Многогласна летопис

Покрай решението си да гласувам тази година, започнах да си задавам въпроси, които ме връщат години и десетилетия назад – във времена, на които съм била свидетел или пък моите родители са били, или пък техните родители. Осъзнавам, че нито аз, нито те са наблюдавали целенасочено случващото се в страната отвъд частния живот. Паметта ни е слаба, а повечето от нас не са отделяли време за да архивират наблюдаваното. Установявам, че запомненото се променя – хората разказват по различен начин историите, които са разказвали преди години, или пък моите спомени за тези истории са се променили, което всъщност доказва предното. Не мога да открия опора и в „официалната“, писана на едро история, защото наблюдавам как и тя се променя – истини от моите учебници не са вече истини в учебниците на сина ми.

Начинът, по който съм учила история ( и по който продължават да я учат много хора днес) внушава, че историята се твори от малцинство, в чиито ръце е съсредоточена властта, както и от малцинство, надарено с гениалност, че всички останали имат принос само като направлявана от овластените и гениалните маса. Ето защо повечето учебници не се интересуват от тази простосмъртна маса.

Докато наблюдавам случващата се в страната ми история, установявам, че масата (съвсем не еднородна и еднопосочна) играе важна роля в оформянето на историята, и това се случва благодарение на милиардите малки решения, които всеки от нас взема по всяко време на деня. Всяка минута се провеждат национални избори, на които гласуваме не с бюлетини, а с пари, с натискане на дистанционното, кликване на мишката, с изразяване или неизразяване на отношение към хора, събития, тенденции. С горното не искам да омаловажа ролята на гениалните и овластените, а просто да кажа, че знанието за тях не е единственото, което си струва.

А аз дори и за овластените и гениалните не знам и не научавам достатъчно, а и научавам това, което се заявява най-силно от разполагащите със средства да стигнат до най-много хора. Което пък предизвиква моя скептицизъм и подозрение в намерения за дезинформиране.

Бих искала да чета история, която се пише от хора, мотивирани от желанието да стигнат по-близо до истината. Интересуват ме „голямата“ публична история, и „малките“ лични истории. За „голямата“ история искам да знам всички официални версии и от кого са разпространени, искам да чувам и нови версии.

Искам всички тези публични и лични истории да се записват без да се променят и изтриват, а само да се допълват – с потвърждения или опровержения. Имам идея за онлайн платформа за многогласна летопис. Тази платформа ще е по-демократична от Уикипедия, защото всяка гледна точка ще бъде считана за еднакво легитимна, независимо от политическата й коректност. Няма да има ограничения за връзки и препратки.

Да, това ще даде трибуна за спекулации и умишлено дезинформиране, но можем ли да се похвалим с учебник по история, който да е напълно лишен от тях?

5 thoughts on “Многогласна летопис

  1. Как ще се гарантира, че написаното няма да се променя?

    „Бих искала да чета история, която се пише от хора, мотивирани от желанието да стигнат по-близо до истината.“ Според мен това си е твое лично предизвикателство да отсяваш за себе си, кое е достоверно и ценно.

    На практика многогласието съществува под формата на форуми, блогове, социални мрежи и т.н. Всеки избира къде да се отбие и да прочете или напише нещо.

    Аз лично виждам за безсмислено, на един уебсайт да се води някаква масова летопис. Повече бих се доверил на множеството независими един от друг уебсайтове.

  2. Не пречи авторите на множеството независими сайтове да препечатват свои неща в тази летопис, както и на техните читатели да дават линкове към тях.

  3. основен постулат – историята се пише от победителите, тия дето са власт и от църквата (респ. джамията)
    а и историята всеки я приема и тълкува както на него му е угодно
    каквато и платформа да се направи, фактите винаги ще са изкривени
    стой си в градината, гледай звездите, пий си ракията и това е

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s