Неразбраното тайнство на майчинството

Дали изобщо искам да разбера?

Дали изобщо искам да разбера?

(Систинската мадона е любимата картина на майка ми. Избродира я на гоблен, който ще наследя. Аз пък харесвам този фрагмент от картината, който липсва в гоблена.)

Преди няколко дни почина майката на мой приятел. В блога му прочетох, че ще му липсва. По-късно вървях по улицата и си мислех, че ако моята майка беше починала, вероятно за това щяха да научат от мен единствено тези, на които се налага да дам обяснение за отложена среща. Със сигурност нямаше да съобщя за смъртта й в блога, Файсбук и Туитър; иначе благоприличието щеше да ме кара да приемам съболезнованията, от които нямаше да имам нужда, а в това има нещо фалшиво, а аз не обичам фалшивите неща.

Многократно съм слушала анекдота за Дядо Мраз, който се отбил у нас да продава билети на Държавната лотария и ме попитал кого повече обичам – татко или мама, и аз съм отговорила „Мама“. Не си спомням тази случка от първа ръка, но я тълкувам като една от първите ситуации, в които съм избрала политическата коректност пред истината.

Чета мемоарите на Маргьорит Юрсенар, чиято майка е починала от родилна треска. М. Ю. си задава въпрода „Щях ли да я обичам?“ и си отговаря така: „Всичко ме кара да мисля, че отначало щях да я обичам с една егоистична и открадната любов, както повечето деца, по-късно с една обич, поддържана предимно от навика, насичана от препирни и все по-примесена с безразличие, както се случва с толкова люде, обичащи майките си.“ Аз пък дори не си спомням обич. От времето до което успявам да се върна досега, доминиращото чувство е желание да бъда далече от нея. На 5 (след като прочетох Пипи) вече исках да живея сама; на 18 си пожелавах да не преживее операцията. До 33 опитите й да се осведомява за живота ми и да влияе на решенията ми ме изтощаваха емоционално, докато бранех своето и в същото време се опитвах да я избавя от страданията, които твърдеше, че й причинявам. Преди няколко години взех решение да се погрижа за собственото си спокойствие и да я оставя да порасне, като спра с опитите да я утешавам. Оцеля, запази способността си да драматизира, и не изглежда да е по-зле сега, когато се старая да я лишавам от възможността да я упражнява в мое присъствие, в което ставам все по-добра.

Вчера срещнах една позната, която ми сподели, че синът й (на възрастта на моя, 16) толкова повече се отчуждавал от нея, колкото повече се сближавал с приятелката си, че вече й говорел единствено в повелително наклонение, а тя просто стискала зъби (защото е пич и не обича да драматизира, според мен). Опитах се да си се представя в тази ситуация и не успях. Може би заради разговорите, в които съм казвала, че не е необходимо човек да гостува на майка си всеки уикенд, а Стоян лукаво е казвал, „Що бе, лелка, аз пък смятам след време да те посещавам всяка неделя“, а аз съм отговаряла „О, не! Отвратително!“. Или пък заради разговорите, в които Стоян си е представял как след смъртта ми ще издаде книга „Моят живот с лелчето“, която ще се превърне в доходоносен бестселър.

Собствената ми ситуация на майка ме кара да си мисля, че описваната в книгите динамика между майки и синове вероятно не присъства с всичките си класически елементи във всички семейства. Или пък някои успяват да я надраснат, така че в отношенията майка-син да не остане нищо от първоначалното напрежение, за да се стигне до взаимодействие (или липса на такова) между две независими личности. В този смисъл майките придобиват статута на хора като всички останали (или пък губят статута си на майки, ако така повече ви харесва😉 ).

Що се отнася до мен, макар че скоро с Георги ще се опитаме да създадем дете, така че в очите на обществеността ще стана майка за втори път, по-скоро се възприемам като някой, който помага за раждането и израстването на друг – нещо като акушерка и градинар, което не изключва възможността да бъда и приятел.

Това ме подсети за една стара случка. Мой приятел художник искаше да му позирам. Бях разбрала, че ще ме рисува в ролята на Богородица, но по време на първите скици разбрах. че всъщност съм в ролата на Мария Магдалена. Когато съобщих на майка ми за това изненадващо развитие, тя каза, „Ами той, Б., много добре те е преценил.“ Не ставам за Мадона защото не оценявам тайнството на майчинството или обратното?

57 thoughts on “Неразбраното тайнство на майчинството

  1. Pingback: полетът на костенурката

  2. Ако можех да избирам, бих избрала ролята на Мария Магдалена.🙂 Мадоната ми навява една обреченост, която определено не ми допада.😉
    Мисля, че всички майки трябва да бъдат добри градинарки. Онова, което винаги съм се питала е – как недобрите градинарки успяват да отгледат красиви цветя.🙂

  3. Аз мисля, че майчинството не е едно нещо, изсечено в камък, еднакво за всички. Мисля, че този конкретен сорт майчинство, който визираш, всъщност граничи повече с емоционалния рекет и удовлетворяването на собствените (несъзнавани) нужди, отколкото със съзнателното отглеждане на един човек, който, макар и малък, от самото начало е различна личност от теб.

    Иначе и аз не си падам по драмите. Това не означава, че не изпитвам преходна тъга, когато осъзнавам, че М. вече се отделя от мен, има собствена воля и я упражнява, а е само на 10 месеца, какво остава за след 3-4 години. Но тази тъга е нормална, свидетелства, че съм психически здрава по всички канони на науката и толкоз. Тя не ме кара да се вкопчвам в детето или да го манипулирам, за да остане завинаги мое. Може би просто съм си направила правилните изводи от отношенията ми с моята майка.

    Както и да е. Сигурно ще е много интересно да видиш доколко експириънсът да си майка е различен след толкова години и с различно дете. Пожелавам ти го от сърце, ако двамата с Георги това искате🙂 Keep us posted😉

  4. има жени, които когато родят, стават МАЙКИ – престават да са каквото и да е друго, обсебени са от майчинството и се самоидентифицират само с него. дето каза една приятелка у туитъра, бебето става фалосът на жената.

    та мисля си, че точно такива жени в по-късна възраст имат проблем със скъсване тясната връзка с децата си, правят какви ли не драми, за да задържат вниманието и т.н. – защото без децата си те не се чувстват пълноценни хора, не могат да се идентифицират като личност вече.

  5. Вярно е, хора всякакви.

    Неразбираемото тайнство на майката.
    Винаги ми стои един въпрос в главата, защо притесненията на една майка автоматично биват пренебрегвани? Защо към жените майки отношението е сякаш са умствено изостанали?
    Това е много странна пердстава в обществото ни и ми е любопитно как се е оформила и защо продължава да битува толкова уверено и до днес.

  6. @ Eneya

    Ами понякога майките се държат като умствено изостанали, а това не остава незабелязано😀

    А притесненията понякога са толкова много и толкова начесто, че околните спират да ги вземат насериозно. Като в приказката за лъжливото овчарче.

  7. Лид, това обаче е личностен проблем на тези майки, който те започват да изразяват по „социално приемлив“ начин, когато придобият деца. А не е следствие от придобиването на деца.

  8. Ами да де. Не казвам, че всички майки го правят, особено през цялото време😉 Ние не сме от тях😀

  9. Моята обаче е от тях🙂
    Тя не е досадно обсебена да говори само за децата си и техните постижения и блабла, но е обсебваща със страховете си… и склонността към драма. Стремя се да съм различна, но съм попила през годините страшно много от това и изисква от мен много самоконтрол и саморефлексия. И малко терапия😉

  10. Да си майка и да не се пристрастиш, да не се вманиачиш, да останеш малко встрани наистина е трудно. Казвам го от собствен опит. Смятам, че е задължително да се направи, обаче. Защото в крайна сметка задача на майката (и на двамата родители, всъщност, но малко повече на майката) е да изгради самостоятелна и пълноценна личност. Ако самата майка не е такава, как би могла да успее?

  11. Поздравявам те с това мое много любимо стихотворение на Халил Джурдан
    ––––––––––––––-

    Твоите деца не са твои деца.
    Те са синове и дъщери
    на копнежа към живот за себе си.
    Те идват чрез теб, но не от тебе,
    и макар, че са при тебе,не ти принадлежат.

    Ти можеш да ги дариш с твоята любов,
    но не и с твоите мисли,
    тъй като те имат собствени мисли.

    Ти можеш да дадеш дом на тяхното тяло,
    но не и на тяхната душа,
    тъй като тяхната душа живее в дома на утрешния ден,
    който ти не можеш да посетиш дори и в своите сънища.

    Ти можеш да опиташ да бъдеш равен на тях,
    но не опитвай да правиш тях равни на себе си,
    тъй като животът не върви назад
    и не остава в миналото.

    Ти си лъкът, от който твоите деца се изстрелват
    като живи стрели.

    Остави лъка в ръцете на Стрелеца,
    нека носи радост…

  12. И аз си мисля напоследък, че може майка ми да страда от това, че се отдалечавам от нея, т.к. не живея вече с нея и се виждаме например веднъж на 2 седмици, но засега не съм усетила някаква драма. Струва ми се, че се радва, че съм добре. Но ми е смешно, че като се видим и тя се държи все едно съм много по-малка от реалната си възраст. Засега го приемам като чаровна слабост и начин да утешава себе си. Не знам обаче докога ще мога да издържа това двойнствено положение. Надявам се по естествен път да се регулират отношенията през годините. Като цяло гледам да балансирам нуждите на двете страни…

  13. Да, добра комбинация е това „кушерка и градинар, което не изключва възможността да бъда и приятел“.🙂 Напомня ми донякъде за моята майка.

  14. Като Яна мисля и аз – майките са хора и влизат в майчинството с багажа си от цял живот преди това, с проблемите от собственото си детство и т.н. Между другото има много интересна връзка между това какви сме ние като родители и какви са били нашите родители, техните преди това – родителството на всяко поколение дава отражение върху родителството на следващите, ние с моя съпруг разбрахме някои прелюбопитни неща за себе си и реакциите си към децата, когато поразпитахме (пра)родителите си за подробности от техните отношения в семействата им.
    На мен лично малко ми е омръзнало драматизирането на проблемите на майчинството – непрекъснато чета колко амбивалетни трябва да си ми чувствата към тая моя роля, колко трябва да ми тежат отговорностите и изискванията към мен като майка, колко трябва да ме плаши и опиянява властта, която имам и т.н. Все едно не ми е наред нещо, ако не преживявам чак пък такава амбивалентност. Може би е време бащите малко повече да ги почепкаме, не знам.

  15. хаха василена, кефиш

    „непрекъснато чета колко амбивалетни трябва да си ми чувствата към тая моя роля, колко трябва да ми тежат отговорностите и изискванията към мен като майка, колко трябва да ме плаши и опиянява властта, която имам и т.н. Все едно не ми е наред нещо, ако не преживявам чак пък такава амбивалентност“

  16. Лид, колкото повече те чета, толкова повече откривам себе си. Разбирам те, просто е невероятно! Аз много обичам майка си, но по начина, по който се изразяваш и чувстваш нещата все едно виждам своите мисли и терзани, проявили се в други ситуации.

  17. василена, аз тъкмо се чудех как да го формулирам найсли, ама ти си се справила вместо мен. мерси🙂

  18. Изчетох написаното доста внимателно и ми остана едно тягостно-студено чувство на ‘отчужденост по рождение’ във вашето семейство:( Едно от предположенията, които имам е, че майка ти вероятно е била твърде властна натура и това те е отблъснало от нея още в най-ранна възраст. Ако една личност не уважава личната територия на другия, надали е добър пример за майка. Такива хора нанасят травми на всичките си близки хора.
    А това ‘…на 18 си пожелавах да не преживее операцията ..’ – извинявай – сериозно ли?? Звучи хипер-себично просто, явно ти е нанесена някаква травма от присъствието и, или ти не си се постарала да намериш като голям и зрял човек баланса между двете ви правилно.
    За да не си помисли някой, че говоря от позицията на идеалното семейство, ще кажа няколко думи за себе си: на 31 години съм, нямам деца, не живея с майка си от 14-годишна. По онова време, просто отивайки да уча в друг град, се наложи да съм на общежитие там за цяла седмица и можех да се прибирам за уикендите. Нямаше как да пътувам всеки ден, и по-добре. Ясно усещах, че искам да се отделя, за да съм по-самостоятелна и да имам повече свобода да отговарям за себе си. Даже съжалих, че не съм се отделила на 13. Майка ми обаче, тъй като с баща ми са разведени отдавна, остана сама след моето излизане. Много, много и беше тежко, често плачеше, но се криеше от мен. Но не се огъна да ме постави в сянката на егото си да стоя до нея и да не е сама! Знаеше, че така е по-добре за мен и – това решаваше всичко. Още от съвсем ранна възраст чувствах обичта на майка ми и това, че с порасването усещах в нея един разумен, идеен и зрял човек, ме караше да се привързвам към нея все повече и повече. Тъй като последните години боледуваше сравнително често, при това, на моменти критично за живота, притесненията ми бяха огромни и – повярвай ми, въпреки, че с разликата в годините имаме разлики и в разбиранията, и в начина на мислене, връзката ни е много силна, защото знам, че когато може, тя винаги би застанала зад мен с максимална доза обективизъм. За много хора от познатите ни тя е един голям ЧОВЕК и е с много голям авторитет.
    Мога още да разказвам неща, като например какво се е налагало последните няколко години да правя за нея, за да я закрепя, да и окажа помощ в тежки за нея моменти. Случвало се е неведнъж да пренебрегна мои сериозни лични интереси, за да направя нещо, което е необходимо. Понастоящем изплащам заем на жилището, където живее тя и съм ангажирана с ремонт, но не искам да се оплаквам от това, тък като това е жената, заради която съм имала шанса да израстна здрава и образована и да изкарам тези пари с труда, на който ме е научила, вместо да ме оставя улицата да ме доучва

  19. Не ставаш за Света Богородица, защото никой не става! Ние сме хора грешни, Лидия. А Тя е била нещо изключително. Защо, мислиш, от всички жени на света живяли във всички времена само Тя е била избрана? Не се сърди, но никой, никой не става за Света Богородица.
    А относно св. Мария Магдалина. Тя никога не е била блудница. това е тъпо и изфантазирано сантиментално католическо предание. Истината е съвсем друга. Била е жена като всички други, не е имала роман с Христос (ах, че гнусно звучи!) и после е живяла така, че Православната Църква с право я е канонизирала. Но никога не е била блудница!!! Всеки, който мисли така, оскърбява света Мария Магдалина. Блудница е била св. Мария Египетска, но после се покайва и променя живота си, отивайки в пустинята. Тя пък е една от най-великите православни светици, защото подвигът й е изключителен.

  20. @ Димитър М.

    Всъщност в този текст Мария Магдалена и Света Богородица са по-скоро метафори. Имам предвид общоизвестните истории за тях. Историята за това дали Исус е имал любима или не и пр. нашумели спекулации не влизат в това число. Така че каквито и да е „фактологични“ уточнения тук са излишни.

  21. Тогава Хиацинта и Фортуната са по-подходящи.
    Човек трябва да знае, че използвайки „общоизвестните“ истории (за Св. Богородица и св. Мария Магдалина), които обаче не отговарят на истината и фактологията са чисто богохулство и лъжа. Така че, при това положение, какво значение имат „общоизвестните истории и метафори“? Според възприетата от обществото идея всички жени например са лукави и коварни, но това не е така, нали? Робуваш на клишета, а подобно сравнение все пак е неуместно.
    А Исус се пише Иисус! Според еврейски, гръцки, та дори и английския правопис! Само българските сектанти и католици се правят на „ударени“ и изписват Името Му по тоя дебилен начин. Все едно да пишем Лидия – Лидиа. Има разлика, нали?

  22. Димитър, не че имам нещо против да използвате коментарите за да внасяте уточнения, но понякога ми се струва, че не са по същество. И все пак, ценя дидактическия ентусиазъм, с който го правите🙂 Вероятно си имате добри причини да говорите по този начин, но е хубаво да се съобразявате със стила на учене на повечето редовни читатели и автора: патосът обикновено не ни предразполага.

  23. Лидия, не че имам нещо против да пишете вашите си неща, но понякога ми се струва, че за да илюстрирате тезите си, давате голяма свобода на въображението си и пренаписвате исторически факти. И аз се удивлявам на фриволния и романизиран патос, с който го правите.🙂
    Вероятно си имате добри причини да пишете по този начин, но е хубаво да се съобразявате с историческата истина: фантазьорщината върху общоизвестни истини обикновено се използва, когато авторът няма какво сам да сътвори, а после се сърди, когато го коригират. Патос има в изобилие във вашите творения, но едва ли съзнавате това. А като гледам другите ви го спестяват и ласкаят. Това едва ли е полезно за вас! Не сте безгрешна, а пишете и прокарвате свои виждания в публичното пространство. Старайте се, когато си „играете“ с Евангелската история или истини да се съобразявате с тях и да не ги използвате за илюстрация на ваши тези, както вам е угодно! Смирението е много полезно нещо, но е време да започнете да го прилагате, а не само да говорите за него!🙂

  24. Е, аз не говорех за историческата истина, а за легендите🙂 Нямам никакви претенции да съм наясно с първото. Струва ми се, че разглеждаме нещата на съвсем различни плоскости.

  25. Всяка добра майка трябва да бъде донякъде Мария Магдалена. Дете, израснало под грижите на майка тип Богородица, винаги е застрашено да стане малко или много социопат.

    По простата причина, че животът не е библейска притча.

    P.S. Това с „лелчето“ ми хареса🙂 Явно не си тип Богородица😀

  26. С оглед на горния коментар, виждаш ли, Лидия, какво почва да става като се пишат такива неща? Ето че първият хлапак почва да дописва фантазиите ти и иди после обяснявай кое как е. Тип Мария Магдалина, тип Богородица. Звучи просташко, да не кажа кощунствено. Ако аз почна да говоря за твоите любими турски автори и произведенията им, за нещата, на които ти се покланяш и които ти харесваш, дали ще си така снизходителна към мен, както към себе си? Едва ли.

  27. Димитре, позата на рицар-кръстоносец тук е най-малкото неуместна, да не кажа смешна. Вярвай си колкото си искаш и както си искаш, едва ли някой би възразил на това. Но светът не е само твоята вяра, има и много други неща извън нея – за което би следвало да си даваш сметка. И тези неща няма да се променят само защото на теб по някаква причина не ти харесват.

    Религиозни понятия, фрази и препратки се използват повсеместно като асоциативни средства, метафори, символи и т.н. При това далеч не винаги, не само и не задължително в автентичния им религиозен смисъл. Това се отнася не само за Мария Магдалена и Богородица, а и за Юда, Витлеемската звезда, Тайната вечеря, пътят към Голгота, „Лазаре, стани“, ходенето по водата, хлябовете и рибите, Пилат Понтийски… има стотици такива, ако не хиляди.

    И се използват така, защото с вековете са се превърнали в НЕЩО МНОГО ПОВЕЧЕ от религиозни термини: те са част от понятийния апарат на човечеството (цялото, без оглед на религия и изобщо на религиозност) и са вече вградени дълбоко във философските му представи. Ако искаш да кажеш, че за да ги използва човек трябва да е задължително дълбоко вярващ християнин или че е задължително да се използват само в строго съответствие с църковните канони – откажи се от тия идеи. Това просто няма как да стане. Тези понятия не са еднолична собственост на религията, те са собственост на човечеството. И религията отдавна няма правата да се разпорежда безпрекословно с тях, тя е само един светоглед, в чиито рамки тези понятия са се появили някога, преди много векове.

    Да го кажа по-ясно: аз може да съм протестант, мюсюлманин, хиндуист или какъвто си ща (включително агностик и даже атеист), а може и да съм вярващ по мой си начин, без непременно да уважавам църквата като институция и нейните стандарти. Всичко това ни най-малко не ми пречи да използвам тези понятия в разговор, за да изразя едно или друго нещо, ако така намирам за необходимо. При което, естествено, нямам никакво задължение да спазвам църковните норми за употреба (примерно, да пиша непременно Го и Му с главни букви, и други такива).

    Защото, когато използвам такива понятия, аз НЯМАМ ПРЕДВИД РЕЛИГИОЗНИЯ им смисъл, а тяхното символично значение – така, както са се утвърдили, и именно ЗАЩОТО са се утвърдили така. И въобще не ми е важно дали и доколко това било баш вярно исторически, важно ми е ДА ПРЕДАМ СМИСЪЛА на това, което искам да кажа. В случая е съвсем просто: Мария Магдалена = порок, противоречивост, неканоничност; Богородица = чистота, целомъдрие, всеотдайност; просто продължавам метафорите от темата на Лидия и не вярвам някой от четящите да не ме е разбрал. Нямам никакво намерение да богохулствам (нямам причина, първо на първо), но нямам и намерение да разреша на някого да ми седи на главата и да ме поучава какви понятия да използвам и как точно.

    Ако някога седна да пиша в някой религиозен форум, естествено ще внимавам как се изразявам – не за друго, а защото е безсмислено да дразня ненужно хора, с които съм седнал да разговарям. Същото обаче се отнася и за тебе: това не ти е религиозен блог и би следвало да се съобразяваш с този факт. Не можеш да даваш инструкции на собственичката на блога как и какво да пише в него, нямаш (и няма как да имаш) такива правомощия. Освен ако тя не те е назначила изрично за редактор – но, доколкото разбирам, не е. Да не говорим за налагане на твоите виждания върху всички коментиращи, това пък е абсолютно невъзможно. В този блог единствено Лидия може да налага ограничения, ако тя прецени. А тя неколкократно и достатъчно ясно (макар и любезно) ти е дала да разбереш, че мястото на твоя дебат не е тук. Е, аз не съм толкова любезен.

    Всъщност, доста любезен съм даже – защото си правя труда да ти обясня ЗАЩО тук не е място да водиш личните си битки за чистота на религиозната терминология, и защо такива битки сами по себе си са спорни: неща, които ти би трябвало да виждаш и сам, без някой да ти ги обяснява.

    Всичко това е така не защото го казвам аз или филанкешията, аз въобще не съм важен в случая. Просто отбелязвам факти и напомням някои правила – с надеждата, че ще се позамислиш и ще видиш колко неадекватни са опитите ти „да въдворяваш ред“. Ако толкова искаш да си налагаш стандартите, направи си един блог и си ги налагай в него, никой няма да може да ти каже копче. Но да се опитваш да го правиш по чужди блогове, които очевидно са далеч от религиозната тематика и практика, е дразнещо (меко казано).

  28. @ Зелен Бетон. Голяма пара си вдигнал, приятелю. Това, което исках да кажа и казвам е, че човек трябва да се придържа към ИСТОРИЧЕСКИТЕ ФАКТИ, а не да пише нови. Св. Мария Магдалина никога не е била блудница и е спекулация да пишеш, че името й е синоним на порок. ТОВА имах предвид. Надявам се преди да се палиш толкова да прочетеш постингите ми и да вникнеш в смисъла! За другите неща, които си натракал нямам време да отговарям, защото ми се вижда губи време. Ако искаш нещо да дискутираме – да. Казал си каквото имаш да казваш, но не се престаравай и не ме поучавай, защото приличаш на яре, подскачащо пред майка си. Спри да бъдеш яре и тогава ще водим диалог, а не монолог!
    И откога придържането към ИСТИНАТА е налагане на стандарти? Ако мислите по този начин, ти и Лидия и всички други в този блог, значи търсите не Истината, а просто си чешите езиците!

  29. > Това, което исках да кажа и казвам е, че човек трябва да се придържа към ИСТОРИЧЕСКИТЕ ФАКТИ,
    Такова придържане далеч не винаги е задължително. В този случай, примерно, не е. Ако контекстът на темата беше исторически или религиозен, би могло да бъде и другояче. Но в случая не е.

    > Св. Мария Магдалина никога не е била блудница и е спекулация да пишеш, че името й е синоним на порок.
    Името „Мария Магдалена“ от векове се използва като метафора за блудница/грешница и точно това е първата и основна асоциация, която предизвиква. Излез на улицата и питай 10 човека с какво свързват това име. Едва ли и един ще се намери да ти каже „със святост“. Това не е неуважение към историческата личност или религиозния образ, в случая изобщо не става дума за тях. Става дума за СЪЩЕСТВУВАЩИ УСТОЙЧИВИ АСОЦИАТИВНИ ВРЪЗКИ в човешкото съзнание.

    И за да е ясно, че не приказвам празни приказки, ето ти една картина на Тициан от XVI век, която изобразява Мария Магдалена – блудницата (нарича се „Каещата се Магдалена“):http://www.world-art.ru/painting/img/5000/597/1.jpg
    Ето ти и една скулптура на Донатело (от XV век) със същото наименование: http://www.artchive.com/artchive/D/donatello/magdalene.jpg.html
    Нямам време да ровя повече, нито да влизам в дискусия – нито ми е интересно, нито мястото на такава дискусия е тук. Ако те интересува, пусни си едно търсене за „penitent Magdalene“ или „repentant Magdalene“ (първото значи „каеща(та) се“, а второто „покаяла(та) се“) – и ще видиш какво ще ти излезе. И това само на английски, за други езици да не говорим.

    Дебатът грешница или светица е М.М. е само теософски, символиката на името в масовите представи е еднозначна – и за това няма никакво значение дали първо е била грешница, пък после е станала светица, или грешницата и светицата са две различни жени с еднакви имена. Няма значение и дали такава жена въобще е съществувала или е измислена. Символът съществува и е ОБЩОПРИЕТ.

    > Надявам се преди да се палиш толкова да прочетеш постингите ми и да вникнеш в смисъла!
    Точно същото се канех да ти кажа. А се „паля“, защото безсмисленото упорство винаги ме дразни. Особено когато е съчетано с месианско самочувствие и усещане за непогрешимост.

    > Ако мислите по този начин, ти и Лидия и всички други в този блог, значи търсите не Истината, а просто си чешите езиците!
    Кой ти е казал, че някой тук търси някаква истина? Че на всичкото отгоре и с главно „И“? Ти винаги ли „търсиш Истината“, когато седнеш да си говориш с някого? Боже опази от такива събеседници, бих казал…

    Накратко: грешката е в теб, не в някой друг от тук пишещите. Позицията ти е незащитима, осъзнай го и спри да се инатиш. Ненапразно се казва, че когато фактите говорят, и боговете мълчат.
    __________________________

    Но за да не задълбаваме в ненужни детайли и пререкания – ето ти сбито двете неща, които не можеш да оспориш, би следвало да си го признаеш и да спреш с опитите си да даваш акъл:

    1) Библейски имена и религиозни термини се използват масово в символните си значения, и то в разговори на всякакви теми и във всякакъв контекст. Което изобщо не е задължително да става в съответствие с църковните норми. Напротив, „неканоничната“ употреба е много по-често срещана – и това е напълно естествено и нормално. Точно по този начин са използвани в темата имената на Мария Магдалена и Богородица. А масово възприеманата символика в тях е тази, която съм споменал в предишния си постинг.

    2) Не можеш да влизаш в нечий блог и да казваш на собственика му какво и как трябва да пише. Още по-немислимо е да го правиш спрямо коментиращите в блога. Фактът, че си религиозен, не ти дава (и няма как да ти даде) нито такива права, нито каквото и да било превъзходство или приоритет пред който и да е друг посетител на блога. Можеш единствено да изкажеш мнение – което „тежи“ точно толкова, колкото и мнението на всеки друг.

    В обобщение: не можеш да очакваш (а още по-малко пък – да изискваш) имена и термини, взаимствани от религията, винаги и навсякъде да се използват както ти смяташ за правилно. Ако имаш проблеми с това, комуникирай си само със среди, които споделят твоите виждания. Просто е.

    Мисля, че по-ясно няма как да се каже.

  30. Исках само цитираните редове да са в курсив, ама нещо обърках, сори.

  31. Според Православното предание св. М. Магдалина не е била блудница! Ти цитираш католическите измишльотини, върху които се е наслоило това, което пишеш за нея.
    И да, винаги търся Истината. И да, пази Боже, от такива като мен, защото Истината често е нелицеприятна, затова й обръщате гръб. Но това не е моята истина, а Истината в нейния исторически аспект! Не моята Истина, нито твоята. Кое е твоето мерило за Истина? Фантазии човешки.
    Мога да влизам в нечий блог и да казвам на собственика какво да пише. Ако не иска критика, да не е излизал на обществено поприще и да внимава какви глупости пише. Иначе ще слуша неща, които може и да не паснат на неговите/нейните нагласи и ТОВА е съвсем нормално!
    А ти спри да се правиш на рицар и да дрънкаш с доспехи, че си смешен с тоя нескопосан вид от 14 век! Просто е.
    Мисля, че по-ясно няма как да се каже!

  32. Трудно можеш да благодариш от името на двете Марии, Лидия, защото никой не те е упълномощявал да го правиш. Едва ли Пречистата Дева и света Мария Магдалина биха реагирали така и биха гледали благосклонно на автоилюзиите ти. Добре че е почитателят ти младеж да те похвали. Добре си плацикате в морето от розови облачета.

  33. Както казва един Православен светец: „Свой своего всегда найдет.“

  34. А народът пък казва „Прекален светец и Богу не е драг“. Не е зле да си го припомняш отвреме-навреме.

  35. Как биха реагирали двете Марии?

    В Tomb Raider 2 можеш да скачаш по ръцете на гигантска статуя на Буда (?) в един тибетски манастир. Разликата между Буда и Бог: Буда би се радвал и веселил от това, че скачам по статуята му. Бог би разболял майка ми и сестра ми, би ми устроил инцидент, при който да осакатея откъм ръце, а децата на децата ми биха влачили проклятието векове наред.

    (Абстрахирам се от това, че в православието няма идоли-статуи, а само идоли-икони – още една „истина“, която Димитър М. би скочил да защитава. Абстрахирам се и от защитата за необходимостта от иконите – ясно е, че без материално напомняне хората трудно биха вярвали в невидимия си вьображаем помощник.)

  36. Иконите не са идоли, защото човек се покланя на Бога, Който е нарисуван на тях. Не на дъската и боите. И когато се покланя на православния светец, нарисуван на тях, прославя пак същия Бог. А идолите са измислено божество. Така че, разлика от небето до земята.
    Ако поругаеш християнска светиня, ще последва вразумление. Ако аз ударя детето ти, ти какво ще направиш с мен?

  37. И фактът, че ще бъдеш наказан за поругаването, не е ли доказателство в полза на Божието съществуване? Което ти сам привеждаш с твоята уста! Наистина и неверниците изповядват, че има Бог, че Той е всемогъщ и че Името Му е Христос!
    Факт, че Буда няма да реагира говори за безсилието му! Като Ваал и жреците му.

  38. Иконите не са идоли, защото човек се покланя на Бога, Който е нарисуван на тях. Не на дъската и боите.

    Нима мислиш, че хората са се покланяли на материала, от който са изградени статуите на боговете в древен Рим? Tе също са се почитали идеята за тях.
    Да, но те са измислени божества. Разлика от земята до небето.
    Т.е. ти си атеист, но по отношение на другите богове🙂

    И фактът, че ще бъдеш наказан за поругаването, не е ли доказателство в полза на Божието съществуване?

    Доказва само, че е психопат – аз не мога да уважавам психопати, дори и всемогъщи.

    Виждам, че ни най-малко не те притеснява, че децата ми ще отнесат проклятието, както и майка ми и сестра ми, които нямат нищо общо. Свикнал си, че Бог действа така. Той е всемогъщ, изобщо не те вълнува дали не е изрод, важното е да си под крилото му.

    Помниш ли Титаник? Потънал бил, защото написали „Дори Бог не може да ни потопи“. Е, браво на Него, показал им е, че може. Това е поведение на инфантилен егоманиак, а не на Бог.

    Аналогичен пример на Титаник: Представи си, че на някакъв жилищен блок в моя квартал някой е написал „Кур за Жилов“. Резултат: аз взривявам блока с всичките му жители. Какъв съм аз? Сега ще кажеш, че примерът не е адекватен или че не можем да мерим Бог с човешки аршин – което е измъкване.

  39. Господа, темата беше за майчинството, ако си спомняте. Вярно е, че човек от всяка тема може да направи нескончаема препирня по въпроса „има ли бог“ – ама е идиотско. Тоя въпрос въобще не е центърът на вселената, да ме извиняват феновете му. За дискусии на религиозна тематика си има подходящи места.

    Въпросът как се променя разбирането за майчинство и какво значи да бъдеш добра майка е много по-важен, и по него има много да се каже. При това той не може да се привежда към религията, тъй като е един и същ както за изповядващите някаква религия (независимо каква), така и за нерелигиозните и невярващите въобще. Майчинството е нещо, което неизменно засяга ВСИЧКИ хора на този свят – а религията засяга само част (християнството – още по-малка част; а православието – още по-малка).

    Накратко – айде запрете се, да не спамим повече. Защото ако моят спор с Димитър беше все пак в някаква връзка с темата, тук нещата отиват вече към чиста проба спам.

  40. И тия,дето бяха започнали да коментират ПО ТЕМАТА, ги прогонихме. За което „заслугата“ е основно на Димитър – но и на всички нас, дето му уйдисваме на акъла. Айде стига толкова.

  41. @Лидия. Христос е и всемилостив и справедлив. И наказва и прощава, зависи човекът какво търси.

  42. @Жилов. Що се отнася до „догматът“ за идолопоклонството той е най-ясно формулиран в 18 век от Свами Прабхупада, но, разбира се, е изповядван много векове преди него. А именно – идолът е самият Бог. Не е изображение, както е при иконите! Много тънка разлика! Ако прочетеш Старозаветните текстове по този въпрос, става ясно, че идолопоклонникът се покланя на идола със съзнанието, че именно това е САМОТО божество! Просто ти не знаеш това.
    – Наказанието не доказва, че е психопат. Доказва, че е Бог мислещ, чувстващ, знаещ, и можещ… да раздава шамари, когато това е нужно.
    – „Титаник“ Го е предизвикал. ти какво очакваш: Те да викат, „ако има Бог, нека ни накаже“ и Той да мълчи. Ами че как да покаже, че ги е чул!

  43. @Зелен Бетон.
    Не знаех, че толкова се интересуваш от майчинството.🙂
    Иначе си прав, че дискусията отиде в друга посока и аз съм готов да спра на мига в случай, че всички са съгласни. Поемам и цялата вина за резкия завой от майките към Бог.

  44. @Зелен Бетон е прав и мислех да напусна темата, но имам един коментар, който все пак свързва религията с родителството (било то майчинство или бащинство).

    @Димитър М,
    Ти не виждаш никакъв проблем Бог да накаже тези, които отхвърлят помощта му.

    Представи си деца в сиропиталище. В сиропиталището избухва пожар. Идва пожарникар, който освен всичко е и БАЩАТА НА ДЕЦАТА в сиропиталището! (Изключваме това КОЙ е предизивкал, или „допуснал“ това да стане пожар, както и как се е стигнало до това децата да останат без родител).

    Пожарникарят казва „Деца, ще ви помогна, но трябва всеки ден да ми казвате колко съм велик и винаги да разчитате на мен. И вече да живеете не за себе си, а за мен, вашия спасител и благодетел“.
    Някои от децата в сградата му казват: „Махай се! Мразим пожарникари! Не те искаме за баща, ти си ни оставил тук“.
    И той казва: „Ами добре, горете тогава, щом не ме искате.“

    МНОГО ВАЖНА ПОДРОБНОСТ:
    Пожарникарят се е погрижил в сградата да няма пожарогасители, кофи, или водоснабдяване, така че децата да не могат да се спасят сами. Той ги е и осакатил по рождение (да нямат ръце или ум), така че дори и да имаха средствата, да не могат да се справят сами.

    Добрият родител ще се погрижи децата му да могат да се справят без него, да го напуснат, да са смели и самостоятелни. Обсебващият родител (към които принадлежи и Господ) ще ги държи осакатени, за да имат винаги нужда от него, и ще прави всичко възможно да подклажда безпомощността им и да ги застрашава със страдание, когато се опитат да дишат и да направят дори и крачка сами.

    Ето това хвалиш ти.

  45. Примерът ми е точна аналогия на взаимоотношенията в християнството. Бог иска да сме осакатени. Иска да сме безпомощни, слаби, глупави, винаги зависими от него. Не това иска добрият родител. Не това иска добрият учител.

  46. Аз не се чувствам нито безпомощен, нито слаб, нито глупав, нито осакатен. Откъде-накъде ще ми приписваш подобни епитети, след като дори не ме познаваш и не знаеш какъв е животът ми и как е протекъл.
    Да, чувствам се зависим от Него! Но какво му е лошото на това? Човек все е зависим от нещо или от някого. Не е ли по-добре това да е Бог? И за мен Той е най-добрият Учител, най-добрият Родител. Как можеш да говориш какъв е Той, след като изобщо не Го познаваш? Та ти нямаш никакъв религиозен опит. Чел си нещо оттук-оттам, но то е все едно да твърдиш каква е любовта по описания на разочаровани от любовта хора.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s