Без авторитет

Психологията на тълпите твърди, че потребността да се подчиняваме на авторитети е вродена и се проявява когато сме в група. Ако това е вярно, допускам, че колкото по-често се проявява, толкова по-лесно се случва това всеки следващ път.

Попадала съм в групи неведнъж – в училище, на работа, и във формални и неформални организации, но така и не успях да се слея с тълпите, да се изпълня с чувствата им, да се възторгна от водачите им и да си изгубя ума. По-скоро се е случвало по неволя да стана лидер, отколкото да изгубя собствената си преценка. А в повечето случаи съм предпочитала да си тръгна.

Не че имам нещо против колективната работа по принцип. Напротив – смятам, че колкото повече ресурс изисква разрешаването на един проблем, толкова по-добре е това да се свърши от група, но сдруженията на съзнателни хора, които не се обезличават и уеднаквяват са съвсем друг въпрос, и в тях всеки е лидер по своему, но за това – друг път.

Предполагам, че една от важните причини да се науча да разчитам на собствените си преценки е израстването ми в относително уединение, далеч от детската градина. Прекарвах доста време в самотно размишление или творчество и се чувствах отлично в собствената си компания. Когато на 5 тръгнах на полудневна забавачка, във времето за свободни занимания не се притеснявах да съм сама ако това което правят другите не ми е интересно. Месец и половина след началото на втората ми година там, на 6, реших че ми е омръзнало и толкова настоявах да тръгна на училище, че накрая се съгласиха да ме вземат.

Вярно, различавах се от съучениците си, но не се случи онова, от което се страхуват толкова много родители – справих се с общуването; и макар че винаги съм прекарвала повечето си свободно време сама и съм работила сама, продължавам да се справям. Дори смятам, че с мен се общува лесно точно защото съм прекарала повече време сама и съм се научила да се чувствам добре дори и ако другите не ме харесват или не са съгласни с мен. Тъй като съм свикнала да се различавам, различността не ме плаши и изпълва с агресивност.

Струва ми се, че да настояваме детето „да се научи да общува“ в „социална среда“ често означава да настояваме да се научи да се слива с тълпата – да се обезличава и да подтиска критическото си мислене. По-добре е да научим децата си, че ако си в Рим, понякога е добра идея да правиш като римляните, а понякога не е . Майсторлъкът е в това да направиш разликата, а майсторлък се учи от майстора, а не от тълпата.

Други текстове по темата:

авторитети

натискът да бъдеш посредствен

Advertisements

5 thoughts on “Без авторитет

  1. Последното ти изречение носи цялата мъдрост на посланието. за съжаление, точно тази мъдрост, да умееш да правиш разлика, е много трудно постижима. Много по-лесно е да изпадаш в крайности и да се слееш с тълпата.

  2. Ако работите заедно с други хора и им помагате да постигнат своите цели, вие ще откриете собствената си идентичност. Но когато насочите вниманието си единствено върху себе си, вие губите своята идентичност, защото се опитвате да задоволите и да бъдете онзи приятен човек, който те очакват. Така че за да откриете истинската си същност помагайте на другите от тълпата да намерят собствената си идентичност. Като уникални създания, това което можем да направим за другите и за самите нас е да усъвършенстваме себе се, собствения си живот.Хората, времето и пространството – ние сме свързани ние сме едно цяло. Общуването и истината ще помогнат да познаем света около нас! Революционера,водача индивида и тълпата понякога застават срещу традиционните ценности, като се противопоставят естетично и идеологически, срещу самите себе си за да се освободят като отделни индивиди ,заедно предполагайки и ползвайки се от силата която им дава тълпата (общноста). Общувайки със себе си съм свободен и независим. Безграничен изпълнен със състрадание и всяка егоцентрична мисъл ми поставя граници и зависимости,които после трудно бих премахнал.

  3. Има хора, които се чувстват добре сами и са щастливи със себе си, други – които могат да са щастливи само в общуване с другите и чрез одобрението им, а има и такива, които могат да превключват от едното до другото състояние. Ти просто си имала вроденото умение да си в третата група. Не мисля, че научаването да се чувстваш добре сам е достатъчно условие да можеш да общуваш с другите. Всъщност повечето хора, които предпочитат уединението са доста щастливи сами със себе си, но далеч не всички умеят и да общуват.

    Аз винаги съм била дете, на което му е било интересно само и ми бяха вдъхнали увереност в себе си от малка. Но това съвсем не ми помагаше да намирам общ език с останалите деца 😀 Трябваше ми доста, доста време да се науча, може би чак като завърших гимназия. Така че трябва тренинг за едно дете да се научи да намира връзка между своите интереси и тези на другите, когато те нямат пресечна точка. Да уважава дребността на членовете на тълпата и техните скучни интереси – pun intended.

  4. Според мен вродените особености на човека имат по-голямо значение, отколкото обикновено им се признава. Тълпите, които си търсят водач да мисли вместо тях, датират от незапомнени времена, много преди ерата на детските градини. От друга страна, моят син ходи на целодневна детска градина от 3-годишен, но това не му пречи да е дори по-саможив, отколкото бях аз на неговата възраст. Той опроверга някои мои приятелки, които приписваха моята индивидуалност (чиято степен не одобряваха) на неходене на детска градина. Синът ми показа ясно, че е въпрос на гени.
    Не искам да кажа, че да се възпитава средният човек като мислещ и съпротивяващ се индивид е кауза пердута, а само че това трябва да се прави с отчитане на биологичната склонност на човека да следва сляпо, а не с презумпцията, че човек по природа е мислещо същество и трябва „само“ да се търсят и отстранят факторите на средата, които го правят немислещ.

  5. Това може би ще ти е интересно:

    „Нормалността е общо нарушение на развитието, което вероятно е вродено и води до много странно възприемане на околния свят. Това загадъчно състояние обрича засегнатите хора на доживотна борба за обществено положение и признание. Нормалните хора почти без изключение са лишени от три важни способности: да мислят независимо от социалната си група, да мислят логично и критично и да изграждат определени интереси (ако не броим общуването)…“
    Целият текст тук:
    http://www.experienceproject.com/stories/Have-Aspergers-Syndrome/128967

Коментари са забранени.