Какво ме интересуват турците

Повечето връстници на сина ми или не са чували словосъчетанието „възродителен процес“ или не подозират към кой период от българската история се отнася. Но всички те имат изградени представи за „Атака“, „СКАТ“, „ДПС“, Волен Сидеров и Ахмед Доган.

И аз не знам кой знае какво, макар че през 1989, когато „възродителният процес“ волю-неволю беше усетен от всички български граждани, бях на 18. За късмет, на нашето семейство дори не се наложи да бере и ниже тютюн, тъй като баща ми работеше като инженер на „национален обект“, а майка ми, на която като учителка щеше да се предостави някой и друг декар, претърпя операция. Успях да си купя чудесен чифт официални обувки за абитуриентския бал с бележката, която ми издадоха от училище. В нашия град нямаше сблъсъци между силите на реда и протестиращи турци, понеже тук не протестираха по улииците. Единствените ни семейни приятели турци успяха да удържат на натиска от страна на заминаващите си роднини и останаха.

Слуховете, които стигнаха до нас бяха, че всеки турчин имал списък с българи, които трябва да избие, че турски радиостанции агитират българските турци да се приберат в Турция преди турски танкове да навлезнат в България. Твърдеше се, че в магазините липсват луксозни стоки, а в аптеките лекарства, за да не ги изкупят заминаващите турци.

Родителите ми се възмущаваха от българите (включително от най-близките ни роднини), които се възползват от ситуацията, за да купуват на безценица недвижими имоти и коли от заминаващите, както и да присвояват добитък и останала покъщнина.

Съседка на най-добрата ми приятелка от училище, абитуриентка като нас, не искаше да заминава – обичаше училището си и гаджето си. Замисляхме бягството й от къщи, когато се оказа, че баща й е скрил паспорта й. Накрая я принуди да замине. По-късно чух, че учи в университет и живее по-добре отколкото е живяла тук. В същото време по телевизията гледахме „обидени“ български турци, които се връщат от Турция – Гарелов се беше разположил на граничния КПП.

Връщам се няколко години по-назад от 1989. Бяхме чували, че някои турци се съпротивляват срещу смяната на имената, но безрезултатно, тъй като им е упражнявано насилие. На летните пионерски и средношколски лагери турчетата настояваха да ги наричаме с истинските им имена, но ръководителите следяха да не го правим. Чувствах се неловко.

Повече не знам, защото, съм етническа българка, която не е имала съученици турци в гимназията. Приятелите ми турци са малко. С Юнуз сме се опитвали да изясним каква полза са очаквали от „възродителния процес“ авторите му, но не сме стигнали до значими изводи. Мергюл пък обича да се възмущава от некачественото образование на село, а аз я успокоявам, че и в града е същото. Когато ми каже, че племенникът й не говори добре български, аз я успокоявам, че българчетата в града ни са толкова необразовани колкото и племенника й, само дето не говорят на турски, но пък пишат зле на български.

Защо пиша всичко това? Защото тази година се навършват 20 години от протестите на българските турци срещу „възродителния процес“. Какво общо има това с мен? Защо не се грижа за правата на българите в Македония като съм българка? Защото не мога да се грижа за всичко по света и живея в България.

В този блог съм писала доста за българските турци и Исляма. Може би някой ден ще намеря всички текстове и ще ги поставя в подходяща категория. Голяма част от тях могат да бъдат намерени в категорията „политика“. На първо време можете да прочетете този текст.

Препоръчвам ви поредицата на mediapool, в която могат да се чуят гласовете на тези, които лично са изстрадали „възродителния процес“ и са се борили срещу него – и българи, и турци – една нова епопея на забравените.

Бих се радвала да прочета тук коментари и от други, които няма да бъдат поканени да разкажат спомените си в mediapool и други по-известни места. Можете да ми изпращате и материали по електронна поща – текст, аудио, видео.

Advertisements

15 thoughts on “Какво ме интересуват турците

  1. Възродителния пороцес е логична последица от тоталитаризма. Свобода липсваше на всеки, но на някои хора това се отрази по-силно и те избягаха, главно защото можеха да си го позволят – не бяха чак толкова свързани с държавата чрез патриотарския национализъм, проповядван в училище (това го помня, то става и сега де). Съзнанието им, че са „не съвсем истински българи“, създадено и подсилвано от отношението на режима към тях позволи на капката на недоволството да прелее чашата на търпението им, докато всички останали търпеливо чакаха добрите дни на светлия комунизъм да дойдат. Е, малко след това и на тях им писна де…

  2. Чудесна статия! Искрено се възхищавам на позицията ти по въпроса! И благодаря, че ми даде вазможност да науча доста нови неща за т.нар. „възродителен процес“. Аз по онова време бях малък, но смътно помня как ни промиваха мозъците с омраза към турците. Даже една вечер с тревога питах родителите си къде се намира Турция, с надежда да е от другата страна на земното кълбо, белким новият им завоевателен поход към България бъде спрян някъде по пътя… :/ Пак онова време в селото на баща ми, където ходех през ваканциите, имаше няколко турски семейства (вероятно разселени, не знам). След първоначалния ми детски ужас, че някоя нощ ще ни превземат и ще ни изколят докато спим, ми беше обяснено, че имало и добри турци и тези били от тях. Работливи хорица, с децата им си играехме по ливадите, не си спомням да е имало проблеми, но сред бабите и дядовците ни се усещаше известна дистанцираност и недоверие.

    Радвам се, че цялото това облъчване от онова време не ми се отрази и по-късно успях да си съставя независимо мнение по въпроса. За съжаление, много други мои сънародници нямат същия късмет, затова сега повтарят като облъчени едни и същи празни приказки, чели-недочели, чули-недочули и упорито отказващи да мислят и разсъждават…

    Иначе дали ви прави впечатление приликата между лозунгите на тогавашната комунистическа власт и лозунгите на някои пръкнали се в последните години партийки и движения? Същите тъмночервени активисти, със същите националистически лозунги, и сега сеят омраза и разделение сред хората, за да си въртят политическите игрички. Калко тъжно е всичко това! Не толкова, че има политици тарикати, които се заиграват с турския въпрос, за да трупат дивиденти, колкото, че има толкова необразован и неосъзнат народ, който им се връзва на манипулациите и провокациите. Тъжно, тъжно… :/

  3. Майка ми и баща ми помогнали на едно изселено семейство. Дали им лекарства, защото с тях пътувало болното им детенце. Накарали ги насила вечерта да си съберат набързо багажа и да палят колата си. Детенцето им било с температура, но не са им оставили време даже един аспирин да намерят. Ние всъщност бяхме малко встрани от цялата работа, в района, където живеехме нямаше турци, но всички знаеха какво се случва. А хората са били толкова притеснени, че са се отлконили от пътя си, за да потърсят помощ. Нечовешка работа.
    Яд ме е, че комунизмът така и не бе публично осъден. Унищожил е повече хора от холокоста.

  4. Едно уточнение: темата за възродителния процес ли е или по-широко за българските турци?
    Защото първите опити за насилствена смяна на турските имена са още от царско време.
    А ако това е в центъра на вниманието, не е зле да се погледне и настоящия момент – http://www.novinar.net/?act=news&act1=det&stat=center&mater=Mjg2MTsxMjA=&sql=Mjg2MTszNQ==

  5. Учителят ми по история от гимназията (аз влязох в гимназия през 1990г.) твърдеше, че според соц. конституцията, турското малцинство е могло да поиска автономия при достигане на 25% от населението. Мотивацията на възродителния процес е била намаляване на броя на турците, с цел да се избегне тази възможност. Ако е вярна тази интерпретация, нямам представа защо просто не са променили конституцията, но това е въпрос за юристи и историци. Между другото, по подобен начин през 70те години, норвежци, шведи и финландци са се опитвали да асимилират населението на Лапландия.

  6. Темата е за възродителния процес, но това не пречи да се погледне в по-широка перспектива 🙂

  7. Темата е конкретна и смела :
    насилствената смяна на имената на 15% от населението на България
    в така известния „Възродителен Процес“ в периода 1985-1989.

    Колко чудно, че благородни съвременици на тази „патриотична инициатива“ на комунистическото правителство сравняват най-царственно с доброволната смяна на името от граждани във вече свободна и демократична България. Очаквах повече доблест от единствения коментиращ по горе очевидец на този вид националистически геноцид.
    Очевидец съм на насилието, погропмите, арестите, взимането в запас в армията на български граждани с мюсюлмански имена за непределено дълъг период от време, оскверняване на религиозни храмове – не само джамии, но и християнски,под командата на корпуси за бързо реагиране .
    Танковия батальон и мото-стрелковата рота на поделение 55430 -Хасково ( входа на парка Кенана , Лид) бе специалната ми журналистическа задача, като бивш възпитаник на тази школа 1973-75, както и в качеството на дългогодишен сътрудник на „Йени Ъшък“ и „Йени Хаят“/ „Нов Живот“ …издания на ЦК на БКП на турски и български езици и предназначени за българските турци.
    Хуманизмът на народната армия граничеше с този на царската
    и някой трябваше да го отразява.
    Психологически терор и уволнеяване на колеги журналисти не само от турски произход, но и етнически българи, от вестници, списания, радио в София и провинцията в периода 1985-87 бе норма на национално сплотяване около идеите на Партията в медийте тогава.
    За мен това бе последния спомен от комунистическия режим.
    Имах шанса да ми бъде спестен апогея на Българския „национал-социализъм“ от 1988-89 след емиграцията ми в свободния свят.
    Както в България, така и по света познавам българските турци
    като трудолюбиви и честни хора, които не се срамуват да кажат,
    че тяхната Родина е България.

  8. Жилов,
    благодаря Ви за линк-а към блога на Жоро Пентаграм.
    Впечатляваща трилогия с ярко изразена гражданска позиция
    чиято хуманна переспектива поразява с откровенността си и днес.
    Впечатленията на автора са ферментирали цели 24 години
    и на зряла възваст (43-44) той пише своята изповед за
    Възродителния Процес.
    Освобождаващо и терапевтично за будната съвест на Пентаграм.

    Подобни събития, по същото време 1985-85, по същите места – Източни Родопи,преживях и описах на зрялата вече възраст – 31.
    Браздите в съзнанието ми са, може би, не- по малко болезнени
    и погребани във времето и географското разстояние.
    Българската народо психология проявява определено класов белег
    в дву и триизмерниоста на проявите на
    национализъм в сртесова ситуация.
    Бъзродителния процес или предстоящите в България избори 2009, извикват на повърхноста на нашето Днес всички тези
    атавистични инстинкти за съмосъхранение на индивида,
    както и за Защита на Държавата и нейните ведомства,
    в рамките на установеното „статус кво“ от преди и след 1989.

    Възродителния Процес бе оркестриран и изпълнен от
    службите за Защита на Държавата с цел за подчинение на
    българското население в процеса на Перестройката
    и предстоящите промени от края на 1989.
    Организирания терор срещу българските мюсюлмани
    бе катализатора за националното ни сплотяване около новосъздавщите се структури на пост тоалитарна България.
    Лидерите на ДСП и останалите съществуващи държавни ведомства
    са съавтори и съочастници в тази национална драма.
    Най-опасният враг на Държавата
    винаги е бил и ще бъде Мнозинството,
    което би отказало да се подчинява.
    В Българския Модел , това е етническото Българско население.

    Ще завърша коментара си по повод годишнината
    и съвременото звучение на Въз-Родителния Процес
    с една китайска поговорка:
    „Ако изкаш да подчиниш 100 маймуни –
    убий една от тях за назидание „.

    С уважение към доблеста на Лидия
    и всички, които я уважават със своето присъствие в блога й.

  9. Към Графът и линка със статията в новинар – тендецията към смяната на имената с български не се дължи на чувства към родината или социален натиск да кажем. Обяснението ми бе дадено от колега и мой набор етнически турчин и дете на „изгонени“ , та той каза така : „Ако нещо стане в Турция …. , с българска лична карта летя много по лесно до Германия, отколкото с турски паспорт.“ Пресметливо и елементарно! Почти всички колеги турци имат лични карти с БЪЛГАРСКИ имена (виждал съм ги!, а те не са малък контингент). В Турция ги окачествяват като „предатели“, в България – „ей заради такива сме на тоя хал“, други пък ги оправдават. А ве стреляни кучета са. Няма лошо – „всеки се спасява кой как може в тая държава“ (от тате го знам 🙂 ). По-скоро ме притеснява факта, че България в момента е дестинация за децата на изселниците, поколението „втора ръка “ го наричам аз. Те говорят турски, развален или никакъв български и мноо-развален или никакъв – западен език, не са наясно защо са тук или ако са наясно – то това е за да не са в Турция, където бъдещето им е начертано вече от родителите( за следващите 40 години), завършват висше образование не защото им се учи или разбират нуждата от такова, а защото не могат да влезнат за такова в Турция или някаде в Западна Европа, или просто за да отбият военна служба и да си отживеят 5 години в „курортния“ Студенски град и най-често защото изпитите тук могат да се плащат (к“во пък нали носят пари в BG). Повечето казват, че ще се върнат в Турция, ама не са наясно какво ще работят и как ще се оправят там, защото „конкуренция колега много голяма“. На някои им харесва Студенткия град, казиното и колежката Славея от бара снощи (особено се натъртва на колежката Славея – кво пък нали носят пари в BG 🙂 ) , други ти говорят за Аллах, “ fucking americans and jews “ и дали бих си сменил религията и стана мюсюлманин, трети при запознаване ми казват дирекно на втора реплика “ Ботев педерас“ и комукацията ни приключва тук, на други родителите им говорят прекрасно български, но те не желаят да научат и дума, въпреки че са в София вече 4-та година. Други карат А8-ци, рингтона на телефона им е зурна ( която ехти на max, най-често по време на лекция-не знам дали е случайно 🙂 ), на врата им виси голям медальон с формата на полумесец, а логото на GSM-ма е „Младежко ДПС“ ( и нямали от дпс-то кадри…. ами че те са в университета още, каде ги търсите вие 🙂 – няма лошо нека си ги произвеждат кадрите, но да ги произвеждат без да им плащат изпитите и да ги научат на поне елементарен български). Те така……..! Млади хора със много смесени чувства и …. нещо сбъркано……., не знам какво.

  10. Благодаря, alex, за информацията. Разбрали сте защо дадох линка. И аз горе-долу така си обяснявах този факт – с „интереса клати феса”. 🙂 Пред интереса отстъпват всякакви душевни трагедии и няма никаква нужда от насилственост.
    Колкото до възродителния процес няма да пиша ферментирали спомени, въпреки, че по него време имахме 3 турски семейства близки приятели. Не виждам смисъл. Защото не е нещо уникално, току що измислено от комунистите – отново царствено ( 🙂 )напомням, че възродителният процес беше 4-та поред такава акция, като първата датира от царско време. За обективност…

  11. Моля бъдете внимателни и прозорливи, вас Ви манипулират с темата, има много други по-важни теми засягащи живота на всички и на отделни групи на българските граждани, като демографски срив, политическа корупция, размиване на държавността, извращаване на културата и образованието, търговци в здравеопазването и т.н…… Възродителния процес е несравним с лагерите в които се затваряха поборниците срещу комунизма – там убиваха, а някои ги хвъляли за храна на прасетата и т.н., Но Вие сте с нежни души това не е модно. Добре възродителен процес – безспорно нарушаване на права, но защо ? Отговора го виште в делото „Лиани“ за ДПС, дори на най-висшия орган на държавата отказаха пълна информация, а обръча от фирми, сараите, виште наглото държанието по телевизията на кандидатите на ДПС за ибори за народни представители 2009г., ехидното и подигравателно отношение с всички българи на Доган, а политическите еничари в медии, политика, власт, а потурчване на българомохамедани …? Не това не са верски проблеми и старите българи са имали тази вяра, а с християнството са се цивилизовали и всеки знае, че вярата не е лошо нещо. Тук трябва да поставим критерии международни и европейски – не трябва да се минава границата на човечността и злоуподреба която се насажда, че смяната на имената е вечен български грях и с тази тема да се спекулира на всички избори, а какво е арменския геноцид , а какво е българския геноцид и изгонване на българите от тракия / изгонват те и ти завземат всичко къщи, покъщина, ниви, животни …/ А какво са Кипър и кюрдите ?…. ОПОМНЕТЕ СЕ БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ СМЕ ВСИЧКИ И ТРЯБВА ДА ПАЗИМ НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ НА БЪЛГАРИЯ .

Коментари са забранени.