Защо не подкрепих бащата от Асеновград във Фейсбук

Когато гледах клипа плаках и си казах, че никога не бих насилвала децата си заради съдебно решение. Ако бях майката, не бих направила опит да ги взема по такъв начин; ако бях бащата, щях да им спестя това, което видях в клипа, но не само това.

За майката не знам нищо, освен това, което казва за нея бащата. Знам, че тук ще кажете: „И децата! Пред камерата те казаха … “ И собственото ми дете след като се върна при мен от няколко месечен престой при баща си (който аз дефинирам като отвличане, но законът не го дефинира по този начин, но това е друга важна тема), удряше по масата у баба си с юмрук и казваше „Мама е курва, мама е лоша!“. Не съм психолог, но опитът ми показва, че детската памет е доста пластична, че децата имат нужда да вярват на тези, които ги отглеждат, затова и вярват – дори и като ги лъжат. И Стоян вярваше, че някои отвратителни неща, причинени му от баща му не са се случвали – защото аз исках да вярва в по-добър баща. Фактът, че прекъснах комуникацията между тях за известно време след като си взех детето, ми помогна без излишни приказки да създам тази представа. Така както и на Павел и Николета може да е създадена представата за лошата майка-алкохоличка, и, кхм, както крещеше баба им „курва“. Наблюдавала съм сполучливо изграждане на отрицателен образ на баща, който прекарва с детето си всеки уикенд и част от ваканциите и живее в един квартал с него. Отблизо. Няколко години живях с този баща и наблюдавах и изграждането на собствения си образ на зла мащеха. Ето защо не бързам да вярвам на всичко, което казаха за майката-алкохоличка от Полша.

Да, бащата изглеждаше загрижен за децата си и обичащ – но това не означава, че непременно е искрен за всичко останало, че е достатъчно зрял за да бъде добър родител. Би ми било интересно да чуя становищата на добри психолози и социални работници по тези въпроси, но никой не попита психолозите и социалните работници за оценка на бащата и неговото семейство. И да са споделили нещо, не е стигнало чрез медиите до мен.

Ако бях бащата, убедена че най-доброто за децата ми би било да не ги отвежда майка им, щях да им спестя ужаса, който се разигра на улицата – нямаше да ги изведа пред блока в деня, в който знам, че ще дойдат да ги вземат, да поканя публика, камера и да буйствам. Щях да ги скрия.

Ако бях бащата, първа щях да заведа дело за местоживеене. Ако исках да докажа, че майката е алкохоличка и проститутка, щях да я заснема поне – пияна, крещяща на децата и пр. Ако исках да я лиша от родителски права, щях да я съдя за издръжка, докато тече делото за местоживеене и по-късно да изтъкна в полза на следващия си ход (отнемането на родителските права) факта, че не е плащала издръжка на децата си, не е полагала грижи за тях и не е искала да ги вижда ( а в нашия случай майката твърди, че има записи на телефонни разговори, в които й казват, че не може да се види и чуе с децата. Ами ако тя извади доказателствата и ги пусне в Интернет?). Това можеше да му го каже всеки адвокат, а както знаем от самия баща, той има адвокат., който съхранява декларация на майката, с която тя позволява на бащата да пътува с децата извън страната – декларация, която не беше показана и ние няма как да знаем, че съществува.

Ако бащата беше взел децата без да преминава държавни граници, без съгласието на майката, без значение да ли са сключвали брак и дали имат развод, в очите на закона щеше да е чист, докато не се реши официално (чрез споразумение или съдебно решение) при кого да живеят децата и кога да се виждат с другия родител. Просто щеше да се приеме, че родителите имат равни права и могат да се местят с децата си … докато един от тях не заведе дело и не получи съдебно решение.

В България има майки ( и бащи, разбира се), които са разделени от децата си и не могат да ги виждат – без съдът да е отнел правата им – заради това, че другият родител е в позиция на силата – финансова, юмручна и пр. Аз бях една от тези майки. Наскоро на моя позната й взеха детето по правото на силата. Познавам баща, когото не допускат до детето, въпреки, че по закон има право и си плаща издръжката. Така че докато асеновградският баща не представи доказателство, че не е отвлякъл децата си и не им отнел възможността да общуват с майката, аз нямам основание да му вярвам.

Ще кажете: „На човека му личеше, че му е болно!“. Така е, но това не означава, че е бил в правото си – юридическо, човешко. Не означава, че например, не е обиден на съпругата си, защото не иска да живее повече с него и използва децата за да й отмъсти. Не означава, че това, което се случи благодарение на неговите действия е добро за децата му. Страданието и любовта не ни дават право да нараняваме.

Ако този човек беше достатъчно зрял, нямаше да насъска децата си срещу майка им – каквато и да е тя, и така щеше да му е лесно да ги подготви за преместване при нея – ако е решил, че ще отстъпи пред закона, силата и пр. ( а той очевидно беше решил да отстъпи, защото не се беше скрил, а беше поканил сеирджии, а не хора, които да му помогнат да се противопостави).

Чудя се дали автоматично бихте повярвали на майката ако беше казала, че съпругът й я е биел? Вероятно ще кажете, че го е заслужавала? Сигурно е боклук. Е, знаете ли, и за мен в полицията и прокуратурата смятаха, че съм боклук и че дори не е нужно да завеждат всички жалби, които се опитвам да подам. Защо? Защото у нас е необичайно баща да настоява да отглежда децата си, и ако го прави, значи майката не струва, а той е светец. Толкова сме свикнали на бащите да не им пука за децата и да не държат да се виждат с тях след раздялата с майките им, че да пожелаят да ги отглеждат е … екзотично. Защо смятаме ТОВА за нормално?

Може би е по-важно да се запитаме защо ни е по-лесно да възприемаме асеновградската драма точно по този начи, защо във Фейсбук не се появи нито една група, която да настоява за обективно разследване на случая?

Тук можете да видите разговор с майката

Ето текст и коментари по темата при Марфа.

Advertisements

23 thoughts on “Защо не подкрепих бащата от Асеновград във Фейсбук

  1. написала си мислите ви, въпреки че и аз щях да се разпадна като гледах ужасната сценка и бях на страната на бащата. Но след като ми мина първосигналната реакция и размислих малко осъзнах, че ние аргументите на майката не сме ги чували.

    И все пак и двамата имат огромна вина, че допуснаха това. Циркът, който беше подготвил и устрои бащата не му прави чест. Майката пък допусна чужда жена да дърпа и разнася детето й – това е такъв тотален шок за тези деца, че не знам дали някога ще го забравят. Съдът ще реши кой крив или прав, но не знам теци родители дали осъзнават каква вина имат да изкупят пред децата си.

    P.S. Питам се и още нещо – ако имам две деца и успея да взема само едното, как така ще напусна веднага страната? Нали полицията, социалните и прокоратурата са на моя страна. Как просто ще си тръгна с едното дете, все едно това са две играчки и макар и с малко бой сме ги разделили, та да има за всеки по една…

  2. Две важни промени в общественото развитие лъснаха на екран (на скандалната НОВА, пак и пак и пак) – въпреки интернет, нравите не са 2009.
    Можеш да дистрибутираш личната си гледна точка
    можеш дори да получиш доста масова подкрепа
    но не можеш да скриеш липсата на емоционална интелигентност
    и това че министър Паси е ангажирана със случая, щото майка й е личен лекар на децата..все от някъде ще протече и изтече (дарик)

    Но така е лесно
    Производствените халета мълчат, приходите от данъци в хазната намаляват обратно на безработицата, идват евроизбори дето страната проформа в ЕС трябва да прати 17 души, ей така за едните им църни очи. Ако това бе Северна Корея, досега да е направен ядрен опит.

    Симулирането на грижа за децата е основното занимание на родители, учители и бг популация от последните двадесет години. Наяве – им е абсолютно все тая. Тази генерализация, на която ще скочат мнозина, удря пряко в ябълките щото е вярна.

    не желая да ме занимават с битовите си проблеми като в риалити шоу

  3. Lyd, искрено те поздравявам за текста. Нямам какво друго да добавя, затова само ти казвам едно „браво“.

  4. А, интересно, като писах това, не видях коментара на Мишленце. Сега обаче ми излезе. Да,това е именно нещото, което ме прави резервирана към майката. Тоест, оная леля, дето мъкнеше детето все едно разнася някакъв нечуплив предмет. Това не го разбирам. А за напускането на страната… Де да знам. Може пък идеята й е, след като настани момиченцето в Полша, да се върне и за момченцето. Нямам идея.

    Но не вземам страната на нито един от родителите. Аз лично видях как двама възрастни си го мерят, да ме прощавате.

  5. В Сурат-тефтера е лесно да участваш в разни инициативи … без да става от компютъра.
    Благодаря за поста, най-обективното и аргументирано мнение, което срещнах до момента. Все пак сме големи хора и би трябвало да сме се научили да правим разлика между реалния (многообразен) живот и латино-сериалите или латионо-репортажите.

  6. Най-после някой, който да мисли! Съгласна съм с всичко написано. Много се издразних на тази история и на начина по който медиите представиха нещата, а именно едностранчиво и необективно. За пореден път се убедих колко лесни са за манипулиране хората.

  7. „Чудя се дали автоматично бихте повярвали на майката ако беше казала, че съпругът й я е биел?“ Уважаема, госпожо държа да кажа, че ако примерно Вие бяхте декларирали обстоятелство свързано с акт за насилие
    пред организацията за защита на жените, без всякакви доказателства, прокуратурата щеше да бъде сезирана и да предприеме съответните действия. Следва да подчертая, че изобщо не са изолирани случаи, а вече масово явление на оставянето на децата от страна на майката. Обстоятелствата никак не са от миналия век, но в законодателството, това не е от отчетено ( пример в добрия смвисъл е 15 -дневния отпуск по бащинство). Липсва и съответна промяна в СК, уреждаща фактическата раздяла. В Агенцията за децата работят извънредно малко хора и на практика точно те, които следва да съдействат при подобни случаи, предварително, преди насилственото решване на проблема са в ролята на свидетели. Би следвало по законодателен начин да се уреди, възможност преди окончателното отделяне на децата от единия родител да се работи с тях със съответните специалисти, защото всеки разговор на един от родителите може да се третира като манипулация.

  8. Не знам вече на колко места си казах мнението за историята с бащата и децата. Не съм на ничия страна, но законите все пак трябва да се спазват. Ако аз бях на негово място и знаех, че трябва да предам децата, и ако вече бях изчерпал всички възможни законови начини да се боря за тях, вероятно щях да ги скрия. Но ако знаех, че майка им ще ги прибере в определен ден, щях да отстъпя – и евентуално с психолози да им обясня, че с майка им не се разбираме, но че те са и мои, и нейни деца.

    Разбира се, мнозина ще кажат, че е лесно да говоря така, след като аз самият нямам деца, и вероятно ще са прави. Картинката на отвеждането им наистина беше грозна, но все пак има такова нещо като върховенство на закона. И правосъдната министърка е права, че ако не сме искали да спазваме конвенцията, не е бивало да я подписваме. Но вече сме страна по нея и има съдебно решение за родителските права, така че останалото са само медийни манипулации.

  9. Деца, които са крити от единия родител са не по-малко отвлечени и травмирани. Такива скривания може да отнемат години, а за да се осъществят само с логистиката си насаждат страх, неизвестност и пак манипулиране на децата. Случват се в САЩ такива случки и те придобиват известност в момента на разкриване, след години, когато децата са попораснали, вярващи че майка им или баща им са загинали в катастрофа и се разбира защо е трябвало да се местят на всеки няколко месеца. Или че те са били много лоши, искали са да ги отвлекат и затова се е налагало да се крият от тях. Както има и деца, които са отвлечени от родителите си при раждане, за да бъдат осиновени от други семейства, защото последните, от позиция на силата, смятат, че така би било по-добре за децата. Това последното не в САЩ, а в други страни.

    Хагската конвенция е едно от най-смислените неща, които е подписала България (може би по чиста случайност… хе хе), а сега остава да се приеме подобна конвенция и за взаимоотношенията вътре в страната. А съществуващите обществени стереотипи за родителството също трябва да се променят, най-малкото защото именно те дават дървата и горивото на такива схватки и ужасии.

  10. „А съществуващите обществени стереотипи за родителството също трябва да се променят“ Извинявай, размишльотини как да се разбира това, “ трябва да се променят“? С вълшебната пръчка или с изменение на НК.
    В момента са приети и Закон за закрила на детето и За домашното насилие, но проблема е не в липса на съответното законодателство, а в обезпечаването му . т. е в неговото ефективно прилагане. Горният случай е пряко потвърждение и сега в типично рефлекторен дух, може да се очаква засилване на рестрикциите , но не решаване на проблема с механизъма. А обществените стереотипи са закрепени законодателно и всеки адвокат ще каже в чия полза се решават съдебните спорове в преобладаващия брой случаи. А фактичските обстоятелства далеч не са същите като преди век.

  11. една отвратителна история. аз съм на страната на децата, защото като родител на две деца и дете на родители, които воюваха помежду си, докато не грохнаха знам, че няма ангели откъм родителите, но определно има пострадали деца…

  12. Има много начини – същите, по които са и формирани. Медии, обществени програми, интелектуалстване, институции, обществени дебати, дори училище. Ето един пример за ролята на медиите: http://www.openlyfeminist.com/2009/06/blog-post.html. Стереотипът за това каква е приемливата роля за майката и за бащата („мама гледа децата, татко печели и се грижи за нея“) е причина да се демонизират родителите, които се отклоняват от нея, както и да се издига на пиедестал бащата, който спасява децата от лошата майка. Стереотипът за това какви родителски действия са приемливи и кои не („не може да се каже, че един баща отвлича собствените си деца ако просто ги заведе другаде“) е причина близките на бащата и много подкрепили го българи да не виждат нищо лошо в действията му. Има и стереотпи какво може да прави един родител с децата си и откъде започва волята на самите деца („за тяхно добро“).

    Това са само една малка част. За съжаление както виждаме ролята на медиите в раздухването и на практика в създаването на този случай беше особено ретроградна и гнусна. Голяма част от тях сигурно ще продължат да затвърждават съществуващите родителски стереотипи, защото от тях печелят. Но лошото е, че гласовете, които биха казали нещо различно, които биха могли да ги разчупят, са пасивни или недостатъчни. Съществуването на законите не е достатъчно ако хората – потенциални жертви и засегнати – не ги познават. Познавам жени в България, които не се обръщат към полицията при насилие, защото „нищо няма да направят“ или „само ще ме разнасят из квартала“. Защитните организации са малко или също пасуват. Но законът идва когато вече са възникнали конфликтите. Трябва да се прави нещо за предотвратяването им, а това става по мекия начин. Също както и изкореняването на насилието.

  13. Притеснявам се, че диалогът започва да се води в този блог. За това само с две думи – стереотипът , за който става дума е доста изживян, поради
    променените обстоятелства. Няма такава възможност само единият да печели. Обикновено работят и двамата родители и твърде често явление е само съпругата да работи. Литературата, обаче е закрепила в достатъчна степен определен( остарарял) модел в общественото съзнание. Аз лично познавам обаче и обратния случай на поведение от страна на жените, а примерът който се дава е за по-малките селища. Защитните организации тук са доста активни и всеки може да намери достъп чрез интернет ( най-малкото). Напълно съм съгласен именно с “ по-мекия“ начин, в какъвто аспект беше и изказването ми по-горе. А за изкореняването..е, хубаво е да се мечтае.

  14. @Размишльотини – чудесни коментари -10 & 13 !

    Ужасното за мен не са писъците и масовата истерия,
    които впечатляват първосигнална България.

    Ужасно е тоталното непознаване и неуважение на закона
    от толкова много „любители на насилието“ .

    Необходимоста от промяна на обществените стереотипи
    за родителство и правата на децата в България
    от гледна точка на подписаната конвенция в Хага….
    Размишльотини би могла да довърши образователната
    полемика в тази дискусия.
    Благодаря предварително.

  15. Съгласен съм напълно. А какво правим, ако се окаже, че майката е бачкала като луда да праща пари на мъжа си и свекървата, докато ония си киснат и не праявт нищо под предлог, че гледали децата … примерно ?

    Точно както децата крещяха тук, така и колегите от Полша пуснаха репортаж, в което момиченцето е щастливо и т.н. там – при майка си. На тая възраст не е много трудно да убедиш едно дете, че еди кой си е превъплъщението на злото на земята, било то майка му или баща му.

    Айде стига – видяхме две минутен репортаж и вече сме готови да я линчуваме тая жена, това нормално ли е ?

  16. Ели, аз съм една от тези, които са се обръщали към полиция и прокуратура. Истината е, че не направиха нищо, че се отнесоха с мен с презрение, че не заведоха една от жалбите ми, че ми казаха, че за тази работа има бухалкаджии.

  17. Знам, че е така, за съжаление. Аз затова млъквам, когато някоя близка от България отхвърли съвета ми да търси помощ от полиция с думите: „ти не знаеш, тук това не става“. А аз се надявам на първо място, да го пробва все пак. А на второ място, идеята ми е че ако всички жертви си търсят закрила от полицията (дори и само да потвърдят, че няма да стане), както и ако си знаят правата и ги цитират, това след натрупване, въпреки униженията, би упражнило натиск върху полицията. Защитните организации би трябвало да упражняват натиск от своя страна при случаи на несъдействие. Освен че би трябвало да провеждат свои информационни кампании и outreach (и между другото и те не си вършат работата особено). Медиите биха говорили за такива случаи, биха информирали за законите и ресурсите и биха помагали за оформяне не само на общественото мнение за конкретен казус, но и постепенно биха формирали обществени очаквания. Които после полицията да й се налага да следва. Но за съжаление медиите се хвърлиха на няколко клипа като гладни кучета, без дори да се поинтересуват от съдебните детайли и процедурната история на случая. Да не говорим за поднасяне на различните гледни точки на майката и бащата.

    Богпан, това за мен е пример как практиката и стереотипите може да се разминават. Те са един вид идеал, към който ужким трябва да се стремят хората, макар и не винаги изпълняван, критерии за оценка на случаи и явления. Всъщност и по соц време жените работеха, задължително, но тези стереотипи си съществуваха и оттогава си ги влачим. Те може да не са строго забранителни жените да не ходят в командировка примерно, но макар и хлабави и спящи може да се изкарат за употреба в подходящ момент. Затова тази конструирана история така лесно се улови на обществената вълна. Майката работила далеч в чужбина, значи си оставила децата, в Палма де Майорка, значи курва, една година не ги е потърсила, значи не се интересува от тях, etc. Хората не се и замислиха, че нещата ca нееднозначни, за тях те бяха много ясни. Как така?

  18. Позволявам си отговор, понеже репликата е адресирана и до мен.
    Размишльотини, мисля че по-удачното решение е да се дава тази информация, тук.http://www.animusassociation.org/bg/consult.html
    Не вярвам да не бъде оказано съдействие или съответните властови органи да не предприемат, действията вменени от закона. Абсолютно съм съгласен с т.2 от твоето виждане. Колкото до поведението на медиите, не мога да се произнеса,но съм гледал и по-страшни сцени по световните телевизии, с учудващата подкрепа на общественото мнение ( пример –войните), в които като че ли не умират хора, а е
    някакво много интересно шоу. Или въпроса е сведен до рейтинг или морал.
    Друг е случая при социализма. Всеизвестно е , че трудът освен че беше задължителен, паричния еквивалент за него беше напълно измислен, в резултат на което всичко се уреждаше по „ втория” начин. Това автоматично водеше до резултат, че само някои жени могат да ходят в командировка ( по темата има доста вицове). Но не мога да приема, че сега и тогава са едно и също време и нищо не се променило. Факта на
    този разговор, който минава националните рамки е видимо доказателство. Сриването на т.н соц.морал ( патриахален) и възможностите за широки контакти от една страна и от друга, комерсализацията на всички отношения ( почти няма реклама
    без еротичен привкус) води до конструирането на негативни очаквания за поведенческия модел. Проблемът е, че нищо съществено не се яви за запълването на вакуума. Основната причина е липсата на средна прослойка, която да генерира нов модел. Доколкото съм запознат ценностите са доста ясно дефинирани в САЩ.
    А една част от хората обичат точно да им бъде посочен врага. И не от сега. Особено в предизборно време

  19. Защо ли? Толкова е просто – защото СИ КОМУНИСТКА! Аз не знам до сега случай, когато пртията определи ПРАВАТА ЛИНИЯ…и някой да посмее да я изкриви!!! О, ужас – веднага ще бъде анатемосан! безполовата прокурорка тачева определи кой е виновен и всички социални служителки вкупом се втурнаха да тълкуват идиотизмите и… колко права била полякината и колко грешен бил бащата! Искам да попитам, ако има някой да ми отговори знае ли СЛУЧАЙ, В КОЙТО СОЦИАЛНИТЕ СА ИЗЛЕЗЛИ ОТ ТОПЛИТЕ СИ МЕСТЕНЦА (КАНЦЕЛАРИЙКИТЕ) И СА ОТИШЛИ ДО НАРОДА, ДА ГО ПОПИТАТА ИМА ЛИ ПРОБЛЕМ И ДА МУ ПОМОГНАТ….

    НЯМА ТАКЪВ СЛУЧАЙ, ОСВЕН, АКО ЩЕ ТРЯБВА ДА СЕ ОТИДЕ В НЯКОЯ МЕДИЯ, ЗА ДА СЕ ДАДАТ ОБЯСНЕНИЯ, КОЛКО ИМ Е ТРУДНО И КОЛКО МНОГО ПРАВЯТ, НО НЕ СЕ ЗАБЕЛЯЗВАЛО…

    ……ЦИТАТ „Когато гледах клипа плаках и си казах, че никога не бих насилвала децата си заради съдебно решение. Ако бях майката, не бих направила опит да ги взема по такъв начин; ако бях бащата, щях да им спестя това, което видях в клипа, но не само това.“……край на цитата

    И веднага след това – истината, че не би била подкрепила бащата… Аман от циници – всяка вечер се плюнчите от идиотските клипове. СТГА ЦИНИЗЪМ, СТИГА СТЕ НИ ПОУЧАВАЛИ, ЧЕ ДА ЖИВЕЕМ ПРАВИЛНО МОЖЕ САМО, АКО МИСЛИМ И ДЕЙСТВАМЕ КАТО ВАС – я се изметете вдън гори царски… и повече никога и за нищо на света не си казвайте мнението – НИКОЙ НЕ ВИ ГО ИСКА!!!

  20. Чета и Ви се чудя на коментарите. Като толкова обича децата си защо не дойде да живее в България и тогава да говорим. Вие бихте ли си взели децата потози начин и защо не се показва апартамента във Варшава, а детето е заведено при неините родители и не му се разрещава да разговаря с журналисти. Как нашият съд ще подвърди решение на Полския съд без проверка на случая. А какво ще кажете за двете български деца в Холандия насилствено отнети от родителите им и по-малкото дадено в две приемни семейства, който са го били и тормозили или и това не Ви засяга щом не се касае за вашите деца. Невижддатели, че ромите в България имат повече самочувствие и надали дипломатическата коляа щеше да припари там, а да не говорим , че българинът няма съмочувствие именно, защото той няма закрила нито отдържавата, а да не говорим и за посолствата ни. Видяхте ,как посолството на Полша се държи все едно, че си е у дома. Майката, като е права защо толкова бързо се изнесе от България.
    Може да ме упреквате, но не вярвам на майката, че е толкова загрижена след като с дърпане, викове и насилствено от прияятелката и рускиня бе натикана в колата. Още повече знам какви са полякините, а да не говорим и за рускините. Вярно е, че има и свестни, но процентът е много малък. Единствено мога да кажа,че не е трябвало да се жени за полякина/вдовица/, а да си беше взел българка и щеше да си спести много ядове. Всички говорите да се спазват законите, а дали те се спазват от всички или всеки ги тълкува, както си иска. Няма какво да се сърди правосъдният министър, че съдебната власт е корумпирана изпитала съм го на гърба си. Незнам защо всички говорят за това, че децата се манипулират, както знам никой не бяга от хубавото и единствено децата са тези, които не лъжат, а казват каквото им е на сърцето. Незнам дали гледахте предаването с Павел, но детето каза, че са го притеснили тези от посолството, а не полицията. За винаги ще остане в съзнанието му „добрата му майка“, как иска да ги вземе. Чувствам се българка и затова ще бъда на страната на тези деца да останат в България. Ако бащата си беше мълчал дали щяхме да знаеме за участа на тези деца. След този случай смятам, че ще се раздижат нещата в негова полза.
    Нищо не споменава за големият си син, който е отгледан от лошия и мъж или тогава е бил добър, като е искал детето да не расте без баща. Това е човек, който обича децата и разбира се, че ще ги брани с всички средства.

Коментари са забранени.