Повече търпение и по-малко презрение

В този блог споделям не само отговори, но и въпроси. Дори отговорите са въпроси, защото текстовете са отворени за коментар. Това означава, че всеки път, дори и да не попитам изрично, всъщност питам „Какво мислиш ти?“

Много пъти се е случвало вместо отговор по темата да прочета мнения, че нищо не разбирам и по-добре да си мълча. А аз питам, защото искам да знам. Да, познавам Гугъл, но се интересувам и от отговорите на хората, които четат тук.

Надявам се повече хора да се научат на отзивчивост и търпение – неща, които изисквам от лидерите.

Очаквам от всеки човек, който стартира или оглавява инициатива да обяснява смисъла й така, че дори и невежи като мен да го разберат. За него това би означавало по-широка подкрепа. Аз може да не съм специалист, може да съм късогледа и глупава, но моят глас тежи толкова, колкото и гласът на експерта и на гения.

Очаквам от лидерите да бъдат учители – да се научат да комуникират разбираемо и търпеливо, и да не ме презират заради невежеството ми.

Очаквам от лидерите да не ме смятат за овца, която ще ги последва само защото вече са спечелили доверието й. Трябва да са сигурни, че ако ме третират по този начин, аз ще извикам, че царят е гол.

Надявам се един ден не само лидерите, но и всеки който е прегърнал кауза, да разбира нейния смисъл и своите мотиви. И да може ясно и търпеливо да ги обясни на съседа си.

Advertisements

22 thoughts on “Повече търпение и по-малко презрение

  1. Лид, винаги съм се чудил като гледам по телевизията как в САЩ кандидатит-президентите се здрависват с толкова много хора по време на кампанията си; как дълго време пътуват от щат на щат обяснявайки идеите си отново и отново.

    Явно наиситна така се печели доверие и симпатия… когато хората често те виждат и чуват.

    Скоро бях свидетел на следното: Избори за студентски съвет. Един плакат със следното съдържание-име, снимка и надпис „Защото трябва да е той“. Почувствах се готов да взема един черен маркер и да напиша на всички плакати „Защо?“ Стори ми се като подигравка…
    поздрави:)

  2. О, Lyd, много болна тема засягаш 🙂 Аз се опитвам да действам така, още повече че в професионален план ми се налага да бъда и лидер, и учител. Всъщност добрият учител трябва да е добър лидер, както добрият лидер трябва да бъде добър учител. Моите впечатления са, че в организации и общества, в които се толерира силен индивидуализъм, сякаш хората по-лесно усъвършенстват лидерските си умения. А всъщност този тип структури функционират и по-добре като общности, нещо което ние българите не правим особено добре. Аз всъщност рядко коментирам тук, но чета много често. Понякога съм много съгласна, с това което пишеш, понякога изобщо не съм.Но това е най-нормалното нещо на света. Надявам се, че с моите коментари не размахвам пръст и не обиждам, но май понякога българският негативизъм и „многознайничество“ от страна на някои от коментиращите ми идват много и може би съм прекалявала в реакциите си. Не съм се връщала назад да прочета коментарите си. Всъщност и на теб, а и на всички останали (включвам и себе си в това число) пожелавам да ставаме свидетели на все по-висока култура на диалога. Мен в едни коментари в български блог ме нарекоха наскоро „л***о със самочувствие“, въпреки че аз нито за секунда не употребих обидна дума и не наруших границите на добрия тон, просто поставих на място неуместно коментираща госпожица. Приех го с много насмешка, но всъщност никак не говори добре за начина, по който общуваме. Дано тръгнем в по-добра посока.

  3. Lyd, ти също си лидер, то си го пише и в твоя блог: 15 TopBlogLog (например)+… умееш да пишеш провокативно, привличаш широк „обществен интерес“ (блогърски)…
    аз, лично, бях много поласкана, когато ти – толкова популярна блогърка се включи с коментар в едни от първите ми блогърски опити (post-ове)…
    аз не умея да пиша по подобен начин, нито имам достатъчно време (да чета и пиша), нито претендирам… за каквото и да е, но се оглеждам и самопреценявам…
    на моменти блог-обществото ми заприличва на някогашните чат-комуникации посредством mIRC и се чудя откъде толкова много хора имат толкова много време да пишат, и то за какво ли не…
    но при всяко положение това е прекрасно, а аз не преставам да се уча…

  4. Този ти пост явно е вдъхновен от коментарите към поста за Google-бомбата, аз дори първо почнах там да пиша този коментар, но реших да го пренеса тук.
    Някой там беше писал, че ти живееш в абаносова кула. Аз току-що препрочетох „Силмарилион“ на Толкин и се сетих за боговете, които си живеят на Снежнобелия връх и не дават ухо на молбите за помощ, защото според молителите положението във военната зона вече е непоносимо, но според боговете още си е съвсем поносимо и не изисква намеса. И двете мнения са трудни както за защитаване, така и за оборване, защото всичко зависи от гледната точка.
    На мен ми се струва, че ти често прилагаш в политиката естетически критерии, например отхвърляш нещо, защото ти се струва твърде просташко и недостатъчно чисто. Сещам се за поста ти „Избори след края на света“, в който описваш как демократите били „рошави и брадати“ и „изпълзели от разни дупки“ и те отблъснали, затова си гласувала за социалистите, които говорели „артикулирано и аристократично“. Аз бих казала, че силните винаги изглеждат чисти и блестящи, а слабите – криви и жалки, виж само асирийските барелефи, на които царят се разправя с победените си врагове.
    За мен протестите и Google-бомбата са нормални явления в една предизборна обстановка (а ние вече сме в такава обстановка, все пак до редовните избори остават месеци). Ти подкрепяш гражданската позиция и гласуването, но като че ли не приемаш някои най-обичайни атрибути на предизборната кампания. Не знам как човек би могъл да те убеди и има ли смисъл изобщо да опитва. Всички факти, които опонентите ти биха посочили, ти вече си ги знаеш. Но не правиш от тях изводите, които правят хора като мен, може би защото да си в опозиция и да се бориш за власт не ти се струва изискано.

  5. Майя, историята с онези избори е разказ отпреди точно 20 години, когато бях на 18, така че не знам дали е удачно да се използва като пример за това какво правя често днес, но донякъде ще се съглася, че имам и естетически критерии. Google бомбата може да е нормално яление, но това не означава, че трябва да харесвам всички нормални явления. Относно опитите да бъда убедеа в едно или друго, не спирай да опитваш 🙂 За мен е важно да чувам и други гледни точки. Дали ще стигна до твоите изводи … май е нормално хората да не стигат винаги до едни и същи изводи, или има такива, които са непогрешими като Партията?!?

  6. И аз смятам, че търпението е най-големият недостатък на обществото ни. Много често реакциите на хората са прибързани или плод на личния им стремеж да се самоизтъкнат. Оттук и неразбирането, липсата на толерантност, обидите, презрението, игнорирането. А всъщност трябва да инвестираме малко време в търпение.

  7. … виж сега какво стана – имах предвид, че нетърпението е най-големият недостатък на обществото ни 😉

  8. Вярно, от първите многопартийни избори в най-новата ни история минаха 20-тина години (как лети времето!), но от онзи пост не останах с впечатление, че впоследствие си преразгледала позициите си – а може би си? Ураааа :-).
    Разбира се, никой не е абониран за истината. Аз бях сигурна, че съм права за влиянието на естетиката върху твоите възгледи, защото то се вижда; но не бях и не мога да съм сигурна, че то е нежелателно, защото тук вече опираме до мое лично мнение. Карл Попър би се присъединил към мен, а Максим Горки би защитавал обратното мнение. По въпроса може да се спори.
    Радвам се, че приемаш опити за убеждаване, и се надявам някой да те убеди (едва ли ще съм аз – моят рязък стил по-скоро затвърждава мненията на опонентите ми). Мой близък човек, който обикновено не гласува, реши да участва в предстоящите избори, „за да се махнат тия“. Но го убедих не аз, а убийството на Георги Стоев.

  9. Ха, още търпение – само това му липсва на народа! И без това той е толкова търпелив, че търпи ли търпи… Реално се гаврят с него а той търпи… години наред си стои кротко и търпи… Търпение Лид, ако вярваш че лидерите са добри, и ти мислят доброто. Но все пак се чудя дали че един разстрел не е по-доброто решение

  10. не ни мислят доброто…ние не си мислим доброто. лоши сме, но не го виждаме. и те са лоши…съвсем на дребно. надцакване с мъдрости, хитрости и простотии. безпътица е у повечето хора, а другите – охранване до преуспокояване и пълна надменност.
    и вече не ни е простено, защото знаем какво правим

  11. @ Mайя … само не разбрах в какво искаш да ме убедиш 😀 или говориш по принцип 😀

    @ някои коментиращи … както обикновено, има хора, които не четат внимателно…

  12. Уважавам действителността, но това не ми пречи да я изследвам по различен начин от теб, както и да й въздействам по различен начин. Или тези, които са различни от нас са недействителни и недостойни?

  13. Lyd, това е изключително некоректен отговор , макар и да следва детайлно правилата за провеждане и печелене на спорове.Тоест пуска се фраза нямаща нищо общо с конкретната тема но представляваща постулат: „Или тези, които са различни от нас са недействителни и недостойни?“ , с която другият спорещ няма как да не се съгласи , след което се оявявш за победител в спора.

    Възхищавам се на професионализма ти Lyd, усвоила си до съвършенство техниките на „Liberal arts“ преподавани в така любимите ти либерални колежи.

    Като човек и лидер обаче ще ти извикам:
    Царят е гол Lyd ,Царят е гол…

  14. Не помня да съм твърдяла, че различните от мен са недействителни – само че някои от тях като че ли не уважават действителността. Едно от първите неща, които прочетох в блога ти, беше пост с одобрително споменаване на Милен Велчев. Същия господин, който накисна всички нас и децата ни (а вероятно и внуците ни) да плащаме допълнителни милиарди дълг, за да сложи в джоба си няколко пършиви милиона от сделката. Е, как да не реша, че не уважаваш действителността? Аз не се опитвам да те убедя да я уважаваш по принцип. Предполагам, че в твоето неуважение към нея се съдържа част от твоята индивидуалност и сила – сила както да намираш вътрешен покой, така и да променяш действителността. Само ми се ще да оценяваш действителността като достойна за уважение (това е нещо различно) и да й го оказваш не по принцип, а примерно когато ножът опре до кокала. (Тук, разбира се, има мегдан за нова дискусия дали ножът в дадена ситуация е опрял до кокала или не. Аз мисля, че сега е, но това е само мое мнение.)
    А дали различните са недостойни – дума да няма, много са си достойни, и по-скоро ще си изкълча пръстите, отколкото да напиша, че моето мнение е по-възвишено от това на който и да е друг избирател… но прекалено много години са ме управлявали хора, избирани не от мен, все с резултата, който ми е бил ясен още преди изборите и съм го обяснявала на всеки, който е допускал грешката да ми даде ухо… Съответно живея с чувството, че всеки ден водя една и съща, предварително загубена битка. Сега отново сме в предизборна обстановка и дори няма да се борим за победа, а само за достойна загуба. Това ми се струва достатъчна причина да се обръщам към всеки, който ми се струва възможен съюзник.
    Разбира се, ако човек е достатъчно толерантен, за да приеме Милен Велчев с всичките му дела, то тогава този, който не одобрява Милен Велчев, неизбежно се оказва в ролята на нетолератния, тесногръдия, лошия. Същото важи и за Ахмед Доган, и за всяка от милите ни управляващи муцуни. Ако е за въпрос, същото важи и за исляма, и за Милошевич, и за който и да е от обектите (хора, групи и идеологии), които аз оценявам като вражески; но май много задълбах.

  15. След разговор с човек когото когото много ценя и на когото препоръчах този блог ,стигнах до извода че не съм бил прав да изказвам мнение за съдържанието на блога и автора му.

    Не ми се струва че е редно да се опитваме да променим някого тук, това е като да обясняваме на съседа как да си подреди мебелите.

    Аз разглеждам този блог по-скоро като вид учебно помагало. Възхищава ме майсторството с което думите могат да бъдат подредени така че да внушават определена мисъл независимо от реалното и съдържание.

    Защо в съвременния свят вече е трудно да изкажем мнението си свободно и да бъдем взети на сериозно, ако не сме както казва поета Ангел Малинов-„Професионални графомани“ ?

    В „либералните колежи“ ни учат на брилиантни техники , как да превърнем поезията и прозата от продукт на душата в ширпотреба.

    И учителите ни стават все по-добри…

  16. Майя, не съм й твърдяла такова нещо за теб 🙂 Просто зададох въпрос. И не е нужно да водиш битки, а спокойно да обясняваш на хора като мен, които чистосърдечно си признават, че не разбират добре какво се случва в политиката. Призивът ми да споделите мненията си не беше риторичен, а буквален, защото да, ножът е опрял до кокала. Обръщам се към вас, защото знам, че не знам достатъчно. И очаквам добросъвестни отговори за политическата обстановка, а не квалификации относно моята личност. Това е и смисълът на този постинг.

    Това е нещото което мога да направя като твой съюзник – да дам трибуна на тези, които мислят, че разбират за да обяснят на тези, които не разбират. Ще стигне до немалко хора.

    @ Симеон
    Относно свободата на словото … можеш да си направиш блог, а можеш и да продължиш да коментираш тук. Аз, професионалният графоман, превръщащ поезията на душата в ширпотреба, темерутът който не подлежи на промени, нямам нищо против.

    Ако препрочетеш текста над коментарите непредубедено и буквално, може да откриеш ключа, с който хората могат да бъдат променяни: любов и търпение. Толкова ли е трудно да вярваш в добронамереността?

    P.S. от либералните колежи, както и от което и да е училище, учител, блог и приятел вземаме само това, на което сме способни

  17. Благодаря!
    Сигурно ще използвам предоставената възможност, но трябва първо да намеря време, да си събера ума и да го напиша в що-годе приличен вид.
    Засега нека само поясня, че смятам битката за предварително загубена, защото мнението ми за основната опозиционна партия (ГЕРБ) не е по-ласкаво от това за управляващите.

  18. Pingback: Избори 2009, част 1: Многопартийната демокрация « Моето ъгълче

Коментари са забранени.