Познаваш ли Р.Г.?

Понякога избираме да излъжем, за да си спестим обясненията, след които ще останем неразбрани. Тези лъжи не ни отдалечават от истината, а изобличителите им не се приближават към нея. Но някои си въобразяват, че могат да ни познаят по делата ни. Изискват от нас постоянство и ни държат сметка за поредното противоречие. Но ние сме снизходителни към тях, защото не знаят, че пътят на парадоксите е пътят на истината, но това не ни пречи да се самоизмъчваме заради непоследователността си.

Да стоиш настрана от човечеството не е в противоречи с любовта към него, и това прави невъзможна преценката ми дали ако беше жив, Ромен Гари щеше да е във Фейсбук, и ако беше, дали егалитарно щеше да приема повечето покани за приятелство. След като прочетох книгата й, предполагам, че Нанси Хюстън би могла да предложи отговор.

И двете си позволяваме на говорим на ти с Ромен, но допускам, че го правим, защото никога не сме разговаряли с него лично. А ако бях? Дали първият ми порив щеше да е да го спася или да станем приятели? Второто ми изглежда по-мъдро и завинаги, някак по-далече от сантименталното самодоволство и самозаблудата.

Всъщност исках да ви запозная с Ромен Гари, с когото преди време ме запозна Иво Христов в третия брой на L’EUROPEO. От Р.Г. съм чела само една книга, но смятам да прочета още – заради самия него – обичам да чета написаното от хора които намирам за близки (като Айрис).

С какво е толкова специален? С предаността си към истината и красотата, щедростта, умението не само да прощава слабостта, а и да защитава правото на слабост.

„Това е просто твоят евреин, скъпа. Все същият. Тоя мръсник пак се отърва. Е, в края на краищата, нищо не мога да направя. Неизтребим е. Ела, скъпа. Този не може да пукне. Ела мила. Той не пречи на никого.“

Advertisements

9 thoughts on “Познаваш ли Р.Г.?

  1. Ако не си чел La vie devant soi, значи не си чел Гари.
    Между другото, българският превод е доста некадърен.

  2. „Животът е Пред Теб“ има и филмова версия от началото на 80-те.
    Френски филм със Симона Синьоре.

  3. Здравейте Лид,
    Благодаря за коментара.Възползвам се от вторият Ви пост за РГ.Ще се опитам да Ви обясня за какво точно ставаше дума в предишния ми кoментар.Обещавам, че повече няма да Ви занимавам с коментарите си.Научих достатъчно за блога и блoгера.Позабавлявах се добре,благодаря. Естествено, ще продължа да чета написаното от Вас и в бъдеще. И така:
    Предметът на несъстоялата се дискусия,който непонятно защо
    остана неразбран,не е самият РГ,а фактът,че неговият роман може да заличи интереса към Екзюпери. Да,парадоксално е , че един такъв сюжет може да отнеме желанието да се връщаш винаги и винаги към Малкият Принц, една толкова дълбока и поетична книга.Това е една изключителна притча за самотността на човека и единствения лек срещу нея-отдаването на другите. Аз съм техничар по образование и натура.Като четец съм само любител. Николай Лилиев казва ,че Малкият принц може да се чете и препрочита безброй пъти, като вечните книги. Не е въпрос на Авторитети.Те, подобно на Гьобелс и културата, ме карат да се хващам за кобура.Думата е за Професионалист в литературата. За мен лично Малкият Принц е една от книгите, които заедно с библията винаги ме съпътстват, където и да съм.
    Не парадоксално, абсурдно е твърдението, че cте израстнала Малкият Принц като отесняла дрешка.Значи ли това че cте израстнала Сент-Екзюпери ,защото Малкият Принц е самият той?Възможно ли е да откриваш красота, нежност,поетичност в РГ ,А ДА НЕ ЧУВСТВАШ ОЧАРОВАНИЕТО И БЕЗПОДОБНАТА НЕЖНОСТ на Екзюпери? Може ли да се окачествява като недостатъчно зрял и мъдър поетът,който сроди човека със земята,пустинята,водата , звездите? Въпросите ми са риторични,не желая и не очаквам отговор… Да се върнем към Гари и мисълта му че “всичко се обяснява с депресия…” И ПОСЛЕДВАЩОТО “ Добре се позабавлявах….” Друг огромен парадокс,но зад него за мен лично не се крие никаква житейска истина, а само огромна доза поза и суета….Може да го чувствате близък, да cте на ти с него, но не слагайте редом с името му името на Екзюпери. В това име всичко е изключително: и писателят,и мислителят, и летецът-пионер, и човека.. За него са написани повече от десет книги, но неговият образ тепърва ще се открива. Екзюпери е Единствен в изкуството. Той няма предшественици и не е оставил школи.. Негови са думите: “Ако посадите един дъб,напразно бихте чакали да се подслоните скоро под неговите листа“. Не е важно,че за романа “Земя на Хората” получава Голямата Награда на Френската Академия, че е в Пантеона на Великите Французи, ВАЖНОТО Е ЧЕ ТОЙ Е ОБИЧАН И ПРЕВЕЖДАН по всички меридиани на света.И накрая мое лично мнение е, че един такъв блог би имал смисъл и стойност, ако развива усет и вкус към истинските ценности, защото по думите на Екзюпери, ПУСТИНЯТА НЕ Е ТАМ,КЪДЕТО ХОРАТА СМЯТАТ ЧЕ Е .

  4. mе, извинете закъснелият ми отговор.Аз също не съм съгласен във всичко с Малкият Принц. И ние, останалите мъже сме Малки Принцове.Не е само той.Та нали всички жени очакват или търсят своя Принц. Е ,накрая заклещват нас, Малките Принцове.И още,не всички жени са Рози.Според мен, повечето са като Магарешки тръни – отлична храна за Магарета.

  5. lyd, относно нарцисизма
    Беше ми на гости в PG мои близък познат.Човек на изкуството.Цигулар е някъде в Германия.Пълничък, оплешивял.Един ден,гледайки се самовлюбено в огледалото изтърси : Толкова сам хубав, толкова се харесвам,че ми иде сам да си го отпера.
    Три дена след това не спрях да се смея.И до сега ми оправя настроението,като се сетя за нарциса.

  6. Тони, не четете внимателно 🙂

    Текстът за Малкия Принц съм писала доста преди да чуя за Ромен Гари. Можете да видите сам. Така че няма как романът на Гари да заличи интереса ми към романа на Екзюпери. Историята ми с Екзюпери е стара 🙂

    Повтарям, че не познавам останалата част от творчеството на Екзюпери и не я отричам – би било неразумно да говоря за книги, които не съм чела. 3 пъти казах, че не отричам Малкия Принц, но да, чувствам се по-пораснала от него. Не виждам защо това трябва да Ви обижда, макар и да се отъждествявате с Малкия Принц. Никой етап от човешкото развитие не намирам за обиден; а Вие?

    Не се възхищавам на Розата, не се отъждествявам с нея – за мен тя е егоистично и капризно същество. Не е по-малко суетна и не позира по-рядко от Ромен Гари 🙂 Но нека бъдем снизходителни и към двамата 😉

    Не търся Малък Принц; и да го срещна, не бих го заклещила – да заклещвам не е по вкуса ми; предпочитам да съм с пораснал мъж, когото на манипулирам, за да ме полива и отглежда под стъклен похлупак. Да си пораснал, не означава да си изгубил нежността и пр.

    А защо виждам и у Гари неща, които могат да се открият у Малкия Принц … може би сърцето ми позволява 🙂

    Не мисля, че жените които не са Рози са непременно Магарешки тръни. Не бих нарекла и мъжете магарета.

    Съжалявам, че това Ви обижда. Наистина.

  7. 1. Тони, не четете внимателно

    Жак Рение, почти шейсетгодишен в средата на 70те е герой от Съпротивата, …..
    …………………………………………………………………………………………….
    И аз, Ромен, намирам фройдовата психоанализа за пошла, но то е заради ограничеността й и претенциите й за универсалност. Иначе не, не мисля, че психологическото самопознание е пошло, нито пък че ни лишава от щастие. Всъщност този, когото наричат “най-щастливият човек на света” е истински французин А аз с удоволстие бих изследвала връзката ти с майка ти – защото съм майка, и защото си ми много по-интересен от Екзюпери.

  8. mе или lyd,
    Критикувайки Съвършенството, неизбежно стигаме до пародия от рода на тръните и магаретата.
    Миналият век донесе на човечеството Съвършенството в Литературата (Екзюпери) и Съвършенството в Музиката след Моцарт – (Гласът на Елвис,оркестъра на Дюк Елингтон и китарата на Toммy Еммануел).
    Който не е успял да се докосне до тях,или ги отрича,напразно е живял(според мен).
    Надявам се да не ме обвините в идолопоклонничество.
    Уверете се сами:

  9. Ех, Тони, идолопоклонничеството ще Ви погуби 😀

    Тъй като не намирам нието едно човешко творение за съвършено, няма как да съм критикувала Съвършенството 😛 Струва ми се, че не съм критикувала и несъвършенството в лицето на Екзюпери, но се уморих да го повтарям

Коментари са забранени.