Партията

в клипчето: процес на дефиниране на ценности

Ако учредя партия или реша да членувам в съществуваща, ще прилича на КПСС и БКП – по това че няма да бъде отворена за всеки, а ще подбира внимателно членовете си според техните ценности, цели, готовност и способности да работят за каузите й.

Това предполага сериозен (само)опознавателен процес, в който и двете страни изясняват дали си подхождат. Това отнема време, но спестява бъдещи разочарования, фрустрации, мутации и саботажи.

С това не искам да кажа че партията ще има окончателно отговори на всички възможни конкретни впроси, защото това е невъзможно в бързо променящ се сложен свят. Партиите могат да действат като лаборатории за изследване на възможните решения, за да се изясни дали и средствата (а не само целите) съответстват на ценностите.

За да съществуват такива партии, в тях непрекъснато трябва да текат процеси на (само)осмисляне и обсъждане, а оттам евентуално и на самоотлюспване.

Такива партии ще са немногобройни, но уважавани и подкрепяни заради предсказуемостта си – ако умеят да комуникират.

Ако имах дъщеря

Щях да й препоръчам летния лагер Camp GLOW (Girls Leading Our World). Няколко мои ученички участваха в него, а две от тях бяха одобрени за младши сътрудници за следващия сезон.

Всяка година 50 момичета от страната се събират за 7 дни в Търново, за да повишат самочувствието си, да се научат да работят в екип, да развият комуникативни умения, да се учат да си поставят цели и да вземат решения, да осмислят идеи като гражданска отговорност и доброволчество, да станат по-толерантни и отворени към културните различия.

Те научават много за проблеми, които на тази възраст изглеждат твърде абстрактни – трафик на хора, СПИН, дискриминация, както и за такива, които са им близки, но за които рядко се говори хем сериозно, хем увлекателно – здравословното хранене, пушенето, алкохола.

Обучението се провежда под формата на сесии, малки семинарни занятия, симулации, дискусии в малки и големи групи, интерактивни игри и се извършва на принципа „връстници обучават връстници“ като обучители стават лагернички от предходни години, доказали се като най – активни.

Езикът на общуване е английски.

Участието в лагера струва 80 лв, след процедура на кандидатстване и селекция. Възрастовите граници са 14-18. Срокът за кандидатстване тази година е до 14 юни. Можете да изтеглите документите оттук.

Организира се от доброволци, предимно от Корпуса на Мира (американската правителствена програма, която изпраща доброволци в много страни; у нас работят предимно в сферата на образованието и младежкото развитие).

Можете да подкрепите лагера с дарения, популяризиране, идеи.

Приятелски огън по Синята Коалиция

Очертава се да гласувам за Синята Коалиция и бих искала да пиша за това и да помогна не само с бюлетина. Тъй като образованието за мен е Приоритетът, а и нещото, от което най-много разбирам, побързах да прочета главата за образование в предизборната програма. Останах меко казано озадачена. Текстът е две страници, от които едната представлява критика на приетата и осъществявана от около 3 години национална стратегия, квалифицирана от Синята Коалиция като „недоразумение като концепция, цел и управленски действия“.

Аз пък мисля, че въпросната Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006-2015) отлично идентифицира проблемите на българското образование и предлага адекватни насоки за разрешаването им. Отделен е въпросът за изпълнението на програмата. Не казвам, че образованието ни за три години е повишило качеството си, но би било наивно да очаквам да се случи за толкова кратък срок като имам предвид ентусиазма и подготовката на голяма част от заетия в тази област човешки ресурс, безразличието на обществеността към проблемите на образованието и др.

Не искам тук да анализирам подробно точки от двата документа; бих могла да го направя и бих отделила време да консултирам Синята Коалиция в областта на образованието, но не това е целта на този текст. Искам да споделя разочарованието си и да задам въпросите, над които размишлявам от няколко дни.

Чудех се дали Синята Коалиция наистина оценява така програмата, стартирана от настоящото правителство и наистина ли идентифицира като най-важни проблеми като издаването на фалшиви дипломи, пропускайки въпроса за достъпа на децата до образование, например? Твърде набързо нахвърляни като в бохча проблеми и твърде генерализирано формулирани мерки. Оставам с усещането, че образованието не е приоритет на Синята Коалиция, а просто е трябвало да бъде споменато – ей така, понеже е политически коректно.

Чудех се дали Синята Коалиция би изгубила или спечелила ако признае направеното от Даниел Вълчев. Би било достойно, но Вълчев не се ползва с одобрението на учители и родители, тъй като не премълчава неудобни истини и повишава изискванията към преподаватели, ръководители на образователни институции и ученици, така че е по-печелившо да се оплюе направеното. Какво толкова е направено? Създадени са предпоставки за подобряване качеството на и достъпа до образование – закупени са автобуси, компютри, мултимедии, огромен брой училища вече са свързани с Интернет, отпускат се пари за конкретни проекти – за създаване на извънкласни дейности и т.н. Друг е въпросът как се използват тези ресурси от тези, които са ги получили. Конкретиката може да се намери в сайта на МОН, придружена с цифри – в три годишни доклада.

Чудех се каква е причината частта за образованието да бъде така претупана. Ако образованието не е приоритет за Синята Коалиция, не е ли по-честно изобщо да не се споменава в предизборната програма? Ако се споменава и Синята Коалиция има претенциите да разполага с образован човешки ресурс, как стана така, че не се намери такъв за да обмисли проблемите в областта на образованието и да състави по-добър текст?

Вярно е, че повечето избиратели не четат програми, но ако като начало програмата не е добре написана, как да очаквам качествена работа след изборите? Как изглеждам аз, избирателят, в очите на кандидатите да управляват страната ми? Може би като някой, който няма да си направи труда да прочете предизборната програма, а ако го направи, няма да се задълбочи. Това ли е таргет групата на моите избраници?

Дали е добра идея да пусна приятелски огън? Нали искам да спечелят? А ако пък не се интересуват от моя Приоритет и от това как оценявам работата им сега, то какво да очаквам после?

Да си затворя очите ли? Ако не си затворя очите, да си затворя ли устата? Чувствам се доста тъпо.

Да гласуваш срещу Доган

Може да означава първосигнално да избереш най-гръмогласните и най-елементарните в посланията си – Волен или Яне. Това е добре дошло за Доган. Той затова и се опитва да те провокира с нагли и арогантни изявления.

Когато гласуваш за Яне или Волен, ти намаляваш шансовете на Синята коалиция и Герб, например. Но не намаляваш толкова много шансовете на Доган, защото той има твърд електорат, който никой не може да му отнеме. Ясно е, че никой не избира Доган или Яне/ Волен/ който и да е друг? Но този, който гласува срещу Доган, се колебае между Атака и Герб, например.

Според Бойко Пенчев, по този начин Доган пази БСП като привлича негативите към себе си. Както вече казах, за него няма опасност, защото си знае броя на избирателите и не разчита да го увеличава. Но пък знае, че е невъзможно да управлява с Костов или Бойко. Но пък може да го прави с БСП, затова за него е важно да пази БСП.

Докато гласуваш СРЕЩУ, просто не знаеш какво избираш. Докато не гласуваш, отново СРЕЩУ, не знаеш на какво даваш шанс. И в двата случая не знаеш, защото не се интересуваш. И да се интересуваш кой кандидат какви намерения има във връзка с важни за теб неща – образование, здравеопазване, Интернет и пр., няма с кого да говориш за това, защото и политици и избиратели са заети с оплюване и негодуване. Вместо да въвличаш в разговори и изясняване на позиции политици, приятели и съседи, можеш да избереш да не гласуваш. Иван Бедров ще ти обясни, че в този случай е много тъпо да се смяташ за тарикат.

Ако искаш да намалиш шансовете на Доган / БСП, просто гласувай за тези, които биха им били неудобни за коалиране или манипулиране. Ако повечето от тези които имат право да гласуват го направят, твърдите електорати на сегашните управляващи ще се окажат не толкова големи колкото изглеждат.

Всичките ненужни хора и неща

Миналият ден гледахме клипчета с песнички от „Крокодила Гена“. Тогава осъзнах, че сладкият Чебурашка е точно като онези играчки, които не искам да купувам.

Светът е пълен с безразсъдно и безотговорно произведени предмети, които никога не успяват да се продадат – точно както детските домове ( и много семейства) са пълни с безразсъдно и безотговорно заченати и родени хора.

Понякога ми става тъжно заради предметите, които никога не бих купила. Не ги купувам, защото не ме привличат; някои от тях не привличат никого, а други привличат много хора, но ги разлюбват твърде бързо, за да ги заменят с нови модели и моди. Живите им трупове лежат в сметищата. (Тук ми се искаше да сложа онези снимки с гробищата на мобилни телефони, но не ги открих)

И аз се разделям с някои предмети. Когато го правя ми олеква, защото винаги усещам притежаването на нежелани / ненужни предмети като тежест. Но ми е гузно като ги изхвърлям – точно както ми е гузно да изхвърлям найлоновите торбички, които не съм успяла да откажа ( вече ще бъда по-твърда и по-добре организирана, за да използвам многократно, да изхвърлям разделно и пр. А като се преместим в новото жилище, ще бъда педантична 😛 )

Раздялата с предметите не би била такъв проблем ако сме по-отговорна когато се сдобивам с тях. То е като изкушението да започнеш любовна връзка, да вземеш домашен любимец или растение, да родиш дете. Истината е, че мога да мина без повечето хора, които ме привличат, да не взема повечето домашни любимци които виждам в магазина или на улицата, да не отглеждам същите цветя като съседката, да не родя / осиновя всички деца, които бих могла.

Ето защо е важно да устояван на изкушението да притежавам, общувам, отглеждам, спасявам.

А какво ще стане с вече родените и произведените, които никой не иска? Може би трябва да достигнат някаква критична маса, която да предизвика потрес у критичен брой хора, за да се достигне до повратна точка.

Всички тези неща и същества, които са се появили, но са нежелани като кастата на недосегаемите, са направени от същото, от което съм направена и аз. Те имат същото право да съществуват и изявяват същността си.

Не знам каква е поуката. По-скоро не е да проповядвам, че е хубаво да устоиш на първия импулс да започнеш връзка или проект, да родиш дете, да осиновиш домашен любимец, да купиш нещо, защото по-минималистичния живот е по-лек, с повече простор за дишане и развитие. Може би трябва да го практикувам и да разказвам за това, а някои от тези, на които се изкушавам да проповядвам, ще бъдат изкушени сами – докато ме наблюдават – по закона на Том Сойер и Оградата.

„Бъди промяната, която искаш да видиш в света“ казал Ганди и малцина последвали примера му, но аз ще бъда оптимист 😀

Неустоимите

Доган ли е нашият спасител?

Идеята, че Доган е гарант на етническия мир в България се превърна в клише. Наистина ли повечето хора вярват, че ако има заплаха за въпросния мир, точно Доган е този, който ни пази?

Националистическите настроения от страна на българския етнос са факт. Имат си и гръмогласни говорители. Ако преминат от думи към дела, Доган ли ще е този, който ще ги спре. И как?

Някой от вас чул ли е ясни, изпълнени с етническа ненавист изявления от страна на турския етнос. Аз не. Ако няма такива настроения, тогава от какво всъщност ни пази Доган?

Ако ли пък има, то защо Доган не ги посочи ясно и недвусмислено? Да не би да е заради това, че единствено той има ресурса да се справи с тях, и справянето включва и конспиративно мълчание?

Постоянното напомняне, че Доган опазва етническия мир ми звучи като заплаха, от която пък се възползват бг националистите, чието съществуване пък легитимира клишето, а оттам и ДПС.

Ще съм много благодарна ако представител на ДПС ми обясни ясно и недвусмислено, ако може с конкретни факти, кой и как застрашава етническия мир в България и по какъв начин Доган успява да го опази. Версията на Атака и компания съм я чувала, така че, моля да ми се спести.

Вчера Иво Христов публикува своя сценарий за изборна победа на ДПС. Би било интересно сценарият да се развие и да обхване времето след парламентарните избори. Засега моите опасения не са в посока етническа нестабилност, а пред-деветдесетарски тоталитаризъм, но днес нямам време за анти-утопии.

Само ще споделя, че ако ви се струва, че идващите с автобуси гласоподаватели решават съдбата ви, можете да направите проста сметка и да осъзнаете, че останалите български граждани, които имат право на глас са много повече, и ако не искат ДПС да управлява, могат просто гласуват. Ако всички те го направят, ДПС може да има незавидно парламентарно представителство, ако въобще има такова.

Моите притеснения за мира в страната

Гореща дискусия за ДПС по предишна моя публикация. Един от участниците твърди, че е самият Орхан Мемиш.

За евентуалната победа на ДПС (от Иво Христов)