Пораснало пионерче се опитва да мисли

Напоследък виждам лявото и дясното като последователни етапи от пътуване. Първо идва дясното – като осъзнаващото се, отграничаващо се его, а после лявото – като завръщането в света и свързването с другите. По същия начин подреждам Американската и Европейската мечта.

Чудя се дали е задължително човек или общество да премине през егото / дясното / Американската мечта, за да стигне до свързването / лявото / Европейската мечта. Може ли човек да проходи преди да се е научил да пълзи?

Може би не е възможно, но е възможно егоистичният период да бъде по-къс или по-дълъг в зависимост от средата. Вероятно би могъл да бъде доста къс ако господстващите ценности в обществото са взаимозависимост и алтруизъм вместо независимост и егоизъм. В такъв случай съзряването би се случвало доста по-рано. Това, вероятно ще прозвучи странно на вярващите в максимата, че ако на младини не си социалист, значи нямаш сърце, а ако продължаваш да си социалист на средна възраст, значи нямаш ум. Мисля, че истинският социализъм идва със зрелостта и израства от любовта, а не от справедливостта. В младостта хората се ръководят от чувството за справедливост, а не от любов. Точно както Старият Завет се опира на справедливостта, а Новият на любовта. Отделен е въпросът как се дефинира справедливостта 😉

Това съвпада и с теорията на Колбърг за моралното развитие. Егоизмът предхожда Справедливостта, а чак накрая Любовта извисява над Закона. Това е очевидно ако наблюдаваме малките деца – когато схванат някакво правило, те го прилагат универсално – не признават граматични изключения и неправилни глаголи; след четвъртък и петък биха поставили „шестък“. Гъвкавостта и зачитането на Другия идват много по-късно, а при много хора не идват истински, а като лицемерно лустро на егото, което улеснява социалното опериране.

Как става така, че при наглед еднакви условия, някои разиват съпричастността си и умението да обичат в доста ранна възраст? Как става така, че някои не личи да преминават през конкурентността? Откъде идват тези заложби? Ако вярваме в прераждането, вероятно идват от научените уроци в предишни животи.

Дали е възможно минимални разлики в първоначалните условия да водят до тези драстични разлики? Както е описано в Теорията на Хаоса?

И все пак, мисля, че общият културен фон играе важна роля – американската мечта бива преподавана от родители, учители и масова култура. Пионерската култура ме научи на инициативност и смелост да мечтая (може би не напразно се нарича пионерска) – донякъде с императивите на училището и в голяма степен с детските книги и филми – израстнах сред деца-герои 🙂 Сега децата ни растат в анти-георизъм: консуматорство и дребен тарикатлък. Дали в Европа децата израстват сред повече оптимизъм и идеализъм?

Advertisements

19 thoughts on “Пораснало пионерче се опитва да мисли

  1. Пропусна като възможно обяснение гените 🙂
    Което си е недоглеждане и ако не бях такъв мързел, щях да ти издиря 20ина линка към резултати на изследвания.

    Отделно, препоръчвам да си намериш и прочетеш The Selfish Gene на Richard Dawkins. Въпреки името, това, с което книгата е известна, е анализът на сложните информационни структури, запазващи и предаващи се между хората и общностите. Както и меанизмите на съответните процеси.

    Философия/религията е излишна там, където науката вече е минала да огрее, почисти и подреди. Или поне щеше да е, ако хората обичаха светлото, чистото и подреденото 🙂

    Справедливостта не може да се дефинира така, както я дефинира старият завет. Физически невъзможно е. Опитай и ще видиш – за всяко що-годе справедливо правило от там може да се изрови поне един пример от същото четиво, в който йехова или някой негов любимец съзнателно ства нарушител без негативни последици. Старият завет е изцяло книга за Obedience and punishment orientation-а, (1 по Колберт)

    Не съм сигурен от къде идва идеята ти, че любовта като отншение към дреугите стои в развитието на личността над простото спазване на закона. Когато човек определя етиката си според _чувствата_, това е ниво 1-2-3 по линкнатата скала, в никой случай 5 или 6 – последните са запазени за развитие на съзнанеито, в което етиката е ценност сама по себе си. Но етика =/= любов. Всъщност толкова развитото съзнание има нужда от етиката си основно защото в най-добрия случай изпитва към човешката маса безразличие. По-често презрение, отвращение, такива работи. Като правило – заслужено.

    Етиката е металната ръкавица, с която сами се стискаме за вратовете, за да предпазим другите от алчността / справедливостта си. Но не го правим от добри чувства към тях. Правим го просто защото можем – и защото нещо в нас смята, че така _трябва_.

  2. ами последователността ляво-дясно е по-скоро циклична, ако гледаме историята. след дясно управление на егоизма и многото пари (образно казано), идва лявото управление на алтруизма и прецакването на икономиката. и после пак.

    според мен с всеки цикъл залитанията в крайностите ляво-дясно намаляват и сега в никоя цивилизована държава няма правителство, ориентиращо я към комунизма или към „дивия капитализъм“, а по-скоро съответно към социал-демокрация и някакъв вид икономически либерализъм.

    тъй че не приемам теорията ти (тя е и на Маркс теория де), че социалното следва практическото – по-скоро се редуват с тенценция за приближаване към центъра

  3. а, забравих да кажа, че с намаляване на крайностите и в двете политики намаляват и се забавят ефектите от тях, тъй че държавите дето властва социалдемокрацията не може да се каже, че са си прецакали икономиката, по-скоро има тенденции към забавяне, а тия с икономическия либерализъм няма експлоатация на работниците, а по-скоро нарастващо социално недоволство.

  4. Минимални разлики в първоначалните условия могат да водят до драстични разлики в последствията БЕЗ да има какъвто и да е хаос в това. Една напълно детерминистична симулация на билярд може да ти го покаже.

  5. Честно да ти кажа нямам спомен пионерството да ме е направило инициативен. Това по-скоро е лично качество донякъде унаследено донякъде възпитавано. Според мен си попаднала на свестни учители, които са възпитали такива качества у теб отколкото да кажеш че червената връзка и устава на пионерчето са те направили качествен човек.

    Относно лявото и дясното – мисля че с течение на времето ще се обезсмислят като понятия и ще отстъпят пред по-основни категории като индивидуалното и общото. Ясно е че личната свобода не може да е неограничена. Ясно е че пренебрегването на индивидуалното за сметка на колективното не може да е неограничено.

    Лявото и дясното – общото и индивидуалното са в динамично взаимодействие, а не са последователни етапи. Аз съм станал личност благодарение на личните ми усилия и приноса на околните. Колкото хората са по-образовани толкова ще са по-взискателни, но и по-разбиращи и толерантни.

    Интернет какво е – ляво или дясно?

    Ляво/дясно е отживелица. Вече. Тук и сега.

    Прераждане няма. Аз ако бях Вселена нямаше да го допусна. Какъв е смисъла да лашкам някаква субстанция наречена душа само и само един ден повече никога да не се прероди. Много по-смислено е индивидуалното съществуване да е неповторимо и уникално. Също така индивидуалното съществуване еволюира с помощта на унаследяването и възпитаването и поради това не е необходимо многократното възпроизвеждане на един индивид за да се постигне това еволюиране.

    Понеже съм на вълна Алвин Тофлър да споделя. Той предлага термина просуматор. Това е човек, който създава стойност-богатство като затова не получава пари. Оказва се, че в тази категория влизаме всички. Просуматорството може да е както индивидуално занимание- да си направиш сандвич или да си дрънкаш на китара, така и да е част от общополезно дело – доброволен труд за социална кауза или създаване на безплатен софтуер с отворен код.

  6. Имам резерви към героизма т.к. за проявата му е необходимо наличието на извънредни обстоятелства, а те не са ежедневие.

  7. С три думи – да го духа комунизма и отрочетата му заедно с него… Или сте прекалено зрели и сте над нещата и ги наблюдавате седнали в облаците или аз съм прекалено тъп, че да разбера извисените ви представи за политика. Мисля, че може и по друг начин да се кажат много истини!

  8. именно отвъд лявото и дясното се опитвам да стигна и да покажа 🙂 предстои избистряне и представяне на собствената ми терминология 🙂

  9. Науката успява да огрее, почисти и подреди нещата само по един крайно повърхностен и ограничен начин. Просто няма капацитет за нещо повече. Все едно с една запалка да дадеш светлина и топлина на цял Ню Йорк… Но пък с тази запалка можеш да запалиш огън, който да опожари целия град. В известен смисъл и това е някакво „огряване“, „почистване“ и „подреждане“ :)) Това може би обяснява донякъде, че там където науката се вихри с особена сила, по правило имаме общество с доста закърняла духовност…

    Аз пък си правя паралел с кръговрата на водата и не мога да си представя да няма прераждане. Водата си е вода, тя не се губи, макар и в различни състояния и форми, нито пък се генерира отникъде.

    О, тази теория отдавна съм си я развил в главата, но чак сега срещам конкретния термин, с който се назовава. Ще прочета повече. Благодаря ти, че сподели :))

  10. Изяде ми цитатите от мнението незнайно защо?!?
    В първия абзац цитирах изказване на ikew за науката/религията/философията, а в останалите два – на vitaminko – за прераждането и просуматорството.

  11. „Как става така,” – може би наистина с поука от предишни животи, но много повече с добре преподадени родителски „уроци”. По-точно, семейна атмосфера концентрираща вече наученото от предишните поколения…
    Дясното и лявото няма да изчезнат вероятно още много столетия – имам предвид като съзнание и поведение на хората. Между другото, чистата идея на комунизма е базирана точно върху това – изчезването им в съзнанието на хората, заместени от самосъзнанието на личността в общността.
    Няма да изчезне и само едното от тях – изкривяването в една посока ще е фатално за човечеството.

  12. Честно казано на никой не препоръчвам да се опитва да си избистря какво е истинско ляво и истинско дясно. Това са просто етикети – не са загубили истинския си смисъл, а по-скоро никога са нямали такъв.
    По-важно е човек да си избистри не дали е ляв/десен, а да си отговори на въпроси от типа на:
    Вярва ли в наличието на „приоритетни сектори“, които държавата трябва да спонсорира?
    Вярва ли, че има нещо фундаментално погрешно в това едни да са работници, а други да са шефове и да имат власт над тях?
    Може ли човек да е морален, без да е религиозен?
    Всички еднакво способни ли се раждаме?
    Ако има по-способни хора те морално задължени ли са да се грижат за останалите?

    Ако някой е способен да отговори на всичките тези въпроси с общ отговор „да“ или „не“ – браво. В противен случай разграничението „философия на политиците които седят вдясно“/“философия на политиците които седят вляво“ просто не е за него.

  13. „Вярва ли в наличието на “приоритетни сектори”, които държавата трябва да спонсорира?“

    Не съм съгласен с думата спонсорира. Държавата разполага с парите на хората от данъци и просто ги разпределя. Тя е един регулатор, но в никакъв случай спонсор. Иначе смятам, че държавата трябва да отпуска средства за образование, за паметници на културата, за проекти от национален интерес, които или не са изгодни за частния капитал или националния интерес изисква да няма участие на частен капитал.

    „Вярва ли, че има нещо фундаментално погрешно в това едни да са работници, а други да са шефове и да имат власт над тях?“

    Не, не вярвам. Това е нормално и естествено.

    „Може ли човек да е морален, без да е религиозен?“

    Да, може. Аз например.

    „Всички еднакво способни ли се раждаме?“

    Не.

    „Ако има по-способни хора те морално задължени ли са да се грижат за останалите?“

    Няма нищо лошо в това талантът да носи блага и на другите хора, освен на притежателя му. Освен това всеки е способен в нещо. Също така всеки има праг на възприятията отвъд който дори няма как да разбере, че някой е по-добър от него в област, за която той дори не е и чувал.

    Съчувствие, да. Насочване и вдъхновяване, да. Но не и обсебваща грижа. Все пак трябва да имаме свободата да правим грешки. Въпросът е това да са грешки поради изследване на нови неща, а не повтаряне на стари грешки поради незнание и необразованост.

  14. Здравейте, искам да поздравя чрез Вашия блог приятелката си, която много често го чете – почти всеки ден. Принчипеса, извини ме за дървените стихове:

    Когато те срещнах, светът бе пред криза,
    не знаехме колко ще струва оризът.
    Не знаехме също, че с нашата среща
    начева история нежна, гореща…

    Посяхме тогава под капки дъждовни,
    без да го знаем, семената любовни.
    Вървяхме спокойно и без протоколи,
    ведро размятали мокри крачоли.

    Живеем си влюбени по време на криза,
    не знаем цените на газта и кервиза,
    но сутрин те виждам да спинкаш до мен
    и става по-хубаво с всеки нов ден.

  15. Аз имам ужасни спомени от пионерско време. Не толкова по политически причини (макар вече да бях подразбрала, че съм семейно обременена да съм от „другите“, родителите ми не ме занимаваха с политика, а и в училище никой не се интересуваше защо баща ми не е партиец, така че политиката не ми пречеше). Проблемът беше, че в пионерската организация ни занимаваха с кошмарни лъжовни глупости, от които аз получих свръхдоза, защото в 3. клас ме избраха за отряден председател. Когато се зададеше събрание и трябваше да пиша планове или отчети, на мен ми се отщяваше животът. Особено за отчетното събрание. На него другарката и дружинната се смилиха и ме понижиха до учебен отговорник. Така изкарах четири години и нямах проблеми, освен че ми триеха сол на главата защо еди-кой си има двойки. В 7. клас веднъж сънувах, че е дошло нещо като 10. ноември, грееше слънце, аз и още няколко деца водехме учтив разговор с дружинната и щастливо си мислехме, че тя нищо вече не може да ни направи. В края на годината ме приеха в Комсомола и, докато повечето други деца още бяха пионери, аз и още неколцина бяхме в междуцарствие и никой с нищо не ни занимаваше – голям кеф.
    За героизма – някой по-горе беше казал, че той изисква извънредни обстоятелства. Аз бих добавила: и крайно злополучни също. И днес имаме деца-герои, например 16-годишният Мирослав, извел група пожарникари от огнен обръч. Но човек се замисля не може ли в тая държава да стават по-малко горски пожари, а когато стават, да се гасят по-културно? Сещам се и друг, вече трагичен пример – 10-годишното циганче Илиана, спасило четирите си братчета от горящия коптор с цената на живота си. Детският героизъм се гради върху гигантски провали на възрастните.

  16. И аз ще разкажа, за моите кошмарни дружинни някой ден 🙂 Относно детския героизъм – нямах предвид този с трагичните провали на възрастните, а онзи, чрез който изпитваш новооткритата си и растяща сила сам да твориш – като историята с баскетболния кош във „Войната на таралежите“, например.

Коментари са забранени.