Преглед на политическите играчи

БЛАГОДАРЯ на Майя Маркова, че написа втори текст, посветен на парламентарните избори. В него описва няколко неправилни мотива за гласуване и прави преглед на основните кандидати: БСП, СДС-ДСБ, ДПС, НДСВ, Атака, ГЕРБ. Текстът е изпъстрен с препратки към англоезичния й блог, в който е разглеждала подробно някои от споменатите политически явления и не само.  Майя не крие политическите си пристрастия.

––––––––––––––––––

И двата текста на Майя са отговор на моя призив да се образоваме преди да направим изборите си след няколко месеца.

През 19те години, които ме делят от първото ми участие в  избори, не научих кой знае какво за политиката и политиците. Смятам, че е време да се поправя. Ето защо пиша текстове (в категориите „политика“ и „избори 2009“), с които се опитвам да си изяснявам принципни неща. По-късно може да пиша и за конкретни политически партии и личности. Още не съм готова за това.

В най-горния ляв ъгъл на блога си напомням за предстоящите избори. Този надпис ще остане до изборите.

В линк категорията „избори 2009“ включвам блогове и сайтове, в които се пише  за политика. Приемам предложения за добавяне на линкове към пристрастни и безпристрастни четива.

Надявам се колкото се може по-скоро да съм научила достатъчно за да участвам в създаването на стартирания от Григор Гачев Учебник по гласуване, който ще бъде в помощ на избирателите и на следващи избори. Приканвам всички които имат време и желание, да се включат. Може дори само с въпроси които си задават. Това ще даде отправна точка на тези, които са готови да предложат отговори.

Участвам във Фейсбук група на хора, които смятат да гласуват.


Advertisements

8 thoughts on “Преглед на политическите играчи

  1. Хубава инициатива!
    Вярвам, че трябва да се гласува с мисъл. Учителката ми по икономика в училище ни учеше да сравняваме икономическите програми на кандидатите – точно ни се беше паднало сравнението между СДС и НДСВ. 🙂 Колко полезно… и май рядко срещано…
    Преди няколко дни видях заглавието на един от постовете ти и после се замислих за моите предпочитания за гласуване. След дебата между ГЕРБ и БСП пък се замислих за икономическите програми на партиите, считани за най-вероятни съставляващи следващия парламент. Поразрових се из сайтовете им, за да видя има ли публикувано такова нещо „икономическа програма“. Обещах си да намеря време да прочета каквото намеря и да ги анализирам хубаво. Така че ще опитам и аз да дам своя принос за гласуването с мисъл… 🙂

  2. Хубава инициатива, Лид.

    Дали да не въвлечем в темата „Гласуване на избори“ и темата „Какво е демокрацията“? Повтарям се, но само с вота си на избори, дори и да сме супер подготвени/ информирани, не ще постигнем трайно подобрение. Ето защо ви каня да прочетете какво казва разбиращ от демокрация и избори. Можете да го намерите полезно.

    „… Много от критиците на демократизацията често правят грешки, които се дължат на неразбирането, че проявите на демокрацията отиват далеч отвъд изборната урна. Вотът е само един, макар и много важен, елемент за организиране на публичния дебат там, където вече съществуват сериозни гаранции за свободата на словото.

    Силата и тежестта на изборите зависят изключително много от възможността за провеждане на отворени дискусии. Самоцелните избори …“ –> повече на http://probujdane.com/statii/sen.htm

  3. @ Цветана – преди няколко години Милен Велчев беше предложил независим панел от експерти да оценява икономическите платформи на партиите. Чувала съм, че се практикува в някои европейски страни. Ето какво съм написала преди 5 години по въпроса: http://www.capital.bg/show.php?storyid=226513 Бива да препрочета и ревизирам 🙂

    @ Павел – това имам предвид и аз 🙂 Необходимо е да сме по-наясно с възможностите на демокрацията, политическата система и пр. Изборите са само част от това.

  4. Може и да не ми повярвате, обаче току що приключих превода си на една великолепна статия по въпроса. (Толкова е пресен преводът, че има и доста неща за доизглаждане, но нямам търпение, та … Ето пускам ви линка към нея предпремиерно.)

    Оказва се, че организираното гражданство може да е много важно и силно, стига да има достатъчно воля и от страна на властта, и от страна на гражданството. Оказва се, че да работим усърдно има смисъл, дори управляващите да не ни обръщат внимание, защото рано или късно ще ни обърнат. Неизбежно! И ние трябва да сме готови за този бленуван момент.

    “ … Някои от най-важните решения в областта на генетиката, новите технологии и енергетиката, се взимат на базата на „обективни” „експертни” мнения, без предварително допитване до повечето заинтересовани. Това разширява пропастта между желанията на хората и действията на управляващите. Но някои примери на активно гражданско участие показват, че е напълно възможно гражданите да са компетентни и по най-сложни въпроси. …
    … Обвиняването в некомпетентност на гражданите досега е постигало единствения пагубен ефект да убива амбициите на по-голямата част от тях, докато в същото време дава необосновано голяма тежест на мненията на малцина, произлизащи от същите тези социални реалности, но не поемащи каквато и да е отговорност пред останалите. Ето защо е дошло времето да изнамерим и започнем да прилагаме нови техники, с които, стимулирайки активното гражданско участие, да запълним дупките на представителната демокрация. Вече имаме и някои хубави примери. …“

    –> http://www.probujdane.com/statii/druga_demokraciya.htm

  5. Властта може да не иска да насърчава гражданството да вярва в здравия си разум, компетентност, сила и пр. … Пък за момента и аз не вярвам в здравия разум, компетентност и бла-бла на гражданството 😀 Имаме още доста да учим. Колко от нас си го признават и колко имат желание и воля да учат?

  6. … „Колко от нас си го признават и колко имат желание и воля да учат?“ – Колкото – толкова, Лид. Ако не си даваме сметка, че имаме още много да учим (защото е невъзможно да е иначе!), или пък нямаме желание да учим, е редно да сме там, където сме. … И нещата си идват на мястото.

    При всички положения аз харесвам много тезата, че „бихме могли да се обединим около идеята за една друга демокрация – следваща, да, волята на мнозинството, но на мнозинството от гражданите, изразили изричната си готовност да учат и разбират нещата в дълбочина.“

    Може би ключовият въпрос тогава е „Как да накараме нашенеца да спре да псува властта и да започне да учи?“.

Коментари са забранени.