Качеството на прозата

Понякога хората оценяват качеството на прозата според степента й на реалистичност. Хората, обаче, виждат различни реалности. Племенницата ми, например, живее в реалност, която бих определила като сапунка; аз живея в архетипна приказка. Някои вярват, че водата може да се превърне във вино, а други вярват, че ако след няколко години съвместен живот хората се държат за ръце на улицата, просто се правят на влюбени.

В един роман Маркес разказва за момиче, което излиза на двора за да прибере изпраните чаршафи и се възнася с тях в небето. В интервю казва, че това е версията на майка й, а иначе момичето било избягало с някакъв войник. Маркес смята, че първата история е по-достойна да влезе в романа.

Както обяснява Кундера, романите служат за това да изследват различни сценарии за живота. Кой познава човешката природа толкова добре, че да бъде съвсем сигурен когато казва, че някои сценарии са фалшиви? Понякога те ни въвеждат в непознати за нас светове, и не разполагаме с никакъв инструмент за преценка, освен възможността да направим скок на вярата.

Advertisements

7 thoughts on “Качеството на прозата

  1. Много добре казано! Преди време много се бях възмутил от кампанията на католическата църква срещу Дан Браун и неговите романи с мотото: „Това, което пише там, е лъжа!“. Ама то не е лъжа – то е художествена измислица! Има голяма разлика!

  2. Маркес пък е съвсем друга бира. Когато започнеш да четеш негова книга, така се потапяш в историята, че започваш да вярваш не само във възнесението на Ремедиос Красивата, но и в избиването на стачкуващите работници от Банановото дружество и в масовата амнезия на гражданите на Макондо след това. Разказът е толкова жив и реалистичен, че въобще не ти идва наум да се запиташ дали това е наистина възможно. Просто четеш и вярваш.

  3. Подозирам, че този пост е несъгласие с казаното от мен по-долу, което Лид отправя с много финес, както винаги 🙂

    Обаче аз не казвам, че прозата трябва да е реалистична, за да е качествена. Всъщност аз закусвам с приказки, вечерям с фантастика, а на обяд – сандвич от магически реализъм и marvelous reality. Така че нямам нищо против нереалистичното в този смисъл. Сега, разликата между сапунките и Маркес е че всичко в една сапунка е напълно възможно случваемо, докато в магическия реализъм на всички е ясно, че не е истинско, но въпреки това е вероятно (believable). И двете са си валидни, така както e една биография. Въпросът е, че във всеки отделен случай има различен хоризонт на очакване, различен договор с читателя и така нататък.

    Но за литература по-добре да не говоря, защото резултатът обикновено не е добър (астилар знае).

  4. 🙂 Ели, астилар знае, че говориш за литература с плам. Само по себе си това е добър резултат. 🙂

Коментари са забранени.