Как предпочиташ да наричаме страха?

Тези дни чета Under Western Eyes ( на бг го превеждат „В очите на Запада“, но май не е издавана тук) на Джоузеф Конрад, издадена през 1911 година. Разказва за полицейския терор в царска Русия, в която никой не е господар на съдбата си – нещо, за което не бях си давала сметка, понеже свързвах Русия преди Октомврийската революция с бедност, но не и със страха да изразиш мнение. Днес чета за събитията на „Тянанмън“ от 1989, за които малко от младите китайци са наясно. Преди време писах за филма „Илюзия“ и нарекох видяното в него фашизъм. Коментарите след това се завъртяха около неправилността на определенито, понеже в България никога не било имало фашизъм и пр.

Все ми е тая как ще наричаме липсата на свобода и живота в постоянен страх. Напоследък като че я свързваме само с комунистическите и фашистките режими, и като че живеем с усещането, че сме имунизирани срещу нея. Като че по-вероятни ни изглеждат сценариите на Хъксли, отколкото на Оруел. Но това е защото в момента живеем в среда, която външно по-скоро напомня за Прекрасния нов свят, отколкото за 1984. Опасявам се, обаче, че тези две ситуации не са фиксирани етапи в развитието на човечеството, че от Прекрасния нов свят, можем да се озовем в 1984 – една по-лъскава и по-изобилна откъм стоки, но все пак 1984 (нима Китай няма зони на блясък и изобилие?!?).

Познавам доста хора, които са уверени, че днес у нас не може да се случи това или онова, защото някой по-голям отвън няма да го допусне. Не вярвам в това. Струва ми се, че по-големите отвън, колкото и да са силни, могат да успеят единствено ако са на същата честота с тези отвътре. Същото се отнася и за динамиката между тези долу и онези горе. Независимо от размера на силата и характера на намеренията.

3 thoughts on “Как предпочиташ да наричаме страха?

  1. твърдо съгласна със заключението. в България е „така“ (както е популярно да се казва) точно защото хората са „такива“. свободата не може да бъде забранена, но за да бъде изявена, тя трябва да живее у поне болшинството от хората.

  2. В такива размисли очевидно имаме предвид под „свобода” политическата такава и, съответно, свързания с нея страх.
    А тя е всъщност само един клон от дървото „свобода”, значението на когото съвсем не е решаващо за цялото растение…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s