Христоматия и пароли

В последните десетина години сред учениците ми (възраст 15-19) все по-рядко се срещат такива, които са чели книги по собствено желание. Собственото ми дете е прочело доста детска литература – художествена, научно-популярна, историческа. На 15 и половина, единствените книги „за възрастни“ които е избрал да прочете са бестселърите на Дан Браун ( вероятно в 5 клас) и подобни на тях, „Животинската ферма“ и „1984“ (преди гимназията), а сега е на вълна Стивън Кинг и криминалистика. Останалите са предлагани от мен книги на английски с основна цел подобряването на езиковите му умения, а изборът ми зависи от нивото на английския му.

На 16 години е време детето-читател да се превърне във възрастен читател, и ми се иска Стоян да започне да чете и други неща, особено хубава художествена проза. Как ли е възможно да се случи това?

В езиковата гимназия през 80те, след подготвителния клас уроците ни по английски представляваха неадаптирани разкази или откъси от романи. Бяха черно-бели, грозновати, почти без илюстрации, на вестникарска хартия, без забавни игри и упражнения, а още по-малко съвременен разговорен език. И все пак, днес, във времето на пълноцветния печат и педагогическата изобретателност, видях тези „морално остарели“ учебници в друга светлина. Осъзнах, че те бяха причината да прочета много книги. Може да не се намираха на английски в Хасково, но почти всички бяха преведени на български и можеха да се заемат от градската библиотека. Четях с удоволствие тези откъси, а после и книгите, защото откъсите бяха подбрани внимателно и защото не се налагаше да ги анализираме по онзи взискателен академичен начин, по който работехме в часовете по български.

Докато преподавах английски като втори език в същата гимназия и наследявах големи ученици на ниско ниво, които се опитваха да ме приучат да прекарваме часовете в околните кафета, открих силно адаптираната класика и започнах да чета на глас мънички книжлета. След ваканциите някои ученици ми докладваха, че са прочели, например „Портретът на Дориан Грей“ на български.

Наскоро в Abitare Иво Христов писа, че нашето поколение разменяло заглавия на книги като пароли. Макар че моето училище и тогава си беше доста провинциално в сравнение с НГДЕК или някоя от езиковите гимназии в по-големите градове, донякъде съм съгласна с  Иво. Но какво се случва когато повечето ти съученици по принцип не четат, а понякога и не притежават книги в домовете си (виждала съм такива домове)?

Върху развитието ми като читател повлияха и срещите ни (организирани от училището) с преводача Кръстан Дянков. И Стоян е ходил на няколко срещи с писатели и неизменно си е купувал техни книги след това. Очевидно това работи.

Как вие станахте читатели на качествена литература за възрастни?

Още по темата от Обединеното кралство

Advertisements

53 thoughts on “Христоматия и пароли

  1. Pingback: Христоматия и пароли « полетът на костенурката

  2. Според мен много фактори допринасят. При мен се получи някак естествено. Винаги съм имала интерес към четенето, даже преди да мога да го правя. Може би понеже в рода ми е пълно с хора, които много четат, може би донякъде е било генетично обусловено да имам влечение към четенето, знам ли. Баща ми ме научи да чета на около 4 години, преди това тормозех всички около мен да ми четат, а те не винаги имаха достатъчно време или възможност. Е, родителите ми много ми четяха, но докато бяха на работа през деня нямаше как. Мисля си, че това стимулиране вкъщи, съчетано с естествен стремеж, е било ключово.
    Оттам нататък пък зависи къде ще попаднеш и какво ще се случи. Не знам, Лид, аз не бих казала че езиковата в Хасково е по-провинциална от други големи езикови. Аз я завърших и влязох в университета без да съм ходила на каквито и да били частни уроци, докато всичките ми колеги, с които съм разговаряла, са ходили на такива, при това прескъпи и при университетски преподаватели. Аз се възползвах максимално от ресурсите в езиковата, вземах си книги на английски най-редовно, от всички възможни източници в Хасково, колкото и да беше трудно тогава да си намираш лесно добра литература.
    Зависи и от преподавателите до голяма степен. С радост установявам, че успявам да запаля мои ученици да четат, дори такива, които тепърва прохождат в изучаването на английския. Просто трябва да има кой да ти поднесе по подходящ начин нещо стойностно, да те убеди, че ще бъде хем забавно, хем полезно.
    Ще споделиш ли ти как постъпваш? Ще ми бъде интересно да разбера 🙂

  3. В моя живот май всичко се случи благодарение на музиката. Изучавах я и нещо в един момент се пречупи в мен и започнаха да ме вълнуват хиляди неща. Май и пубертета си е казал своето. Първата по сериозна книга, която прочетох беше „На изток от рая“ – Стайнбек и след това, като се започна едно четене… :)! Средата е определяща много според мен, благодарен съм, че винаги е имало хора, които да четат около мен. В училище никога не се случи някой преподавател да ни провокира да четем подобна литература. Всичко беше по план. Много се надявам да успеете да провокирате интереса на вашите ученици. Има книги, които всеки човек трябва да прочете, това обогатява много живота и опита на човек. Света изглежда по друг начин… :).

  4. Лид, аз май се броя към децата още, ‘щото съм на 17, но пък обичам литературата и отдавна съм започнала тази за „възрастни“. (: В училище любовта към нея е почти невъзможно да се развие, освен ако не попаднеш на прекрасен, отдаден на работата си и ентусиазиран учител, което е почти невъзможно. И това е тъжно, защото познавам много хора на моята възраст, които са великолепни информатици/физици/математици, но, чуят ли ‘художествена литература’ се намръщват и казват, че са отвратени от преподаването и никога не им е идвало наум да се заинтересуват повече. А начини да насочиш децата към нея – много. Откъсите в хубавите учебници, които споменаваш, са прекрасен пример (в моя по английски от 8ми клас имаше част от Into The Wild, който ме накара да изгледам филма(горещо препоръчвам!) и сега усилено да търся книгата. Учител, който да съумее да покаже, че четенето не се ограничава само с тъпи анализи, а може да се съпреживява, да учи, вълнува и провокира – също. Извънкласни мероприятия, като посещаване на представяне на някоя хубава нова книга (за жалост са малко, ‘щото се губят покрай всичките … кхъм, лоши неща, които се издават в момента). И все пак най-важното е средата, колкото и изтъркано да е. Откриването на качествената литература е цял нов свят и ако нямаш с кого да го споделиш, всичкия ентусиазъм би заминал на майната си.

  5. Как съм станала читател? Замислих се и се сетих за една случка. В първи клас съм(не можех да чета преди тръгването ми на училище) и учителката ни ни кара един по един да четем текстче написано на листче. Който успява да го прочете почти гладко за награда получава разрешение да се запише в училищната библиотека. Аз не успях първият път. много се стараех да чета и в последствие получих тази награда. Бях много щастлива. Помня всичко това и дори в момента си припомням как летях от щастие на път за библиотеката.(Случката е от далечните 1972/73 год.)
    Винаги съм обичала да чета. Дори са ми се карали за това и даже зрението си развалих – защото се опитвах да чета на улично осветление.
    Сега съжалявам, че навремето не се е наблягало на езиците. Ако сега съм гимназистка бих учила поне два езика, а не математиката, която избрах.

  6. Вкъщи всички винаги четяха, винаги се знаеше кой какво чете и докъде е стигнал, след това книгите се разменяха, майка ми даже препрочиташе разни неща и тогава това ме учудваше, но общо казано първите си 20 и повече години живях в среда, в която непрекъснато нещо се четеше. По-късно се оказа, че това не е рецепта. Защото не проработи с моето дете…

  7. Четенето ми започна с трудности в началото, но у дома се четеше много и майка ми бише непоколебима в усилията си с мен. А после открих вълшебните приказки, разказани от Николай Райнов и приказките въобще/ фентъзито като жанр ме привлича все така силно и сега : ) / Мисля, че фантазията бе ключът в моя случай- книгата ме кара не само да размишлявам, но и да „виждам“. За мен винаги има проблем кое е първото: четенето на книга или гледането на филма по нея.Разминаването в първия случай често е разочароващо.

  8. т.е. чел ли си едно произведение ти имаш вече създадени предварителни образи и идеи за развитието на действието и си по-критичен към холивудските клишета, даже когато това се отнася и за световно признати режисьори и артисти.
    За мен четенето е и вид бягство от действителността в края на деня, когато макар и за минути човек се нуждае от смяна на състоянието си ,спокойствие и нещо за размисъл…

  9. Лид, замисляла ли си се, че modify-ването на интелектуалното развитие и художествените предпочитания („изборът МИ зависи от“) на сина ти може би са грубо вмешателство в живота МУ? Не е ли възможно с това избирателно предлагане на англ. литература да го направиш прагматичен още преди да е завършил училище?… И защо детето читател „му е време“ да стане възрастен читател на 16: лошо ли е, ако това стане – и то неусетно, тези неща са несъзнателни – на 22 например?
    И като цяло, какво толкова има в това да четеш детски книжки до 30 или да не четеш изобщо? Не може ли човек да развива мислите и ценностната си система с други неща? 🙂 За какво е според теб/вас предпоставка активното четене?

  10. Не знам… неусетно, естествено, когато се свършиха книгите за деца, които ме интересуваха или… у нас винаги е имало изобилие от книги, шкафове, рафтове, библиотеки и етажерки, дори кашони с книги… ненормално е да не посегнеш, да не разлистиш, да не те увлече… Но аз чета от много малка, от четиригодишна. Никой не ми е подбирал, просто *имаше* книги навсякъде и аз сама посягах.
    Обичах да ми четат на глас, обаче, и като по-голяма и имах късмета да има по-малки деца в семейството, така че намазвах покрай тях.
    Те не бяха такива страстни читатели като мен, а станаха на по-късна възраст… както ти казваш, на около 16 и двамата започнаха да четат стръвно. Но понеже не им идваше отвътре, като деца имаха задължително четене – примерно по 30 или 50 страници на ден…

    sickdreamer, аз и сега чета детски книги, не е там въпросът. Проблем е обаче да не се чете изобщо. Първо, четенето възпитава в грамотност. Ако 467 пъти си видял изписана думата „упование“, няма да напишеш „опование“ или някакъв подобен изврат. Можеш дори да се научиш да си затваряш подчинените изречения със запетаи… Второ, ученето формира познаване на хората и техните емоции, мотиви, реакции… ако си чел достатъчно, в един момент никакъв развой на житейските събития не може да те изненада особено. Подготвя за живота, демек, изгражда толерантност, чувствителност и висок/широк хоризонт. Показва възможности и начини за реализацията им. Подобрява умението ни да се изразяваме диференцирано и по този начин ни прави конкурентноспособни на пазара на труда. Улеснява и разбирането и разплитането на себе си, помага в преживяването и анализирането на житейски кризи и т.н. Ако сме достатъчно умни, можем дори да се учим от чуждия опит. И не на последно място, четенето доставя удоволствие, което за мен е несравнимо със съвсем нищо…

    За моето дете четенето ще бъде задължително, на всяка цена. За абсолютно всичко останало съм готова на отстъпки, за това – не. На три години ще бъде записана в детския отдел на Столична библиотека, а сега всяка седмица посещаваме книжарницата и купуваме нова книжка, нищо че още не е навършила 6 месеца. Старая се всеки ден да й чета и показвам всички книжки, които имаме за нейната възраст, за да свиква с тях.

    А, искам да добавя, че у дома имаше много „тормоз“, за който съм коленопреклонно благодарна сега. Четях без да има нужда да бъда уговаряна и мотивирана, но пишех с неудоволствие. Трябваше да пиша задължително по един преразказ и едно съчинение на седмица, като допълнение към домашните, а диктовки правехме с майка ми през ден. Когато поотраснах малко, започнах аз да диктувам на момчетата. Средния го научих да чете на немски на 6 години през лятото, докато гостувахме на баба ни и това беше „подарък“ за наш’те, когато дойдоха да ни вземат. Не си спомням друг път да сме били толкова горди с нещо.

  11. Апропо, с преводи и писане на статии в момента изкарвам в пъти повече пари, отколкото с медицина… В този смисъл, четенето и производните умения могат да се оревърнат дори в професия.

  12. Книгите са и вазможност, и опасност за децата. Чети мама, че да не работиш после. Този подход може да роди папагали, парадиращи със своята начетеност. Но и другата крайност не е розова – да няма книги около детето. Сигурно образоването на едно дете е изкуство. Неповторимо и уникално за отделните същества. Покажи му извора, но не го насилвай да пие от него – може да свърже водата с несвободата. Същото е и със свиренето на цигулка. Мно-о-ого е талантлив нашия Петьо! И с чуждите езици трябва да се внимава. Трудни били само първите десет. На всички – свободен избор и на весеки – според природните му заложби. И без страх или снобизъм. С любов. Която, във висшата си форма, няма нужда от думи.

  13. Аз също не мисля, че литературата трябва да се дели на „детска“, „юношеска“ и „за възрастни“, а на литература с въздействие и такава без въздействие върху читателя. В този смисъл не е важно количеството прочетени книги, а възприятието и израстването с тях. Вярно е, че в по-впечатлителната тийн възраст книгите са по-запомнящи се, но същото се отнася и за другите важни случки, които ни въздействат. Затова според мен литературата не бива да стои на пиедестал от типа на „изключително- занимание-което-показва-колко-съм-културен-извисен-и-интелектуален, а-не-като-вас-които -само-гледате-филми-и-играете-игри“ 🙂

    „Литературата разширява реалността, а не само я описва“, казва К.С. Луис и аз съм много съгласна с него. По-горе в коментарите се каза, че трябва да има време и да се живее, но четенето на книга е вид живеене, или не? Поставям го редом със занимания като скално катерене, картинг, баскетбол и ако щеш петанка:) До голяма степен това, което правим, дефинира това, което _сме_, и четенето не прави изключение.

    На Стоян препоръчвам прекрасния списък „Библиотека на хлапето“, съставен от Навиго. http://nav.blog.bg/viewpost.php?id=48679
    На ви го, както би казал той. Някои книги още не съм чела, други са добавени от коментиращите, но искам да обърна внимание на последното изречение от поста му. Менторството не е лошо нещо само по себе си и аз например бях на 30 години, когато ми казаха, КАК може да не си чела „Дюн“, животът ти е по-малък заради липсата му. И така си беше. Но иначе определено не смятам, че има книги, които всички трябва да прочетат, „задължителни“. Има книги за всекиго, но те са различни за различните хора. В този ред на мисли, Лид, препоръчвам ти Кинг, много е идеен:)

    Не отричам, общността от четящи може да е фактор в юношеската възраст, както е важна общността от слушащи музика. Не е задължително да е голяма общност, трима са дружина. (Имам много хубав спомен от трети клас, как четири момичета си играхме на мускетари, като другите три бяха чели само адаптираната версия, но това не беше важно.) Част от реакцията при довършването на силна книга е да искаш да я споделиш с други хора – в наши дни има социални мрежи като Good Reads, специализирани и не толкова форуми и блогове за книги. Не е като да нямаме „среда“.

    И последно, че се отнесох – библиотеката. Децата трябва да бъдат научени да я ползват, както ползват физкултурния салон. Ако бях съставител на учебни програми, щеше да има час по библиотека, където децата да се ровят, да изследват, да „позачитат“ това-онова. После липсата на книги в дома няма да е никакво оправдание за атрофиралото им въображение.

  14. PS знам, че се пише „възможност“, но все бързам с клавишите… така че и аз съм суетен – от баба и мама ми е… бях начтено дете и

  15. PS знам, че се пише „възможност“, но все бързам с клавишите… така че и аз съм суетен – от баба и мама ми е… бях начетено дете и това май ми пречеше да бъда спонтанен…

  16. „Ще кажа и това, че под „четене“ разбирам може би нещо съвсем различно от това, което смята преобладаващата част от нашата така наречена „интелигенция“.

    Познавам мнозина, които „четат“ безкрайно много – книга подир книга, буква по буква, и въпреки това не мога да нарека тези хора по друг начин освен „начетени“. Разбира се тези хора притежават голямо количество „знание“, но техният мозък е съвършено неспособен що-годе правилно да усвои, регистрира и класифицира възприетия материал. Те изобщо не притежават способността да отделят в книгата ценното от ненужното, да задържат необходимото в главата, а излишното, ако е възможно, просто да не виждат и при всички случаи да не се обременяват с баласт.

    Защото четенето не е самоцел, а само средство към целта. Четенето има за цел да помогне на човека да получи знания в областта, в която са неговите способности и целенасоченост. Четенето предоставя на човека онези инструменти, които са му нужни за професията, независимо от това дали става дума за обикновена борба за съществуване или за удовлетворяване на по-високи потребности. От друга страна, четенето трябва да помогне на човека да си изгради общ мироглед. Във всички случаи е еднакво необходимо съдържанието на прочетеното да не се отлага в мозъка като съдържание на книга. Задачата не е да се обременява паметта с определено количество книги. Трябва да се стремим в рамките на общия мироглед мозайката от книги да намира своето място в умствения багаж на човека и да му помага да укрепва и разширява светоусещането си. В противен случай в главата на читателя ще има само хаос. Механичното четене се оказва съвсем безполезно независимо от мнението на нещастния, нагълтал се с книги читател. Такъв читател понякога напълно сериозно смята себе си за „образован“, въобразява си, че добре е опознал живота и се е обогатил със знания, а същевременно колкото повече трупа такова „образование“, все повече и повече се отдалечава от целта си. Накрая той ще завърши или в санаториум, или като „политик“ в парламента. Който работи така над себе си, никога на успява да използва хаотичните си „знания“ за целите, възникващи пред него във всеки един момент. Умственият му баласт е насочен не към живота, а към мъртвите книги. И въпреки че животът много пъти ще го подтиква да взима действително най-ценното от книгите, този нещастен читател ще съумее единствено да се позовава на някоя страница от прочетеното, но не и да я прилага в живота. Във всеки критичен момент такива мъдреци с пот на лицето търсят в книгите аналози и паралели и разбира се неизбежно правят грешка.“ Текстът е в кавички, защото е откъс от книгата на Адолф Хитлер „Моята Борба“.

  17. Pingback: Христоматии и антологии « U Alone are worthy…

  18. Yana, според мен истината не е твърдение или откъс, с който да съм съгласен, а усещане за ценност или смисленост. Моите нескопосани постинги може би се опитват да кажат, че е по-важно да обичаш, отколкото да успяваш в интелектуалните упражнения, печеленето на пари, престиж и власт. Хитлер изглежда не е бил глупав човек, но комплексите му и раболепието на околните са станали пагубни за него и за милиони други. Дано не звучи много претенциозно – самият аз далеч не съм чиста вода ненапита. Но темата за четенето и какво да четем и как да възпитаваме децата е интересна и важна за мен, затова писах, а към този блог ме насочи един приятел…

  19. Ми, аз не питам за отношението ти към истината, а за отношението ти към текста, който си цитирал – без да го коментираш.

    Моето мнение е, че не можеш да обичаш истински, ако не знаеш някои неща за живота и хората (и за себе си), в чието научаване книгите играят основна роля. Понеже не живеем колкото Метусал, за да преживеем вси

  20. Ми, аз не питам за отношението ти към истината, а за отношението ти към текста, който си цитирал – без да го коментираш.

    Моето мнение е, че не можеш да обичаш истински, ако не знаеш някои неща за живота и хората (и за себе си), в чието научаване книгите играят основна роля. Понеже не живеем колкото Метусал, за да преживеем всичко от първа ръка.

    Не го схващай като спор, защото нямаме противоречие, а и не се заяждам. Говорим си… 🙂

  21. Мисля, че в случая разбирам Хитлер и съм съгласен с него. А дали необразованото същество може да обича – не знам. Котките обичат ли?

  22. Жоро, не необразованото същество, а съвременният нечетящ човек… има огромна разлика… дори ситуирането в исторически план… необразованата жена в средновековието не е това, което е необразована жена на 21-ви век, например.

    А дали котките обичат… вероятно зависи как дефинираме обичане 🙂

    Аз не съм съгласна с Хитлер. Четенето обикновено е някакво средство към нещо, но може да бъде и самоцел в смисъла на извличане на наслада от прочетеното, и не толкова от сюжета, а от стила, примерно. Или от абстрактната идея… Може и да е убежище.

    Четенето не е акумулиране на факти, които са ни полезни и изхвърляне на останалите, а много повече от това. Четенето формира характер и отношение, не само знания.

    Странно е, че цитираш Хитлер, който така чутовно се е провалил според собствените си разбирания. Гледал ли си филма „Падането на Третия райх“?

  23. Yana, точно защото се е провалил, затова съм го цитирал. Гледал съм и „Краят на Третия райх“. Там за първи път Хитлер е показан като идеалист, осъзнаващ провала си. И се прави лек намек, че всъщност виновен е не той (той си е вярвал), а тези около него, които на отказали да споделят съмненията си с него.

    Когато казваш, че обичаш четенето, ти всъщност по-скоро обичаш общуването – макар и чрез книгата. Но и спонтанните шеги между приятели в едно кафене също са изкуство и наслада и общуване. Така че четенето е средство за общуване, което преодолява епохи и континенти. Четенето е и средство за предизвикване на въображението, защото какво прочиташ зависи от общата ти култура в момента на четенето.

    Каква професия имаш?

  24. Той си е вярвал, защото е имал психическо отклонение. Смятам, че разсъжденията му са също толкова неуравновесени, колкото и постъпките му.

    Не съм съгласна, че четенето е равносилно на общуване. Преди всичко, бая трябва да се пошегувам по кафенетата, за да разбера всичко от „Лайла“ на Пърсиг, например…

    /Не че отричам шегите и кафенетата, приятелите и общуването. Просто само едното не е достатъчно. И понеже приятелите и кафенетата идват от само себе си (а също и опитът покрай тях), смятам, че четенето трябва да е приоритет във възпитанието./

    Лекар съм.

  25. Но защо него не са го „излекували“, а по-скоро той е „разболял“ милиони? http://www.youtube.com/watch?v=Q2YUYes_Y9I&feature=related
    Хитлер отдавна е мъртъв, а виж какво правят в Ирак нашите сегашни съюзници – какъв хуманизъм само! Това „отклонение“ ли е? http://www.youtube.com/watch?v=nAYc-wFV2cQ

    Не съм чел „Лайла“ на Пърсиг.

    Общуването е родило думите, а не обратно. Кафенетата са по-важни от книгите. Живото общуване ни прави хора и без него книгите стават само за отопление, амбалаж и т. н.

  26. Не, превеждам основно филми – всякакви. Е, гледам да подбирам и да избягвам сапунки, доколкото мога. Имам и няколко книги, тип „приложна психология“, поезия също.

    Иначе пиша за каквото ми дойде или каквото ми поискат – родителство, медицина, нещата от живота… 🙂

  27. Я, откъсът от „Моята борба“ ми хареса. (: Само да вметна още нещо относно книгите и подрастващите – те учат, ама учат наистина. Не само това как се пише „упование“ примерно, но и дават безценен опит за напред (не съм убедена, че в този случай трябва да е слято) в живота. Помня как съм мечтала да бъда като петнайсетгодишния капитан и съм се смяла на откачените типове на Жул Верн, които се изстреляха до Луната. Помня как си обещавах, че никога няма да се държа и с животните, и с хората като Красавеца Смит на Джек Лондон и как за пръв път потреперих от ужас, когато усетих колко сходно с Мартин Идън мисля понякога. Мисълта ми е, че книгите понякога дават житейски опит, който няма как да бъде натрупан по друг начин. Кой от нас ще попадне на необитаем остров, или ще му се наложи да спасява честта на родината, или ще си пъхне главата в супник, ако щете? Но тези неща, за които се говори в книгите, дават на четящия възможност да разиграе в собствената си глава сюжета, поставяйки се на мястото на главния герой и да има (ако ще и малко) предимство пред човека, който никога не се е замислял какво ще прави, ако корабокрушира на майната си. Предимство, което се изразява във възможност да преценяне на ситуация, даване на сметка за възможностите и съответно по-бързо и по-умело реагиране.

  28. у нас винаги се е четяло. заринати сме в книги. аз мразех да чета за ужас на всички. постоянно ми даваха препоръки за тази или онази книга, колко много губя, че не чета това или онова и тн, тн. в съчетание с факта, че всъщност никога не ме накараха на сила да прочета каквото и да е било, аз просто не четях. по-скоро изпитвах някакво дразнене, че ми дуят на главата и без задължение към книгите, ги отбягвах.

    като малко по-голяма започнах да сама да си купувам разни книжки, макар и глупави чик-лит ромачета. но сама ги избирах, давах своите събрани пари и си ги четях. минах на Агата Крисити, Коелю и Дан Браун. тоест до 18-годишна възраст аз не бях чела особено много, но обичах да пиша, обичах и литературата, защото знаех, че дава много.

    и всъщност най-много ми повлия учителката ми по литература от 8 до 12 клас. успяваше да направи часовете интересни, не говорехме само за учебния материал, нито дори само за литература, говорихме за всичко – от биг брадър до новините по света. по този начин тя успя да спечели уважението и доверието на голяма част от учениците. а стане ли веднъж последното, беше лесно да „възпита“ поне лек интерес към писането и четенето. не казвам, че при всички е било така, но поне при мен подейства.

    другите хора, които изиграха важна роля, са двамата преподаватели, при които се готвех за кандидатстване с литература. там вече нещата бяха сериозни – яко учене, яко писане, но и всичко се обясняваше на достъпен език, правеха материала интересен. един ден казаха на мен и останалите ученици: „Вие вече сте заразени. вече няма да спрете да четете или търсите знания по друг начин“. оказаха се прави, като аз избрах да научавам новости чрез книгите и днес мечтая професионалният ми и личен живот да преминат сред книги. благодаря от все сърце и на тримата, че ми дадоха толкова много, колкото дори не осъзнват.

  29. Да, WhiteningBlack, езикът на думите научаваме от опита си, а той развива въображението ни. И все пак едно е да си обещаеш нещо на теория, а съвсем друго е да се окажеш в реалната ситуация, когато трябва да направиш труден избор. Преди години гледах едно руско ток шоу, в което участваше бивш войник от Чечня, попаднал в плен при сепаратистите. Тъй като изповядвал тяхната религия те му предложили да запазят живота му, ако мине на тяхна страна. Като доказателство трябвало да разстреля своите довчерашни другари. Лесно е да се съди пред монитор и клавиатура. Пред дулото е по-трудно. Той избрал да стреля. Затова останал жив. И да не бил стрелял той, друг щял да разстреля пленените руснаци. Мъжът участваше в шоуто с маска. Дискусията беше трудна и тъжна. И мисля, че не беше фалшификация – водещият на това шоу беше Владимир Познер – много авторитетен журналист, който наистина умее да провокира, без да лъже. Хареса ми, че в отношението му към „човека с маската“ нямаше осъдителност, а желание да се разбере и съпреживее. Убиецът очевидно страдаше. Накрая Познер му каза, че е сигурен, че в мислите си още дълго време ще се връща към неговата трагична съдба. Мисля, че журналистът имаше сълзи в очите. Написано като текст не е така силно, както на екрана.

  30. Мисля, че трябва да се разберем за нещо: от отговорите виждам, че сякаш повечето от вас, четене-активистите :), често разглеждате четенето като инструмент за професионален и интелектуален успех. Навярно като доста млад – 18 г. – не мога да осъзная важността на това, но засега ми се вижда доста користно да четеш, за да си конкурентноспособен. Или по-скоро експлоатиращо. Както за подготовката за TOEFL трябва да пишеш есета до откат, но тази работа, това творене нз изкуство, си е чисто експлоатиране на интелекта и усещането ти за естетика, защото ти не се опитваш да създадеш нещо, заради неговата красота, по своето усмотрение за такава и за да изразиш мислите си, но създаваш продукт, с който ще постигнеш нещо. Тоест експлоатираш изкуството, използваш го като инструмент!

    Аз съм малко по оскаруайлдовски и малкияпринцовски настроен и вярвам а максимата „Изкуство заради самото изкуство!“ 🙂 Ако някой ден, дай Боже, имам деца, мисля, че ще се опитам да им подхвърля дадени книги, които да им покажат света през дадена призма, но се надявам никога да не възпитавам в тях експлоатарско отношение към книгите или да започнат да ги възприемат като средство за самочувствие (както правех (правя?) аз) или досадно задължение.

    Колкото до методите за „житейско образоване“, в днешния ден има тоооооолкова средства за такова нещо 🙂 Филми ли искаш, музика, новини, предавания със събеседници, както каза Жоро… Действително, книгите са доста по-компактни и синтезирани, и навярно приятни, но все пак – това оправдава ли да ги превръщаме вместо в нещо приятно и неусетно обикнато, в нещо, в което са ни възпитали да обичаме? 🙂

  31. От малка ми четяха книжки и вкъщи винаги имаше много книги. Все дебели и тежки и все – странни. За едно дете всичко е странно, а понеже въпросът „защо“ зададен хиляди пъти от мен на ден, успяваше да измори родителите и баба ми. За това, тя предприе хитър ход и ме научи да чета някъде между чтевъртата и петата ми годишнина. Но до навършването на шестата ми годинка, ако ми отрежехте показалеца сериозно щяхте да затрудните читателските ми умения.

    Давам си сметка, че като цяло всичко се дължи на баба ми и леля ми и двете изключително начетени, образовани и като цяло, занимаващи се с образоване на разни дечурля 😉 Майка ми имаше доста по-малко време, но за сметка ан това й разказвах всичко с подробности. Май оттам свикнах да коментирам мненеито си и така си и остана и занапред.
    Започнах с Дюма и макар да прибодих зашеметяващ речник, ми беше неразбираемо в по-голямата си част.
    Опитах с Оскар Уайлд, но дадох накъсо, когато започнах да задавам твърде подвеждащи въпроси, затова накрая се насочих към юношеска литература. Смятам това за може би по-голям гаф, отколкото ако ми бяха обяснили за отношенията на героите в да кажем „Портретът на Дориан Грей“, но минало – бешело.

    Неща приключиха трагично в края на втори клас, когато майка ми разбра, че надписвам задължителните книги за лятото с по три, четири листа.
    След което, за да мирна, ме абонираха към библитеката на Славейков и нещата се стабилизираха.
    И до днес обаче огромна част от Славейков ме познават по име, както и до днес съм способна да затрия цялата си заплата за книги. 😉
    Дето се казва, нека ми е зле.

    Може би най-тъжното е, че чета твърде бързо и често ми се случва купената сутринта книга, да съм я прочела до вечерта, а от препрочитането им, вече ги знам наизуст.

    Четенето може би е причината да съм човека, който съм и да имам това си отношение към света. Може би е малко по-наивно от нужното, но това го отдавам на оптимизма си 🙂
    *усмих*

  32. Eneya, това с бързото четене някаква придобита с времето техника ли е или е чист талант? 🙂 Защото съм чел, че има някакви техники за бързо четене, ама така и не им повярвах. На мен основният ми проблем с книгите е бавното четене. Има книги, които колкото и да са ми интересни, чета със седмици… :/

  33. Привет и благодаря за коментарите 🙂 Ще отговоря някак набързо и хаотично:

    – има техники за бързо четене (speed reading, photographic reading), но мисля, че нищо не може да замени просто самото четене – колкото повече четеш, толкова по-бърз ставаш. Иначе от това което ми е попадало, мога да препоръчам съветите на Tony Buzan. От мен съветът е – четете повече и не се срамувайте да следите с пръстче или моливче (отстрани на страницата, а не дума по дума), за да не изгубите редовете. Свиренето на пиано също помага 🙂 Може би някой ден бива да пиша отделно за това 🙂

    – на Стивън Кинг съм чела няколко неща и са ми харесали всичките. Надявам се Стоян скоро да може да ги чете на английски

    – МОЯТ избор на неговите книги на английски е МОЙ, защото по-бързо се ориентиранм в наличните на хартия книги кои са за неговото ниво на английски. Предлагам няколко, а той си избира според дали са му интересни. Но четенето на английски засега е основно с прагматична цел – учене на английски 🙂 Защо на хартия е отделен въпрос 🙂

    – Не знам дали има нещо лошо човек да чете само детски книги и комикси или въобще да не чете, но ми се струва, че е по-добре да чете повече. Може би някой ден ще обясня защо – засега се придържам към казаното от Yana и WhiteningBlack

    – относно експлоатирането на книгите … зависи от гледната точка 🙂 Не виждам нещо лошо и в единия и в другия подход – човек чете по различни причини. Не ми допада единствено четенето заради трупането на ерудиция, която да демонстрираме. Може би защото аз самата не притежавам богата обща култура или пък защото вярвам, че ерудицията е „прахът, изтупан от книгите в празен череп“ (не знам кой го е казал), както и това, че образованието е „това което остава в главата ни след като забравим фактите“

    – да натрапваме което и да е занимание, по-скоро може да предизвика съпротива…не че няма разни хора – някои се подчиняват, но у в нашата къща трудно се намират такива … хахахха – иначе бих натрапила четенето 🙂 Засега се задоволявам само с предлагане 🙂

    – относно Хитлер … очаквайте отзивите ми за „Ерата на тълпите“ – там има доста нещица за Хитлер.

    Поздрави и пишете 🙂

  34. Wandera – нямам идея, просто съм забелязала, че чета по-бързо от почти всички хора, които познавам. Някои биха казали, че е за сметка на качеството, но досега н съм забелязала това да отговаря на истината.

    Може би са свързани скоростите. Също толкова бързо говоря и на български.
    За сметка на това и на френски и на английски, дори и на немски (доколкото си го спомянм) чета с нормалната скорост. Може би е до практика?

  35. Моята майка интуитивно използваше една „хватка“, за да ме тласне лекичко към книгите, които искаше да прочета 🙂 Уж случайно ми разказваше началото на книгата,която четеше в момента.Но го правеше така увлекателно, че само изчаквах да излезе или да започне да шета и веднага тайно отмъквах книгата и се скривах да я чета. За неин ужас „хватката“ действаше безотказно при книгите наречени „книги за възрастни“, които тя съвсем целенасочено криеше от мен. Списъците си от лятото не успявах да прочета, но затова пък бях прочела всички „книги за възрастни“ от нашата библиотека до 15 годишна възраст, когато започнах да си купувам „мои“ книги с „мои“ пари от стипендията 🙂 И до днес съм си така. Не мога да спра да чета. Въпреки надеждите на мама, че ще намаля четенето и ще се захвана с нещо по-„продуктивно“ в свободното си време 🙂

  36. Не си спомням как съм се запалила по четенето, но си спомням, че в един момент с баща ми се дебнехме (буквално) кой ще чете поредната книга. Спорехме безспир кой има предимство – този, който е стигнал по-длаече или този, който е започнал пръв. И друго си спомням – постоянно ми се караха, че си развалям очите с това четене вечер в леглото. Не мога да кажа дали атмосферата у дома допринесе за това ми увлечение. Брат ми започна да чете чак в първи курс „Актьорско майсторство“. Може би у него тази страст я е имало, но се е проявила по-късно.

    Сега с интерес наблюдавам малката ми дъщеря (на 2.5 год.) – тя обожава книжките, постоянно иска да я „изпитвам“ на буквичките – Тази буква на кого е? – на мама, на тати, на Ева и т.н. до 22.Когато ме види да чета ме пита „Мамо буквички ли има там?“, сяда, разтваря някоя книжка и започва да навързва странни истории, обожава да й разказваме приказки (баща й се оказа страшен талант в това отношение). Мисля, че ни очакват много литературни вечери у дома 🙂 Ние сме решени да подклаждаме този интерес колкото можем повече.

    А колкото до бързината – аз чета сравнително бавно. Чела съм и чета много, но не съм забелязала това да подобрява скоростта ми. Не че се притеснявам – за мен е важно удоволствието. Макар, че се надявам от това да не страдат тези, които са наред след мен в списъка на буккросинга.

  37. @sickdreamer: Аз не съм писала есета до скъсване за TOEFL, но въпреки това изкарах максималната оценка. Така че не е въпрос само на количество 🙂 Важно е как.

  38. Ах, есета за Тойфел, в момента се боря точно с тях.
    137 по-точно. Доста ме подразниха в начало, но после си дадох сметка, че всичко е въпрос на подход.
    Колкото до скорост, мисля, че пиринципно си е свързано до обработване на информацията и припряност на човека.
    Аз съм припряна и предполагам, това се отразява.

    Хм, Лид, я ми кажи, као не те притеснява, разбира се, кои са книгите, които смяташ, че са ти повлияли най-много?

  39. Eneya, есетата за TOEFL са нещо много по-добро от наизустяването на теми по литература за изпит. Съвсем права си, че в случая става въпрос за подход, т.е. за определен начин на писане.

    Аз, между другото, също съм бързо четяща, не само на български. Но пък и зависи какво чета и с каква цел понякога.

    На мен също ще ми бъде интересно да прочета на Лид какви книги са й повлияли, но и също така как подхожда с учениците си.

  40. Все още се чудя, дали съм отрасъл, за понятието ‘книги за възрастни’
    Самия израз, книги за възрастни, свързвам с това, как баба ми, предлага някоя книга, която за нея е страшно вълнуваща и интересна, а аз отвръщам, че тя(книгата) още не ме интересува. Ще дойде времето, когато ще започнат, да ме вълнуват темите, в книгите, препоръчани от баба ми. А тя отвръща, че тези същите, препоръчани от нея книги (като Шогун, Граф Монте Кристо, Потоп) децата и(баща ми и чичо ми) са ги чели на 16 годишна възраст. Аз тази година, ставам на 20 години.
    В мен ли е проблема, в мойте виждание и разбирания, в мойте интереси, за да намирам, книги, които баща ми е чел на 16 годишна възраст, леко безинтересни и даже някой скучни.
    Бил ли е баща ми, толкова умен и търсещ знания, че е прочел книги, които аз може би още 2 или 3 години, няма да докосна. Може би.
    Или просто, неговите интереси са били много по-напред, от сегашните ми.
    Не се чувствам още узрял, за ‘книгите за възрастни’ Даже и да прочета някоя, като „Потом“ не смятам, че ще мога да вникна в нея.
    Все така ще отлагам, книгите за възрастни. До момента, в които, и аз ще се превърна във възрастен. Може би.

  41. Румен, изобщо не е задължително това, което баща ти е чел да е непременно интересно и за теб. Да не забравяме и че когато баща ти е бил на твоите години не е имал достъп до толкова литература, както ти сега, така че това което тогава се е смятало за интересно е било такова заради избора и възможностите. А и заради времето.

    Аз например до ден днешен обожавам детски книги. Освен че са написани интересно и увлекателно, в тях има и много сериозни неща, които карат възрастните често да се замислят и да отриват нови и нови неща в привидно „невинна и безобидна“ книжка.

    Не бягай съзнателно от книги, които се смятат за подходящи за възрастни, нито пък се притеснявай от това да четеш неща, за които някой би ти казал, че си вече голям. Просто прави това, което на теб ти е интересно и ти доставя удоволствие. Ако намериш и някой, с който да го споделяш, още по-добре.

  42. Жоро, сега преглеждах коментарите по-нагоре и видях, че съм изпуснала един от теб…

    Не смятам, че „кафенета“ и „книги“ могат да се степенуват по важност, защото са разнородни понятия и това според мен е погрешно екстраполиране на темата. Ебахти, к’во казах…? 🙂

  43. Извинявам се, че разводнявам темата, но за есетата на Тойфел имам два важни въпроса, наскоро ми обясниха, че се пишат по специфичен и конкретен начн и всъщност самият текст нямал значение, а дали си спазил изискванията на написването били определящи за оценката.
    Вярно ли е това или?

  44. „“Христоматийна парола“ – „Полетът на Къстенурката“.
    Четенето на книги, както и образованието е еволюционен процес,
    бавен и случаен, генетически негарантиран.
    Извисяващ.
    Все пак 50 коментара по темата са завиден отклик
    на желанието на толкова приземни да летят.
    Днес е 200-ния рожден ден на Чарлз Дарвин.
    Ч.Р.Д.,Чарлз !

  45. Енея, структурата на есетата е важна, но никак не е маловажно какво ще пишеш вътре. Няма значение каква позиция ще заемеш, но е важно да я обосновеш добре. Ако имаш конкретни други въпроси, пиши ми на мейла – вижда се от Фейсбук значката ми.

    Списък с книги които са ми повлияли … това е трудна работа – мога да си спомня, че някои книги са ми били много важни в някой момент от живота, но не съм сигурна дали сега ако ги прочета ще ми харесат толкова много. Според мен едва ли има нужда от задължителен канон за всички. Мога да кажа със сигурност, че когато бях в гимназията четох няколко пъти „По пътя“ на Керуак и го смятах за важна книга в живота си 🙂 Но най-важната си остава Пипи, която четох преди да тръгна на училище. За нея съм писала в блога и може да се види как ми е повлияла 🙂 Тези неща пробудиха и затвърдиха желанието ми да бъда свободна. През гимназията се интересувах и от философия и новият ми герой стана Сократ. На по-късен етап за мен беше важно да осъзная как се движи икономически съвременният свят и как да оцелея в бего, така че четях такива неща. От маркетинга се зароди интересът ми към психологията – като любимци маркирам Фром и Юнг. След това преминах към източни философиии – будизъм, даоизъм и хиндуизъм (в този ред на важност), което пък отприщи много въпроси от всякакъв характер, така че започнах да чета за всичко, включително точни науки, включително физика. Надявам се тези неща да ме отведат до мислите на бог 😉 Напоследък чета романи без друга определена цел освен тая да се чувствам добре. Но не само. Всъщност винаги чета по няколко книги наведнъж. Не мога да пропоръчам хей така някакъв списък. Зависи кой какво търси и от какво ми се струва че има нужда в определен момент.

    Последното изречение е и отговор на въпроса как процедирам с учениците. Ами от една страна проповядвам, че уменията за четене са важни и се обосновавам 🙂 От друга страна в зависимост от това какви въпроси изследва конкретният ученик му препоръчвам и тикам в ръцете книги. Когато четем и разясняваме някой текст, се сещам за книги ( и филми), които биха могли да внесат още яснота и записвам заглавията и авторите на дъската с кратки пояснения. Бих искала да направя повече, но засега не съм 🙂

  46. Как станах читател на качествена литература?
    Много лесно.Наличието на качествена литература ме направи неин читател. Започна се с Макс и Мориц и Ян Бибиян. И продължава.
    Eднa подробност – За такива като мен, от моето поколение, четенето извън ученето или работата беше необходимо като храната. Може би по семейни причини…Но и заради епохата в която израстнах – време на изключителна материална мизерия. Не само у нас. След войната, след световната разруха, ония от западните ни връстници, които са можели и искали да работят, са утолявали жаждата за живот с яко бачкане, веселба и консумизъм.Съвзеха се бързо и имат материалния си рай. Четат малко,но имат Писатели. На изток от техния рай, в рая на материалистичната идеология, каква ирония, 45 години след войната, ние не успяхме с материалните блага. На всички им е ясно защо.В ония времена, дори и да можехме и да искахме и да работехме, у нас жаждата за живот се утоляваше от дефицитките .B търсенето им – жителства,жилище, лук , боб,леща,хляб,месо, маслини, портокали, банани, пердета, кожуси, ботуши, обувки, телевизори,хладилници и т.н. Четенето беше,както и сега,въпрос на личен избор. Все пак,положителното при системата на дефицитките беше, че оставаха пари. Много народ купуваше с “връзки” книги на метър, за хола, за секциите.Някои и четяха.

  47. По времето на Соца не смятах, че литературния продукт е нещо комерсиално.Властите тогава го налагаха като идеологическо оръжие.От западните автори, превеждаха т.н. “прогресивни писатели”. Всеки който критикуваше действителността там, беше “прогресивен” за нашите баш идеолози и можеше да бъде превеждан. По тази причина имахме възможността да четем най-доброто от западната литература. Ясно е, че всеки честен и независим писател е нещо като коректив на статуквото. Неизбежно критикува. И господарите ни позволяваха да ги превеждат, печатат и продават.Така имахме чудесните преводи на майстори от “Изгубеното поколение”, като Хемингуеи и Скот Фитцжералд ,“Сърдитите млади хора”, главно британци – Джoн Бреин, Алан Силитоу, американските бинтици – Джак Керуак. Към тях, като прибавиш Синклер Люис, Белоу,Стаинбек,Фокнър,ТомасУлф,Ъпдайк,Селинджър,Kaпоути,Вонегът,Бредбъри,Киси, Хелър,Лее, еропейците Унамуно,Цваиг,Кафка,Хашек, Рeмaрk,Т.Maн,X.Maн,Хартунг,Хесе,Бьол, Кестнер,Марти Ларни, Джером Джером,Сноу,Мороа,Шевалие,Сартър,Симоне де Бовоар,Камю Екзюпери,Мориак,Андрич,Чосич,Канети,Бунин,Солженицин,Пастернак,Илф и Петров, Булгаков Оруел и Солженицин ( с изключение на Един ден на Иван Денисович и Матрьонин Двор) не бяха за превод, но слушахме BBC, където ги четяха. Всичкитe тези имена са на истински, големи , гениални писатели,описващи ценностите и смисъла на битието.

Коментари са забранени.