Макроикономика за Dummies

В последните няколко години питам учениците си откъде идват парите. Според повечето от тях (на възраст 15-19), парите идват от Държавата, която ги печата и събира данъци. След серия въпроси и отговори, стигаме до извода, че в паричната икономика, парите идват в резултат на бизнес активност (не стигаме до по-далеч, понеже бихме заприличали на будисти, които се опитват да разнищят сътворението на света 😉 ). Предполагам, че в БГ солидна част от парите идват и под формата на заеми, които взема Държавата, но така или иначе тези заеми следва да се изплащат с пари, генерирани от бизнес активност.

Изводът е прост: колкото повече бизнес активност, толкова повече пари – под формата на заплати за работещите, данъци за държавната хазна и пр. Струва ми се, обаче, че в БГ се харчат неефективно доста пари за заплати на недопринасящи за благоденствието ни служители, финансирането на недопринасящи за благодентствието ни дейности, както и купуването/създаването на недопринасящи за благоденствието ни материални обекти.

Един от начините да се увеличат парите в хазната и да се харчат по-разумно е да се съкратят от работа всички ненужни служители. Така ще се освободят средства за повишаване на заплатите на ключови групи, като учителите, например. Освободените от работа ще бъдат принудени да се образоват и настроят  на продуктивна честота, за да се превърнат в привлекателна работна ръка или пък да създадат работни места. По този начин бизнес активността като цяло ще се увеличи, а оттам и така лелеяните парички.

Проблемът е, че ако някое правителство си позволи такъв ход, представляваниет от него политически сили ще изгубят народното доверие, и то ще бъде отдадено на някой народен спасител, който ще върне предишната ситуация, а оттам нататък кучетата ще си лаят, а керванът ще си върви.

Advertisements

16 thoughts on “Макроикономика за Dummies

  1. Реформирането на държавната администрация (особено съкращаването й) е много, много трудно, защото общо взето решенията за него биват оставяни на… самата администрация. Много малко политици имат волята и политическата възможност да се справят с бюрократичната опозиция срещу подобни идеи.

    Препоръчвам ти да гледаш сериала Yes, Prime Minister! който освен, че е нечовешки смешен, показва отношенията на админситрацията с уж управляващите ги политици:
    http://isohunt.com/torrent_details/49902552/yes%2C+prime+minister?tab=summary
    (yes, minister е по-скоро за политика, докато последващите yes, prime minister са точно за това, за което си говорим)

    Маргарет Тачър (която е от малцината политици, успели действително да намалят държавната администрация в страната си) се изказва доста ласкаво за тоя сериал и казва, че бил почти 1:1 с действителното положение 🙂

  2. О, знам го този сериал. Гледала съм го по телевизията и ми е от любимите. Що не напишеш нещо в блога си за него? Ще стигне до много хора 🙂

  3. Димитър, парите, разбира се, се печатат от държавата. Тя решава колко пари да отпечата, но правилото в една стабилна икономика е, че трябва да има в обръщение толкова повече пари, колкото повече стоки има на пазара (как точно се съотнасят не могат да ти кажа в момента).

    Т.е. колкото повече БВП расте, толкова повече расте общото богатство в държавата и толкова повече пари е необходимо да се отпечатат – защото печатните пари са чисто и просто това: хартийки, с които хората по-лесно да си разменят богатство.

  4. Аз като един виден прост компютърджия мисля, че отдавна се злоупотрбява с това правило, така че според мен то не важи! В смисъл, че винаги са се печатали повече пари за това и в Америка бая хора, които трябваше да сбъдват „американската мечта“ в момента са на палатка! Тези неща за БВП са написани, за да има какво да се преподава по икономика.

  5. Страхотно готино щеше да е! 🙂 Айде да станем брамини на местна почва и да видим ще мине ли номера… (сериозно!)

  6. Ще станем както са тръгнали нещата и без да го решаваме това 🙂 Бая народ ще станат брамини, за жалост малко от тях ще го направят по собствено желание! Те пенсионерите в България отдавна са станали… 🙂

  7. Да не забравяме, че за да има брамини, ще трябва да има и доста простосмъртни, които да ги издържат 🙂 Браминството си е един вид бизнес 🙂

  8. Pingback: В блоговете през изминалата седмица… | Пост-скриптум инфо

  9. Не знам защо, но съм песимист на тази тема…
    Смятам, че кучетата ще си лаят….., а керванът… керванът – кучета го яли…

  10. „Струва ми се, обаче, че в БГ се харчат неефективно доста пари за заплати на недопринасящи за благоденствието ни служители, финансирането на недопринасящи за благодентствието ни дейности, както и купуването/създаването на недопринасящи за благоденствието ни материални обекти.“

    Lyd, какво точно имаш предвид? Кои са недопринасящи за благоденствието ни дейности?

    Съвсем случайно попаднах на блога ти, търсих материали за това дали трябва правителството да се намесва в националната икономика, та нали точно това уча. От малкото, което съумях да събера от мирко и половина макро – икономика, започвам сериозно да си мисля, че нищо не е по реда си в нашата икономика. В учебниците пише за стабилност, равновесие на търсене и предлагане и други такива щуротии. Нещото, което е важно обаче е потребителската кошница.
    Преди да започна да уча, това все съм си мислила, че пазара определя търсенето на индивида. Убедих се, че всъщност е обратното. Доходите определят разходите, а те не са съвкупност само от заплатите. Ако трябва да погледнем по-мащабно на нещата, страната ни трябва да увеличи износа (производството) и да намали вноса. Проблемът тук е, че не могат да си го позволят или поне не искат – всички фоднове, които сме получавали за възобновяване или подпомагане на националното производсвто са използвани не по предназначение.
    Никой няма да обърне внимание на кучетата, които ще си лаят….. … .

  11. Ами имаме доста чиновници, които не вършат кой знае каква работа – в общински и областни администрации, в национални агенции и подобни. В училищата имаме по няколко заместник-директори и педагогически съветници, които не е ясно какво точно правят. Започни да се оглеждаш в институциите, с които си имаш работа и ще започнеш да забелязваш 🙂

    За каква стабилност може да се говори при пазарната икономика? Та в нейната същност е заложена нестабилността. По този въпрос можеш да разгледаш книгата на Лесли Търоу „Съдбата обича смелите“ и изобщо … не че съм спец, ама като любител ти препоръчвам да четеш повече вносни отколкото нашенски автори по въпросите на съвременната икономика.

    При равни доходи хората все пак могат да изберат да харчат за различни неща. Един може да си купи повче за ядене, а друг по-малко, но пък да си купи цигари. Едни ходят на море, а други си купуват книги. Едни харчат за хобито си, а други за дрехи. Потребителските решения са интересен обект за изследване 🙂

    Това с вноса и износа вече е доста остаряла идея май. Все пак живеем в глобализиращ се свят, така че националните граници все по-често не означават нищо. Страната като цяло може да направи много повече ако просто стане привлекателна за тези, които правят бизнес. И не непременно с евтина работна ръка 🙂 Помисли как Ирландия забогатя.

    Помисли и за това, че някои части от света са се развили доста без фондовете, на които възлагаме толкова надежди 🙂 Как ли е станало това? Кой ги е измъкнал? Извънземните?!?

  12. Ето пак малко суховата статистика:

    http://www.nsi.bg/otrasal.php?otr=26&a1=705&a2=706&a3=707&a4=905#cont

    2000 януари – публичен сектор 49% (938 556) / частен сектор 51% (995 779)
    2000 декември – публичен сектор 44% (821 321) / частен сектор 56% (1 046 380)
    2001 декември – публичен сектор 41% (764 389) / частен сектор 59% (1 110 148)
    2002 декември – публичен сектор 38% (757 219) / частен сектор 62% (1 216 138)
    2003 декември – публичен сектор 36% (758 795) / частен сектор 64% (1 343 766)
    2004 декември – публичен сектор 33% (720 412) / частен сектор 67% (1 463 052)
    2005 декември – публичен сектор 30% (692 678) / частен сектор 70% (1 581 953)
    2006 декември – публичен сектор 28% (660 138) / частен сектор 72% (1 675 407)
    2007 декември – публичен сектор 27% (648 766) / частен сектор 73% (1 736 137)
    2008 декември – публичен сектор 26% (629 813) / частен сектор 74% (1 806 315)
    2009 декември – публичен сектор 27% (608 916) / частен сектор 73% (1 645 113)
    2010 декември – публичен сектор 27% (579 823) / частен сектор 73% (1 567 969)

    Вижда се, че основното преструктуриране на работната сила от обществения към частния сектор става в годините на управление на СДС с премиер Иван Костов и на НДСВ с премиер Симеон Сакскобургготски. Трудно ми е да кажа до колко част от това преструктуриране при Сакскобургготски се дължи на инерцията от управлението на Костов, но сигурно има и такъв момент. Така или иначе и при двата кабинета се реализира що годе дясна политика. Това от което хората според мен останаха недоволни не е толкова, че са ги накарали от държавна работа да отидат на частна работа. Основното както си го спомням като настроение и нагласа беше чувството на несправедливост. Продажба на печеливши предприятия на занижена стойност, или предварителното им изкуствено влошаване с цел занижаване стойността им. Съмненията за получаване на комисионни от властимащите при неизгодни продажби на държавни активи и т.н., както и разпределяне на държавната баница пак на шуробаджанашки принцип. Приватизацията чрез работническо-мениджърски дружества беше просто параван, а не така очаквания равен старт. Това което обикновения човек почуства, беше че отново е ограбен и излъган. Затова и Сакскобургготски охотно беше приет като спасител. Наистина примитивна реакция, но явно си стана традиция вотът да е наказателен, нещо като кратковременна утеха за обикновения човек. Това е което Костов и всички политици преди и след него подценяват много. Чувството за справедливост. Тук не става въпрос за това всички да са доволни от материалното си състояние. Това по-скоро е една духовна потребност. Усещане за съпричастност. Естествено, че това е двупосочен процес и не е работа само на политиците да са политически активни, но тяхна е отговорността и задължението да умеят да стигнат до обикновения човек и да го спечелят не само за едните избори, а за идея, кауза. За съжаление дори у лидерите на Синята коалиция не виждам такова желание за приобщаване към кауза или идея. Някак си и те като останалите политици се занимават със себе си и с така наречените им „конкуренти“. Истинската „конкуренция“ обаче не е нито ГЕРБ, нито БСП или която и да е друга политическа сила, а обезлюдяването и апатията.

Коментари са забранени.