Заслуги

„Ей такива не заслужават да живеят!“ казват за хора, които са причинили смърт или страдания на други хора.

А как се мерят заслугите на всички останали? И ако правото на живот трябва да се заслужи, то как го заслужават незаченатите?

Не е ли забавно, че според будизма, чрез заслуги в този живот, можеш да си спечелиш правото да не се раждаш за следващ, а ако все пак си чак такъв алтруист, че да предпочетеш да правиш света по-добро място, можеш да избереш саможертвата на раждането.

Advertisements

16 thoughts on “Заслуги

  1. Забавно е – Буда е заслужил вечна памет, чрез проповядване на вечното забвение…

    Единствената заслуга принадлежи на Големия Взрив – използването на думата в ежедневието е опит да се открадне от блясъка му.

  2. Какво те кара да мислиш, че Буда е проповядвал вечно забвение и какво точно имаш предвид под „вечно забвение“?

  3. Буда е проповядвал спиране на преражданията и потъване в нирвана, тоест в нулата, която той благо нарича вечно блаженство и имайки предвид тежката мизерия във времената в които се е зародил будизмът това най-вероятно е било точно така. Всякаква оставена памет обаче, освен тази за учението, би отклонила човек от Верния Път към хармонията на въпросната нула. Буда просто не е предполагал че хармония може да има не само в нищото (или всичкото), нямало е как да си го представи в Тъмна Индия, затова е заложил на забвението като спасителна идея. 🙂

  4. Онзи ден водих подобен диалог, само че беше насочен по-скоро към идеята хората, които са болни, нелчимо болни да бъдат приспивани. Или твърде възрастни. А на тези с увреди да не им се позволява да се размножават. Да, същото важи за децата с увреди от психично естество, за хората в лудниците и тн.

    Честно казано, изтръпнах от логиката: „не са полезни на обществото, защо да живеят, само отнемат от времето на другите хора, които се грижат за тях“. Т.е. имаш право само ако си полезен и то не някакво мъгляво и смътно „полезен“, а да си имаш конкретни доказателства за твоята полезност.

    Не знам, Лид, ще напишеш ли коментар точно по тази тема? Вижда ми се изцяло етичен проблем и ми е много интересно ти какво би казала.
    Аз съм много против подобен подход към хората, но ми е интересно ти какво би написала.

  5. Лидия, не знам кое учение точно имаш предвид, аз анализирам самия Буда. Той едва ли е предполагал за появата на малки и големи колесници, да не говорим за селебрити будизъм.

    Енея, всеки е полезен с нещо, поне според Конфуций, който твърди че човек трябва да има за кой да се грижи, за да остане човек.

  6. Енея, всъщност многократно съм писала по тази тема – за „безполезността“ на хората. И няма как да не пиша отново и отново, тъй като е една от най-важните за мен теми. Даже си мисля, че би било чудесно като ми остане време, да изнамеря всички текстове свързани с безполезността и да направя нов таг „безполезност“. Без майтап 🙂

    Нойромантик, предполагам, че имаш достатъчно добра основа, на която да анализираш самия Буда. Аз не го познавам лично, и се изказвам само въз основа на нещата, които съм чела.

  7. хм, много интересно
    не съм запозната достатъчно с будизма, но не сме ли ние, които търсим и желаем раждането, защото само на земята можем да работим и да се развиваме? другото е само отлагане

  8. Според будизма, повечето хора търсят и желаят раждането, защото са привързани към света и неговите удоволствия, а не защото съзнателно избират да учат и да се развиват. Такива хора не могат да не се преродят, понеже влечението към прераждане е силно и неосъзнато, подобно на инстинкт.

    Има и такива, които са пораснали достатъчно и са стигнали етапа, в който не им е нужен повече земен опит. Точно те са свободни да не се прераждат. Какво правят ако не се преродят не мога да ти кажа, понеже не съм го преживяла лично, пък и никой не го е описал с думи, защото май е невъзможно 🙂 Та тези пораснали и свободни хора вече могат да направят истински съзнателен избор да се преродят или не. Единствената мотивация да се преродят е желанието да подпомагат растежа на другите човешки същества.

  9. хее, нали при буда животът беше страдание, сега пък всички били привързани към удоволствията му, за някаква неосъзнатост говориш явно (така де, ти си го написала – инстинкт)

    във всеки случай имай предвид, че от появата на будизма насам, човекът е извървял определен път, преживял е духовната вълна на любовта (християнството), че сега и нова е започнал (на мъдростта), самият той е пораснал и това променя всичко (казвам го във връзка с това, че будизмът, юдаизмът, тотемизмът, индуизмът… могат да ни служат само за да разберем миналото и оттам – пътя напред; а не самите те да ни водят… назад (защото човекът вече го е минал това))

    а за тези пораснали и свободни хора, за които споменяваш – предполагам, че имаш предвид именно кришна, буда, христос, а не съвременните гурута, които всеки ашрам си има; те, големите, имат свое служение – да отворят очите на хората за нова посока в пътя на еволюцията
    и те всъщност не са различни, един бог си е, само дето малко се маскира, за да го разберат по-добре тези, при които „слиза“

  10. Сега дали има Бог или няма и що е то тук не става въпрос. А дали човекът е пораснал … кой е този човек, който имаш предвид? Аз лично не вярвам в такъв средностатистически човек. Някои хора са по-напред, други по-назад.

    А хората страдат точно защото се привързват към удоволствията вместо да търсят истинското щастие, казват будистите 🙂 Буда казва, че в живота има страдание, но то е преодолимо и дава напътствия за преодоляването му. Християнството не е първото учение за любовта. Будизмът е пълен с любов. А иначе вярвам, че всяка религия, в зависимост от „начина на употреба“ може да те отведе до онова заветно място 🙂

    Големи хора, които живеят, за да помагат е имало и ще има, а дали човечеството като цяло има да открива някаква революционна посока на еволюцията не знам – мисля, че доста хора са стигнали до предела на човешкото.

    Не мисля, че е добра идея да говорим за едно или друго учение без да сме отделили собствено време да го попроучим. Иначе имаме едни такива представи, дето са доста различни от тези, които придобиваме след продължително изследване. Това го казвам от собствен опит.

    А иначе човек може да порасне и без помощта на релиията. Има толкова много други начини.

  11. е, със сигурност хората преди 2500 години примерно са били доста по-различни от днешните, най-малкото заради следващите си прераждания и опит

    и действително нови идеи са дошли междувременно; споменах христос, защото ядката в неговото учение е „обичай врага си“ (неправилно навлязло обаче в масовата култура е „обичай ближния“, което е малко безсмислено, защото като ближният ти е мил и добър, разбира се, че ще го обичаш, интересното идва с отношението към този, който иска да ти навреди)

    не знам точно при буда каква е идеята за любов, сещам се за четирите благородни истини и благородния осемкратен път, май те са основните, а там любов няма никаква 🙂

    всъщност си съвсем права – безсмислени са тези разговори, ако всеки сам не е отделил време да разбере, размиват се понятия и често никак не се разбират дори; точно затова – понеже знам, че това „изследване“ тепърва ми предстои – обикновено се въздържам от такива приказки, пък сега какво ми стана не знам 🙂

  12. О, това е много интересно. Но защо са искали да спрат да се прераждат? Бтв, какво точно представлява рая в будизма?

  13. Мисля, че Раят в Будизма е да спреш да съществуваш, съзнанието ти (Егото, Азът) да се стопи в Универсума (цялото, всичко, природата, Вселената – you get it :)). Будизмът обаче май почива на по-старите индийски религиозни схващания, според които след многократни прераждания човек спира да се преражда на земята, а отива на друга (така ми беше обяснено) планета – друг свят. Този свят е населен с „просветени“ – с много силни и като разум, и като сила, същества, които са, да кажем, нещо като полубогове. Те обаче завиждат на хората, защото само на Земята ние усещаме нуждата да се развиваме и (понякога! :D) го правим.

    Иначе от малкото, което знам за Будизма, ми се струва, че той набляга на освобождаването от болките и страданията, а не на любовта като цяло. По-скоро на уважението към всички живи същества 🙂

    „A дали човечеството като цяло има да открива някаква революционна посока на еволюцията не знам – мисля, че доста хора са стигнали до предела на човешкото.“

    Не е ли логично, когато Земята се насели предимно с такива хора, стигнали „предела на човешкото“, човечеството като едно цяло да претърпи еволюция и да премине този „предел“, поставяйки така нов? 🙂

  14. Мда, все едно питекантропът да каже – „достигнах предела на маймунското“, че даже и да се възгордее от себе си…

    Все пак това би била една добра новина както и да го погледнем 🙂 Когато изчезне нуждата от Буди, това вече ще е интересен предел за мен.

  15. Освен четирите благородни истини, будизмът предлага хиляди писания. Чела съм нищожна част от тях. Преобладаващите теми са състраданието и грижата – не само за ближния или за враговете, а за всички живи същества.

    „Да достигнеш предела на човешкото“ на моя език означава да реализираш човешкия си потенциал.

    „Раят“ в Будизма би трябвало да означава освобождаване от страданието 🙂 Попадналите в Рая са тези, които са проумели света и себе си и живеят мъдро – според законите на Вселената. Не е нужно непременно да умреш, за да достигнеш това 🙂 Щастието според будизма не е отсъствие на смърт, старост и болка. Една от хубавите достъпни книги на тази тема е на Матийо Рикар „Пледоария за щастието“ на изд. Изток-Запад.

    А иначе всяка религия може да се обяснява по различни начини, в зависимост от нивото на разбиране на обясняващия 🙂 Една хубава книга на тази тема е написал Дийпак Чопра https://lydblog.wordpress.com/2007/12/04/how-to-know-god/

Коментари са забранени.