естетски размишления

Обичам да разглеждам карикатури, илюстрации и комикси – повече заради красотата, отколкото заради идеите. Като цяло обичам ведри, дружелюбни и добронамерени картинки, което, обаче, не значи непременно политически коректни или радостни, тъй като смехът и прозренията дебнат дори иззад гробищните плочи и бебешките пелени.

Много от тези картинки са обвързани с кокретни времена и култури, които прозират през дизайна на предметите и дрехите. Ако искам да се науча да рисувам добре, ще трябва да го правя от натура – да скицирам хора, места и предмети в града, в който живея. Там, обаче, виждам предимно грозни дрехи, прически, сгради и предмети … толкова различни от тези, които виждам в любимите си картинки.

Джордж Прайс също обича красивите неща, но повече от половин век рисува за списание „New Yorker“ грозновати хора, запуснати места и евтини предмети. Намирам картинките му за красиви. Как се получава така? Дали зависи само от него или и от нещата, които рисува? Има ли безнадеждни случаи, в които лошият вкус е всичко? Дали от фьешън и „Всичко по един лев“ естетиката може да се извади нещо красиво?

3 thoughts on “естетски размишления

  1. Predstavi si srednostatisticheskiq pes-brodqga po planinskite hizhi. I vsichko pylzqshto i skoklivo, privyrzano biologicheski kym negoviq organizym.Tvoite esteticheski razmishleniq me navezhdat otnovo syvsem blizo do taq istinska „mikroskopska krasota“, kakto se izrazi priqtelqt mi. Krasivo bilo, kucheto na hizharq, kojto go beshe krystil Mecho, qvno byrkajki vidovete.Togava ne se syglasih s nego i go ostavih da se radva kucheto-mechka ili na mechkata-kuche, dokato az praveh morfemen razbor na taq krasota.
    Nakraq stignah do zhelanieto, ohotata, psihicheskata naglasa, ako shtesh, da sytvorqvash, a ne da otkrivash krasotata. V onzi moment priqtelqt mi beshe sytvoril miga krasota, kojto mu be nuzhen, poglezhdajki kucheto. Takiva migove ima mnogo- mig podir mig, zhivot stava.I samo taka stava istinski. I nikoga ne preliva. Tova e, koeto ni e nuzhno, nali- da tvorim tam, kydeto estetikata se okazva civilizovan parazit, i da pretvorqwame tam, kydeto nqkoj drug (karikaturist) e spodelil svoite migove krasota…ili?

  2. Винаги съм се чудел какво значи красиво – дали нещо което глези сетивата или пък нещо което резонира с човешкия дух, както и има ли универсална красота, която обединява тези две крайности в едно. Изглежда че няма. В едно обаче съм сигурен – красотата е затворена в малко пространство, а грозотата има безброй измерения. Евтината грозота винаги е била цел на изкуството (то обича несъвършенствата), в нея има пукнатини от които струи живот, но скъпата грозота е съвършена, тя е като Адът, от който няма измъкване. Лустросаната чалга е пример за безнадежден случай, в който лошият вкус е доведен до абсолют. Но Прайс очевидно не се занимава с нея🙂

  3. Lyd, (sajalqvam za latinicata), poneje imam izvesten opit s risuvaneto moga da ti kaja slednoto. Kogato az zapo4nah da risuvam, dali predmeta sam po sebe si be6e krasiv ili grozen ima6e zna4enie. S te4enie na vremeto oba4e esteti4eskite harakteristiki na predmetite zapo4naha da gubqt smisyla si i s ednakvo jelanie risuvam kakto golo jensko tqlo taka i s4upena karuca… Dori ne6to neesteti4eki krasivo moje da zaintriguva risuva4a ako nosi opredelen smisyl za nego:)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s