Уроци за мъже (и техните жени)

Жак Рение, почти шейсетгодишен в средата на 70те е герой от Съпротивата, на път да изгуби бизнеса си под натиска на окрупняването на мулти-националните компании, се влюбва истински за първи път – в трийсет и пет години по-млада жена, красива и богата бразилка. По същото време започва да губи и твърдостта на ерекцията си.

Светът е в икономическа криза – специална като настоящата, с насъщната необходимост от смяна на парадигмата. Такава е и личната криза на Жак, който  трябва да направи избор: да се оттегли елегантно, по френски, с чувство за хумор, по правилата на изкуството да губиш – като се откаже от победа заради страха от поражение. Или да отстоява своето, непризнавайки полагаемия си дял от провал – по американски. Западът май не предлага среден път.

Кой ли владее Тайната на живота? Може би дори на Запад има такива личности – като 88 годишния сексолог – цивилизационна, извънвременна личност, чийто шейсетгодишен семеен живот й дава достъп до съкровищницата на живота. Дали такъв задължително е отказан на мъжете, до които няма любяща жена?

А какво е любовта за Жак, който винаги е предпочитал съкровените тайни градини, в които няма достъп за повече от двама, за когото верността не е споразумение за изключителни права, а отдаденост и съвместни ценности, даване на предимство на любовта пред удоволствието? Като повечето хора, досега е избирал да мине евтино – с добре съшито удоволствие, така че белите конци да не личат – кой има търпение да дочака животът да му предостави съкровищницата си?

Докато се смях и четох на Георги пасажи, си спомнях за младия герой на Орхан Памук от „Нов живот“ – книга, която прочетох ден преди романа на Гари, и за която ще пиша после, че ми е по-трудно. И докато съм на път да споделя тъгата си заради западането на източните пътища към щастието, се сещам, че много по-тъжно е това, че от някои места изглежда невъзможно да тръгнат пътеки – нито на изток, нито на запад – може би заради арогантната убеденост, че не са нужни – достатъчно е да си купиш по-нов модел мобилен телефон и да препишеш номера на Господ Бог от съседа.

И аз, Ромен, намирам фройдовата психоанализа за пошла, но то е заради ограничеността й и претенциите й за универсалност. Иначе не, не мисля, че психологическото самопознание е пошло, нито пък че ни лишава от щастие. Всъщност този, когото наричат „най-щастливият човек на света“ е истински французин 😉 А аз с удоволстие бих изследвала връзката ти с майка ти – защото съм майка, и защото си ми много по-интересен от Екзюпери.

Advertisements

14 thoughts on “Уроци за мъже (и техните жени)

  1. Не съм против правото на лично мнение,не съм и краен поклонник,но Егзюпери явно е за по-ограничен кръг от читатели. Не бих казал, че е елитарен. Много смислен е.Hеобходима е достатъчна интелигентност и склонност у читателя към неща като поезия и философия за да му е интересен такъв писател. Естествено, същественото е невидимо за ония,които нямат очи за него.
    Казват че по тв у нас можело да се видят страхотни сериали.Турски,латино и т.н.Вълнуващи,правдиви.Болшинството от писанията на съвременнте авори единствено стават точно за такива сериали.За масата читатели и зрители. Пазар.Пазарна литература.Пазарна култура. Бях с впечатлението,че блогът не пропагандира масовата култура.

  2. Тони, на мен например някои неща в „Малкият принц“ не ми харесаха, но не смятам, че това автоматично ме прави читател, който не би оценил поезията и философията. Дори напротив. А по мои наблюдения книгата е доста популярна сред българите, така че едва ли става дума за елитарност тук. Някои биха казали, че ако не харесваш Пинчон, значи не си достатъчно зрял/ерудиран/разбиращ читател, но пък това трябва ли да означава, че всеки който не го харесва, пропагандира масовата култура.

  3. 1. Не бих могла да се произнеса за творчеството на Екзюпери, тъй като не го познавам добре. Това, което споменах е, че ЛИЧНОСТТА му вече не ми е интересна. А единствената му книга, за която съм писала е „Малкият принц. Четете внимателно 🙂

    2. Не мисля, че Гари е масова култура. Ако ти харесва да се уповаваш на авторитети, ще кажа, че е носител на Гонкур, а името му се носи от френски училища.

  4. Здравей Лид, отдавна чета блога ти, но все не намирам достатъчно основание да оставя писаното си слово в него. Днес, обаче, с представянето на този роман, който за съжаление не съм имала възможността да прочета, ме върна година назад, когато съм гледала филма по него без да зная, че сценария е по Гари.
    http://www.imdb.com/title/tt0080164/
    Ромен Гари съм го чела в гимназиалните си години и от тогава съм му фен и…. мисля, че доста претенциозно и необосновано е, както той, така и Екзепюри, да бъдат причислени към масовата култура, въпреки, че на Малкия принц беше придадено едно по-особено значение от една псевдоинтелектуалстваща част от младите, по това време, чатери …. Хм…, нещо като Алхимикът на Куелю за манекенките. От което, обаче, не мисля, че се променя стойността на книгата.

  5. Не съм интелектуален сноб и смятам, че и Алхимикът, и Малкият Принц са хубави книги за определен етап от развитието ни. И не мисля, че има много общо с възрастта или професията. И двете книги са ми харесвали и са били важни за мен, и двете съм препоръчвала и подарявала, и вероятно ще го направя пак ако преценя, че на някого е нужно.

    Но не разбрах кой тук причислява Екзюпери към масовата култура 🙂

    И какво лошо има в масовата култура? Нали масите имат нужда от култура?

    Не е задължително нещо да е неразбираемо или да съдържа много сложни идеи за да бъде ценно 🙂

  6. Опааа – Лид, извън темата:
    „КАКВО ЛОШО ИМА МАСОВАТА КУЛТУРА?“ 😉

    Радвам се, че най-после сме на едно мнение по въпроса за „лошия добър вкус“ и „добрия лош вкус“… 😉

  7. Да, де. Той целия разговор губи смисъл ако не дефинираме понятията. Но аз няма да се наема с това.:P

  8. Понякога и възрастните четат добрите блогове
    Подканващо заглавие на поста.Умел преразказ на новела от очевидно популярен автор.Интригата : Възрастен богат бизнесмен ,разбира се герои + много по-млада бразилска красавица на всичкото отгоре богата = любов + проблеми с ерекцията + икономическа криза, последвани от класическото да бъда или да не бъда, защото среден път няма, което пък е много чудно.Можеби, защото Изтока има решението със средното положение. (Простете,ако съм вулгарен). Налични са всички необходими инградиенти на една чудесна тв новела (сапунка) в много серии. Последва съждение върху Тайната на живота и достъп до съкровишницата му,чрез много възрастен сексолог, (друг не може да бъде) имал щастлив 60 годишен брачен живот. Между другото,Лид по телевизията гледах интервю с брача двойка – той на 103 и тя на 101 години с 80 годишен брак.Питаха ги за тайната на дълголетието им и дългия семеен живот.Стареца беше Взел-Дал, но жената ,едно ококорено бабе каза, че през всичките години заедно, не е имало една нощ в която,преди да заспят,вече в леглото,да не са си изяснили всичко,всичко случило се,казано или не казано през изтеклия ден.Простичка,но ефикасна тайна.Де да имах и аз такава жена.
    Стигнахме до идилична семеина сцена, друг автор,несподелена тъгa,щастието,пътищата му на изток и запад,невъзможните пътеки,телефона на Господ. Да,шоумена Слави е откраднал идеята с телефона от една песен на соул певеца Соломон Бърк.Това за разнообразие.

  9. Намесва се Фроид,психоанализа,психология,най-щастливия истински французин, закана от личен характер,опасна за коментиране от трето лице. След тази словесна еклектика последва изстрела,които ме улучи.Заключението, че Екзюпери е незрял,отесняла дрешка за помъдрял интелект и че не е интересен, мe обърка. Според мен не може да се поставят на една везна две несравними величини.
    Нямам намериение да правя прочит на Малкият Принц или анализ на творчеството му. Ще пдчертая: дълбоко греши оня, който смята,че Малкият принц е книга за деца или юноши.Това е Автобиографична поезия и философия на един изключителен живот.За да може да имa истински прочит,е нужна мъдрост и житейски опит и познаване живота на автора.
    Размислете върху написаното от двамата автори:
    Екзюпери
    • Трябва да преживееш много, за да станеш човек.
    • Ако искаш да построиш кораб, не започвай да караш хората да събират дъски, да разпределяш работата и да даваш заповеди. Вместо това ги научи да копнеят за огромното и безкрайно море.
    • Животът създава ред, но редът не създава живот.
    • Има само едно истинско богатство, и то е общуването между хората…
    • Съвършенството е достигнато не когато няма какво повече да се добави, а когато няма какво да се премахне.
    • Трябва да преживееш много, за да станеш човек.

    Роман Кацев ( Ромен Гари или Емил Ажар )
    «Всичко може да се обясни с депресия. Но в моя случай, трябва да се има предвид, че тя продължава, откакто съм възрастен човек, и именно тя ми помогна да стана известен писател» и
    «Добре се позабавлявах. Благодаря и сбогом!…»

  10. Мълчание…Да го приема ли като мълчанието на Боговете. Лид, предполагах,че са позволени несъгласието и критиката в блогът Ви.И през ум не ми е минавало,че е възможно същестуването на електронен тип нарцисизъм.Блог за самохаресване и самохвалене с малката помощ на клaка.Сериозно мислех,че в блогът Ви има място за дебати върху теми зададени от Вас.Нищо лично.Жалко.Масовата култура е много добра тема.

  11. Привет, Тони. Натрупали са се коментари и не съм видяла тези, които си писал на 15 март. Ако несъгласието и критиката бяха забранени, щях да съм изтрила коментарите ти. А сега, когато ги виждам … ами не ми се спори дали романът на Гари е сапунка. Ще отговоря принципно – едни и същи съставки могат да се забъркат по различен начин – в едни случаи се получава сапунка, в други нещо друго. Освен това, за да спорим, трябва да дефинираме понятието „сапунка“, а на мен не ми се занимава с това.

    Относно „Малкият принц“ – не, не го смятам за детска книга. Във втори клас ми беше ужасно скучен. Започнах да го харесвам в гимназията и го препрочитах доскоро. Да, израстнах го емоционално, но това не значи, че няма да бъде толкова ценен за други, които ще растат с него.

    Нямам нищо против дебатите в блога, но не се чувствам длъжна да участвам във всички тях. Пък и в този случай не схващам какво по-точно дебатираме.

    Моят нарцисизъм, суета, самовлюбеност и пр. са друга тема 🙂

  12. Pingback: Ян Гилън - стар и мъдър « Шлемовеец

Коментари са забранени.