Приятелски огън по Синята Коалиция

Очертава се да гласувам за Синята Коалиция и бих искала да пиша за това и да помогна не само с бюлетина. Тъй като образованието за мен е Приоритетът, а и нещото, от което най-много разбирам, побързах да прочета главата за образование в предизборната програма. Останах меко казано озадачена. Текстът е две страници, от които едната представлява критика на приетата и осъществявана от около 3 години национална стратегия, квалифицирана от Синята Коалиция като „недоразумение като концепция, цел и управленски действия“.

Аз пък мисля, че въпросната Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006-2015) отлично идентифицира проблемите на българското образование и предлага адекватни насоки за разрешаването им. Отделен е въпросът за изпълнението на програмата. Не казвам, че образованието ни за три години е повишило качеството си, но би било наивно да очаквам да се случи за толкова кратък срок като имам предвид ентусиазма и подготовката на голяма част от заетия в тази област човешки ресурс, безразличието на обществеността към проблемите на образованието и др.

Не искам тук да анализирам подробно точки от двата документа; бих могла да го направя и бих отделила време да консултирам Синята Коалиция в областта на образованието, но не това е целта на този текст. Искам да споделя разочарованието си и да задам въпросите, над които размишлявам от няколко дни.

Чудех се дали Синята Коалиция наистина оценява така програмата, стартирана от настоящото правителство и наистина ли идентифицира като най-важни проблеми като издаването на фалшиви дипломи, пропускайки въпроса за достъпа на децата до образование, например? Твърде набързо нахвърляни като в бохча проблеми и твърде генерализирано формулирани мерки. Оставам с усещането, че образованието не е приоритет на Синята Коалиция, а просто е трябвало да бъде споменато – ей така, понеже е политически коректно.

Чудех се дали Синята Коалиция би изгубила или спечелила ако признае направеното от Даниел Вълчев. Би било достойно, но Вълчев не се ползва с одобрението на учители и родители, тъй като не премълчава неудобни истини и повишава изискванията към преподаватели, ръководители на образователни институции и ученици, така че е по-печелившо да се оплюе направеното. Какво толкова е направено? Създадени са предпоставки за подобряване качеството на и достъпа до образование – закупени са автобуси, компютри, мултимедии, огромен брой училища вече са свързани с Интернет, отпускат се пари за конкретни проекти – за създаване на извънкласни дейности и т.н. Друг е въпросът как се използват тези ресурси от тези, които са ги получили. Конкретиката може да се намери в сайта на МОН, придружена с цифри – в три годишни доклада.

Чудех се каква е причината частта за образованието да бъде така претупана. Ако образованието не е приоритет за Синята Коалиция, не е ли по-честно изобщо да не се споменава в предизборната програма? Ако се споменава и Синята Коалиция има претенциите да разполага с образован човешки ресурс, как стана така, че не се намери такъв за да обмисли проблемите в областта на образованието и да състави по-добър текст?

Вярно е, че повечето избиратели не четат програми, но ако като начало програмата не е добре написана, как да очаквам качествена работа след изборите? Как изглеждам аз, избирателят, в очите на кандидатите да управляват страната ми? Може би като някой, който няма да си направи труда да прочете предизборната програма, а ако го направи, няма да се задълбочи. Това ли е таргет групата на моите избраници?

Дали е добра идея да пусна приятелски огън? Нали искам да спечелят? А ако пък не се интересуват от моя Приоритет и от това как оценявам работата им сега, то какво да очаквам после?

Да си затворя очите ли? Ако не си затворя очите, да си затворя ли устата? Чувствам се доста тъпо.

Advertisements

35 thoughts on “Приятелски огън по Синята Коалиция

  1. Няма да си мълчиш! Точно сега е момента да се поставят подобни въпроси! А като се замислиш, че толкова много разсъждения и твоят глас е равен на един купен си мисля, че ще им е по удобно да загубят твоя глас и да си купят нечии от колкото да ти отговарят…

  2. Това е съвсем характерна поза на сините, та те винаги са отричали напълно дори очевидно хубави неща, ако са направени от конкурентите им.

  3. А аз си мисля, че те биха се радвали на критики и предложения; още повече да знаят, че има на кого да разчитат за съвет. 🙂
    На мен ми се струва именно, че не са намерили подходящите хора, които да разбират от образование, не че не го смятат за важно.

  4. Браво за коментара! Мисля, че би било добре щом се чувстваш подготвена да помогнеш при доразработване на темата за образованието в програмата на коалицията. Уви, не мога да те посъветвам към кого да се обърнеш.

  5. Свърши се със Синята коалиция! ЦИК не желае да я регистрира за парламентарните избори. Много добре! Нагледах се и се наслушах на глупостите, които надрънкаха и извършиха тези политически прошляци и помияри.

  6. Според мен всичко е вятър работа. Пи Ар кампания, конспирация М. Димитров в момента умолява президента да се намеси и да ги спаси.
    Синя коалиция на изборите няма как да няма.

  7. В случая не обсъждаме реакцията на управляващите по време на стачката. За това съм писала доста и аз. А някоя политическа сила да е обещала повишаване на учителските заплати?

  8. Какво вдигане на заплати? В момента и дума не може да става за това, особено в държавния сектор. Ако някой обещае това веднага ще е ясно, че е див популист. А ако го направи ще досъсипе държавата.

  9. Защо пък да е див популист? Защо пък да досъсипе държавата? Вдигането на учителските заплати може да се съчетае със съкращения, особено в администрацията 🙂 Но ето това би било непопулярно – всички ще ревнат срещу учителите, понеже хич не им пука за образованието 😀 Но каквото искаме, това и получаваме 🙂

  10. „Да си затворя очите ли? Ако не си затворя очите, да си затворя ли устата? “

    Аз стигнах до соломоновското решение да коментирам подробно след изборите. 🙂

    Общото впечатление е, че програмата е скалъпена на бегом, като разделите са разхвърляни на хора с „репутация“ (т.е. повишен интерес и активност в приказките) по съответния въпрос. Резултатът е вътрешни противоречия и силно променливо качество.

  11. Е, да, но ако някой обърне внимание, може някои неща да се оправят в движение 🙂

  12. Най-големият проблем е, че се мисли в много къса перспектива.

    Добра-лоша, това ще е програмата за тези избори. Важното е да има кой да мисли отсега за следващите. Според мен евентуален успех на кметските избори в София (трудно, но възможно) би могъл да обърне психологическата тенденция в по-дългосрочен план и да има по-съществено значение от парламентарните избори.

    Извинявай за отклонението. 🙂

  13. Аз вече мисля за следващите 🙂 Скоро ще пиша за това. А ти си се отклонявай, няма проблем 🙂

  14. Напълно съм съгласен и мисля, че подобни мнения не пречат, а напротив – помагат. Все пак по този начин се демонстрира, че хората които подкрепяме сините не го правим по команда, а го правим като мислещи хора, осъзнаващи недостатъците на избраниците си (а те са доста).

    Аз примерно в момента се дразня не че частта за образованието, ами цялата програма в кампанията на сините играе роля на някакво „документче който никой няма да чете“. Прави са, програмата няма да спечели масовия избирател от раз, но могат да положат малко повече усилия по инициирането на дискусия по програмата си. На твое място бих споделял подобни мнения по всеки възможен повод – както положителни, така и отрицателни – крайно време е програмите да заемат по-централна роля в предизборния дебат.

    Иначе за образованието прави впечатление че плюят с празни приказки, но никъде не казват, че биха върнали назад или спрели реформите. Тоест е по-скоро плюене по инерция, в стил „мразим всичко направено от правителството“. По същия начин оплюха „бюджетния излишък като самоцел“, който като дойде кризата се доказа като изключително добра политика. Плюенето им по Орешарски е също толкова неоснователно като това срещу Вълчев, и според мен дори те си знаят това.

  15. http://mediapool.bg/show/?storyid=152541

    Във връзка образование/наука, ето с това мнение на Доган съм напълно съгласен. 🙂

    Това не означава, че ще гласувам за ДПС – просто одобрявам конкретната изява на лидера им, много смело изказване.

  16. абе каква синя коалиция те гони тебе
    синия политически цвят умря с избирането на Костов и създаването на първото РМД
    Единствения министър който се опита да защити образованието и въобще си беше политик със собствено мислене – е Вълчев
    Предишните преди него даже не им помня имената

  17. Не че няма промени, но те са по малко от тези, които можеха да бъдат направени!

  18. Промените, обаче, не зависеха само от Вълчев, за съжаление, а бяха саботирани от почти целокупното учителство – по мои лични наблюдения

  19. Искам само кратък коментар за образователната политика на настоящето правителство да направя и резултатите от нея. не знам точно от каква позиция коментирате действията на г-н Вълчев ,но мога да ви уверя,че независимо от неговите “усилия” резултатите са точно в обратна посока и мисля,че това е видно за всеки имащ някякъв досег с образователната система,за всеки имащ дете или контакти с млади хора /обучаващи се/……Всичко това го казвам с огромно съжаление ,разбира се.
    Това , с което съм съгласна е,че отговорност на всеки гласоподавател и на всеки гражданин е да се запознае внимателно с предизборната програма но партията ,на която симпатизира,да не гласува на сляпо като по този начин даде принос за създаването на истинско гражданско общество в България /оказващо се ТОЛКОВА трудна задача…/

  20. познавам отблизо резултатите от бг образованието в последните 20 години – като родител и учител. Не виждам връзка между влошаването на качеството му и стратегията Вълчев.

  21. Хм, не знам каква е била дейността на Вълчев и какво са правили учителите, но лидер, чиято реформа може да бъде саботирана от всички с такава леснота не е особен лидер. 🙂 И аз мога да щракна с пръсти и да си пожелая няколко неща учителите да правят, но дали те ще се изпълнят е друг въпрос, а суперинтендантите ги оценяват по резултатите от промените в системата, които са въвели. Ако знаеш повече за направеното от него, защо не пишеш. Аз бих се интересувала, а ще прочета и програмите.

  22. Политиката на сините в това отношение от 20 години насам е една и съща – да се плюе по „комунистите“ по всички въпроси, тъй като СДС електоратът по дефиниция „мрази комунистите“ и иска да чува само такива неща.
    Колкото до общата им стратегия – и тя е от много години, и съвпада с тая на останалите ни политици – „абе да вземем властта, пък после ще правим каквото искаме“.

    Единствените кандидати на тия избори, в които има истински идеализъм (т.е. желание да се направи нещо не заради келепира), са момчетата и момичетата от новата партия „Зелените“. Добре че се появиха, иначе просто не знам за кого бих гласувал. Всъщност още не е ясно ще успеят ли да се регистрират за парламентарните избори – заради бариерата от 50,000 лв, предложена точно от „демократичното“ СДС. Най-високата подобна бариера (и то в пъти) от коя да е друга страна в ЕС! Ей заради това нещо се надявам самото СДС да НЕ успее да се регистрира за изборите – те точно това заслужават. Вика му се карма.

  23. Мммм, то лидерството е широка тема. Така или иначе повечето хора не очакват от министрите да бъдат лидери 🙂 Ако Вълчев действаше „със силна ръка“, щяха да го саботират малко по-трудно, но не това е идеята май. Не че той не предложи визия, но учителите не са готови да я прегърнат. И не е само заради заплатите. Но дълга, дълга тема, по която съм писала по време на стачката…

  24. Програмите ще заемат централната роля в предизборния дебат когато на сцената имаме нормални партии конкуриращи се с програми, т.е. когато всички участват в едно и също състезание. Когато обаче имаш насреща кръвожадна шайка разбойници които не спират да сменят правилата на играта в движение няма особен смисъл да наблягаш над детайли в програмите. Все едно да опитваш да играеш шах с противник който хвърля копия и гюлета по теб.

  25. Господине Гюров, ако партията ти не може да събере 50 човека които да съберат по хиляда лева, къде сте тръгнали да управлявате десетцифрени суми? Смях.

  26. @ neuromantic

    Знаете ли кога беше регистрирана тази партия (съдът не беше особено пъргав, меко казано, по тая регистрация), и колко време имаше да ги събере тия пари?

    По Вашата логика, що ли направо да не се сложи праг от 1 милион лв. за участие на изборите – ако една партия не може да събере 1000 дарения по 1000 лв, къде е тръгнала да управлява? Е, новите партии нямаха възможността да си напълнят партийните касички по начина, по който Костов напълни за години напред синята каса, докато беше на власт. Но пък точно заради последното хората никога повече няма да дадат властта на Костов. Виж, някой като ББ може да му я даде.

    Помислете малко защо в другите страни от ЕС няма толкова висок финансов праг за изборите – дори в страните, които са с няколко пъти по-голямо население и с няколко пъти по-висок доход на калпак едновременно. Това решение си беше чиста проба репресия срещу малките и новите партии у нас, и тази репресия я измислиха сините „демократи“.

  27. П.С. Нужната сума сега всъщност е 100 хиляди, защото има 2 избора. Първите 50,000 лв. „зелените“ ги събраха.

  28. Да, лидерството наистина има различни аспекти, и всички те са необходими заедно. Трябва един лидер да е домакинка и визионер, но трябва и да знае как да убеди подчинените си да прегърнат визията му. Как да им я комуникира. Да си познава пиленцата и да знае каква тактика и стратегия да приложи, за да го следват. Да постави механизмите, според които неговата визия ще се приложи на практика. (Затова когато някой подчинен направи голям сакатлък, лидерът си подава оставкатa, макар и той самият да има перфектна визия.) Защото когато става дума за визия, за приемането й си трябва подготовка и промяна на гледната точка. Имат ли учителите ресурсите да преразгледат своята? Може би в България хората очакват министърът да е само един бюрократ, но ако той си се държи като такъв то и положението ще продължи да си е същото. Трябва да е политик

  29. Ели, и на мен ми се иска да имаме велики лидери, ама дори такива като Буда и Левски не са всесилни 🙂 Нереалистично е да обясняваме неуспеха на едно начинание само с лидера. Има доста фактори. Не можем да се надяваме, че ще се появи лидер, който да има всички отговори. Времената са такива, че всеки трябва да си мръдне дупето 🙂

  30. Всъщност ще има дебат по програмите, когато избирателите почнат масово да ги четат и да мислят по тях.

  31. Не би трябвало да издигаме изборите, като панацея за нашите проблеми и надеждите ни за демокрация. Изборите всъщност узаконяват властта на статуквото, а промените се извършват всеки ден с участието на всички ни.

Коментари са забранени.