Шаренията на свободата

Да си представим идеалната ситуация, в която политическите партии бяха идейни и ценностни сдружения, а хората гласуваха, за да подкрепят идеи и ценности. Изборите щяха да продължат да наподобяват спортни залагания, в които, колкото и да е нищожна вероятността, всеки тайничко си мечтае да удари еднолично джакпота. На повечето хора щеше да им се иска представляващата ги политическа сила да спечели солидно мнозинство, така че да може лесно да управлява в съответствие със своите ценности и идеи.

Струва ми се, че късмет ще извади оная нация, в която това не се случва, в чийто парламент могат да се чуят много гласове, които представят различни перспективи. Вярно е, че до решения ще се стига доста по-бавно и по-трудно но е по-вероятно взетите решения да са благоприятни не само за мнозинството.

Демокрацията може да е власт на мнозинството, но мен ме е грижа за губещите малцинства. В този смисъл за мен демокрация и свобода не са непременно синоними. Ето защо ми е важно малцинствата да имат право на избор във всички случаи, в които не застрашават живота, здравето, свободата и собствеността на други същества. В противен случай демокрацията би била просто инструмент на тоталитаризма.

Ако сте свикнали да възприемате демокрацията като неизменен синоним на свободата и ви се струва, че говоря глупости, ще ви дам примери:

Ако управляващата партия със солидно мнозинство приеме закон, с който забрани практикуването на частен бизнес, а на вас не ви харесват условията за работа на предлаганите работни места? Това вече се е случвало в нашата страна по време на социализма.

Ако управляващата партия със солидно мнозинсто реши да национализира цял отрасъл и да превърне държавата в монополист, а вие работите в същия отрасъл като собственик на бизнес или професионалист, който предпочита досегашния си работодател и свободата да го напусне и да работи за друг ако условията вече не му харесват? Това вече се е случвало в страни с развита пазарна икономика и дългогодишна парламентарна традиция.

В такива случаи, ако сте от малцинството, което просто иска да практикува професията си при условия които му допадат, ще ви се наложи да емигрирате. Ако, обаче, страната ви е част от по-голяма международна общност (като ЕС или някогашния източен блок) и правилата в по-голямата общност са същите като в страната ви, ще трябва да заминете доста надалеч. А ако не е позволено да излизате извън страната, понеже тя се управлява от патриотично мнозинство?

Още по темата в Свободата да се роиш

9 thoughts on “Шаренията на свободата

  1. Въпроса е в народеца, не в управляващите. Ти ли си пишеш в блога?

  2. Да емигрираш – добре. Ама ако там се сдружиш със същата измет, с която си се сблъсквал тук, защо ти е да емигрираш. Аз нямам нищо против да си остана в България, стига измета да емигрира.

  3. Коментарът ми не се появи, изглежда анти-спам филтърър Ви е прекалено активен🙂

  4. Дени, ако ме питаш дали тук публикувам свои текстове, да. Публикувала съм и чужди, но винаги съм упоменавала чии.

    Гюров, коментарът Ви наистина се оказа в спама!!! Препечатвам го тук:

    Демокрацията е власт на мнозинството само на теория. У нас властта се получава с гласовете на около 20% от всички избиратели, що за мнозинство е това? Да не говорим пък за купуването на гласове и манипулирането на вота на наивните и глупавите. Уви, демократичните правила се оказват само фасада за легитимиране властта на партокрациите.

  5. Да, правдива статия.

    Частта за представянето на малцинствата ми напомня, че бях предложил 1% бариера именно с тази цел: http://helmetwaver.wordpress.com/2009/05/01/izbori-smesena-izbiratelna-sistema-metod-shlemoveec/.

    Тази сутрин, докато правих чай, се замислих какво ще стане, ако Синята коалиция не стигне 8%. Няма да влезе в парламента, разбира се.

    Но си казах също, че благодарение на мажоритарния вот – за който силно се застъпвам – сигурно в парламента ще има сини. Защото Костов не може да не бие опонентите си в 23 МИР, както и Екатерина Михайлова в 24 МИР.

  6. Благодаря, Лид!
    Същото наскоро ми се случи в блога на един приятел, не знам как, но явно дразня по някакъв начин спам филтрите.🙂

  7. лид, според мен е важна връзката депутат-избирател. ако едно парламентарно мнозинство си позволи да налага неадекватни на реалността закони и методи на управление то рано или късно ще загуби подкрепата на избирателите. може да възникне масово недоволство, което да доведе до предсрочни избори. разбира се отговорност и дълг на далновидните политици е да вземат трудни и непопулярни решения, които да се окажат полезни за хората.
    … мислех още неща да напиша, но жена ми каза, че се занимавам с глупости и си губя времето. битовизми.

  8. Разбира се, че демокрация и свобода не са синоними. Както не са държава и общност. Поздрави за текста.

  9. А дали има гаранция, че обществото ще накаже управляващия за недемократичните му действия? Има случаи когато е правено обратното.

    На някой да му звучи позната идеята „Трябва ни някой със силна ръка, който да вземе в ръцете си държавата, да изгони корумпираните и да обедини нацията около висшите национални приоритети?“ По подобен начин руснаците мислят за Путин.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s