Блогърска буря в чаша

Nicodile предложи да направим блог за изборите … на английски – за да покажем на света, че в България са останали честни и разумни хора. На мен пък ми се струва, че ако искаме в БГ нещо да се промени, е по-добре да пишем на български, за да стигнем до повече сънародници. Освен това, не ми е ясно на кого точно ще показваме колко сме просветени и какъв е смисълът на това – ще има ли някаква друга полза отвъд задоволяването на собствената ни суета и доказването на нещо пред чуждестранните ни познати? Или по този начин бихме могли да привлечем чуждестранна помощ? А дали чуждестранната помощ би могла да промени каквото и да е във връзка с изборите, пък и не само.

Струва ми се, че е крайно време българските граждани да започнат да си помагат сами и да разчитат повече на себе си. Отвън може да дойдат пари, знания, идеи, хора, но на нас се пада отговорността да се самоорганизираме и да направим нещо с наличните ресурси. Ако не можем, колкото и каквато и помощ да идва отвън, тя просто ще потъва … докато спре да идва.

Според мен, работата която трябва да се свърши е по повишаване на информираността и промяна на нагласите, т.е. образователна, просветителска работа. Разбира се, блоговете и множество други уеб приложения могат да се използват за това, както и за бързо, лесно и икономично организиране.

Дотук добре, но колко голяма всъщност е зоната на въздействие на българските блогъри ( а те са доста разнородна група и е несериозно да ги възприемаме като нещо монолитно, но това е друга тема)? В последните две години блогъри организираха / съдействаха за организирането на събития, петиции, Гугъл бомби и пр. Традиционните медии заговориха за тях, и на някои блогъри взе да им се струва, че са голяма сила.

Повечето българи, обаче, не само че не са блогъри, ами не ползват Интернет, а не всички които го ползват, четат блогове; повечето читатели на блогове не се интересуват от сериозни текстове. Не че съм правила големи представителни проучвания, но живея в стохиляден град и понякога излизам навън и наблюдавам хора, говоря с хора, или подслушвам разговорите им в кафенетата. Повечето от тях не изглежда да са чували думата „блог“, камо ли да имат идея за революционния потенциал на тази и други уеб технологии. Повечето ми близки не знаят, че пиша в блогове.

Нашата революция, братя, господа и другари блогъри, е буря в чаша вода. А „огромната“ ни общност е групата хора, с които взаимно си коментираме в блоговете и си пишем по стените във Фейсбук или чуруликаме в Туитър.

Технологията може да има огромен потенциал, но ние сме малко, мързеливи и заети с други неща. Може да слагаме линкове, да се включваме в групи само с едно кликване, но не стигаме много по-далече онлайн, а колко са тези, които се спускат от блогърския Олимп на офлайн земя, за да стигнат до простосмъртните?

Advertisements

21 thoughts on “Блогърска буря в чаша

  1. Лидия, имаше една теория не я помня точно, но колективното действие беше предшествано от колективна комуникация. Дали ще стигнем от комуникацията до действието не знам, но по принцип така почват нещата.

  2. Това е очевидно и без да четем теориите 🙂 Моят въпрос е за това къде се намираме в момента – хубаво е да си даваме сметка 🙂

  3. Май ни е нужен един нов Левски, който да тръгне от човек на човек и да му говори. Страхувам се, обаче, че и него ще го обесят като първия. 😦

  4. Според мен комуникацията трябва да е канализирана, а не всеки да казва нещо междудругото.

  5. Lyd, този речник, който го чух, по никакъв начин не се вмества в понятието за красиво, за добро, за умно, за възпитано и т.н. Вие нали възпитавате нашите деца? Защо трябва нашите деца да чуят всичко това? 😉

    От друга страна блогъри, студенти и прочее елементи от омразното на тройната коалиция и всички ченгета миниатюрно квази гражданско общество успяваха да съберат едва 2 хиляди човека на едно място. Веднъж. Прогнилите бюрократични профсъюзи събират 3 пъти повече с едно щракване на пръстите…

    И коя е страната с най-много блогъри въобще, че и на глава? Иран.

    … с други думи, трябва ли да очакваме резултат? Колко ни трябва за да сме, ако не друго, с чиста съвест пред самите себе си?

  6. Защо блоговете, а не цялото българско интернет общество? Аз лично мисля, че има достатъчно много хора в мрежата, от които по един или друг начин неизбежно ще тръгне някаква промяна. Ако вчера е имало 100 блога, днес са 1000 и тенденцията хората да се информират и да се обединяват около някаква обществена позиция хич не е без значение.

  7. Поздравления, Лидия! Точно по същия начин мисля и аз. И Gabfest има право – нека е максимумът от българско интернет общество. Нека SEO-специалистите да подскажат как да се направи – както Гугъл-бомбите.

  8. Pingback: SEO предизвикателство « От моята камбанария

  9. С младите хора май е по-лесно да говориш в Интернет. Така че има полза от интернет обществото. А и тях е най-трудно да ги накараш да гласуват. Те ще повярват повече на „блогърите“, отколкото на живите хора :).

  10. Не е точно така
    Единствено блог братството отбелязва част от социалните проблеми
    Понеже им липсва жизнен опит или този който имат е ограничен в една страна, в една култура, в една азбука, често идеите им не намират представителност..да, и извън общността
    Към момента са сила с неподозирано влияние, нека вземем Могилино

    От непредставителната извадка на забравен, древнопатриархичен южен бг град с чисти улици и малко нещо подредба дето навява Европа, колко са чували че българите изоставят децата си по настояване на лекарите
    Колко знаят че там дето децата биват затворени липсват каквито и да било грижи и условия за този тип индивиди
    Колко знаят че бе направен филм, той бе излъчен официално в най високата аудитория в Европа и на страната бяха отправени „препоръки“
    Колко са гледали този филм, а и последвалия го и намират тезата за „представяне на страната в лоша светлина“ за популистка и лишена от всичко човешко

    но всички блогъри го знаят
    щото блогосферата им е в Могилино, ерго бг
    Не можеш да пишеш блог без да го ориентираш в това, в което живееш

    В блоговете днес може да се прочете и види истината за сф, столицата на бг
    за академичните спорове и смяната на вузовски ръководства
    можеш да се поограмотиш около музика, кино и нови книги – нещо дето казионните медии са изоставили като цел

    Ето за всички тия социални каузи няма партия
    Което е прекрасно
    и тук искам да призова всеки гражданин с ангажимент да не гласува за партия
    на следващите и на по следващите избори
    социалните каузи нямат отговор в изпращането на непознати партиини кандидатури в парламент, доказал нежизнеспособността си
    ЕС няма да прати пари, щото ще се занесете до изборните бюра
    Нещо повече, живота ви няма да се промени ако дадете гласа си – измислени са варианти неговата тежест да бъде намалена
    ДС се готви за управлява докато умре поне Путин

    Нещата със социалната ви ангажираност стоят по друг начин
    Имате дълг да разглеждате света около Вас критично и да поднасяте истината на читателя си

    Хау

  11. „блог братството“? Къде го виждате?

    Имам впечатлението, че родните „блог братя“ се самовъзприемат като някакви месии и вечно будни гласове на обществото, които като тропнат с крак и земята ще се обърне.

    Лидия е права:

    За зло или добро, огромната част от хората около нас си говорят за всичко друго, но и не и на теми като „Днес в един блог открих много важни идеи за социалните проблеми на обществото“…

    Тогава? Трябва ли за пореден път да се възмутим и огорчим, че разполагаме с такъв прост човешки материал? Че загубеняците около нас били прочели 5 книги и една от тях победила в „Голямото четене“?

    Решението е може би в това: видните блогъри да почнат да се занимават с по-малко грандиозни неща, а вместо това да се занимаят с по-дебните и досега незабележими детайли. Например да се организират със съседите си и да си изчистят градинката пред блока. Понякога това може да донесе повече полза от започването на 999 онлайн петиции против/за нещо си…
    Тоест, както е писала хубаво Лидия за завършек, и май някои са изпуснали:
    „…колко са тези, които се спускат от блогърския Олимп на офлайн земя, за да стигнат до простосмъртните?“

  12. Аз пък съм силно притеснен, че щом блогосферата влезе в ролята на онази обществено значима, обективна, независима медия, която да назовава нещата с истинските им имена (няма какво да се заблуждаваме, сега все още е много далеч от това състояние), тя ще бъде набързо смачкана по един или друг начин от същата тази паразитна клика, която пороби останалите медии и ги направи удобен инструмент за манипулиране на обществото и обслужване на личните си интереси.

  13. И от къф зор да се живее извън защитеното пространство на мислите на блогващия, ако действията там не променят индивидуалния комфорт ?

    Нека не се заблуждаваме че глаголя за индивидуализъм.

    Саботаж на фундаменталното право да упражниш глас срещу усилия в още по демократичното право да напишеш без автоцензура какво мислиш и как разбираш обстановката му е майката

    Не могат да попълнят нов парламент ако никой не иде до тъмната стаичка
    Не са си свършили работата, ще кажат отвън
    Не са достойни за задачата, с която трябва да бъдат натоварени може да бъде реакцията отвътре

    Но има нещо класически важно в отказа от политически избор и прехвърлянето на търсенията в социални
    Намира се идентичност

    Блогосферата не е медия
    Причини много
    Всичките извън технологията
    До реакцията за Могилино бе ок да държиш тия клетници на тъмно
    Вече не е
    Не щото имаше филм, не щото предизвика реакции, а щото има блогващи дето не търпят да ги вземат за Масларова и Гьон ко
    Без блогосферата просто нямаше да е същото

    Колкото до онова нещастно тъжно професорско леке Паси и опита му да дефинира абсолютните категории, когато никой не го е питал . малко му бе графиката. В първото си интервю Соломон нямаше достойнството да честити на съперника си, по добрия мъж.
    Щеше ми се блогосферата да не бе фиксирана в бг пъпа си и можеше да надникне в бъдещето си, дето няма бг, ЕС
    Наяве повече като Бого и Боян се търсят
    Извън блогосферата ги няма

  14. Българите не сме дори стадо, защото все още се учим да се обединяваме и да заработим върху обща идея, която е полезна и смислена за всички. Но ще станем! Това е блог обществото – някой до теб, но не комшията ти, някой който споделя твоите разбирания, но не човек, който срещаш всеки ден и някакси не би искал да ги споделяш с него. В интернет се говори за всичко, но и за важното и хората някакси се разбират по-добре и съзнават, че всъщност са движени от едни и същи желания. Комуникират, а съгласете комуникацията преди интернет беше нещо доста непосилно. Та радвайте се, че можем да споделяме мисли и идеи, защото така се опознаваме по-добре и виждаме споделяме нещата около които всъщност трябва да се обединим. А обединението, както и силата ще дойдат, защото днес сме повече роби от когато и да било исторически погледнато и това не бива да продължава, защото нашите деца трябва да имат шанса да изградят това, което трябваше да изграждаме ние!

  15. Моите уважения, lyd! Започнахте откровен разговор, който беше много нужен. Време беше да се обърне внимание на главозамайването ни.
    Не сме монолитна маса, която носи новите спасителни идеи. Голяма част от нас политиканстват по стандартния начин.
    Не сме сила, която може да разтърси обществото. Защото възможностите ни за комуникация с него са нищожни. Използваме съвременните комуникационни постижения предимно помежду си – това ни прави затворено общество. От него на белия свят излиза по нещо само благодарение на „старите” медии – следователно по техен избор!
    Ние самите познаваме ли прословутото си блог-пространство? Или само компания от него…
    „Големите” акции и бомби са само за наше собствено самочувствие и забавление. Имате ли представа колко процента от 7-те милиона българи са чували за гугъл-бомба? А колко са я видели изненадващо търсейки точно тази дума?
    Мисля, че всеки от нас си дава сметка.
    Припомням умната мисъл за стойностното изражение на личността чрез дроб. Спокойно може да се приложи и за блоговете. Да не надуваме знаменателя! 😉

  16. Така е. Ние само си чешем езиците. Затова ни трябват още сериозни медии, публични диспути и т.н. Както и партии, граждански обединения. Но не е лесно да говориш на гладният за демократични принципи.

  17. Проблемът е, че блогърите си пишат, кервана си върви… и на български и на английски да е блога, не виждам какво ще помогне, за съжаление. Освен да си успокоим собствената съвест, че правим нещо… не е малко, но не е достатъчно, според мен.

    ПС: Поздравления за блога, за първи път пиша, но те чета…

  18. Аз имам английски блог от години, отчасти с цел да пиша за безобразията в България по начин, достъпен за хората извън България. Мисля, че засега има твърде малко такива блогове и са нужни още, не само за изборите, а и по всяко време. Не трябва да разчитаме на помощ отвън, но нека я искаме, когато се нуждаем от нея, и да не я подценяваме. По-горе припомниха за Могилино, аз се сещам и за много по-стари примери, още за Екофорума през 1989-та.
    Разбира се, нужни са и блогове на български, нужна е и агитация offline, нужно е и почистване на градинките – не виждам защо тези дейности трябва да си пречат взаимно.

  19. Не, не си пречат взаимно. Просто понякога се налага временно да се даде приоритет на едно от тях, особено когато не разполагаме с много време 🙂

  20. Много хора четат блоговете, но не пишат. Много от журналистите от официални медии са безидейни и черпят вдъхновение от блогосферата. Все някаква полза има. Но блогосферата не може да замени отрязаната от комунистите глава на обществото. Тялото ще се гърчи още дълго в конвулсии преди да израсте нова.

  21. Pingback: Говорилня » Blog Archive » Обществени размисли

Коментари са забранени.