Кукуригуууууууууу

В есето на една ученичка прочетох: „Само Бог може да го пробуди“ и й зададох въпроса дали ние не се пробуждаме сами, особено като го желаем и се стараем, или винаги се нуждаем от божията милост. Като се замисля, много хора получават просветление без да го търсят. Или всички, дори несъзнателно, търсим точно това?

Advertisements

7 thoughts on “Кукуригуууууууууу

  1. Ами, според това, което аз съм учила, просветлението е по милост Божия, ние само създаваме предпоставките, ама… знам ли…
    Прочете ли за Миларепа?

  2. един виц
    „Равин и поп на боксов мач.
    Единия от боксьорите се кръсти преди началото.
    Равина пита „Това какво означава?“
    Попа отговаря „Нищо, ако не може да се бие“

  3. Би трябвало повечето хора несъзнателно да търсят Просветление, все пак това е навярно сред най-характерните човешки черти 🙂 Иначе твоята ученичка навярно има убеждението, че всичко, което ни се случва, се случва по Божията воля, Бог го позволява, и написва твърдението си в тоя контекст… Т.е. за нейните виждания си е съвсем права и логична 🙂

  4. всъщност бог не е нещо външно към което да се стремим или да чакаме да „слезе“; човекът е бог в развитие

    (всичко това, разбира се, не може да бъде обяснено в един коментар, затова – ако ти е станало интересно – ти препоръчвам да прочетеш някоя книга на ваклуш толев)

Коментари са забранени.