Гледа ли Брад Пит и Кейт Бланшет?

Вярно е че плаках, но плаках и когато гледах откровено фалшивата и твърде евтиноамериканска Дрю Баримор в Music and Lyrics, така че моите емоционални реакции не биха могли да са критерий за качеството на филма.

Не е лош, защото е построен върху интересна идея – да се родиш старец и да се придвижваш към смъртта подмладявайки се. Но не е и нещо особено, понеже е плитичък.

Мислех че идеята е заета от „Изповедите на Макс Тиволи“ – прекрасен роман, но се оказа, че идвала от разказ на Фитцджералд. Харесвам Ф., но не ми се вярва разказът да ми хареса повече от романа за Макс Тиволи, така че използва случая да препоръчам втория.

Чудя се защо след като намираме бебетата за сладки, намираме за тъжно любимите ни вместо в грохнали старци да се превърнат преди смъртта си в бебета. Да не говорим за това че е и доста по-практично – преобличала съм и бебе, и труп на възрастен.

Ако ли пък в старостта откриваме нещо достолепно, от което не бихме искали да се лишим, защо намираме за ужасяващо новородено да изглежда като старец?

Стареещ или младеещ човек вижда света все през собствените си очи … или поне така казват 😉

Макс Тиволи на английски

Advertisements

9 thoughts on “Гледа ли Брад Пит и Кейт Бланшет?

  1. Предполагам, че е защото е далеч от представата ни за нормално. По време на целия филм се опитвах да се убедя, че може и така, но ми беше ужасно трудно. Трудно е да възприемаш различното.

  2. филмът не само не е нищо особено, филмът е един разтегнат скучен локум по едно време яко ми писна, единствено че е построен върху не особено експлоатирана идея му дава инерция, която след трите часа напълно е изчезнала, разбира се събужда някои интересни размисли относно живота та поне с тях може да преглътнеш трите загубени часа

  3. Здравей първо, Лидия. Все още филмът тлее в спомените ми от близките дни и се натъкнах на твоя блог. Интересни мнения макар и само три. Но сякаш съзнанието на всички е обзето само от идейната разбърканост на биологичните процеси вместо да се погледнат десетките неща, които всъщност искаше да покаже филмът.Едва ли философията се коренеше във обратния процес. Мое мнение, но филмът представи едни разсъждения за свободата, любовта, съдбата и като цяло за живота, които заслужават не по-малко внимание от the curious case, разбираш :))) Много интересен блог,между другото, ще го поразгледам по-обстойно.Със здраве

  4. И аз мисля, че филма беше за това колко прекрасна и вдъхновяваща е свободата в любовта. Мен ме вдъхнови и ми остави усещане за сладост…

  5. как може да кажете че любофта е боза .. как ще е базо наи – силното чувство на човекаа .. според мен филма е исключително силнен и погледнат през реална гледна точкаа … това че ние не може да го приемем незначи че неможе да се случи ….. филма показва силата на любовтаа .. а представете си вие да гледате мъжа на живота си като бебе и тои да не ви помнии … това е ужастноо …..

  6. Малееееей…. съжалявам, че трябва да съм аз, ама дано Натали е писала това доволно пияна. 😉

    Не мога да си обясня в последно време тая страст към преиграващи актьори от двойката Бранджелина.

    Поздрави.

  7. Хубаво е да се погледне философски на историята и във филма,и в книгата,но честно казано намирам за ужасно,тъжно и страшно липсата на истинско детство и в двата случая.
    Що за детство имат родените със прогерия?

  8. мисля, че филма е много реален. Защо ли?, защото човек идва на този свят слаб, уплашен, защото всичко му е непознато и много по – голямо от него, което го плаши. После достига апогея си и отново тръгва обратно към края. Просто умира в покой в ръцете на любим човек без да е съзнателно, чувствата са импулси, които усещаме. Нищо не помним, нищо не мислим само чувстваме. Нима това ме е края на всеки?…

Коментари са забранени.