Да обичаш на инат

При много бърз оглед на книжарницата открих книга на Вл. Свинтила за преживяванията му в концлагера „Богданов дол„, „Човекът срещу държавата“ на Спенсър и малко книжле с лика на „нашия министър“ (така майка ми, отдавна пенсионерка, нарича Даниел Вълчев). Налагаше се да избера само една от тях 😦

Купих книгата на Вълчев не само защото го харесвам по принцип ( за това, че е наблюдателен и възприемчив, че мисълта му е бърза, задълбочена, обхватна и прецизна, че се изразява изящно, че е любознателен, философски настроен, интроспективен, ерудиран, талантлив, забавен и чаровен), не и затова, че споделям възгледите му за образованието и подкрепям повечето предприети от него действия в ролята му на министър.

Направих го по принципни съображения – за да дам приоритет на Строителите на съвременна България. Омръзна ми да гласувам отрицателно; омръзна ми да слушам, че всички са маскари. Днешна България разполага единствено с български граждани; няма как да внесем лидери отвън. Налага се да изровим собствените си съкровища и да ги шлифоваме.

Книгата може да е част от PR стратегия, но изграждането на публични представи за влиятелните личности е важно не само за тях самите; нужно е и на нас, за да ги опознаем и да сме наясно какво можем да очакваме от тях и да правим информирани избори (поне).

Рекламните клипове и медийните репортажи от церемониални действия не ми казват нищо, което бих искала да знам. Аз искам да познавам мислите и ценностите на публичните личности. А за това не ми помага и жълтата преса – честно, не ми е важно дали Министър Вълчев спи със съученичката ми Милена Паунова и дали пият вино преди или след. Бих се радвала ако споделяха мислите си в блогове. Щях да ги чета. След като Вълчев намери време да напише книга, защо да не намери време да драсва веднъж седмично в Blogspot, например? За каквото пожелае.

Книгата му се чете бързо (според автора за 138 минути; според мен за около час). Чувството за хумор е леко и изящно – без пратчетовски напън, с оскар уайлдовска елегантност и непринуденост.

В нея почти не се срещат автобиографични елементи, но пък се отварят някои врати към стаички на ума и сърцето. Вълчев задава много въпроси и дава малко отговори. За какво все пак става въпрос

за това, че би било хубаво онези, които претендират за легитимно участие в политическия живот да декларират ключовите си убеждения и ценности и да проявят смелостта да поставят и дискутират чувствителни въпроси

за надеждата и нуждата българите да открием нещо позитивно около което да обединим усилията си и да се придвижим напред

дали у нас всяко политическо е в основата си битово и дали е хубаво да е така

за това, че различните представи за свобода водят до различни политики

дали е възможно у нас да има добре представящи се на избори партии, които да не разчитат на спада в доверието към управляващите

за лявото и дясното – от възникването на понятията до днес (струва си да го препиша в блога)

за конкретния политически модел, зад който застава самият Вълчев

за социалната справедливост и социалната солидарност, както и за невъзможността до тези принципи да се достигне по чисто рационален път

за края на прехода и страха от него

за бягството от свободата в сигурността ( и аз често откривам аналози на описаното от Фром у нас)

за върховенството на закона над свободния пазар

за социалния ред и тъжния му начин на употреба у нас

за фрагментирането на правото, морала и обичаите

за новото съдържание на понятието българин – национално вместо етничско

за ДПС и реалността на съществуването му

за забравянето, че патриотизмът се гради не на омразата, а на любовта

за адекватността да излезеш от политиката когато ти мине времето

за Симеон и Станишев

за бързите промени в съвременния свят и начина България да не изпусне влака, както и за начина, по който се справяме с промените на лично (емоционално и духовно) ниво

за нуждата от национални дебати

за вярата, че България може повече – причината Вълчев да я обича на инат

Тази книга е вдъхновена от факта, че Станишев е намерил време да напише своя, и смелост да заяви идеологическата си позиция. Сега се чудя дали да прочета станишевата „Защото сме социалисти“, както и репликата на 11 автори „Защо не сме социалисти“. Вчера следобед, пък, пристигна дебелото томче „Иван Костов. Отговори“ 🙂

Пожеланието ми за днес е повече политици да пишат блогове (може и видео, от мен да мине) – като простосмъртните.

Advertisements

12 thoughts on “Да обичаш на инат

  1. Чудесен анализ.
    Тук е съцето на таланта ти.
    Благодаря за веста зновата книга на Свинтила.

  2. Прочетох я за няколко часа книгата и за първи път спокойно мога да заявя , че харесвам политик! Земен човек е Велчев! Адмирации за това, което е написал и за начинът, по-който го е написал!

  3. И аз абсолютно го харесвам, но уви май той ще отпадне след тия избори от пейзажа въобще. 😦

  4. Вълчев, не Велчев 😉 И аз това се чудя дали ще отпадне. Ако аз спечелех изборите, независимо от коя партия, щях да го поканя да остане 🙂

  5. Ех зайче! 🙂 Ама какво си объркала? :)) Аз съм простака, който обърка името на човека, че и не се извини даже…:))))

Коментари са забранени.