Далеч от влудяващата тълпа

Когато бях бременна, видеозонът беше лукс, и се използваше по лекарско предписание или с връзки (от любопитство за пола на бебето). За упойки при раждане чух няколко години по-късно. За поредицата тестове, които си правят днес тези, които могат да си го позволят, нямаше да знам ако миналата година не беше забременяла моя близка приятелка. Нямаше да знам и за това, че цезаровото сечение се прилага като единствен метод за раждане в някои болници, понеже е лесно за планиране и организиране. Тогава си дадох сметка, че ако бях забременяла преди Дафинка, вероятно нямаше да ми дойде на ум за тестовете, и новата ми бременност щеше да се различава от предишната по това, че можеше евентуално да се изкуша да пожелая снимка на ембриона, за да не изглеждам като фосил от първите седмици на „Супершоу НЕВАДА“.

Днес, докато чета „Близо до бебето“ (книгата), осъзнавам, че раждането на Стоян е протекло по един от най-прекрасните възможни в БГ сценарии – вероятно благодарение на това, че се случи през нощта, че останалите седем раждащи също не бяха „с връзки“, а лекарят е безкрайно мил и спокоен човек, който остана такъв дори и когато му се наложи да изтича до вкъщи да зашие разрязаната с буркан ръчичка на детето си. В това време акушерките си вършеха работата, а „Супершоу НЕВАДА“ си вървеше. По тяхна заповед ми се наложида върша доста работа – да ходя насам-матам, да дишам така и онака, и накрая да отида в родилната зала – тогава, когато се бяха уверили, че съм готова.

Признавам, че не бях сигурна дали разбирам последните им въпроси и напътствия, и още тогава завидях на жената на състудента ми Косьо, която по същото време вече беше добре подготвена за раждането благодарение на курсовете, които посещаваха в Германия. Признавам и това, че на съзнателно ниво също не бях убедена, че казвам истината, когато ме питаха дали съм готова, но казах „Да!“; май по-скоро ми беше омръзнало да ме боли и ми се искаше да приключваме вече.

Не че наоколо нямаше пищящи и паникьосани жени, но природно хладнокръвна и калена от престоя ми в отделение за патологична бременност, си следвах своя agenda още от сутринта, когато (два дни преди термина) трябваше да избирам дали да остана с майка ми вкъщи или да отида на язовир с останалите. Предпочетох придвижванеот язовира до АГО с шофирана от баща ми кола, придружавана от сестра ми, племенника и бъдещия баща пред придвижване с извикана от майка ми линейка и придружавана от майка ми. Лекото изтичане на водите започна към обед, но не обезпокоих никого с тази информация. Следобед се прибрахме, внимавах с храната, прегледах си чантата и към 10 вечерта прецених, че е добре да тръгна за болницата преди да е станало съвсем напечено и време за лягане.Тогава съобщих, че имам нужните симптоми.

Днес смятам, че е добре човек да е наясно какво се случва по време на раждане, но тази подготовка поставям на второ място след душевната нагласа на спокойствие, оптимизъм и доверие в природата. Ето защо бих избрала не толкова лъскава болница, където ражданията не са прецизно планирани. Бих се чувствала по-спокойно ако не съм част от конвейр и мога да правя нещата, когато наистина им дойде времето. Но за това как да се чувстваме ОК, когато много неща не зависят от нас ще пиша друг път.

5 thoughts on “Далеч от влудяващата тълпа

  1. Лид, проблемът в България (не навсякъде, естествено) е, че и в не-лъскавите болници проблеми не отсъстват: ужасно е мръсно, има вътреболнични инфекции, раждането е дирижирано, а не активно, отделят бебето от майката и т.н.

    Може би тепърва ни предстои да говорим за всичко това…

  2. Преди време майка ми ми разказа една история, затова как една жена с тежка бременност решила в последния момент да не ражда в своя град, а да рискува да пътува дълго (стотина километра) до частна клиника. Само защото била частна смятала, че там ще се погрижат по-добре за бебето и. Не можем да я виним за това. Може и да е била в паника. Тя и съпругът и дори не се обадили на гинеколога, който тотогава наблюдавал бременността. Заради поетия риск се случило най-лошото. Обвинили гинеколога и, който дори не знаел, че раждането ев започнало. Даже бил подложен на отвличане, но успял да се спаси. Поуката за мен е следната: и да платиш много пари не можеш да подкупиш съдбата. Тя е тази, която командва и често никой не е виновен за нейните капризи.

  3. О, да, Яна. Нелъскавите болници си имат доста проблеми. Но моята тема не беше за тях. Раждането навсякъде е дирижирано, но има разлики в начина, по който е организирано. Освен това, не мисля, че дирижираното раждане е непременно лошо за всички. За много хора го намирам за най-приемливо.

    Живка, вярно е, че много хора си въобразяват, че с пари може да се купи безсмъртие. Но е истина, че в много случаи са единственото средство да се купи здраве и оцеляване. Налага се да приемем тези факти🙂

  4. Мисълта ми беше (не особено добре формулирана ;)), че в БГ е трудно да си „далече от тълпата“ (освен като вътрешно състояние). За дирижираното раждане имам какво да кажа, знаеш🙂, но наистина не е по темата.

  5. Интересен пост и много женска тема, поздравления за смелостта!

    Аз също раждах по време, по което многото тестове бяха изключение, което в повечето случаи беше тревожно, но трябва да си признаем, че наистина доброто развитие на раждането и възстановяването след това беше въпрос на късмет.

    Ако оставим настрана разделянето на болниците на супер лъскави и не-такива, аз мисля, че ще е много добре да има един установен стандарт на пред-болничната и болничната грижа за родилките и техните бебета. Например – упойки, така че да не се уповаваме само на дишането и да не се страхуваме от болката, а и да не се налага после да те шият на сто места, да не се възстановиш два месеца и после цял живот да имаш последици от това…да не навлизаме в подробности… Провеждането на курсове за бременни и техните половинки също е повече от належащо – татковците така ще знаят какво е състоянието на майката и бебето и че ще им се налага активно да се включват в техния живот. А и самите бъдещи майки няма да разчитат само на бабини приказки и книги, а и на компетентен съвет от психолог или бебешки лекар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s