Партията

в клипчето: процес на дефиниране на ценности

Ако учредя партия или реша да членувам в съществуваща, ще прилича на КПСС и БКП – по това че няма да бъде отворена за всеки, а ще подбира внимателно членовете си според техните ценности, цели, готовност и способности да работят за каузите й.

Това предполага сериозен (само)опознавателен процес, в който и двете страни изясняват дали си подхождат. Това отнема време, но спестява бъдещи разочарования, фрустрации, мутации и саботажи.

С това не искам да кажа че партията ще има окончателно отговори на всички възможни конкретни впроси, защото това е невъзможно в бързо променящ се сложен свят. Партиите могат да действат като лаборатории за изследване на възможните решения, за да се изясни дали и средствата (а не само целите) съответстват на ценностите.

За да съществуват такива партии, в тях непрекъснато трябва да текат процеси на (само)осмисляне и обсъждане, а оттам евентуално и на самоотлюспване.

Такива партии ще са немногобройни, но уважавани и подкрепяни заради предсказуемостта си – ако умеят да комуникират.

Advertisements

11 thoughts on “Партията

  1. Искам само кратък коментар за образователната политика на настоящето правителство да направя и резултатите от нея. не знам точно от каква позиция коментирате действията на г-н Вълчев ,но мога да ви уверя,че независимо от неговите „усилия“ резултатите са точно в обратна посока и мисля,че това е видно за всеки имащ някякъв досег с образователната система,за всеки имащ дете или контакти с млади хора /обучаващи се/……Всичко това го казвам с огромно съжаление ,разбира се.
    Това , с което съм съгласна е,че отговорност на всеки гласоподавател и на всеки гражданин е да се запознае внимателно с предизборната програма но партията ,на която симпатизира,да не гласува на сляпо като по този начин даде принос за създаването на истинско гражданско общество в България /оказващо се ТОЛКОВА трудна задача…/

  2. „Боговете сигурно са полудели“ ….
    филм от 80-те,чиято идея добре илюстрира
    предизборната европеизация
    на китната ни балканска демокрация.

    „Що е Нихилизъм и имали той почва у нас ?“
    е време да бъде написан от нечие талантливо перо
    в полета на политологилигията си.

    Хегел и колегите му констатираха отдавна,
    че Количествените натрупвания водят до Качествени изменения,
    а не обратното.

    Ако Ръдиър Киплинг бе решил да учереди Партия
    вместо да се занимава с литература,
    би посветил „Ако“ на костенурките
    с надеждата ,че някога ще полетят….

    „Кризата в Парламентарната Демокрация“ – Карл Шмид ,
    е написана в паметната и за Родината ни 1923.
    (9 Юни и 23 Септември 1923…)
    В навечерието на Юнската Евро-еуфория 2009
    по родните ни сърнища цъфтят Ваймарски вдъхновения.

    Бих предложил на политически ангажираните участници
    да се

    „The Crissis of Parlamentary Democracy“, 1923, Carl Schmitt.

  3. ПП- Извинявам се, натиснах погрешен клавиш.
    Продължавам.

    Бих предложил на „социално-политическо ангажираните 2009“
    да се запознаят с философията на Карл Шмид
    от периода на пред Ваймарския период:
    „Политическият Романтизъм“ 1919
    „Политическата Теология“ 1922
    „Кризата в Парламентарната Демокрация“ 1923.

    Когато Карл Шмид умира в 1985, е признат за един от
    най-влиятелните мислители на Германия в 20 век .
    И най-спорния идеологически лидер на Ваймарска Германия.
    В публичния живот влиза катоконституционен съветник
    на правителството на Републиката,
    който в последствие еволюира в подкрепа на Национал-Социализма.

    Защо предлагам Карл Шмид на Вашето внимание?
    В прочита си на темата „Партията“
    намирам сходни житейски и философски тежнения
    с тези на брилянтния германец.
    Впечатляващо директните и убедителни анализи
    на Карл Шмид вурху теми по политическите теории
    разглеждат проблемите на:
    -природата на националната независимост,
    -легитимноста на Държавата,
    -конституционноста и връзките между правата и задълженията на индивида,
    -необходимоста от и рамките, в които се упражнява
    мощта на политическата партия.

    Тези дилеми вълнуват не само Карл Шмид,
    те са предмет на филосовска и житейска борба
    на лидери като Макиавели, Хобс, Лок, Русо и Кант.
    Диалогът в политическото мислене в пространствата на Запада
    и новите му територии като България,
    продължава от времето на Аристотел и Платон
    и стига и до страниците в блога на
    Лидия и нейните читатели.

  4. Тези са по-зле от чавдарчета, честно.
    Членуването в партия е sooo 20th century.

  5. Това, което описваш вече отдавна го има по света, но не се нарича партия, а „мозъчен тръст“ (доста тъп превод на „think tank“, признавам).

    Tова са НПО, понякога политически пристрастни, понякога неутрални, които обединяват специалисти, философи, икономисти, интелектуалци и мислители от всекакъв вид и действат именно като „лаборатории за изследване на възможните решения“ и в тях текат „процеси на (само)осмисляне и обсъждане“.

    Страниците на два от любимите ми:
    http://www.cato.org/
    http://www.aynrand.org/site/PageServer?pagename=index

  6. @Anna – познавам отблизо резултатите от бг образованието в последните 20 години – като родител и учител. Не виждам връзка между влошаването на качеството му и стратегията Вълчев.

    @Haz – партиите като идея може да са отживелица, но са болезнено осезаема практика

    @Longanlon – партиите трябва да са мозъчни тръстове, щото иначе са си направо безмозъчни 🙂

    @ Бисер- БЛАГОДАРЯ за библиографията 🙂

  7. За съжаление от малки партии полза няма. Рано или късно се закачат за първата по-голяма която ги доближи, за да докопат съответно по-голям лост за управление. Ако една партия не е в парламента все едно не съществува, справка – „новото време“. Тия изчезнаха преди да са се появили (тенкс год). Най-естествено за мен е да има две основни големи партии, които да балансират между хуманизъм и бързо развитие (наречени леви и десни сили). В България е ненормална история – лявото е дясно, дясното е ляво, всеки иска да е лидер, имаме най-много партии на глава от населението и т.н. Стига се дори до анимационната партия на зелените – какво, като вземат властта ще залесят планетата ли? Ха. Как ви звучи зелен министър на финансите? А на енергетиката? Ще ловим чиста космическа енергия и ще спрем топлофикация… 🙂

  8. партиите са просто инструменти за налагане на дадени идеи, не за генерирането им.

Коментари са забранени.