Свободата да се роиш

На мен не ми пречи да чувам говор на непознати езици докато вървя по улицата, но пък не ми харесват дрехите и прическите на повечето ми съграждани; не ми харесват и телевизиите, които гледат повечето ми сънародници. И все пак не ми е чак такъв проблем, защото мога да не включа телевизора и да не се вглеждам във външността на хората. Ако живеех в студентско или ученическо общежитие, обаче, щях да имам сериозен проблем, защото силните звуци ме съсипват.

Прекрасно е да бъдем отворени за различното, защото така може да открием много неща които ни харесват. Прекрасно е да бъдем толерантни, за да не се опитваме да налагаме предпочитанията си върху хората с различни вкусове и ценности и да си спестим конфликтите и насилието. Но още по-прекрасно е да не бъдем принудени да живеем със съседи, чийто начин на живот непосредствено ни въздейства и угнетява.

Ето защо приветствам разпадането на империите и националните държави, възникването на автономни области, малките самоуправляващи се общности, миграцията, разводите, люспенето на партиите, правото на самоопределение, политическата некоректност, правото да не наемаш/държиш на работа хора, които не ти харесват.

Бих работила за осигуряването на пространства, в които хората да бъдат това, което искат в които да са свободни от демократичния натиск. Бих учила хората на смирение, за да не се изкушават да налагат вкусовете и ценностите си на съседите. Бих защитавала правото им мирно да предлагат културен обмен, както и да отказват такъв.

Предполагам, че в такъв свят не само би процъфтявал културният бизнес, но и биха нараснали възможностите да наблюдаваме множество жизнеспособни модели на съществуване.

В такъв свят, обаче, не отпада необходимостта от глобално сътрудничество, а оттам, вероятно и на глобални организации, които да решават планетарни и общочовешки проблеми. Нещо като съвет на старейшините, в който всички общности, без оглед на размерите и богатството им, да бъдат равнопоставени и равнопредставени. Но това е друга, още по-необмислена тема.

Advertisements

16 thoughts on “Свободата да се роиш

  1. Хубава представа. И идеалистична. И… нереалистична. Защото в подобни „съвети на старейшините“ се получава както е сега в ООН или в Европарламента – нищо освен обсъждания на проблемите, без реални решения. Консенсус в равна система без доминиращи членове се постига трудно, понякога невъзможно. Признавам, че подобна обществена система звучи съблазнително. Но тя води горе-долу към принципите на пряката демокрация в стила на древногръцките полиси. Подобна система в XXI век е нежизнеспособна.

    За останалото си права, с изключение на правото на самоопределение (ако го приемем като свобода да се отделиш от по-голямата общност или държава). Не съм за насилствена интеграция на когото и да е, но… ако твърде много малки общности се отделят от държавата, отпада функцията й като цяло – да въвежда ред в своите граници и да защитава своите граждани. Оттам вървим и към разпад на държавността и хаос като в бивша Югославия. Да, там има много самоопределили се, но дали непременно резултатът е добър?

    Просто според мен би трябвало да разграничаваме люспенето в рамките на едно иначе цялостно общество – и люспенето на етноси и региони от една държава.

  2. А според мен съседите ти зверски те дразнят и проблемът ще се реши с къщичка на някой хълм над река/езеро/море и си готова:) Остави разпадането на империи, разводите и миграцията за някой друг път:)))
    А можеш да последваш примера на симпатягата Поли и дори да смениш града – не живеем един живот, но всеки сегашен е важен, нали?;)

  3. @ Аспарух: преди да посеем семенце и да му осигурим пространство да се развива, не можем да отсечем, че е нежизнеспособно. А аз не се боря за консенсус на всяка цена. То и сега нямаме такъв. Просто някои са по-силни от другите и успяват да се наложат. Аз съм за правото да бъдеш малък и слаб. А държавите с какво са толкова хубави и специални всъщност, та да настояваме да се запазят в настоящия им вид и и граници?

    @ Милена: Съседите ми никак не ме дразнят. Терасата ми е над реката. Обичам да мисля за разпадането на империите.

  4. …граници, общности, традиции, етноси…
    Ако ги няма границите много традиции постепенно ще се загубят, ще се стигне до обезличаване в света на глобалността.
    Света за щастие така е устроен, че дори географски се обособяват райони, които предполагат различен начин на живот. Хората в планината имат едни навици, а хората в равнината други, тези край морето – трети и т.н. Това ги прави интересни едни за други:).
    Аз съм за границите. Смятам, че човечество откакто съществува се бори за тях – да ги има, да ги отстоява и разширява. И то на всякакви нива- личностни, семейни, родови, обществени, морални ако щеш и т.н.
    Точно защото съм свободолюбива изразявам това мнение. Не понасям да ми прекрачват границата :)))
    Няма как да се разрешават проблеми ако няма „старейшини“. Въпросът е дали мъдро си избираме старейшините и дали избираме мъдри старейшини. Иначе без тях настъпва анархия и се връщаме преди Христа – око за око, зъб за зъб…

  5. Няма лошо да има граници, но който иска, да може да ги прекосява, а не да бъдат налагани със сила.
    Аз някак така си го представям.

  6. Свободата да пътуваш и свободата да бъдеш себе си са неоспоримо желани и необходими. 🙂
    Както и свободата да избираш чии граници и ред да приемеш за свои.

  7. Ееее, Лид 🙂 Това си е от естественото разширяване на границите.
    Но култура се създава с приемането й. Ако всички я отхвърлят просто ще отшуми.
    …Макар да ми се ще и други да отговорят на тази твоя провокация.

  8. Струва ми се, че на всички култури идва естествен край. Иначе всички щяхме да живеем в пещери.

  9. Наистина, не може да има демократично сътрудничество без да уважаваме правото на частно пространство. Аспарух, в „Пушки, микроби и стомана“ Джаред Даймънд излага много интересно становище за историческата склонност на европейците да се роят на държави и държавици. Твърди, че това е една от причините, Европа да се наложи като икономическа, технологична и политическа сила през 19 век, защото според него повече държави в близост означава повече натиск над всяка една от тях да развива технологии, за да е конкурентна. Ако вземем за пример изледванията със стволови клетки: Буш ги забрани за пет години в САЩ (голяма територия) и през това време по-малките Италия и Франция дръпнаха напред. Не съм съвсем сигурна какво да мисля за аргумента на Даймънд, но историята със стволовите клетки (тя не е спомената от Джаред, аз я давам за пример), ме кара да се замисля.

  10. Националната държава е станала възможна поради редица социални и икономически предпоставки. За щастие сега живеем в интересни времена, в които значението й все повече се променя. Но това, според мен, означава само преодоляване на едни граници и поставяне на нови. Поне докато живеем с други хора (общност или общество, в зависимост от интерпретацията и много други неща). Но поне докато има и един човек до нас, ще си изработваме границите, които след това да преминем/прескочим 🙂

  11. А с какво разпадането на една империя на дадени доста условно и проблематично оформени нации помага на човек да не му се налага да консумира чалга, ако не му харесва? Какво помагат по-малките държавни граници за премахване на конфликтите на база различни вкусове и ценности? Каква всъщност е културната принуда на империите?

    Всъщност тъкмо империите са прокарвали приемане на разнообразието в различни ценности и вкусове и съвместното съществуване на езици, религии, обществени подсистеми, етноси. Османската империя е била такава. Националната държава е тази, която установява еднакви ценности и – още по-зле – вкусът започва да става въпрос на патриотизъм.

  12. Абсолютно, империите са неразривно свързани с цивилизацията и културния напредък. Проблемът е само че племената в една империя не са били доброволно въвличани в обмена на ценности. Тогава изниква въпросът дали изобщо някога една затворена общност ще пожелае да обменя култури с друга, т.е ще порасне ли без чужда намеса/помощ и дали с времето една малка общност не се затваря напълно в себе си. Фолклорът е хубаво нещо, но всички изящни изкуства са се родили от търсене по високите етажи на йерархията и колкото повече етажи има тя, толкова по-голям времеви период отразяват родените в нея културни продукти. Времето, както пространството, е измерение и мащабите са различни при поглед отвисоко.

    Териториалните граници във века на интернет вече нямат голямо значение, ето например ние тук от различни краища на планетата правим виртуални дискусии, нещо което на нашите деди даже не им е хрумвало. Най-важната граница между хората обаче остава – тънката, начупена разделителна линия между нашите идентичности, в частност езикът ни. Тъй като никой освен нас не говори български няма как да привлечем финландци или корейци в случай че решим да сме отворени към новото. Какво количество ново може да допусне блог списван на български?

    И какво по дяволите трябва да значи свободен от демократичен натиск?

  13. „свободен от демократичен натиск“ означава „свободен от натиска на мнозинството“ 🙂 А Интернет дава възможност ДОБРОВОЛНО да обменяме ценности, без това да ни го налага която и да е империя 🙂

  14. Лекувай си деменцията , не вреди на българите , путко вонлива менопозна, че Бог забавя , ама не забравя!

Коментари са забранени.