Mein Kampf

Когато попадна на „боря се (с живота)“, инстинктивно пожелавам да го поправя. Предполагам, че нямам право, защото е вероятно авторът да чувства ситуацията си точно по този начин. От друга страна, обаче е вероятно много хора да описват ситуацията си по този начин, програмирани от клишето.

Не бих могла да опиша живота си като борба, въпреки че много мои познати се изкушават да ме смятат за георй. Може да съм преживяла много ситуации, които ако можех бих избегнала (да, знам, че човек расте в трудностите, но аз съм принцеса и съм особено доволна когато ми се спестяват), но не се сещам за някоя, която бих могла да опиша като борба.

Веднъж, в Кладенеца на желанията поискаха „Да напишеш пост за най-тъжната или неприятна случка/ситуация, която си преживяла в живота си и да споделиш как си я преодоляла.“ Писах за историята с отвличането на Стоян. Тогава, в деня, в който се случи, един служител на институция, от която очаквах помощ, ми каза „Нали си майка – трябва да се бориш.“ Звучеше ми грозно и обидно, защото в борбата не печели непременно правото, а надмощието.

Участвах в битката. Бях права, но и малка, жалка и безпомощна. Приех, че може и да изгубя Стоян и си простих за това. В момента си прощавам за всички битки които ще изгубя и съм наясно, че ше избягвам да ги започвам. Просто не съм воин. Житейската ми стратегия е друга. Предпочитам да умиротворявам, а като междинна мярка, ако се налага, предпочитам съблазняването пред боя.

Всъщност, с напредването по пътя ми, се отказвам от все повече неща, за които би се наложило да се боря/съблазнявам. Спирам и се питам струва ли си усилието, наистина ли се нуждая от това. Омръзна ми да се разпилявам. Кой се нуждае от всичко което пожелава?

*
Днес няма да участвам в уличен протест. Чета, поправям есета, отговарям на писма, пиша препоръки, преподавам, подготвям за интервюта, готвя и обичам. Ако имах още малко време, щях да се взирам в пъпа си.

*
Когато на 3.5 се научих да чета, баща ми искаше да науча няколко стихотворения на Вапцаров. Едно от тях е за живота, с когото Вапцаров (зарежи това за лирическия герой) се бори: Вяра

Години по-късно, баща ми започна да рецитира това: Leisure

*
Когато Гьоте умирал, извикал „Светлина, повече светлина“, а аз бих прошепнала: „Тишина, повече тишина.“

Advertisements

7 thoughts on “Mein Kampf

  1. Точно изразена си както във всеки един свой пост!!!Много ми харесват късите ти вметки под основния текст и за пореден път ме убеждават ,че когато човек иска да каже нещо стойностно го казва с малко думи!

  2. Има толкова много неща, които искаш да кажеш и да направиш, които желаеш… Това няма нищо общо с нуждите. Всяко една прищявка е радост. Какъв е този фетиш към пъпа?
    Аз определено не мога да си дам ясен отговор на въпроса: – Ще се чувствам ли по-пълноценно ако сваля някое правителство скачайки на даден протест?
    Мисля си, че човек може да прави много повече за това, което иска от да скача някъде… Никое правителство или управление не е мислило за мен и не ми е предоставило възможност да правя нещата, които искам без да се притеснявам за куп други глупости и грижи, дори ми е пречило.

    „Днес няма да участвам в уличен протест. Чета, поправям есета, отговарям на писма, пиша препоръки, преподавам, подготвям за интервюта, готвя и обичам. Ако имах още малко време, щях да се взирам в пъпа си.“

    Това, като изключим фетиша към пъпа си е една много достойна битка. Очевидно печелиш! Борбена си, можеше само да обичаш или да се вчиеаш в пъпа си и това да ти стига…

  3. О…едва сега прочетох блога за отвличането на Стоян…
    Малко е преувеличен, но все пак ми хареса. Спестила си много подробности относно как точно си си върнала Гълъба, но все пак ми харесва как си подходила към ситуацията – със спокойствие и практичност. Всъщност, като става дума за надмощие, ти си имала психическото надмощие, което много ти е помогнало и те е направило от слаба и безпомощна в психическия победител, а после и във физическия.
    А относно живота… ти самата си ме научила, че не трябва да се опкаваме колко сме нещастни и колко тежко се борим с живота, а да се справяме.
    А това дали животът е борба – просто много хора го наричат борба, много хора – не, нали всеки човек си има свой начин за изразяване. Животът е такъв какъвто си го направиш, и се казва, така както го наречеш – и даже допускам, че много хора имат даже и по-добър от твоя живот, и все пак го наричат борба – просто така са избрали да гo нарекат.
    Аз мисля, че ти си била достатъчно ‘lucky’ за да имаш сравнително добър живот и искрено ти пожелавам да не се сблъскваш с трудности, с каквито много хора се сблъскват и които го превръщат в борба.

  4. Клишето си е клише, но не е толкова елементарно – „боря се с живота“ включва и „боря се със себе си“. От което никой не може да избяга…

  5. А, Графе, не е така… някои хора (евентуално) се научават да не си пречат сами… 🙂 (аз само натам съм тръгнала, не съм пристигнала още обаче ;))

  6. Хубаво,че сте си взели сина,но на лошо го учите да обича циганите и турците !
    Хитлер е просто един от най-великите личности живяли на този свят…

Коментари са забранени.