Умерена събота по време на криза

от http://www.treehugger.com/

от http://www.treehugger.com/

Тази сутрин, когато Стоян тръгна за училище, а Георги за работа, докато си правех чай и мислех какво ли да им предложа за обед днес, си спомних времената, в които работех толкова много, че нямах сили и желание да направя дори сандвич. По-често вечерях навън, задължително пиех „твърд“ алкохол всяка вечер, и пушех поне по кутия и половина на ден. Редовно пиех витамини и други вълшебни произведения на фармацевтичната индустрия. Физическото ми оцеляване струваше доста повече от това на повечето ми познати, но нямаше начин – трябваше да съм жива и здрава, за да мога да работя много, за да изкарвам толкова пари, че да продължавам да оцелявам. Веднъж си казах, че докато повечето хора работят за да живеят, аз живея за да работя.

Всъщност не бих искала да работя за да живея. От известно време знам, че не искам работата и оцеляването ми да са обвързани. Но това е друга тема.

Ето защо сега работя много по-малко, но пък и оцеляването ми струва по-малко. Уча се да се отърсвам от протестантското чувство, че докато не работя, водя безполезно съществуване, което не само че няма да ме отведе на небето, но и ще ми поднесе възмездие на земята.

Проблемът е, че съм от малкото хора, които могат да си позволят да намалят в пъти работното си време, пък и не се знае още колко дълго обстоятелствата ще бъдат благоприятни за мен. Живеем в свят, в който не само лесно се изкушаваме да купуваме, но и лесно се подвеждаме, че не можем да си позволим да не купим. Освен това, доколкото живеем в „цивилизовани“ общности, се налага да се придържаме поне към минимум стандарти – заради спецификата на инфраструктурата, законодателството, технологиите и пр. Повечето хора нямат контрол дори върху избора как да се отопляват и обличат, как да осигуряват старините си.

Но това е цената, която плащаме за да живеем в цивилизовано общество. Струва ми се, че за повечето хора е твърде висока. Ето защо, докато четях „Уолдън“ на Торо подчертах изречението: „Който не яде, не трябва да работи“.

Още по темата:

анкетата на Еленко

тумба-лумба тра-ла-ла – мои мисли за щуреца и мравката

За кризата … позитивно –  от блога на Seasons

Emptying Pandora’s box – Roger Cohen за кризата

Как да си построиш евтина къщичка като тази на Торо – от Shelter Seeker

Advertisements

9 thoughts on “Умерена събота по време на криза

  1. „не искам работата и оцеляването ми да са обвързани. Но това е друга тема”
    Точно тя, „другата” тема би трябвало да отговори на тази.
    Изобщо възможно ли е да се живее без да се работи? Не в тесния смисъл на цивилизования свят за „работа”, а в широкия на Битието – полагане на усилия.
    Не е. В живия свят няма такъв прецедент.
    При нас, хората, проблема е друг – мярата. За което говорите и Вие в личен план. За „необходимостите”, за които сме задължени от Битието да „работим” и за „животностите”, за които трябва да работим в „цивилизованите общности”.
    ………….
    “Който не яде, не трябва да работи” има точно толкова смисъл, колкото и всеизвестното „който не работи не трябва да яде”. Уеднаквява ги коварната думичка „трябва”…

  2. Мммм на български казваме „трябва“, но на английски то се разделя на „не е необходимо“, и “ не бива“. В този смисъл двете изречения са различни. Докато бг поговорката се солидаризира с мравката (от баснята за щуреца и мравката) и оттам обявява за неценни и паразитни неработещите в общоприетия смисъл на думата, Торо смята, че ако не ламтим за много, няма да ни се налага да се претрепваме от работа в „цивилизования смисъл“ (който Графът нарича „животностен“ ) с едничката цел да си осигурим консумация 🙂

  3. Може много да се задълбае по тази тема… За доста хора ходенето на работа им дава някаква сигурност, според мен доста илюзорно чувство. А и ни учат, че нещо не е наред ако не работим и тогава изпадаме в някакви страхове.

    Човек си живее независимо дали работи много или малко. Като си помисля, че доста от парите си ги харчим за ненужни неща (ако се питате какви са те – направете си списък на покупките!). Лично моите разходи за живеене са много малки, толкова малки, че не е за вярване.

    А за „цивилизованите“ общности… вече няма такива. Всеки да си живее както намери за добре. Кой задава стандартите за това как да се обличаме, отопляваме, ядем, живеем и т.н.? Нима за това е т.нар. „цивилизация“, за да ни кара да живеем по определните от нея правила?

  4. Хахаха! Сетих се за монолога на Попандов във филма“Онова нещо“. Човекът обясняваше, че има разлика между парите и работата, работата никога на свършва, за разлика от парите, а и човек без работа може, но без пари не 😀

  5. Освен, че е дошло време да спрем да робуваме на материалното , мисля наложително е да съкратим робуването на стандарти. Ако да поддържаш стандарта на определена социална група (тук изобщо не искам да намесвам минимум стандартите, защото те са това, което са) значи да се съревноваваш, то стремежи от подобно естество е добре да се загърбват и всеки да си гледа в собствената чиния, налични продукти и ресурси. Състезанията ограбват точно хуманността, която е в сериозен недостиг.

    И е вярно, че човек без работа може, но без пари не 🙂

  6. Интересно е как всичко се върти около трябва – не трябва, пари, духовност, работа и други разни думички и термини, които разглеждани в контекста на общото всъщност са празни от смисъл и съдържание. Защото през краткия си житейски опит все още не съм срещнала книга с правила за това какво трябва и не трябва, може или не може, но пък за сметка на това хората непрекъснато обясняват живота си и може би всичко по този как да го нарека „схоластичен“ начин. И всъщност какъв е смисълът на това дали работиш или не, дали вадиш много пари или не ако си позволяваш да съществуваш и живееш по този „общоприето общ“ и безличностен стериотип? Според мен всичко си струва още в момента, в които го пожелаем, защото независимо от това дали ще го получим или не ще преминем през толкова чувства, случки и какво ли още не, които са истинското значимо за всеки живеещ, за да бъде по – …………………..и най-вече по – разбираем и познат за самия себе си.

Коментари са забранени.