатление, че е нещо като Мери Шели, пък не обичам истории за Франкенщайновци.😉 А и финала ти разкрива повече за Айрис, отколкото произведенията й навярно, и той никак не е добър.

  2. А.Мърдок е символ на една умираща епоха в регионалната феминистична литература.

  3. Есенцията няма цвят. Опаковката винаги е шарена. Философия за напреднали деца🙂

    Смисълът на изкуството е в красотата (да речем и в проповядване на етика), не в опитите за повдигане на непосилни тежести като философията, която всъщност представлява извратена форма на литературата опитваща да достигне есенцията с думи, когато тя може да бъде изразена съвършено единствено с цифри. В този смисъл Шекспир е отличник, но къде е Айрис?

  4. Продължавам да вярвам, че е по-хубаво да пишем само за книги, които наистина сме чели.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s