Политически старчета

Често чувам оплаквания, че в политиката виждаме едни и същи лица, че е време в нея да влезнат нови хора. Дали първото е непременно лошо, а второто непременно добро?

На политиците (както на лекарите и електротехниците) се възлага извършването на определена работа. Ние, гражданите, сме техни клиенти, и някои области от живота ни зависят от това дали те ще се справят качествено с работата си. Всяка работа си иска майстора, а той става такъв след като е учил – трупал е знания и е развивал умения, оформял е цялостния си светоглед. Това изисква време за теоретично осмисляне, наблюдение и реален опит. Кой от нас би се чувствал комфортно ако знае, че фризьорът, на когото е поверил косата си в момента, подстригва за първи път, да не говорим пък за хирурга …

Нито младостта означава липса на майсторлък, нито старостта наличие. По-скоро е важно наличието на санитарен минимум познания и опит, а това означава санитарен период сериозни занимания с политика. Друга е темата къде и как кандидат-политиците натрупват политически знания и опит. Вярвам, обаче, че част от него следва да се натрупа в реалната политика, защото едно е да гледаш телевизия и да заявяваш, че ако беше премиер / министър, би постъпил иначе; друго е да си, и наистина да го направиш. От позицията на избирател, пък, ми е по-спокойно, когато мога да избирам измежду политически лица, които съм наблюдавала и преценявала.

Резултатите от политическите решения в много случаи дават плод години след изтичането на мандата на тези, които са ги взели. Много от избирателите, обаче, са нетърпеливи и очакват положителни резултати в рамките на 800 дни, например. Те са склонни да дарят вота си на тези, които ги обещават, а след това да ги накажат за неспазени обещания, като го дарят на следващият предлагащ бързи и лесни решения.

Когато мнозинството у нас даде шанс на поредния пожелал да изпробва късмета си в политиката, то, обаче, не му дава нито доверието си, нито съдействието си, а цинично застава отстрани да му гледа сеира. Покрай Google бомбата на правителствения сайт, някои попитаха дали следващото правителство трябва да започне работата си с етикет „Провал“, а други им отговориха, че ако новото правителство докаже, че е достойно и опровергае етикета, ще му бъде снет.

В такава обстановка, в стремежа си да се предпазят от политическо самоубийство, нарочените за новатори се въздържат от инициирането на сериозни промени, за да не предизвикват социално напрежение, и се задоволяват с козметични реформи или пък продължават някои популистки политики, с което не само че не решават проблемите, но ги задълбочават в дългосрочен план.

Гражданите нямат време да се замислят задълбочено, пък и не смятат, че е тяхна работа, а когато политиците избират да не ровят и размирисват, оборите ни си остават неизринати и преливат, но пък се препираме за това как да изглеждат фасадите им.

Ако критичен брой граждани и политици отделяха достатъчно време да си изяснят какво вСЪЩНОСТ е добро за дългосрочно устойчиво развитие на страната и какъв е оптималният начин да го постигнат, щеше да е по-вероятно да се споразумеят за стратегия и план, да започнат работа, а ако работата върви, кой би искал постоянно да сменя работната ръка и ръководителите й? Може би тези, които не се захващат с нея, но пък нямат търпение някой друг да я свърши.

Повече за политиката и изборите, в категориите „политика“ и „избори 2009„, както и в Учебника по гласуване. Очаквам и твоя принос 🙂

Advertisements

18 thoughts on “Политически старчета

  1. И какво всъщност искаш да кажеш? Останах с впечатления на незавършеност или изводите от написаното трябва да останат за мен? В момента България се управлява от коалиция, която даже не знам как може да бъде такава и на всички е ясно, че не става въпрос за интересите на хората в тази държава, а за интересите на всяка цена да си управляващ и е тъжно… Примерно следващата коалиция я виждам като ГЕРБ и БСП и с какво впечатление ще останем за опита и за тези, които гледат просто да са с власт, а не да допринасят за развитието на страната ни… Една огромна бучка е заседнала в гърлата на хората като стане дума за политика и е разбираемо… С нетърпение очаквам да видя какъв ще е театърът този път, очаквам да чета вашите обективни мнения… Лид, ти няма ли да вземеш някаква позиция, която да обосновеш? Пишеш прекалено обобщително и човек не разбира какви са настроенията ти и какво всъщност мислиш, а на мен лично ми е интересно…

  2. Какво имаш предвид под настроения и позиции? Да кажа конкретно за кого ще гласувам и защо? Още е рано. Искам да направя информиран избор дали да гласувам и за кого. Нямам конкретни отговори още. Струва ми се важно да си изясня някои принципни неща, а после ще дойда и до конкретността.

  3. Ние сме достатъчно малка държава за да може приоритетите и общите блага да са ясно дефинирани. На тая малко територия ресурсите са отдавна изследвани и разработени, знае се какво е полезно и какво не. Решения базирани на политически убеждения никому не са нужни. Тук е нужно просто да се мисли.
    И това, че всяко следващо правителство го било страх да пипа го обясни на всички тия правителства които едно след друго не позволиха продължаването на нито една фискална политика. Всички искаха да наложат мнението си и на никой мнението не се позволи да се изяви. Точно икономическите решения дават плод най-късно, политическите дават веднага.
    На мен лично ми е омръзнало от политикантстване. Искам да има някой, който да избера и да не се занимава с политика ами с благото на тия които представлява. Всички нас. Българите.

  4. Ами да, но все пак каква е текущата ти позиция? Какво мислиш в момента? Как ти се струва управляващата партия на този етап? Кои мислиш, че заслужават да бъдат избрани? Има ли някои, които се открояват? Симпатизираш ли на опрделена идеология и възгледи? Примерно- аз не харесвам изруденият комунизъм! Не харесвам и комунизмът! Харесвам свободата на личността и демокрацията, но не злоупотребата с нея. Искам да има решения за престъпността и корупцията, за здравеопазването, за малдите и за старите, за тези, които се развиват и искат да го правят, за образователната система, много неща искам… Коя партия партия предлага това? Май никоя…

  5. Много точно и задълбочено, lyd!
    И нещо достойно за уважение: „Струва ми се важно да си изясня някои принципни неща, а после ще дойда и до конкретността.”!
    Хм, май Ви липсва една характерна нашенска черта – безусловна категорична компетентност без разни глупости като „информация и изясняване”. По всички въпроси – какво точно трябва да правят политици, футболисти, певци… 🙂
    Между другото, чудя се защо би трябвало да ме интересуват Вашите лични предпочитания и политическа позиция? Вероятно за да знам дали да Ви харесвам писанията или не… 😀
    ………….
    С думата „коалиция” е добре, че свикнахме. Оттук нататък друго, освен коалиции не виждам. Всъщност колко правителства от 90-та насам бяха чисто еднопартийни?

  6. Графе, вашите изказвания са винаги на висота за което евала! Тънкото ви чувство за хумор също ми допада много, но някакси бягате и вие от основното в темата, а би било да ни дадете повечеко мнение поне с желание… Така простите хора да се образоваме! Коалиция ще да е, и аз така ги виждам нещата, което ме кара да си мисля дали вече не трябва да гласуваме с два гласа за две партии, които искаме да са в коалиция, защо не и по три пъти… Объркана работа! „Царя“ не го ли изгониха именно комунистите от България? Не избиха ли доста от роднините му? Обаче сега коалиция?! Не е ли смешно?

  7. Много си права. Нито една политическа партия не предлага решение на проблемите които те вълнуват, тъй като не е част от него. Централизирането на властта изобщо е ужасно лоша идея. Аз предлагам в училище да почнат да преподават алтернативни политически философии. Например теченията в политическата философия Анархизъм могат да запълнят цял учебник.
    За да отговоря пряко на въпроса, нито една политическа партия не ми се струва добро решение на каквото и да е. Когато всеки отделен индивид стане разумен и съзнателен, то тогава и само тогава, ще имаме добро общество и проблемите ни ще бъдат решени.

  8. Съгласен с казаното. Този модел се повтаря отново и отново:
    1. Идва Спасителя, който ще оправи държавата.
    2. Гласуваме доверие (или по-скоро гласуваме недоверие във всички други), след което сядаме и гледаме какво ще стане
    3. Минават няколко месеца и шефа не ни е повишил заплатата, сметките ни не са намалели, нямаме повече успех в личния живот.
    4. Някой се развиква „Правителството е корумпирано! Затова сме толкова зле!“
    5. Почваме да викаме че сме излъгани, поредните политици са доказали че не може да им се има доверие, и че всички са маскари.
    6. Връщаме се на точка едно и цикъла се върти безкрайно.

  9. Драги Gabfest, благодаря за добрите думи!
    Дали не трябва да гласуваме за 2, че и за 3 партии и аз отдавна мисля. Там е истинското решение да се промени нещо към добро. И не е заиграване с абсурд, а съвсем лесна за решаване задача. При мен има категория „Избори и изборджии”, в нея става дума за метла ( 🙂 ) – ще Ви бъда благодарен ако полюбопитствате и ако напишете мнението си.

  10. @ Sepuko, засега имаме и централна власт и ако не ни се ще да правим революция (с оръжие, кръв и пр.), ще се наложи да я слагаме в сметките. А може би на този етап тази власт не е непременно нещо лошо, но това е друга тема.

    @ Gabfest/Димитър, нито аз, нито Графът бягаме от основната тема, защото тя е дали е хубаво или лошо да има стари лица в политиката – по принцип. Тук не дискутираме конкретни политически сили и политици. Както съм казвала и друг път, не съм следила отблизо изявите на родните политици, така че ми е трудно да кажа кой ми харесва и кой не. Предстои да попълня тези пропуски, да наваксам някак историята с помощта на други хора. Вероятно ще дам възможността конкретни политици, партии и коалции да бъдат обсъждани в блога, но малко по-късно.

    Продължавам да настоявам, че трябва да разбираме процесите по принцип, за да знаем какво може и какво не може политиката и в кои сфери на живота ни влияе и по какъв начин. Едва тогава можем да преценяваме политиците.

  11. Анализът на гусин Лефтеров е правилен, той показва последиците от точно тоя тип централна власт, който ние толерираме. Не е нужно да се правим на хайдуци и да променим нещо насилствено. Защото то няма да се промени така. Трябва ние да се променим, не да очакваме условията около нас да го направят и покрай това да бъдем променени и ние. Затова казвам, че хората преди всички трябва да търсят информация, да се образоват, да бъдат критични и към образованието си, към всяка информация, която получават, към всичко общоприето.

  12. @ Sepuko Не съм мислила дали това мислене е последица от централната власт, но си струва да помисля 🙂 А ние точно това правим – опитваме се да се образоваме 🙂 Ще се радвам ако пишеш по горния въпрос в блога си и ни известиш 🙂

  13. Отреждаме на политика и политиката прекалено голяма роля, момчета и момичета. А би трябвало да се огледаме, ослушаме и разберем дали наистина сме толкова безпомощни, или просто предпочитаме да се мислим за такива. Последното е много по-лесно: „другите са ми виновни“. Но ако и аз имам участие във случващото се, ако с ежедневното си (без)действие, униние, мълчание, го правя възможно да се случва, … тогава нещата се усложняват. А сложните неща плашат … досега.
    Предлагам да спрем да се плашим. И от утре да започнем да проучваме, защо и как бихме могли да пробием системата със собствен градивен план и труд. Ето, аз мисля, че съм намерил своите отговори на тези въпроси, но те са персонални. Те са си моите отговори. Ти намери своите, ОК?

  14. @ Павел Лазаров – как успя да премериш колко голяма роля и отреждаме, пък и кого сложи в това „ние“? Аз лично се опитвам да изясня и да покажа докъде се простира въздействието на политиката върху живота ни. За да „пробиваш системата“ (каквото и да означава това), трябва да я разбираш.

    Пък дали ще правиш нещо сам или ще се събереш за целта с други всеки сам избира 🙂

  15. Лидия, 🙂

    Като казвам „ние“, имам предвид ние, „българите“, и ние, „недоволните“ (без да сме задължително българи).

    Съдя за прекалено голямата роля, която ние отреждаме на политиците, по мрачните коментари и прогнози наоколо; от гневните викове по блогове и форуми; от надеждите, че някой ще дойде и ще ни оправи (за 800 дни примерно); от призивите за възмездие и за отзоваване на „корумпираните“ без предложение кой да ги замени; от липсата (най-общо) на една собствена градивна позиция; от новините пълни с политици; от истерията около избора ми да гласувам или не на парламентарни избори. От тези и още 34 работи, които ще ти спестя засега 😉

    Виждам, че си ме разбрала добре. Аз апелирам именно за (и всъщност се занимавам с) изследване на системата с цел разбирането и промяната й. И за обявяване на мораториум върху оплакванията. Баста!

    … Ето, аз се обръщах повече към коментаторите на твоя постинг, отколкото към теб, с която, знаеш, имаме сходни виждания за нещата.

  16. Дали пък да не се включа конкретно с имена:)
    Аз няма да гласувам за Бойко Борисов и младата му партия. София никога не е била толкова зле. Нищо не е свършено. Бакия след бакия, абсолютен батак и само оправдания за несвършена работа. Все не е той виновен.
    Не искам да управляват хора, които не носят отговорност за последиците от действията им, от които страдат в случая 2млн. софиянци. Не искам!
    Искам отговорни за действията си политици.
    Такива, които ще спасят планините и курортите от безумната урбанизация, която е в интерес на частни инвеститори.
    Такива, които ще намерят решения за трафика, който прави въздуха да се ВИЖДА!!!!
    Извинявайте, за гневния ми пост, но вече ако чакам повече от 15минути на някоя спирка на кръстовище започва да ме боли глава – много прах, ужасен шум и мръсен въздух. Аз подивявам, а какво остава за децата – те са толкова първични и истински. Агресията естествено избива на някъде.
    Още веднъж моля да ме извините!

Коментари са забранени.