покрай L’EUROPEO: Стената

(прекрасен брой)

Нужно ми е време за да осмисля социализма. Не искам да бързам да приема политически коректно становище. И без това сме под натиск да поглъщаме информация, която нямаме време да изследваме сами и да приемаме за свои политкоректни или точно противоположните им гледни точки. Без нюанси.

При социализма не бях под натиска на неовластени хора да вярвам в политкоректното; сега съм. Много по-конформистко ми изглежда сега – блогосферата налага конформизъм; някогашните ми приятели – не. Вече е все по-трудно да водиш истински разговор – да се отделиш от идеите, да ги сравняваш и пр. Сега повече хора като че намират част от идентичността си в политическите си убеждения, и здраво се държат за тях. Затова и не могат да разговарят сериозно за тях, да не би да ги изгубят или пък да чуят насмешливото „get a life“. А аз се чудя какво всъщност е животът според тези, които ми казват, че нямам такъв.

Advertisements

4 thoughts on “покрай L’EUROPEO: Стената

  1. „При социализма не бях под натиска на неовластени хора да вярвам в политкоректното…“
    А по-добре ли е да си под натиска на овластени хора?
    Като прочета при теб нещо като този пост, не мога да разбера доколко е сериозно, затова не знам как да реагирам. Още повече, че в случая не знам доколко реакциите са желани. Най-добре да се задоволя с един цитат от Атанас Далчев (неточен, защото е по памет):
    „Свободата не може да се замени с нищо и затова трябва да приемем всичките й неочаквани и тежки последствия.“

  2. Реагирай, Майя! Както намериш за добре. Както ти идва отвътре. Без натиск отвътре или отвън 🙂 Нали за това са коментарите. Не казвам, че е по-добре да си под какъвто и да е натиск, и в случая не разглеждам натиска от страна на овластените, а на неовластените. Не сравнявам натиска от страна на овластени с този от неовластени. И не съм длъжна да го правя, макар че според тебе изглежда че трябва. Ето тази твоя реакция бих могла да възприема като натиск от неовластени. И ако искам да съм политически коректна, ще се поддам. Но на мен ми е все тая. Споделям субективните си нагласи.

    И ако помислиш малко и си сложиш ръка на сърцето, била ли си притискана през соца от приятели и познати да вярваш в социализма? Нали за това всъщност говорех?

  3. От приятели – не, от познати – да. От по-възрастното поколение социалисти-идеалисти, които са се борили, а после са строили национални обекти. Със сигурност и ти познаваш такива хора. Спомням си, че през 90-те години двойка приятели на дядо ми ни дойдоха на гости, майка ми точно четеше „Архипелага ГУЛАГ“ и го захлупи с гърба нагоре, за да не видят коя е книгата.
    Реакцията ми, разбира се, беше натиск 🙂 и доста мислех дали да я пусна; но накрая предположих, че може, щом изобщо си решила да пишеш за това в блога си.
    Ти някъде беше споменала за своята „революционна сандинистка младост“, допускам, че не си усещала натиск, защото собствените ти нагласи са били близки до социализма. Аз по това време също бях с много по-леви убеждения от сега.

  4. Приятелите в тийн годините и за големите, порасналите и помъдрелите са различни типове. Освен това блогосферата и хората, с които се срещаме наживо също са различни неща. Затова аз винаги казвам, че човек обикновено не може да сравнява свой личен опит от миналото със сегашна своя ситуация. На българите тук, които сравняват живота си в България със сегашния им казвам, че сравняват ябълки с портокали. Всичко е различно – възраст, характер, социална среда, професия, работно място, житейски възгледи, дори хормони 🙂

Коментари са забранени.