Простак ли е Соломон Паси?

Google бомба падна на сайта на Соломон Паси (когато в Google напишеш „простак“, сред първите предложения на Google е сайтът на Соломон Паси). Кой пусна бомбата и защо?

Иван Бедров, водещ в re:tv направи обичайния преглед на блоговете в присъствието на Соломон Паси. Соломон Паси каза, че може да квалифицира голяма част от прочетеното като „простотии“. Моя позната е възмутена от факта, че Паси е реагирал първосигнално и не е обърнал внимание на съдържанието на сериозните проблеми, които поставят прочетените пред него текстове. Не оправдавам реакцията на Паси, но си я обяснявам по следния начин: по-често, особено когато четат бързо (или им се чете бързо), хората запомнят началото и края на прочетеното, особено ако е необичайно или смешно. Иван Бедров беше подбрал точно такива текстове за начало и край на четенето. Първият текст гласеше “ Хвани единия, удари другия … и бой, бой, бой.“ (по повод дебата Сергей Станишев – Бойко Борисов), а последният ефектно се присмиваше на опитите на европейското чиновничество да въведе политически коректни обръщения. Сериозните коментари по актуални политически теми бяха в средата на сандвича. Предполагам, че Бедров ги е подредил по този начин, защото и най-сериозните медии днес залитат в посока на развлекателното. Друг път ще коментирам защо и какво следва от това.

Паси попита Бедров защо чете блогове в ефир. Бедров отговори: „Това е нашият избор, избор на екипа на предаването, преглеждаме блоговете, новите медии на България, най-свободни засега и избираме някои от най-интересните мнения…“. Точно толкова първосигнално, колкото и Паси, но телевизионното време тече бързо и нямаме право на паузи за размисъл. Ако сме подготвени по темата сме в по-добра позиция. Ако не сме, по-добре да не коментираме. Но не винаги имаме избор. Нямаше начин Бедров да откаже отговор на въпроса, но защо беше неподготвен да предложи обосновка за отдавна направен с негово участие и отстояван до днес избор?

Паси изрази мнение, че медиите следва да представят информацията по естетически издържан начин, в частност с „приемлив речник“, да държат сметка за това, че думите в ефир стигат до децата ни. Следваше ли Бедров да се съгласи с това мнение? Или трябваше да го оспори? Или можеше да напомни на Паси, че естетиката в медиите е друга тема и деликатно да го върне към тази, за която Паси е поканен в студиото? Иван Бедров, обаче, беше притиснат от времето, и се опита да се защити като нападна изказа на политиците: „Ако тръгнем в тази посока за естетиката, която лъха от изказванията на министри, на лидери на опозицията, на кметове, вече ще стане много широк разговора, кой каква естетика разпространява.“ С това изречение той намекна, че Паси измества основната тема, но не беше достатъчно твърд и се остави Паси да го води в разговора.

И Паси настоя в посока на естетиката, а Бедров нито отговори на поставените от Паси въпроси, нито успя да го върне в темата с „Всеки има право да се изразява така както иска, така сме преценили, съобщили сме ги, от което не падна тавана..“. Според мен, последните пет думи издадоха напрежението и раздразнението на Бедров. А Паси неумолимо продължи.

„Да, помислете какво да направите, за да изглеждате добре, за да представите България в една по-добра светлина. Защото ако ние имаме един много голям проблем пред света, проблема за образа на България, тоя проблем идва преди всичко от това, че ние самите създаваме този лош образ за себе си по света.“ Тези думи на Паси, някои блогъри разтълкуваха така: „Паси смята, че за проблемите не бива да се говори“. Аз чета това по друг начин: България може да се представи в по-добра светлина, когато българските медии говорят по-изискано. Не мисля, че забележката на Паси беше към блогърите, а към официалните медии – в конкретния случай срещу re:tv, представлявана от Иван Бедров, защото официалните медии подбират на какво да дадат гласност.

Иван Бедров, обаче, както и повечето блогъри, сметнаха, че това е нападка срещу свободата на словото: „Ако някой затвори Интернет, съм сигурен, че изобщо няма да го има този проблем, защото няма да има различни мнения.“

И аз, като Паси, се чудя къде Бедров и някои блогъри прочетоха, че някои мнения не бива да бъдат изразявани. Продължава да ми изглежда очевидно, че Паси не коментира съдържанието, а стила. Но в последната забележка на Паси, може би се съдържа и коментар за съдържание (предлагано от медиите по принцип), но не мога да не се съглася с тези думи на Паси: „дълбоко се възмущавам, когато средствата за масова информация дават гласност на най-грозното, което съществува в страната, а не на най-красивото, което съществува в страната. Наистина, красотата в страната бива задушена от грозотията в страната, заради което ние постоянно създаваме образ на нашата страна като на грозна страна.“ Струва ми се, че Паси говори по принцип за това, което медиите избират да представят. Настоявам за думичката „избират“, защото всички медии (включително личните, като блоговете), всеки ден правят избор – за какво да пишат и за какво да не пишат, а още и как да го правят. Но това е друга тема, така че  слагам размишленията си за красивото в скоби, да не рискувам да оставя афектирани читатели с впечатлението, че настоявам медиите да  не представят проблеми и негативни новини.

Имаше ли право Паси да изрази лично мнение? И дали като публична фигура успя да направи достатъчно за да разграничи личното си мнение от това на представляваните от него организации?

Моето мнение: нито на Паси прилягаше да се отплесва в тази несъществена за предаването тема, нито да употребява думичката „простотии“, нито на Бедров да реагира уплашено, но се надявам и двамата да си извлекат поуките.

Advertisements

36 thoughts on “Простак ли е Соломон Паси?

  1. Много хубаво мнение, бях се отчаял. При пейо пуснах един коментар, в който питах точно това – няма ли Паси право на лично мнение и къде точно чуха те поучавания за цензура. Паси визираше езика и начина на поднасяне на информация, повърхностната едностранчива гледна точка и пр. И както често се случва в България по медии, блогове и пр. думите веднага бяха преекспонирани и „чути“ или по-точно интерпретирани както се иска на някой. Жалко е това поведение на овце, за съжаление.

  2. Паси не е простак. Снобар и преиграващ да, но не и простак.

    Относно размяната на реплики, които описваш. Много ясно, че Бедров няма да се впусне в дискусия по този въпрос с Паси, мисля и ти знаеш защо.

    Много добре си видяла ефективното подреждане на блоговете, такова нещо май се прави и при реда на рекламите. Само че, на мен някак не ми се вписва Паси като коректив на медиите. Казваш вярно е неговото мнение. Аз съм съгласен, че по принцип е вярно, въпроса е в конкретиния случай какво е. Някак си покрай хубавите неща, които казва, които се верни, се промъква едно „трябва ли да им се дава гласност“. Гласност на кого, на гражданите с мнение?

    Определено се вижда, че човека владее там някакви техники за дипломатично говорене. Добър е! За това не ме учудва, че така ловко си пробутва недоволството от нечие остро недоволство.

  3. Нищо не е станало, но пък всички реагирахме силно, а? Паси, с извинение, се оака и предизвика мрачни размисли. Дали разни политици и депутатчета могат така свободно да си поръчват съдържанието на телевизионни предавания? На мен до някъде това ми приличаше на заплаха, или се самоцензурирайте или ние ще ви цензурираме. Какво следва, комисия по естетика към СЕМ която да преглежда и одобрява всяко ТВ предаване? Паси изказа личното си мнение и си понесе последствието за това. Но Паси взима държавна заплата. Ако иска да продължава да я взима, ще трябва да слуша данъкоплатеца. В блогове или по минитинги и протести, все тая. За мен той е длъжен да си затваря устата и да показва разбиране към мнението на хората, а не да го окачествява като „простотия“.
    Ако пък смята, че народа му е твърде прост и не може да си позволи да критикува никой и нищо, е време да си ходи.

  4. Изгледах видеото пак и ми хрумна друго.
    Паси според мен нарича част от нещата простотии, защото според него те се пишат от хора, които не разбират нещата, които са ясни на него. За което помага и доста емоционалния тон на блоговете.

    Естетическия му мотив, според мен, е напълно измислен. Просто, според мен, човека няма как да си каже какво му е на сърцето.

    Според мен, смислени неща рядко се чуват от „национално отговорни фактори“. Аз чувам от тях естетически и интелектуални „простотии“, зад които повечето случаи прозират манипулативни мотиви отколкото желание за решение.

  5. Е, аз пък точно заплахата не можах да видя в думите на Паси, нито недоволството, че някой недоволства. Изгледах видеото поне 4 пъти и четох скрипта внимателно след това.

  6. Това е моя интерпретация. Чисто фактически погледнато, наистина няма знаци за това, човека все пак знае как да приказва. Но както писах той се възмущава от даването на гласност на тези блогове,прикривайки го зад естетическия мотив. Аз разбирам да бяха написали нещо от рода “ Мъж … овца и изяде жива …“. Щото това го има във някои видове вестници. Сега не мога да се сетя за интересна новина по отговорните новинарски емисии.

  7. Стига спекулации, Паси не изрази лично мнение. За 18-ти път повтарям, че той е твърде добре запознат с политическата етика, за да е наясно че ако изразява лично мнение, не трябва да остави и капка съмнение в това. А той не го направи. Изказа се от позицията на председател на комисията по външна политика, и кандидат за ген.секретар на НАТО, както бе анонсиран изречение по-рано.
    Наистина ли смятате, че врял и кипял дипломат от кариерата ще си позволи елементарната грешка да забрави да каже, че изразява лично мнение?

  8. Склонна съм да допусна че врял и кипял дипломат може да направи гаф, точно колкото и други са склонни да провиждат рога и копита 🙂

    И какво, nik666 (какво ли се крие зад тези тези цифри?!?), означава „спекулация“. Спекулация означава предположение. Защо аз да спра да правя предположения? Понеже ти вече си казал Истината?

  9. Цифрите са реверанс към всеки, който иска да смени темата но няма за какво друго да се захване 😉
    Да не ставаме буквояди, тук не става дума кой казал истината и кой какво предположил, просто не смятам че е правилно да се търси клинчене по всякакви параграфи само и само за да се омаловажи случката. Всъщност, това което се случи до колко е важно според теб?

  10. А какво по-точно се случи? Десетки хора откриха под вола теле; някои от тях без дори да са отишли до вола. Ето как започва отзивът на Огнян Исаев, например:

    „Блоговете са простотии, а да изразяваш мнението си в Интернет е грозно…“, е казал Соломон Паси в RE:TV.

    Няколко пъти гледах клипа и не чух Паси да казва такова нещо. Дори в скрипта при Комитата го няма 🙂 Но въпросният Огнян, без да е свидетел си е позволил да твърди, че някой е казал нещо. Дори неси е направил труда да гледа 6 минутно клипче! Предполагам, че стотици коментиращи случая и включващи се в разни акции в защита на свободното слово и пасиране на Паси са сторили същото.

    Толкова ли е лесно да се манипулират ползващите Интернет българи? Ами тогава какво да кажем за гледащите телевизия? Изглежда страшно.

  11. Аз го казах в моя блог, ще го повторя и тук за малко по-широка трибуна: всеки е свободен да прави каквото намери за добре. Паси е свободен да прави гафове и да определя написаното от някои като „простотии“ (а не въпросните хора за „простаци“! моля, правете разликата между лични нападки и нападки по същество!). Блогърската общност на свой ред е свободна да реши, че вместо да го опровергае с достойно поведение и дистанциране от чуждите издънки, трябва да се „обедини“ срещу врага и да нанесе ответен удар с думата „простак“, която обаче се поставя като лична квалификация на въпросния политик.

    Разбирам обидата на тези от вас, които ги боли да ги смятат за простаци и да подценяват текстовете им. Аз, слава богу, не съм толкова докачлив. И преди да скоча охотно да подкрепя въпросната Гугъл бомба, питам отново и отново: с нея не затвърждавате ли тезата, че всъщност Паси е прав? Жалко, че трябва да го кажа, но твърде много простотии се изписаха във връзка с тези му думи – и мярката на възпитанието и цивилизования тон беше изпусната. Да, наистина Паси направи пръв огромния гаф, но вие (възмутените от думите му) се поддадохте на провокацията и слезохте до същия тон и ниво на разговор. С което правите на самите себе си лоша услуга.

  12. Ето това е тъжното – много от докачливите блогъри се включиха в кампанията заради подмятането „простотии“ а пропуснаха по-съществената част – настойчивото съветване от страна на Соломон Паси да се ограничат подобни „некрасиви“ критики и да не им се дава широка трибуна. Ето върху това искам да се акцентира, а не че някой нарекъл група хора „пишещи простотии“. Чували сме далеч по-лоши неща от политиците, да не говорим за дори още по-лошите неща които вършат.

  13. Е , Lyd, едва ли сега достигаш до извода, че овчето присъствие не свършва там където почват блоговете

    това си личи, че е търсен конфликт, блогърите искат да воюват да са в някаква кауза да раздават правосъдие с „безпощадното си перо“, да имат публика, която да вика екзалтирано – разпни го разпни го… и определено изнасилват случката

  14. „Блоговете са простотии, а да изразяваш мнението си в интернет е грозно – затова “истинските” медии, чиято цел е да образоват хората, не трябва да дават ефир на свободното гражданско слово. Това са вкратце думите на Соломон Паси по RE:TV оня ден…“ – Петър Стойков.

    Ако някой ми посочи в коя част Паси го казва това… Казва „голяма част от прочетените неща са простотии“, говори за „този речник, който чух“ и „представяне на хората по ПРАВДИВ начин“.

    Аз наистина не разбирам с кое точно Паси показва, че говори от позицията на нещо или някой. Той казва: „Здравейте, господин Бедров, може ли да ви задам един въпрос?“ С това той показва, че става дума за лична позиция, а не за мнение на човек на някакъв пост.

  15. Браво за коментара! Хареса ми точността и трезвата преценка. Разбира се, че бях изненадан да чуя подобни неща от Паси. Още повече ме изненада реакцията в блоговете. Още веднъж – поздравления!

  16. NIk666 е 1000 пъти прав! Въпреки че и аз не харесвам тази цифрова комбинация, но това няма значение в случая.

  17. Гледах клипа цели три пъти. Сеге цитирам буквално „Голяма част от тези неща(блоговете) са простотии..“. Аз казвам, че е „казал“, защото не гледах предаването. Но записът достатъчно сам говори за себе си. lyd, не си вкарвай автогол. Недей като нашите политици да казваш на зеленото лилаво. Недей така. Аз съм щастлив, че когато напишеш в Google „простак“, излиза Соломон Паси. Инициативата дойде от мен. Нямам намерение нито да те убеждавам, нито да споря с теб. Фактите са налице! Точно оная вечер, Бедров е цитирал доста добри блогъри, а той ги нарече простотии. Един вид той окачестви мислите на много хора, които са решили да ги споделят в интернет, като простотии. Паси така си го вкара предизборно, че никой не може да му го изкара, с извинение!

  18. Паси не каза нищо за цензура, но му се иска да я има, както му се иска и мнението на хората да не се чува много много, защото не е представително и естестично, което наистина си е обидно… От неговата „тераса“ обикновените хора сигурно наистина му изглеждат простаци, с които няма нужда да се занимава обществото, което съм сигурен, че според него като цяло и то е просташко, това също е малко обидно!

  19. Благодаря на Иван Бедров за трезвия коментар 🙂

    А различните начини, по които разбираме едни и същи думи ми напомня за казаното от един мъдър човек: една отнай-големите заблуди е, че езикът служи за комуникация 🙂

  20. Аз по принцип съм съгласна, че медийното пространство в България е минирано с пошлост, осеяно с простотия и гарнирано с отчайващ сленг. Все се каня да напиша нещо по въпроса, но все не ми остава време. Което не ме оправдава, разбира се, само го споменавам мимоходом.

    И така. Бедров чете извадки от няколко блога. Извадките не са кой знае колко по-просташки и по-стресиращи от повечето статии, заемащи първите страници на по-големите и „нежълти“ български вестници. Последните често са и забележително неграмотни, но да речем, че са предугадили кризата още в зародиш и са решили да пестят от редактори. Аз лично не скачам първосигнало срещу всичко, що ми се набие на очи. Но наистина не мога да открия простотията и нещото, което оцвъква естетическото чувство на Паси в цитираните статии. Най-нормални и злободневни приказки, малко по-грамотни от колонките в ТРУД и малко по-интересни от хрониките в „Стандарт“. За предавания като делюзиите на Милен Цветков в доста гледано време пък да не споменавам. За дебилните телевизионни игри, риалитита и какво ли не още пък няма да и стигне блога ти и няма да е честно да се вихря на тая тема.

    Аз по принцип съм съгласна с това, че анонимността в Мрежата предразполага към простотия, към някаква особена форма на ексхибиционизъм и към държане, каквото човек не би си позволил, ако застане с открито лице и известно име. Анонимността е способна да превърне и най-нормалния човек в заклет юлиянвучковец на стероиди. Примери бол. Разните му тролове, безумни писания по форуми, безумни форуми с безумна насоченост, потресаващи блогове и потресаващи коментари в блогове и какво ли още не. Притеснителното обаче за мен е, че същият този просташки сленг се лее из казионни медии – печатни и електронни, и там той е напълно легализиран.

    Така например ако утре Милен Цветков покани в „Здравей, България“ Соломон Паси, последният едва ли ще се сети да осведоми домакина си, че предаването, в което гостува, е аватар на простотията, некомпетентността и лумпенизацията. Напротив. Той ще седи и ще си събеседва с Цветков, ще се шегуват на тема фреш от люти чушки и българо-пингвински разговорник и какво ли още не.

    Това, което се опитвам с толкова много думи да кажа е, че виртуалният свят е в много голяма степен отражение на реалния. Виртуалните медии са отражение на реалните. Виртуалният речник е отражение на реалния. И на мен това ужасно не ми харесва. Само не разбрах защо на Паси чак сега не му хареса и кое точно в цитираните от Бедров блогове толкова разклати естетичните му устои. Ей Богу, слушах днес, слушах, преди малко пак го изслушах, ама не разбрах. Никой никого не е напсувал на майка дори иносказателно, че да предизвика чак пък такава реакция. Ей туй не ми е ясно.

  21. Понеже аз съм авторът на фразата „Хвани единия, удари другия“, казана по повод дебата Бойко Борисов — Сергей Станишев, не мисля, че има какво да се оправдавам, нито пък мисля че една кратка фраза показва по-голямо неуважение към публиката, отколкото това, което показаха двамата дебатиращи в ефир. Продължавам да смятам, че коментарът ми беше съвсем уместен и излъчваем. И трите други критикувани коментара бяха съвсем културни, а Sulla (последният) е човек с определен талант в областта на политическата сатира. Хуморът е тънка работа и еднакъв вкус по него трудно се намира, така че Соломон Паси можеше просто да си затрае, вместо да поучава една сериозна телевизия, как се прави телевизия и въобще че материалите в медиите трябва да минават през естетическо-художествена цензура. Голямо важно. Господин Паси се бори за нашите гласове, така че да бъде така добър да се съобразява. Клиентът винаги има право, дори в политиката. И да не забравяме че в България има демокрация.
    Но, за да видите че си взех поука, ето манифестът на нашия видеоблог (второто клипче, ако не ви се гледат и двете)
    http://komitata.blogspot.com/2009/03/15.html
    да видите как с железен юмрук ще задушим грозотата в България.
    PS. Авторът на фразата „и бой, бой, бой“ е някой друг.

  22. Хм, трябва по-често дапоказваме красивото в България.
    Идеи къде да го търсим? Няма да е по планините, там са багерите, ски-пистите и бетонобъркачките.
    Няма да е на морето, защото там са строежите.
    Няма да е София, защото тук са боклука, дупките.
    Няма да е при подрастващите, защото те слушат Яна, Гергана и Лилана, споделят, че правят секс от 12 годишни и не знаят коя са Ангела Меркел и Хелмут Кол.
    Няма да е при студентите, защото са публична тайна цените на дипломите, цените на курсовите работи и честотата, с която се обновяват учебници, лектори и лекции.
    Няма да е при пенсионерите, които получават 150 лева и с тях се предполага, че трябва някак да живеят.

    Къде да търсим красивото? Да, можете да ме обвините, че тенденциозно съм изредила всичко грозно. Но как да опишем красивото, когато грозното отваякъде ни залива? Кажете ми?

    Ходих да чистя в парка, в Южния парк, ей така… защото ми писна да ми е мръсно. Някави деца ми се смяха, някакви жени ми сочеха къде да чистя, а някакво момиче пред мен си хвърли опаковката от вафла на земята.

    Нека изтъкваме красивото, би било чудесно. Хайде, нека. Много искам, наистина. Ужасявам се от това, че започвам да усещам умора, чуя ли думите политика, общество….

    Втръсна ми от Паси и „Ама няма ли право на лично мнение“.
    Няма. Той беше там не като г-н Паси, просто проедния потребител (защото гражданин не ми идва да изпозлвам като дума). Той беше там като представител на два-реда-титли.
    Като такъв трябва да държи съответното ниво. Или да не е там като представител. Не мога да се изказвам какво и колко е разбрал от текста, които Иван Бедров му прочете, но аз лично още във втори клас започнах д се упражнявам да правя точни преразкази. Смятам, че това умение го практикуваме през цялото си образование и в някакъв момент човек може доста умело да синтезира един текст, особено ако не е дълъг.
    Все пак, смятам, че Паси е интелигентен човек, пък и се занимава с поолитика, а там се изисква умение да спориш, да дебатираш, да мсилиш логично и да слушаш много, много внимателно. Ако е чул само простотията (която беше в такива малки количества, че беше буквално за фасон), то това са единствено и само камъни в неговата градина.

    Ако има препоръка, можеше да каже, че го притеснява разпростиращият се нецензурен език при коментарите, както сред обществтото, така и сред медиите. И че цитираните проблеми са…еди-какви-си и т.н. и т.н.
    Но той не го направи.

  23. Изобщо не съм в крак по темата. Нито клипа съм гледал, нито си играя с детски бомбички – минало ми е времето. Написаното от Lyd ме ориентира достатъчно пълно.
    Пиша във връзка с коментарите тук. В случая имаме предаване на живо, нали така? Е, нима някой мисли, че с едни и същи критерии може да се преценява стил и етика на казано и написано?
    Между другото, написаното от Комитата „хвани единия удари другия”, „от един дол дренки” и подобни са народни поговорки-мъдрости. Не си приписвайте, драги приятелю, авторство! 🙂

  24. @ Eneya – къде е красотата ли? Красотата е в това, че ти си отишла да чистиш. Ако се фокусираш повече върху факта, че си излезнала да чистиш, а върху това, че са ти се присмяли, имаш по-големи шансове да внушиш на публиката, че да чистиш е „яко“. Повечето хора не са новатори. Те следват модата, лидерите. Бъди лидер, създай мода. Ти избираш каузата 🙂 Можеш да избереш да сочиш грозното и да създаваш усещането, че то е единствената възможна реалност, но можеш да покажеш, че може и иначе, и че дори е готино. Или не можеш?

  25. Не Паси, ами медиите са простаци! В крайна сметка публичността им и широкото им обществено значение изискват поднесеният от тях продукт да пази някакви норми и форми. Вместо това всички те се надпреварват да ни заливат с пошлост, простотия и неграмотност! Това каза Паси и много на място го каза. Упрекът беше към медиите, а блоговете бяха използвани просто като един много неудачен пример и повод, ако щете. Иначе спор няма, че Паси се оака (извинявайте, г-н Паси, за просташкия ми речник) с „простотиите“. Най-малкото, не отива на човек в неговото положение да използва такива некрасиви определения в публичното пространство…

    Напълно съм съгласен и с казаното от Marfa!

  26. Че е простак, простак е. Не заради конкретния случай, а принципно. Продажен, нахален, лицемерен.

  27. Pingback: Задържаните коментари « Моето ъгълче

  28. Stile vs. Content
    СТИЛ с/у СЪДЪРЖАНИЕ
    Качество с/у Количество
    Красиво с/у Прозаично
    Стил и естетика на Написаното с/у тази на Казаното ( Графа !!!)
    Подготвен с/у Неподготвен
    Първа с/у Второ сигнална рекция
    Паси – Бедров
    Лид – „Полета на Костенурката“

    Харесва ми анализа Ви на “ Паси / Бедров“
    както и естетиката и стилистиката на езика Ви в блога.
    Също и следващатата пародия/алегория „Цар Траян….“-
    находчив преход по същата тема , но в друга естетическа плосткост.

    Тъй като съм емоционално обвързан с формата и съдържанието на написаното от Вас, ще си позволя да Ви дам мнението си,
    че не е необходимо да защитавате и преобяснявате есетата си
    в коментарното пространство.
    За мен, това намалява ефекта на първонаписаното.
    Персонализацията в отговора на коментара
    би могла да Ви постави в положението на Бедров .
    Това са моите наблюдения на коментарите Ви като цяло.

    Имате Талант и Стил,
    чието съдържание не подлежи на обяснение.
    Пйшете разбираемо и точно , с ясно изразена позиция .

    Fly your talent high , Lid !
    The pleasure is mine.

  29. Бисер, аз пък се радвам, че понякога описва пътя на логиката си и причините да заеме дадена позиция. 🙂
    Освен това, да защитиш нещо, в което вярваш е различно от неотстъпване от гледната точка на всяка цена. И аз се радвам, че Лид прави първото, а не второто.

  30. Иван Бедров очевидно е по-добър в ролята на блогър, след като се спича така ужасно пред собствената си камера всеки път като му зададат неудобен въпрос. Колкото и да ми е неприятно трябва да се съглася с Паси. И не виждам смисъл да заменим подчинената на властта медия бълваща простотия със свободна такава. Контравъпросът към този войн-поет обаче трябваше да е: защо по националната телевизия слушаме чалга а новините избиват на латино мелодрама със смъртни случаи. Не е ли редно властта да даде добър пример като стегне първо собствените си отрочета. И не беше ли Соломончо министърът яхнал друг министър на една снимка, хехе. Явно при него минават само елитарни простотии.

  31. мдаааа,изключително тъпи коментариииии…..и ако с просто око не се вижда елементарника паси,не ви завиждам коментатори. май и вие сте малки пасисчета.

  32. Здравейте ,
    не мисля че всички тези които писаха и говориха срещу изказването на Паси го правят от високи демократични подбуди.Някои го използваха за да си направят реклама.Това говори зле за голяма част от така наречените блогъри,които пишат с елементарни грешки заглавия, като “Паси Убижда блогърите“ . Напишете Убижда блогърите в Гугъл, а не простак 🙂
    Аз съм съгласен до голяма степен с Паси,но само да допълня – за да се показват добрите неща,те трябва и да се случват.
    В противен случай само си затваряме очите.

  33. , но не можеше да пише, говореше турски, но бе циганин и много му се искаше да е богат, но го мързеше и не му се работеше. Затова реши, че за да постигне целта си, трябва да използва нетрадиционн форми за забогатяване. От много лежане пред телевизора разбра, че една жалба до съда в Страсбург, може да се окаже решителният момент, за преврат в живота и финсовото му състояние. Той трябваше да намери за какво да осъди държавата, а после тя да му плати много повече, от тия 400 – 500 лева месечно, дето ги вземаше за дванайсетте си чавета. А не му ли пречеше в действителност държавата, да стане богат? Бяха измислили някакви закони, според които бедният циганин не трябваше да краде, не трябваше да мами старците и дори да проси. Че каква по-голяма пречка от това, да стане богат? Значи ВЕЧЕ му бяха нарушили правата и той трябваше да вземе мерки, за да поправи грешката.
    За да има основание за оплакване обаче, реши да издигне паметник на загиналият геройски ром. Факта, че такъв ром нямаше и всички бяха загинали, я като изпържени пилета по стълбовете за високо напрежение, я като застреляни, при самоотбрана от ограбени собственици на имоти,беше без значение. Те циганите и държава нямаха, но ето че България се отнасяше към тях, по-добре и от родна майка. Той да сложи паметника, а те нямаше начин да не реагират против това. Въодушевен от идеята, с помоща на още двама роми, Хасан отряза жиците, свързващи едно малко селце с града и от тях сътвори фигурата на героя. Върху телената конструкция надянаха панталони, риза и кепе, всичките втора употреба и се получи съвсем същ ром. За по-голяма достоверност, вместо лице поставиха стар, огорял тиган. Така полученият паметник, издигнаха на площада в центъра на града. За да бъде официално откриването, поканиха най-известната ромска певица, бабабар с оркестъра. Накрая паметника бе осветен от арабски ходжа, който с воя си разлая всички бездомни псета в града и околноста. На мероприятието се изсипаха, няколко регистририрани и хиляди нерегистрирани по местоживеене братя роми. Джангърът започна. Естествено, първи дотърчаха представителите на градските медии, а после и представителите на власта. След гръмки изяви от страна на Хасан, за потъпканите му свободи и възможности за забогатяване, дойде ред да отговаря откъде е взел жицата, за конструкцията на паметника. След като той убедително се опита, но не успя да докаже, че е наследство от прадядо му, се наложи паметника да бъде конфискуван от служителите на реда, като веществено доказателство за поредната кражба на цветни метали. В този момент яростно се намесиха 17 правозащитни организации. Те защитаваха интересите предимно на бездомните кучета, мечки и цигани, като за целта бяха щедро финансирани, от европейски фондове и централата на Ал Кайда. Обявиха Хасан за репресиран и дори му написаха жалба, до съда в Страсбург.
    От този ден, всичко в живота на Хасан се промени. Непрекъснато го канеха в различни телевизии и вестници, като му плащаха големи хонорари за това. Участваше в диспути, шоута и телевизионни игри. Вече ходеше само костюмар и с толкова ефектна вратовръзка, че за нея би му завидял дори президента Барак Обама. Извади си визитни картички, на които пишеше „ Хасан – борец за права и свободи!”. Така за изключително кратко време, се сбъдна мечтата на Хасан и той не само забогатя, но се и превърна в герой на братята роми в България и по света.
    А пенсионираната начална учителка Сийка Николова, която бе учила Хасан седем години от първи до трети клас, преглъщаше сухо и си броеше стотинките. След като бившият и ученик бе станал ТВ-звезда и вече го даваха по всички програми на телевизията, тя се отказа да гледа и реши да продаде старият си телевизор. Кой знае, можеше и да събере пари, колкото да си купи половин килограм македонска наденица, а после спокойно да умре. Щеше да издъхне доволна, че най-после е вкусила месце и няма да и натрапват Хасан, нито от телевизора, нито ще го вижда на улицата, нито ще я лъжат по телефона, че любимата и внучка е катастрофирала, и за това да приготви 10000 лв. Тя не държеше на богатството като бившият си ученик и затова с радост би се разделила, с него и подобните му. Би напуснала и страната, която бе майка на ромите, и мащеха на собствените си деца.
    Красимир Бачков

Коментари са забранени.