Къщата на Дани и други приказки

Тази сутрин прочетох малко от „Тортила Флет“ и започнах да виждам историята като анимационен филм – с хлабав, плавен и мек рисунък и точно такива движения.

Този филм няма а се нуждае от сценарист, защото ще има разказвач, или по-точно четец. Не искам нито една от думите на Стайнбек да се изгуби.

Таймингът ще се задава от текста, който няма да бъде рязан и огъван за да пасне на изображението. Това ще направи филма доста дългичък, което не е проблем, а преимущество – така „Тортила Флет“ ще се превърне в сериал от 17 епизода (колкото са и главите).

Така ще запазя чудесния език на книгите, и хората ще си спомнят, че хубавите книги са хубави не само заради идеите и сюжетите а и заради думите. (Друг път ще говоря за органичната връзка между думите и идеите). Никак не обичам онези детски книги, в които преразказват старите ми любими приказки. Преди години бях започнала да купувам една поредица книги, привлечена от красивите илюстрации. След време когато реших да прочета приказка на Стоян, открих, че не е истинската омагьосваща с думите си приказка, а опростен преразказ.

Може да е вярно, че една картина ти казва толкова, колкото и хиляда думи, но аз знам думи които картините не могат да изразят, така както познавам извикани от картините чувства, които думите не могат да изразят.

Думите са си думи, а картините са си картини. Може да се случва така, че много техни територии да се припокриват, но има и такива, които не се. Защо да ги изрязваме и изхвърляме? Световете, които носим в главите си и без това се смаляват.

Advertisements

5 thoughts on “Къщата на Дани и други приказки

  1. Това ми напомня на „Вълшебникът от Оз“, чийто думи бяха истинската магия за Плашилото, което получи желания мозък, за Дърваря, сдобил се със сърце, и за лъва, който отново придобива смелост…Да, определено този от Оз може би е лош вълшебник, но със сигурност е добър човек…Няма да е зле вместо само да си въобразяваме, че сме хора, хора и хора, да обърнем мъничко внимание на вълшебника в себе си…А колкото до картините- за тях като че ли се иска повече въображение…и очи, „разтворени като ножици“ 🙂

  2. Стайнбек е велик! Изчетох всичко на него след „На изток от рая“, а „Тортила Флет“ е любимият ми негов разказ! Здравей, Лид! 🙂

  3. Аз лично съм човек на думите. Дори като малка не обичах книжки с картинки, защото отнемаха от дължината на приказките. Много е важно децата, а и хората изобщо да четат книги на хубав език. Това зарежда въображението им. Вярвам, че точно книгите са оформили способността ми да пиша.

Коментари са забранени.