бавно и безполезно

„Докато търсим Смисъла, май обезсмисляме всичко … “ си казах като затворих „Бюро за намерени вещи“ – книгата, която започнах в петък вечер след дълъг ден на активност и шум. Имах нужда от нещо тихо и бавно. Бях уморена не само от нещата които направих и казах, но и от тези които чух и прочетох – предимно коментари в блога.

Отново ми казаха (неодобрително), че живея в кула и че в преценките си (за политиката) използвам естетически критерии. Всъщност трябва да го правя колкото се може по-често, защото се улавям, че често преценявам света количествено и това ме стресира – например да се питам колко часа чисто съм работила днес и дали са достатъчни за да оправдая съществуването си.

Истинската ми същност, обаче, копнее за живот на качество, а не на количество. Протестантската етика, която води до това което наричат прогрес, обаче, се разминава с оправданието, което си намерих преди малко – прозрението, че и героинята на Жюлиет Бинош в „Синьо“ не живее в кула, макар че не работи и не се вижда почти с никого – когато смята, че трябва, тя се докосва до света – като отказва да подпише петиция за изгонването на съседката, като пристига бързо през ноща в стриптийз клуба, където танцува въпросната съседка – за да я утеши.

В очите на протестантския проспериращ свят, обаче, тази жена е безполезен паразит – защото вече няма дете, за което да се грижи, а освен това не работи. И все пак, според естетическата ми преценка от високата кула, докато повечето хора са заети да създават материални и интелектуални блага, или да постигат цели, както и да се борят, някой трябва (да, трябва, и аз искам да живея както трябва), да избърше праха или нечии сълзи, да измие чиния или да погали, да внимава за думите, защото дума дупка не прави, но понякога прогонва или убива.

А тези неща изискват време и търпение. Когато пасторът бърза към мястото, където ще проповядва за обичта към ближния, той няма достатъчно време да забележи изпречилия се на пътя му превит, измъчен човек. Не сме добри самаряни, защото твърде много бързаме – до този извод стигнали психолозите казва Даниел Голман (авторът на „Емоционалната интелигентност“).

Да работиш в бюро за намерени вещи изисква търпение и прецизност, грижливост. Макар че се намира на гарата, представям си това място много тихо, а служителите в храма приемат смирено и кротко изблиците на нетърпеливите и роптаещите, и за миг ги подчиняват на тишината и спрялото време – докато попълват документите и изпълняват предписанията.

Това е работа, в която няма перспектива за кариера. Там се чувства прекрасно двайсет и четири годишният Хенри, който като потомък на богата и влиятелна фамилия би могъл да прави друго. Той е интелигентен, любознателен, силен, смел и сръчен хокеист, който не си премълчава когато царят е гол, но и не бърза да действа без да се е уверил, че разбира достатъчно добре. Няма цели и с удоволствие би се пенсионирал сега.

В книгата сепоявява и башкирец- млад доктор по математика, роден в палатка в степта – за да напомни, че прогресивният високопроизводителен западен свят не е единствената възможна реалност.

В книгата се срещат още и болка, старост, любов и смърт. Последната не се случва на никого от нашите герои, макар и непрекъснато да имах чувството, че може да им се случи … вероятно защото смъртта е факт от живота, без значение дали кратък или изпълнен с активност и борба. Разликата е в приемането и роптаенето.

Advertisements

12 thoughts on “бавно и безполезно

  1. Приемането и Роптаенето
    Тo be, or Not to be.
    Да имаш чувството че нещо може да им се случи…
    I don’t care vs. I do care.
    You Care.
    Бавно и Полезно.

  2. Здравейте, Лидия! Предполагам, че коментарите за „живота в кула“ идват най-вече от твърдението ви, че не следите политическия живот. Мисля, че неодобрението в случая е разбираемо. Защото следенето или неследенето на политическия живот не е само личен акт, а поведение, което от своя страна предопределя поведението ви на изборите, а това поведение вече засяга бъдещето на много хора. И както е хубаво да погалиш някого, да му кажеш добра дума и т.н., така е хубаво и да допринасяш по-абстрактно за доброто му бъдеше; за мене двете неща се допълват. Иначе и аз съм на мнение, че естетиката в политиката е важна, но все пак ми се струва, че не бива да бъде определяща. С благопожелания.

  3. Здравей Лид, и аз съм избрала за себе си да се грижа за мини обществото, в които живея. Там мога да направя НЕЩО. Въпреки че гласувам, не се интересувам активно от политика и там нямам усещане, че мога да повлияя на когото и да било, както и да било. В природата разнообразието е необходимо и нормално. Така трябва да е и в обществото и хората трябва да са толерантни към различните си ценности. Има си хора за всичко…

  4. Seasons, аз още не съм избрала. Всъщност по-скоро имам грандоманското желание „да оправя света“ едромащабно и с размах, но още не съм измислила начин. Подобни текстове в блога ми ми помагат да се самоутешавам и да си намирам оправдание, че не мога толкова, колкото ми се иска и колкото доста хора наоколо очакват от мен. Други пък се утешават като ми натякват колко съм жалка. Аз пък им спестявам терзанията и не ги питам дали като правят това, което смятат за повече от това което правя аз, всъщност правят нещо повече. Само понякога ги призовавам да четат по-внимателно 😉

  5. И аз смятам, че трябва да има бавни и грижовни, и с това полезни хора 🙂 Всъщност си мисля, че и аз съм от тях. А светът няма как да се оправи, когато и както и да е; за да има Равновесие и да има Смисъл да живеем, трябва да има и Проблеми и Несъвършенства. А за хората, които се борят с тях, трябва да има такива, които да им промиват раните.

    Трябва. Равновесие!

    Поздрави, Лид 🙂

  6. Pingback: Опитите за летене на Оригами Жерава

  7. Pingback: Светът е идеален « Опитите за летене на Оригами Жерава

  8. Един път пушейки с приятели споделих една сентенция,до която достигнах сам,макар,че е доста простичка и е възможно и друг да се е сетил за нея(не търся авторски права,не още:))а то беше по времето,когато все още се интересувах от политика!Мисли глобално,действай локално!Или пак с други думи казано,когато започнеш да оправяш светът,най-добре започни с почистване на стаята,в която живееш,или с градината пред къщата си!А те другите неща сами си се подреждат.Просто им е необходимо и време,а и други като теб,които си чистят пред къщи:))И тук се сещам за един цитат от песен на човек,когото много уважавам!“…..за сега сме само двамина!България 2000-ната година „И девет години по-късно все още си мисля,че това е една добра идея!Всичко най-весело от мен и от градът,в който обичаме да казваме,че“Светът е оцелял,защото се е смял“.“Живея щото родил съм се,няма друг начин“.Оцеляване му е майката,а бащата кой ли е?!?!:)

  9. хм, имам чувството, че този пост e свързан с поста за възпитанието.

    ТЪРПЕНИЕ 🙂

    аз напоследък си мисля как се изгубва същината. прилагат се правила, формули и стереотипи, изговарят се думи напълно автоматично без мисъл, без чувство. механично.

  10. Pingback: Равновесието във Вселената « Опитите за летене на Оригами Жерава

  11. Pingback: Добрите статии! | Говорилня

  12. Pingback: Говорилня » Blog Archive » Добрите статии!

Коментари са забранени.