Отговорно съзерцателство

Вчера, от 4 до 7 p.m. лежах върху оранжев чаршаф на бели маргарити в парк „Марица“ и гледах небето през клоните на липа (вляво) и чинар (вдясно). Храних мравките с шлюпки от семки.

Един добросъвестен шар пей с червени презрамки ме приближи, за да се осведоми за заниманието ми, а придружителката му се извини, докато го удържаше на известно разстояние. Една старозлатно изрусена баба съобщи на спътничките си, че в центъра на Мадрид хората си почиват на тревата в парковете; втората баба й отговори, че въпросът не е в това да не почиват, а да не правят золуми (от зОкуми или зУлуси идва?).

Докато използвах по предназначение тенекиената постройка с липсваща врата по-навътре в гората, Георги изхвърли опаковките от слънчогледа в близкото кошче.

Прибрах неразлистената цял  ден „The Philosopher’s Pupil“ на Айрис (хартиена, но четена многократно от мои ученици) в раницата (от естествен плат, с картинка, която предупреждава, че пингвините може да останат без лед). Прибрахме се в Хасково с малък автобус.

Докато по-късно се радвах на кафепиещите си събеседници, не се изкуших да запаля цигара. Завършвайки този доклад, ще изпия едно хапче с фолиева киселина във връзка с предстоящата ми отговорно планирана бременност.

Advertisements

8 thoughts on “Отговорно съзерцателство

Коментари са забранени.