Пътят на учебника

За пръв път е клонирано животинче през 1952 – попова лъжичка. Тъй като това се е случило отвъд желязната завеса, това събитие не е отразено в социалистическите учебници. През 1986, обаче, в СССР е клонирана мишка. Не си спомням този факт да е бил споменаван в часовете ни по биология по онова време, макар че учителката ни ни преподаваше малко повече отколкото написаното в учебниците. За пръв път чух думичката „клониране“ покрай овцата Доли (след 1997). Бих се учудила ако понятието вече е влезнало в българските гимназиални учебници по биология. Още повече бих се удивила да чуя, че българските учители по биология или философия поставят за обсъждане въпроси, свързани с клонирането.

Знам, че не е икономически оправдано училищните учебници да се редактират и преиздават всяка година, но учителите, биха могли да насочват вниманието на учениците си към нови значими събития в науката, когато преподават свързан с тях материал. Предполагам, че повечето ни учители научават за тях от телевизионните новини, понеже малка част от тях сърфират в Интернет, а още по-малка владеят чужди езици, за да могат да прочетат по-сериозни статии. Интересно ми е колко значимо трябва да е едно научно откритие / събитие, за да влезне в българските училищни учебници и колко време е нужно за да се случи.  А дали е нужно?

Advertisements

17 thoughts on “Пътят на учебника

  1. Не знам за какво клониране става дума през ’52 и ’86, като тогава не е била разгадана ДНК – веригата?! Не, че съм компетентен много, ама…

  2. @ Иво Не е нужно да сме разгадали докрай материята, за да я манипулираме. Нали пържим яйца без да знаем какво точно се случва с тях 😉

    @ Калин Да се поправи речникът! 😛

  3. Моля за консултация. Забелязвам, че по блоговете все по-малко се използва звателната форма на имената. Масово се пише „БожидаркА, как си?“ вместо „БожидаркЕ, как си?“ Или пък: „Калин, какво правиш?“ вместо „КалинЕ, какво правиш?“ Това отразено ли е вече в граматиките или все още се счита по-скоро за явление в разговорната реч? Конкретно, каква би била звателната форма на Аспарух? Аспаруше?

  4. Грешиш. Аз си спомням, че сме обсъждали в училище клонирането, може би заради овцата да е било, по това време…

    А във връзка с учебниците, спомням си един учебник по история, който беше актуализиран до началото на 21 век.

  5. Винаги съм казвал на хората в моите класове че целта ми е не да напълня главите им с информация, (която ще забравят пет минути след като излязат от залата) а по скоро да им покажа как сами да намерят информацията, от която се нуждаят. Струва ми се че в днешно време, гимназиялното образование отдавна вече не подготвя младите хора за света отвън,целта по-скоро е изграждане на навци , които да бъдат ползвани по-нагоре. В този ред на мисли проблемът за „клонирането“ е по-скоро детайл, който може да бъде ползван като инструмент в процеса на обучение , но не е непременно показателен за качеството на един или друг учебник. Тоест да запазим място в гимназиялните учебници за фундаменталната наука а „екзотиката“ да оставим за научно популярната литература и специализираното образование.

  6. Лид
    Лид-о
    Лид-е
    Лиди-йо
    Лид-чен-це
    Лидия – How nice !

    „Пено,
    овцътъ влазя и улазя от памтивеко у 21-ийо и рупа клоня,
    рупа ли рупа“.
    Вуте звателно на Пена, сърфирайки по „нето у Искъро“

    „…реч на мама и на татка,
    реч що мълвя всеки ден“.

    Лид, не е нужно.

  7. Лид, кой е източникът ти за клонираната съветска мишка от 1986?
    Терминът „клониране“ се използва с няколко значения, но доколкото разбирам, тук ти имаш предвид „получаване на организъм с наследствената информация на друг организъм“. Първият бозайник, при който това е постигнато, е овцата Доли през 1997 (дори някои учени се съмняват в нея). Мишка за пръв път е клонирана година по-късно:
    Wakayama T. et al. (1998). Full-term development of mice from enucleated oocytes injected with cumulus cell nuclei. Nature 394: 369-374.

  8. Бисере,
    Звателната форма на „О“ – Лидийо, Елено – отдавна е отпаднала от стандартния български, защото се счита за нелюбезна и това отдавна е отчетено в граматиките. Аз питах нещо друго: дали „Бисер, как си?“ вече е записано в граматиките като езикова норма. Защото допреди по-малко от десет години „Бисер, как си?“ се считаше за неправилно.

  9. Във всеки блог си има по един граматически гуру май! 🙂 Понякога обаче е досадно… 🙂
    Учебниците са отживелица… Според мен всяка година трябва да се актуализират конспектите, по които на учениците да се преподава. Има интернет в края на крайщата и не е нужно всичко да се напечатва в хиляди бройки всяка година… И без това децата са вече доста по запознати с компютрите, че да ги отегчават с глупости. Според мен всички учители трябва да държат изпити по компютърна грамотност и всяка година трябва да се правят актуализации и коригират пропуски. Това е единственият начин на младите да им се привлече вниманието, а защо не и да се задържи с по-разнообразна тематика на изучавания предмет, както и с актуална информация, която да му бъде полезна занапред.

  10. @ Maйя – Уикипедия, но поводът беше книга на Алвин Тофлър (Шок от бъдещето), издадена 1970. Той цитира биолог, който казва, че вече клонират земноводни, но до 15 години ще клонират и бозайници. Докато приемам Уикипедия с резерви, на Тофлър вярвам. И тук клонирането е просто пример. Дали през 80те е имало успехи или не, не е толкова важно. Важното е, че се е работело в тази посока и ми се струва полезно училището да маркира границите, до които е стигнала науката и да подлага на обсъждане импликациите от евентуални развития. Ти как мислиш?

  11. Aко действително има граматически гуру в блога и ми каже за звателната форма, защото аз съвсем искрено се интересувам, ще съм безкрайно благодарна. Нямам нищо против отпадането на звателната форма, просто съм любопитна.

  12. Мисля, че по-скоро училището трябва да провокира критическо мислене спрямо науката. В този смисъл, не бих се доверила на Тофлър 🙂

  13. Ами това критическо мислене може да се провокира, когато се провокира интерес, а интерес по-лесно се провокира, когато свържем научните открития със собствения си живот, бъдеще и пр.

  14. Клонирането е термин, въведен от научната фантастика преди да има реално такова. Терминът съществува преди самата практическа възможност, което всъщност не е никак уникално. Доста идеи съществуват назовани преди да бъдат осъществени.

    Ена, не му се коркай на Бисер – той има навика да си е вулгарен дори без реална причина (проявявал се е и в моя блог).

    За звателната форма – мисля, че @ се разбира като един вид „отправено към“, при което вече не следва звателна форма. Но общо взето, да, като че ли тази форма изчезва напоследък.

    Последно, за учебника. Гледам учебника по биология на детето ми, който си е една дебела тухла, с текст разделен смислово по различни начини, но и с всевъзможни графики, картинки, идеи свързващи информацията с реалния свят, чалъми със стратегии за четене на текста/формулиране на идеи/критическо и креативно мислене, провокиращи въпроси и – в случая важното – отпратки към други книги и сайтове от типа „Тук може да намерите нещо повече“. Към учебника има и сайт, разработен от издателството, който предлага нова информация и линкове. Мисля, че има и CD към него, който се ползва за лабораторните.

    Когато аз писах за идеалния учебник по история, някой хора се изказаха, че такъв идеален учебник би бил твърде голям и невъзможен за из-учаване. Но това не е необходимо. Учебникът не е текст, който ти трябва да си „научиш“ като минимум фактология, разбит на уроци, всеки от който да си готов да изпееш пред дъската във всеки учебен час. Учебникът е като карта с идеи и макар че той никога не може да бъде пълен като информация и с всичко, което е открито миналия месец, той трябва да предлага стратегия за проправяне на път в една материя и научаване на откриване на новата информация. http://razmisli.wordpress.com/2008/04/01/uchebnik/

  15. А аз се чудех защо в една стара версия на учебника по биология от 1992 клонирането на бозайник вече се споменаваше като факт…
    Доли е от 1996, не от 1997 – моя грешка.
    Тофлър не го знам и не бих се предоверила на прогнози за бъдещето в науката, но е вярно, че през 90-те години всички очакваха клониране на бозайник. Затова и веднага повярваха на Доли. При случай бих погледнала статията на руснаците.

  16. Майя, благодаря за уточненията по примера. Все още се надявам да коментираш принципния въпрос 🙂

Коментари са забранени.